В момента чета ... 16

Завърих си "Възпламеняване"-то и много ми хареса 
Започнах:

Прекрасен избор! 
Лекцията я има в кратък вариант и в нета, но четенето е различно изживяване...

Не останах особено впечатлена.Много ми напомняше на Бел Ами (която видях,че точно сега четеш ),но едно доста по-бледо копие.Не ми допадна и изказът на автора.За мен романът на Мопасан е на много по-високо ниво.

Благодаря ти мила, че не си ме забравила   
Явно няма да я подхвана скоро.

Прочетох "Чуй ме" на Маргарет Мацантини. Макар повечето от вас да са я чели вече, ще скрия поста си:

Довечера ще започна „Тайната градина” от Кейт Мортън, благодарение на една съфорумка.   

"Път към висшето общество" я четох като ученичка и си спомням, че много ми хареса. Но не знам сега, 20 години по-късно, как ще е 
Елинка, мен също ме изпълни с противоречия "Чуй ме" - точно както си описала и ти, в началото намразих Тимотео, след това го съжалявах... Книгата ми хареса страшно много, но "Да дойдеш на света" много повече. Ако имаш желание - има и филм. Аз го гледах преди книгата, а след нея отново.
Червените обувки на корицата не помня да са ме подразнили, аз слагам "дрешка" на книгите, които чета 

Винаги свързвам тази песен с филма и ми става тъжно....  
И на мен ми предстои да чета "Чуй ме" /благодарение на съфорумка   /, но умишлено съм си дала малка пауза от М.Мацантини след "Да дойдеш на света"  
Между другото, дебна и за филма по тази книга - нищо от никъде за сега, а уж трябваше през февруари да е излязъл на блу рей  

Елинка,

mijjjka, на теб разчитам за филма 
Аз съм пред труден избор какво да започна да чета - един от вариантите е "Забравената градина".

Буб, знам че има филм по "Чуй ме", но нямам желание да го гледам. Не обичам, когато филмът ми разваля представата за героите, които съм си създала. Не бих гледала и филма по другата книга на Мацантини. Изгледах трейлъра, който намерих в сайта на писателката и направо се ужасих. Книгата беше толкова тежка, че не бих изтърпяла да изгледам и на филм всички тези неща. А героинята, избрана за Аска въобще не ми хареса.

mijjjka определено си дай почивка преди да започнеш "Чуй ме" особено след "Да дойдеш на смета", макар че втората е доста по-тежка, но и първата не е за подценяване.

Благодаря за пожеланията, момичета

Леле, чак сега видях каква глупост съм написала в предишния си пост
Книгата е "Забравената градина"

Буб, започвай я и ти, за да си коментираме едновременно

*Буб*, дебна го аз филма, да  
Дано по-скоро да се появи. Веднага ще пиша  

"Забравената градина" е чудесна опция  
Много приятна книга, много ми хареса на мен  

Елинка, аз сега се върнах да видя каква "глупост" си написала - повярвай, аз го прочетох "Забравената градина", изобщо не забелязах, че друго заглавие си писала 
Сигурно ще я започна, купих я по ваши препоръки 

Никой не забеляза "грешката" ти Елинка   
Още повече, че градината освен "забравена" е и "тайна" 

Аз възприех „Чуй ме” така – на никого не се чудих, никого не упреквах, никой не ми беше антипатичен или крайно симпатичен, естествени ми бяха героите; просто гледах със свито сърце всичко, което беше част от човешката природа...  Скоро гледах корицата и й се възхищавах. На мен много ми харесва – не само във връзка със съдържанието на книгата. Цветовете, символът, тази перспектива назад...

Не си спомням да съм чела по-рано за войната в Босна, само два филма съм гледала (един игрален и един документален), така че ако продължа да се интересувам и не ми дотежи много, може да видя тази книга някога (обичам „различни гледни точки”) и книгата на Кустурица.

А „Мостът на Дрина” започва с една идилична картина. Представих си как природата е създадена за хората, за мирен живот, за спокойствие. Сякаш разглеждах с хеликоптер отгоре описваните от Андрич места и видях хората така: като малки бели овце в тази живописна природа – но овце НЕ в онзи пренебрежителния смисъл, а като група от хора, които просто са си там и на фона на тази природа би трябвало всичко да е спокойно, да няма основания за сериозни раздори и да си живеят, дори живуркат - тихо и мирно, дори щастливо...

Нооо ... бързо започна „времето разделно”, все пак книгата е за 16-20 век. И се чудя дали Иво Андрич по време на писането е можел да си представи и да очаква събитията в Босна от 90-те години на миналия век...

По принцип сравнително рядко чета книги за стари времена, трябва авторът да е „много специален”, за да ме привлече.Случаят явно ще е такъв и засега мога да направя сравнение с Елин Пелин – все още не като стил, но като атмосфера – доближава се. Нали си е балканска, не може да бъде нито като западната, нито като по-източната.

Но в самото начало наистина се насладих на благата картинка – хорица, природа и това творение – Мостът. На фона на това, което знаем за Босна векове наред и до наши дни, или аз си фантазирам този мир, или наистина самият Андрич е копнеел за това и е успял да го нарисува.

Шокиращо беше вече на две места (само до 57 стр.) да видя неща не просто от настоящето, а направо от последните дни (неволно направих аналогия между Радисав и самозапалилия се Пламен във Варна и между разкритията за Абид ага и подобни финансови злоупотреби във властта сега, примерно твърденията за ТИМ).

И малко ми се разклатиха  убежденията за религиите като фактори, разделящи хората. Всъщност все още съм убедена в това – не мога да проумея разликите между петима души от различни религии, сложени един до друг. Или си представям – пет бебета, взети от семейства от пет различни религии – отделени и отгледани само в едната религия, или изобщо без определена религия – резултатът...?! Е, да, различия на друга основа, личностна може би, но мащабите на религиозното разделение продължават да са огромни с векове и сигурно затова толкова размишлявам над тези въпроси... (като ученичка )


Но не мога да мисля едностранчиво и да отрека -  както отдавна е установено, пак видях как Християнството е съхранило поробените в онези векове.

Интересно, че никак не чета стари издания, мога да се откажа от книга, ако е стара, прекалено жълта, раздърпана и вътрешните букви на страниците не се виждат. Но тази книга ми е идеална тъкмо в издание от 1964 г., макар че показах съвременната корица по-рано в темата. Така естествено ми беше и със старото издание на „Есента на патриарха" (не че има ново). А и двете книги са от онази хубава стара поредица Библиотека „Избрани романи” – книгата си стои разтворена в скута ми  без да я държа, докато много нови книги не можеш да пуснеш от ръце, защото се затварят. Т.е. комфортно ми беше/е, а книгата е историческа (не само в историческия смисъл на думата  ).  
До два чета също чета рядко – снощи беше така (последно пак заради Босна стоях до 2 часа). Ако имах време, бих могла да я свърша и за един ден. Ето един нов голям "класически" писател за мен (открит чрез форума)!

Както си бях обещала, написах мислите си за книгата, която много ме развълнува Одески разкази и се присъединявам към благодарностите към Свет, защото тя ме вдъхнови да я прочета внимателно и да излека максимума от това, което можах да разбера 

Сега продължавам с това:

Моля те да кажеш дали ти харесва Хвърлила съм й око в сайта на Еднорог и й се чудя още