Жената зодия риби 16

  • 27 597
  • 742
# 270
Луне,ма пак си го обобщила хубаво.......виж,колко народ те разбрахме и споделихме.....Аз,имах в предвид,че още като дам знаците и се вземат в ръце моите хора,щото знаят,че после става страшно/и също нямам спирачки и се амбицирам,така че няма ни отстъпление,ни извинение....и бягство не помага/...А,за правото-естествено,че няма начин някой да е по-прав..... Mr. Green
*Belle* ,това с игнорирането го пресичай в зародиш......те,хич не обичат да обсъждат рогатите/че и те са все перманентно прави и друг не може да знае повече от тях/,обаче историята е доказала,че може да бъдат вкарани в пътя/може само да се прави ,че ме слуша,ама поне полага усилия/.
Виж целия пост
# 271
Анджаали, Люба,  Hug по-естествено от това да сме прави, няма. Щом и твоят спътник го е осъзнал, а това е трудно признаваемо. Mr. Green Joy И си признавам, че хич не изпитвам вина. Понякога може само да ме е яд, осъзнавайки, че за да им угодя, вървя срещу себе си. Но е за кратко. Не ми се отдава такова противо-личностно действие. Нито срещу някой друг, нито срещу мен самата. На това хората му викат "компромиси", пък аз никак не ги любя и тача.  Както и да е. Да не се впускам пак, че отиде коня у ряката... hahaha

Бел да послуша Люба и няма да сгреши. Сега се нагаждате на съвместен живот и поставяте основите на бъдещи, поулегнали отношения. 
Виж целия пост
# 272
И на мен компромисите нещо не ми се получават  Tired  Уж викам"Ще го направя", но като дойде решителния момент-беж и се скатавам.  Още помня ония глупави реплики, като бях малка"Ти си по-голяма трябва да отстъпиш" е, цялото ми детство и тийнейджърство мина в отстъпки, компромиси, гледане отстрани как дават на друг това, което искам.
Сега...няма пък  Crossing Arms  Само за детето си ще правя такива неща. 
Нещо цял ден го играе добричък, явно снощи му е дошло много.  Абе аз съм си го избрала.Аз знам как да действам с него, но търпение нямам.Трябва от далече да го къткам, четкам, а понякога искам сега и на момента всичко да стане, да е идеално.
Виж целия пост
# 273
Белче,слушай сега кака си....щото ние тук,всичките се имаме за много умни и прави,ама го играем все бели и добри и ни се качват не на главите,ами и отгоре...та,затова одеве ти писах:стягай положението докато е време и докато бебка още не е дошла,че после е по-сложно......Още от сега почвай да разпределяш задачките.....и хич,никакви компромиси.Обичта си е обич,ама и ти си човек,та си осигури човешките права.Давам прост пример-моят мъж като се роди големия син го беше страх да го пипне,че бил много малък и крехък.Да,де ама му се наложи и не само да го пипа,ами и да го къпе.....и да го приспива..и като се върне от работа да нахлузва кенгуруто/че му идваше неудобна количката,че е висок/ и да обикаля с него по улиците и кафенетата,а в лошо време го слагаше в столчето в колата и обикаляше улиците...та,да мога и аз да поспя........Не,че не е мрънкал,не че не си измисляше работа....обаче,като минаха едно 8-9 години/и още един син,две години по-късно/,сега се бие в гърдите,че е участвал активно,че от него по оправен-няма....обаче,нали не мислиш,че сам се е сетил?Ако го чаках,щях още да се ядосвам....За,някои други неща/като помощ в домакинството/,аз сама си знам,че изтървах момента.....и още ме е яд...., че мине ли време,става неспасяемо положението.
Виж целия пост
# 274
А аз, нищо че се бия в гърдите, че съм пираня... Останах си шаран.
На нищо не можах да науча маминото синче. Отгледах си един... и сега гледам едно дърто бебе, при това капризно и агресивно.
Та опичайте си акълите, доде е време, да не ближете люти рани после.
Виж целия пост
# 275
Като каза за държането  Joy  Моят е решил, че има фобия от държане на бебе.Даже беше търсил в интернет как се казва.
Племенницата ми сега ще става на годинка.В някои дни от седмицата я гледам и се налага някой друг да я хване.Той се дърпа като опарен, страх го било, щял да я изпусне.  Детето се катери по него, а той седи като дърво и се сърди, че му се подиграваме. 
Иначе е помагач, чисти, поправя.За готвене-по-добре не, че последния път 1 седмица ме биля стомаха.  Добричък е, но си има странни моменти, идеи и факсове, които ме побъркват. Дава ми материал за много смешни истории и реплики, но си ме и дразни.
Вчера му казах, че ме е страх за неговото държание и постъпки в бъдеще, той чак се обиди и вика"За какъв човек ме мислиш".   
С времето се примирявам, че аз ще давам тон за нещата, ще съм водеща, а той ще ме слуша....само трябва да му се получи слушането     Laughing   
Виж целия пост
# 276
Чела съм,че майките риби много разглезвали децата си..Вие имате ли подобни наблюдения?  newsm78
У нас хем е военно положение....хем пък го отпускам понякога...според зависи сме.
Ама много се моля да не е мамино синче  Praynig
Виж целия пост
# 277
Е, имам. Върху себе си. Всичко разрешавам. Всичко, което ми искат, ми се вижда нормално, обяснимо, безпроблемно. Много говорим, обичам да им чувам мислите и да виждам, че се развиват. Най-фрапиращата агресия, която сме показали с баща им, е да спорим на висок глас. Не чуват обиди, не знаят какво е бой, но знаят, че не търпя несправедливост. Понякога си мисля, че е грешно с оглед на агресивната заобикаляща ги среда - постоянно ми прави впечатление каква изявена агресия наблюдавам у другите деца. Обаче не зная как да се променя до такава степен, не ми идва отвътре. Много съм мека, не наказвам с твърдост. Отчитам, че като цяло имам доста несъвършенства като родител. Има опасност да станат глезльовци.
Виж целия пост
# 278
Луна,едно към едно си описала положението в къщи   Peace
Моят синковец даже се прибра скоро възмутен от училище и що,мислиш?Една от госпожите го пернала зад врата /не я виня,той може да изкара всеки извън нерви  Crazy/ и той като скочил:"Госпожо,аз толкова бой и в къщи не съм ял"...какъв бой,бееее... Joy
Половинът ми му вика:"Ми там ни е грешката,че не си ял"  hahaha
Виж целия пост
# 279
Аз-също-ги-прегръщам,целувам-и-май-ги-глезя.Даже-момчетата.
Мъжът-ми-е-другата-крайност.
Виж целия пост
# 280
Аз-също-ги-прегръщам,целувам-и-май-ги-глезя.Даже-момчетата.
 
Това, как да се изразя най-ясно..., е черта, действие, импулс, който ми се получава до степен лигавост към тях, в ярък контраст със студенината, която излъчвам/демонстрирам по отношение на всички други.
Виж целия пост
# 281
Насочих размислите ви в грешна посока. Имах предвид съпружието, а не децата си.
Що се отнася до последните - любовта ми към тях е безгранична, но успях да ги възпитам, според мен безупречно. Имат прекрасни семейства, реализираха се и професионално.
Колко малко е нужно на една майка да е щастлива.
Виж целия пост
# 282
Насочих размислите ви в грешна посока. Имах предвид съпружието, а не децата си.

 Joy Карай,посока ни дай на нас,па макар и грешна  Joy
Виж целия пост
# 283
Хули, Joy Joy Joy

Моят-мъж-обратно,хич-не-го-глезя.Тая-работа-я-е-свършила-вече-свекървата.Аз-повече-няма-накъде.
Виж целия пост
# 284
Аз от мъж хич не мога да се оплача  Naughty
Държа го на къс повод и нямам оплаквания засега...е,понякога си прави,каквото науми,но съм чела,че е нормално повода да се отпуска отвреме на време  Whistling
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия