Жената зодия риби 16

Ние сме прекрасни, даже не знам на мен за какво човек би мис е дразнил.Но факт-той мис е дразни  Пък аз в представите си съм невероятна 

Мда, вЕрно!
Шестица от тотото!

angel tear , нямаш грижи - писах ти , че имам опит и то богат, когато кажеш почвам трактата.
MAMA GALQ , не е така, да ти кажа нашата връзка си е кармична с моят водолей. Между другото водолеите ги надушвам от км.- достатъчно ми е само изречение да ми кажат.Обаче се разбирам с тях - повече като приятели. Оплетем ли се във връзка ставам так-так. А, моят мъж  твърди , че съм вещица и аз съм му взела душицата...не знам, може и да е прав.

Зодиите са са зодии знаете, но и хората са различни. Така че всяко нещо е индивидуално , всички знаем.

много точно формулирано относно мен 

но въпреки това съм толкова търпелива душа , че от търпението си патя

Аз много търпя и дълго време ходя по акъла.Но в един момент се изморявам и ми става безразлично.Не толкова се ядосвам, колкото наистина есна апатия ме завладява и викам"Ми добре".
По-бившият ми, онзи шавлив телец, беше на някакви настроения.Нацупи се за нещо и той ми затвори телефона.Викам"Ми ок, гледай си работата".След два часа ми праща смс"не ща да ми звъниш повече", аз не го удостоявам с отговор и се изреждат подобни смс-и"не искам да сме заедно вече", "не ми звъни". След 3 часа никакъв сигнал от мен ми се звъни"Разбра ли, да не ми звъниш" аз му казвах"Ми разбрах, но ти защо ми звъниш?" при което той го обръщаше на шега и уж се сдобрявахме  При него си беше една любов започнала в училище и бързо ми писна като завършихме. Просто си седях ей така формално обвързана.
Но тояа добиче сега не е така, той не праща смс-и, не звъни..нищо.2-3 пъти ми е звънял на другия ден все едно нищо не е станало и се прави на умряла катерица.
Но винаги се изморявам в един момент, а стане ли това вече не ми е никаква тръпка, не ми се занимава.Мога да остана още с някаква надежда за подобрение, но ми става много досадно. С водолея беше така. Уж се събираме(отново пак) и първите 3 дни съм ентусиазирана, но после ми става скучно, досадно и не ми се говори, обсъжда, разрешава проблеми.
 
И една дева имам...той пък сто години се кани да направи нещо и нищо не стана накрая.А лъв-а ме четка само, не си позволява кой знае какво, но едни мазни комплименти има...

Бел,страхотно име сте дали на малката!Много да ви е здрава и да папка,от опит знам,че така деца се гледат лесно 

Erienne, някъде в някой си сайт, тия дни четох, че рибите, като представители на стихията вода, влияят благотворно на козлите, като представители на стихията земя. Представяш ли си колко спечени ще да са, ако не сме ние да ги поливаме от време на време, де с вряла вода, де със студен душ. Това си е вдъхване на живец в закостенелите им схващания. Они боравят със суха материя, пък ние сме като поток движение.  Не ги виждам ако са сбрани с други сухари.
За останалите, които си изредила.... не знам нищичко, с изключение на лъва. Абе, слабост ми е. Заради татко.

За умората от недоимъка на нужната доза внимание, за апатията, вярно си е, да.

Влизала съм само в рачешката тема, освен нашата. Другите така ли си правят дисекция?

Здравейте прекрасни рибки   

Вчера случайно видях тази темичка,  почетох малко, но не се записах - много от нещата ми звучаха толкова познати, че все едно аз съм ги писала  А цитата, който съм сложила отгоре на luna точно това съм казвала на няколко приятелки 

Аз съм влизала в телешката, лъвската и близнашката.Говорят си, но не философстват като нас.
То и няма как.Направо мога да си представя за всяка зодоя как им текат разговорите.   Козирог- "А пък ня мойте години..еди кой си е милионер, пък аз...нищо не става от мен", "Споко бе, тук един проект съм захванал, ама колегите са мързеливци, заради тях ще загине фирмата", "Взел съм си книги за самоусъвършенстване, но в тази наша реалност на икономически роби...дрън дрън дрън..."     Телците сигурно си говорят какво са яли и какво ще си купят    
 
И аз се чудя ако не бях аз какъв живот щеше дя води този моя.Аз съм му първата дълга връзка, преди това едни безнадеждни любови, едни дървени жени като него. Бил е влюбен 10 години в една ученическа любов, чак я е следил, преследвал...после още сумати време в друга.После 2-3, които са го оставяли..и накрая цъфнах аз.Иначе преди мен е имал най-дълга връзка 20 дни    
Аз все по такива странни индивиди си падам.Явно да ги спасявам и отглеждам.

 avenrech , добре дошла! Мисля, за никой от тук списващите няма да е новина, че четеш свои мисли. От време на време си го признаваме.

Erienne  има ли нужда да казвам, че и това е и при мен... 

luna Добре заварила

Моят мъж е зодия рак - ужас -  понеже има приятел и приятелка зодия рак - ужас  и винаги съм си казвала, че рак няма да си взема, ама това е едно от много малкито обещания които съм си дала - и не съм спазила  - Толкова са нерешителни, колебливи - 1 крачка напред - 3 назад, затворени в себе си....
Винаги съм била с късмет, и винаги съм вярвала в късмета си! За разлика от повечето хора, които си казват аз нямам късмет и разбира се - той не идва при тях, но никога преди това не си бях давала сметка, че самата ни зодия е късметлийка 
Много съм чувствителна на тема справедливост - не искам чуждото, но ако самата аз не реша - не искам да ми вземат и моето, изнервям се от хаоса 
Обичам правилата - и много се нервя когато не се спазват, но говорим за смислени и логични правила и ред 
Не съм творческа личност за разлика от повечето риби които познавам  , спомням си , че учителката ми по български, често ми питаше каква зодия съм и като и кажех риби - тя все ми отговаряше, че рибите били мълчаливи хора  но аз ням такова впечатление 
Малко се увлякох, но в тази тема се почувствах като у дома си 

  Абе, ти да не би да съм Аз?
Изключая творчеството - ми не-ординарният подход в ординарното ежедневие също си е творчество.
Я си кажете за късмета, русалки!
Аз съм на същото мнение като avenrech. И учудващо, и приятно, животът ми сервира непрекъснато доказателства в подкрепа на убежденията ми.  
Рак, не благодаря! Влияе ми зле на психиката и равновесието душевно.

И аз много държа на определен ред.Баща ми е полицай де, та може и от възпитанието да идва. Но много мразя някой да е невъзпитан.Предреждане, да не стпиш отдясно на ескалатора, да си чоплиш зъбите пред хората, да чупиш, да драскаш, да хвърляш боклуци...тези неща ме изкарват от равновесие.
Иначе съм учила изкуство още от 1-ви клас и уж съм творческа личност, но съм много нетърпелива и нямам нерви да рисувам.Минава ми мерака още като извадя боите и като не се получава, както го искам съм склонна да си отрежа ухото  
Винаги са ми вървяли предметите по изкуство, литература, история.По математика ми трябваха много обяснения, защото не схващах логиката.Случвало ми се е да получавам двойка, защото решението ми е някакво измислено и невероятно, а получавам верен отговор.Или получавам отговора, но продължавам да решавам някакви неща.
А за моето и твоето...баща ми е нашата зодия и една пт редовните му реплики е "Моето си е мое, чуждото го не искам". И аз съм така...моите неща си ги стискам и много мразя да ги пипат, да ги давам, но не искам чуждите. 
Аз не съм късметлийка.Ако трябва да игря на нещо, да тегля билети...ако 1 от цяла група ще е прецакан, обикновено съм аз.Не мрънкам де, но имам безброй случаи, даже в университета вече съм нарицателно и  колегите не ми дават да тегля теми.

Е, и на мен от цял конспект с въпроси, при един непогледнат, той ми се е падал, обаче пак си е късмет. Пък той проработва и в най-закучените истории. Набухваш се във водата и излизаш сух, сухеничък. Най-малкото.  
Моето си е мое. Ако аз не реша да го харижа, да не посмее никой да го пипне, че става много лошо. Реша ли, давам и забравям.
Имам си мой стил на подреждане и никой да не смее да премести една дреболия на пет сантиметра, че ха не я намирам, ха се вбесявам. Всъщност аз и дреболии не обичам да ми натоварват интериора твърде много.

Аз съм голяма късметлийка, макар, че след време се научих чак да го осъзнавам, че е така.
Направо понякога такива наглед дребни, но чисто късметлийски неща ми се случват, че си мисля, че Господ ме е целунал за късмет още откакто се помня. Но като дете не бях много осъзнато щастлива, все нещо си фантазирах по-хубаво, че искам да ми се случи... Определено си мислех, че все нещо ми липсва. 
Изобщо не мога да си спомня момент от живота си, когато е трябвало да се претрепвам с години, за да постигна нещо. И изпитите взимам без много да се напъвам. В гимназията съученичките се скъсваха да зубрят, аз по цял ден слушах Металика у нас и пак го научих езика най-добре от всички . 

Ако стане така, че нещо изпусна влака или полетът ми на летището го отменят, накрая се оказва, че е за добро и даже 2 пъти вече ми се е случвало да ми плащат по 200-300 евро компенсации на летището.  Даже вече ме бъзикат дали няма да изригне пак някой вулкан в Исландия, че да да заседнем на някое летище и да ни настанят в 5 звездни хотели като предния път 
Единствено трудности съм изпитвала в отношенията си с мъжете, и то не защото нещо не са ми "връзвали", а поради типичното за нас вкарване във филми и т.н. С ръка на сърцето мога да кажа, че винаги съм усещала къде няма да се получи, но понякога се пускаш по течението да видиш какво ще стане. 
Сега като се замисля, даже и в любовта съм имала късмет: нито пияници, насилници, нито кой знае колко тъпанарски мъже са се появявали в живота ми, пу-пу. Всичките едни умници, то са едни интелектуални спорове, едни чудеса. Най-лошите им качества са били темерутщината или скъперничеството, но не в някакви мега екстремни граници разбира се. Абе направо са ми много свестни мъжете като се замисля на обща база 
Което ако не си е чист късмет, здраве му кажи. 

Голямо хвалене, голямо нещо