Ходи, но пада лошо

  • 5 121
  • 36
# 15
Колани за прохождане имах,но хич не ми бяха удобни  Tired  В проходилка пък дъщеря ми опищяваше блока...
Проходи на 10мес. от раз...един ден просто се пусна и не спря.Имаше падания,но не съм се втурвала веднага да и помагам.Разбира се винаги бях наблизо за да избегна по-заплашителни предмети.
Водене за ръка и здрав кръст известно време и ще се научи детето.
Виж целия пост
# 16
Моят още си пада като талпа. Не че е често, но като че не знае как да се пази. Виждала съм наше приятелче, което като падне назад успява да се сгъне някак като таралежче и да си предпази главата. При нас няма такова нещо. Страх ме е да го пускам в банята сам, да не се подхлъзне, че директно ще си счупи главата. Онзи ден на едни плочки в мола, както го държах за ръката до мен, се хлъзна, извъртя се и тупна срещу мен назад, като си изтреска главата. А го държах за ръка... как го направи не знам просто ooooh! НЕ знам защо не успява да се опази. Ползвали сме проходилка до 10 месеца и колан сигурно до година и 3 месеца...
Виж целия пост
# 17
Моят още си пада като талпа. Не че е често, но като че не знае как да се пази...
 Онзи ден на едни плочки в мола, както го държах за ръката до мен, се хлъзна, извъртя се и тупна срещу мен назад, като си изтреска главата. А го държах за ръка... как го направи не знам просто ooooh!
И моят е така. Както си ходим хванат за ръка, изведнъж се спъва и се пльосва изпънат назад без грам чувство за самосъхранение. Вкъщи се спъна с една миниатюрна сгъвка на килима и дирекно на глава. Скача от малко бордюрче и си разцепва устата. Е при такива деца няма как да не се впечатляваш като хукнат да бягат. В проходилка е стоял от 11 м до 1 г. Колан не съм ползвала. Просто си е тромавичък
Виж целия пост
# 18
Една от причините ортопедът да ни забрани да ползваме проходилки, колани и подобни, беше точно тази - повечето деца се научават да се предпазват с ръцете при падане по-бавно.
Виж целия пост
# 19
Вкъщи точно бебешки колички бутаха с куклите а отдолу 2-3 дебели книги иначе падаха с количките. Чупещите дружки не ги харесваха, дори се плашеха ако ги сваля надолу. Навън без ръце бях останала. Имахме един период в който пътечка по плочника бяхме направили напред-назад по тротоара за ръка. Като ту едната увисне ту другата. Вече са тежки и аз залитам като се спъне някоя. Чак сега тези ботуши са ни първите обувки без особени поражения от спъване а се носят от поне 3 месеца ежедневно. Доживях го и този момент  Grinning Хубави здрави обувки а ме беше срам от хората да ги водя на ясла и градина с тях така ги ожулваха жестоко. Валя само когато е с дълъг панталон е със здрави колене, забелязвам че скоро не си ги е посинвала иначе това си беше задължително. Една избледнее, направи си друга през панталона. А без крачол на всяко коляно, от април-май до септември коленете и в рани. Точно заздравеят и ги обели отново  Tired Сестра и по-рядко си докарваше рани от падане, чвно беше усвоила начините на падане. От малки се пазеха с ръце, малко са случаите при падане да си удрят главите. За това си има и други начини, не е само падането от спъване/хлъзгане  Mr. Green Последната рана, беше от сцепено ухо (ушната мида отгоре) на Валя като не мисли къде скача от дивана на ръба на масичката изхвърча ooooh!
Виж целия пост
# 20
Трябва да си търпелива със сигурност.В момента в който проходи са нужни месеци да усъвършенства ходенето.Това са месеци.Ако детето проходи късно и е по кротичко този период се удължава и възрастта на детето съответно е по голама като се спъва и пада.Аз направих следното като проходи моя на 1 годинка и малко преди да навърши един месец.Оставих количката за дългите разходки.И всеки ден го извеждах за ръка като удължавах времето и разстоянието.Но моя си е доста живичък и вечно бяга.На ръце никога не съм го носила.И за цялото му бягане не е падал лошо и рядко пада.Но има хора които  и като възрастни са по спънати.Просто темперамент.Момиченцата на 4-5 години вече имат претенции за облекло за прически..и се пазаят повече.На село имаше момиченце на 5 годинки с избито предно зъбче.Не говореше много че се срамуваше.А и понеже е предно зъбче и звуците произнасяше малко различно.Но и такива работи се случват.Трябва да се пазят да не се ударят лошо.
Виж целия пост
# 21
Обезопасяваш дневната, слагай възглавници до масите и други остри ръбове, на пода килим, мокет или др. и пускай да ходи сама, никакви ръчички и колани. Трябва да се задейства инстинктът за самосъхранение. Имам една позната, не го пускаше за секунда от ръка и то беше някакво адски дълго прохождане 4 месеца - ужас. Нашия син като му обезопасихме дневната - и за седмица две се научи да пада по дупе или да се подпира с ръце.
Виж целия пост
# 22
Имам една позната, не го пускаше за секунда от ръка и то беше някакво адски дълго прохождане 4 месеца - ужас.

И аз бях така....Факт е обаче,че колкото пъти решавах да го пусна-толкова пъти падаше ooooh!Единия път си удари горния венец и чак кръв имаше,добре,че още не беше избил целия зъб,иначе можеше и да се простим с него.Много лошо падаше и все напред,а на мен какви картинки ми се рисуваха в главата..... ooooh!Затова предпочитах да си го държа,за по сигурно и наистина-прохождането продължи около 3 месеца.След това вкъщи си ходеше съвсем сам и полека-лека се успокоих и аз и вече го пусках и навън сам Peace
Виж целия пост
# 23
Никога не съм водила за ръка, не съм подпирала или спирала да не падне. Проходи си на годинка и два месеца съвсем сама - без да търси някого за опора. На третия ден след като се пусна да ходи излязохме в една градинка, където имаше още две прохождащи деца на които майките им държаха и двете ръце и се бяха сгънали на две в кръста - много се изненадаха, че ходи толкова стабилно  Peace

И тъй като никога не съм я водила за ръка, т.е. всичко си зависеше изцяло от нея беше изключително внимателна как ходи  Mr. Green В началото се придвижваше с две широко разперени настрани ръце, все едно ходи на въже  hahaha Първото ѝ падане изобщо беше на две години, когато едно дете я блъсна силно в гръб. Други не е имало, не ми се е налагало да обезопасявам.

С номер две ще подходя по същия начин - без проходилки и когато се реши да тръгне само тогава  Simple Smile
Виж целия пост
# 24
Всеки ден ходи все по-добре и по-добре, но някакси сърце не ми дава да я пусна сама, за да не падне. Иначе ходи с ръчичките свити в лактите и нагоре към главата и е като някое пингвинче Simple Smile Изпуснах момента да я оставям сама да се учи, тъй че ще се водиме Simple Smile Но както казах - за следващото, живот и здраве, ще ми е за урок и няма да ползвам нищо Simple Smile
Виж целия пост
# 25
за следващото, живот и здраве, ще ми е за урок и няма да ползвам нищо.

И това не е гаранция, при някои просто си иска повече време да станат по-стабилни.
Ето например моят красавец проходи на 11 месеца, а на годинка вече си ходеше стабилно.С проходилката го пробвах няколко пъти, но на 5-та минута започваше да реве и мята неистово докато не го извадя, а колана само като го видеше и рев.Но ето, че вчера( и преди това е падал няколко пъти) падна и уж се подпря на ръцете и след една секунда си махна ръцете и си падна на устата(естествено си я разби).
Търпение си трябва, пък все някога ще се научат да се пазят повече.
Виж целия пост
# 26
Това сцепена устна при падане дори да не е по лице вече за нищо я нямам, прехапват се, поплачат малко кръвта спре и им мине. Не бива да го преживяваме толкова. Едната ми близначка е с избито зъбче, горен резец. Но това и е чара и повтарям и си чакаме постоянното, детето няма грам вина за тази злополука друго я бутна и на един ръб явно е изхвърчало. Забелязах че липсва 1-2 часа по-късно (мислех че е сцепена устна отново  Blush ), тя не ми даде да погледна сложи си сама салфетка на устата и до там  Tired
Виж целия пост
# 27
Имам една позната, не го пускаше за секунда от ръка и то беше някакво адски дълго прохождане 4 месеца - ужас.

И аз бях така....Факт е обаче,че колкото пъти решавах да го пусна-толкова пъти падаше ooooh!Единия път си удари горния венец и чак кръв имаше,добре,че още не беше избил целия зъб,иначе можеше и да се простим с него.Много лошо падаше и все напред,а на мен какви картинки ми се рисуваха в главата..... ooooh!Затова предпочитах да си го държа,за по сигурно и наистина-прохождането продължи около 3 месеца.След това вкъщи си ходеше съвсем сам и полека-лека се успокоих и аз и вече го пусках и навън сам Peace
Съгласна съм с това че децата които падат трябва да се пазят.Както писах моя рядко пада въпреки буйния си нрав.Но това не е състезание "осакати детето".Разбира се че ще го пази.И на мен ми звучи страшно тази седмица с разбит венец,другата с одрано лице, после сцепена устна,върху коленцата рана върху рана...и то говорим за 3 месеца докато укрепне.Хората ми казват "ееее той е момче не може без рана." Така е ,но на мен не ми е приятно да го гледам с белези от 3 годишен нищо че е момче.
Виж целия пост
# 28
Синът ми ходеше ужасно на пръсти, след като започна да пада ужасяващо и през ден бяхме на различен лекар заради неговите падания, се отказах от идеята, че е момче, не може без рана, ще се научи сам и т.н. Докато беше много малък го пазех, доколкото мога, не че въпреки това не успяваше пак да се пребие... ooooh!
Сега е на 7г и още се спъва и пада като зряла круша... истината е, че е ужасно разсеян и гледа облаците и птиците в небето, вместо в краката си и къде стъпва... И не се учи от грешките си. Например, вкъщи, в банята, се е спъвал и падал ужасно гадно, на едно и също място, сума пъти ... и не се научи да внимава и да го прескача като минава... безброй подобни примери имам.
Наистина, има дечица, които се учат от грешките си, научават се да се пазят, да внимават и т.н. Има и други обаче, при които, този процес, по една или друга причина, просто не се получава толкова добре... и не знам каква е алтернативата на родители като мен - ако го пазя е лошо, ако не го пазя е още по-лошо ...
Виж целия пост
# 29
Всички деца са различни!Някои се усещат още в самото начало на прохождането да се пазят при падане ,други по-късно.Не мисля ,че това усещане е свързано с ползването на проходилка.Пример синът ми и момиченцето на моя приятелка:Синът ми проходи сам малко преди да навърши 10месеца,от 6 -я си месец беше с проходилка ,падаше много понякога се подпираше друг път не успяваше ,той просто много бързаше .Детето на моята приятелка също ползваше проходилка,проходи на 1г.и8м. , е тя падаше с финес ,леко плавно подгъва крачетата и на дупе.Просто детето беше по спокойно ,не бързаше като синът ми.
Мисля ,че до голяма степен общо има и темперамента на детето. Всички деца падат лошо и след като се научат да ходят. После започва катеренето на високо и скачането по леглото и куп изненади .
Към авторката на темата няма как да го научиш на нещо ,което трябва да дойде от само себе си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия