За частното образование, за частните училища (2)

Сега питах сина ми, наистина портокалите им ги давали цели и необелени. Питах го как ги ядат в такъв случай, а той каза, че не знаел защото той не ги ядял по принцип 

Soleil*, кои училища с немски си гледала или разучавала? Би ли споделила впечатления   

Вижте, това с портокалите не е фатално. Не е хубаво, но не е и страшно. Хайде, тъкмо децата ще се понаучат на малко "survival skills". Естествено, че ще им е по-трудно отколкото в детската градина. Училището със сигурност е много добро. Естествено има и доста негативни мнения за него, но повечето изглежда са от родители на деца, които не са започнали от ПУК в него. Явно на тези деца им е трудно да наваксат и да се адаптират. Затова и ние решихме голямата да я запишем в Питагор, което също е много добро училище и в което ще има равен старт. За започващите от ПУК в Света София аз лично не бих се притеснявал. Всичко което видях лично ми допадна (освен заместник директорката, но това си е мое мнение). Малката ни дъщеря беше много доволна от приемния си ден за ПУК. Дори като я попитах какво й е харесало най-много, ми отговори: "Супичката, пюренцето и салатката" . Като я знам колко е консервативна по отношение на храните, това означава че храната наистина е била хубава. Освен това нашата Ани по принцип е много директна и винаги казва право в очите, ако някой или нещо не й харесва. За Света София каза, че всичко е било "добре". При положение, че никога не съм я чувал да дава на нещо оценка по-висока от "добре", заключавам, че всичко е било супер.

И на мен ми стана интересно за тези портокали. Питах сина ми и той каза, че понякога им ги белят, понякога - не. Не обичал да им ги белят. Не обичал и да им режат ябълките, защото след няколко минути вече почват да потъмняват, а за 400+ деца едва ли може да им се режат на момента. За портокалите и той каза, че е трудно да се обелят, ако са цели, но не е от най-сръчните. Малкият ми син пък, когато беше на изпит, най-много се впечатли, че сам си е обелил мандарината на плодовата закуска и няколко пъти сам е ходил до салатения бар по време на обяда, за да си сипва различни салати. Сам си носил подноса. Това бяха едни от нещата, които най-много са го впечатлили. Доста е по-сръчен от батко си. Така че деца и деца, дори и само вкъщи.

atsekov, страшно ми харесаха постовете (е, с изключение на мнението ти за зам-директорката, която е много готина, но всеки си има впечатления и усещания). Много ми хареса рационалния ти, мъжки поглед. Нямам представа какво да те посъветвам. Аз съм с момчета и всичко е много различно. Успех на децата ти!

Danybon, това за зам. директорката е просто първо впечатление. Може и да е погрешно. Жената беше много любезна, даже прекалено. Може би, точно поради това ми се събуди вътрешното съмнение. Просто животът не е сбор само от позитиви. Аз умишлено провокирах няколко неудобни въпроса като годишно текучество на ученици и учители и т.н. Не ми хареса, че избягна отговорите точно на тези въпроси. Признак на добър дипломатизъм, но за мен си е жълт сигнал. При всички случаи, ако бяхме проявили повече далновидност да започнем от ПУК с голямата, изборът ни щеше да е Света София. Супер ниво, страхотна база и е на 5 мин с кола от вкъщи. Да, ама .... Може би прекалено много се осланях на едно погрешно убеждение, че до 7 клас децата задължително трябва да изкарат в обществено училище. Липса на опит и носталгия по миналото. И двамата с майка им сме си карали такива обществени училища и после английска гимназия. Да ама преди 20 години. Като направих едно по-задълбочено проучване с ужас установих, че в района ни почти няма добри обществени училища. Или ако има, не са ни точно в района и не можем да покрием точките за класиране. Поради това си дадох сметка, че избирайки най-удобното за нас общинско училище (на 2 мин пеша от вкъщи), най-вероятно ще поставим децата си в едно неравностойно положение за след това. И тогава защо ни е цялото бъхтане и жертва на лично време? Всичко в живота е суета, а този грях  с времето става все по-малко привлекателен. Не робувам на болни амбиции за децата си, но искам да съм сигурен, че съм им осигурил условия да бъдат конкурентноспосбни в един глобализиран свят, така че да могат да имат смелостта и увереността да потърсят своите си истини, в която и да е точка на планетата. Според мен, това е максимума който можем да дадем на децата си. В крайна сметка, да бъдеш родител означава да правиш трудни избори. Още по-трудни от личните такива, защото последствията от тях са за най-любимите ни хора.

Успех на всички родители в тези избори! Дано резултатите ви донесат радости и душевна хармония!

Йо-йо, не мога да помогна много с инфо за немските училище. Нас най-удобно училище щеше да ни бъде това към Немското посолство. Буквално ни е под носа. Училището също ми хареса. Подадох документи за изпита там и март се обадих да попитам кога е денят на отворените врати, защото не бях получила никакво потвърждение или дата. Казаха ми, че не са ми получили нито електронната форма, нито двата мейла със сканираното заявление. Питаха ме от коя градина идваме и после ми казаха, че така или иначе нямало значение, че документите ни са изчезнали, защото всички родители са получили отказ, понеже местата се запълвали много бързо от "братчета, сестричета и кооперационния им партньор", който е Киндъроазе. За първото и второто ми е ясно, че има предимство, но така и не разбрах защо деца от други детски градини не се допускат поне до изпит. Казаха ни да пробваме догодина, въпреки че не разбрах как ще ни допуснат до изпит тогава след като пак няма да сме от кооперационния партньор   За всеки случай си мисля, че си струва човек да посети училището и да види дали отговаря на изискванията му.

Другите две немски училища са Веда и Ерих Кестнер, но те са в Люлин и са ни много далеко. Преди две години ходих да разгледам детските им градини. Ерих Кестнер ми направиха много добро впечатление. Във Веда базата не ми хареса и директорката ми се стори неискрена. Имаше въпроси, на които увъртеше. Но това е стара информация и е само за детските градини, така че нещата може да стоят по различен начин в училищата.

Здравейте, аз доста тьрсих немско училище за дьщеря ми, но това беше преди 2 години. Сега е вече пьрвокласничка в Ерик Кестнер и мога да кажа, че детето се чуства страхотно там, предвид, че почти не говореше бьлгарски. Мога да споделя за немското училище кьм посолството и разочарованието ми от тях. Докато си мислеха, че детето няма бг гражданство бяха от любезни по-любезни, поканиха ни на тест и ни увериха, че няма проблем да започне веднага, вьпреки че не знае немски Но като се регистрирахме за теста, я записах като бьлгарче - е познайте дали вече имаше свободни места, а и се оказа, че незнаенето на немски е вече огромен проблем За тези, които не знаят - имат отделни такси за бг и чужденци. Не сьм се занимавала повече с тях, после обиколих Веда и Увекинд, накраят си избрахме Ерих Кестнер - за това основно повлия директора, който е невероятен човек и учителката от подготвителен клас.

Soleil*, новаа, а какво ви накара да не изберете Увекинд?

Здравейте, да попитам нещо малко встрани от диалога в момента.
Не ме разбирайте погрешно - уважавам желанието на всеки родител да даде максимума на детето си, но дали многото извънкласни дейности не натоварват ненужно крехката им психика? Свръх амбициите да се записват децата още от малки на поне два спорта, инструмент и друг език, при положение, че са били на у-ще от 8 до 5, няма ли в един момент да ги накара да изпушат, най-просто казано. Та нали една от десетките причина да са в ЧУ е именно, че там имат часове по пиано, тенис и пр. - неща, които липсват в държавните у-ща и бихме ги записали така или иначе на тях. Може и да греша, може в ЧУ да е просто отбиване на номера. Аз лично не смятам да записвам дъщеря си на нещо извън у-ще. Може би на плуване само, тъй като там, където отиваме няма басейн.
Лично мен са ме водили на сто неща и честно казано ги посещавах с досада, а сега не се занимавам с нито едно от тях. Не знам и какво са ми помогнали в живота до този момент. А английският, който влачех 7 години в Алианса, всъщност го научих после в английската - защото вече имах стимул да го науча. Някой по-нагоре беше казал, че децата в тази възраст имат нужда от нищоправене и игра, което много ми хареса. 

Съгласна съм с теб. Аз не смятам да си записвам детето на много неща. Сега ходи на много, защото е до 12 и после 8 часа е свободна. Има достатъчно време и да си поиграе и с нещо смислено да се позанимава, понеже в училище само си губи времето според мен.
Но като тръгне на нормално училище, мисля свободното време да си бъде наистина свободно и само за игра. А след това, ако започне да проявява интерес към нещо, няма проблем да се занимава с него, стига да иска.

Всичко зависи от много фактори - дете, родители, темперамент, пол, време, пари, желание. Така че за някое може да е натоварване, за друго да е развлечение. Някое може да са с крехка психика, други пък да обичат допълнителни занимания. Още повече, че вече говорим за ученици, а не за деца от детската градина и обикновено в тази възраст са като лакоми за още и още (пак за някои деца говоря). По-скоро родителите да сме здрави и да имаме време да им покриваме желанията за занимания.
От друга страна, дори да е високо нивото в училище, някои деца се изстрелват още повече и си имат нужда от подготовка на по-високо ниво. И мен понякога ме мързи да водя сина ми по математически състезания, но какво да го правя като толкова обича и се справя добре. По-скоро натоварването е за мен, той минава винаги всичко с лекота.
Така че, мами, по-скоро натоварването, загубата на време, жертвите са при родителите. Но вие сте още с малки деца, май и момиченца, така че няма как всичко да се сложи под общ знаменател. Всеки сам си решава какво да прави спрямо желанията на детето си. Но май досега не съм виждала български родител, който да предпочете спокойствието си през уикенда, пред исканията на детето си да се занимава и с еди-какво си.

Без да се заяждам точно това мнение всъщност е ЗА, а не Против допълнителните занимания
Или не е достатъчно ясно и аз така го тълкувам...

Да кажа в няколко реда моето ЗА за извънкласните дейности:
- нека детето да опита от всичко
- как ще му хареса нещо, ако не го пробва
- в последствие то само се отказва от това, което не му е интересно
- ако е много натоварено и извънкласните занимания пречат на класните - няма проблем да се спрат по всяко време
- хубаво е когато родителят има възможности да му предложи избор от извънкласни занимания , пък изборът е на детето
- с течение на възрастта интересите се сменят , но какво от това?
- удобството в някои ЧУ е, че предлаганите занимания спестяват времето и улесняват логистиката на родителите да тичат от единия край на София до другия... /това междудругото в напрегнатото ни ежедневие е честа причина децата да не посещават извънкласни занимания, освен материалните възможности/
- последно, към obi4ka - явно някакви лоши спомени от вашето детство ще се проектират изкривено върху вашите деца и след време те ще се оплакват в бг мама , че майка им понеже на нищо не ги била записвала са пропуснали това, и това , и това  
Надявам се, че имате чувство за хумор и няма да се засегнете, но наистина преди време порастналата дъщеря на моя приятелка се беше обърнала с упрек към майка си защо не я била записала на балет, на танци и още нещо, което забравих какво беше ...
Така, че не е странно - както хората сме различни, така и децата ни са различни )
Моето, например, си понася натоварването с извънкласни занимания и честно казано ми се вижда странно да го спирам. Като не иска - няма да ходи, какъв е проблемът?
Но, определно се радвам, когато имам възможност да му давам избор

П.С. В допълнение мога да добавя, че се чувствам виновна, понеже вече 3ти месец детето не ходи на грънчарство, защото нямам време и възможност да го водя / много ми е далече/ ... ако имаше в училище щеше да е голям кеф )

Хм, не знам кое му е ЗА. Когато детето е цял ден на училище, то си има нужда от почивка и разтоварване. Определено нагласата ми е догодина да не ходим на много неща, както тази. Сега е до обяд и време има предостатъчно. В някои дни е на по две занимания едно след друго. Моето дете още е на 5 и основно го интересува дали ще му стигне денят да се наиграе  А и предвид, че догодина ще ходи на "истинско" училище, наистина мисля да наблегна на разтоварващите занимания и игрите в късния следобед.
Като порасне малко ще видим дали ще иска да ходи на нещо. Бих се радвала, ако прояви интерес да си продъжи пианото, но реално за нищо не настоявам. Английски мисля, че ще учат в самото училище още от предучилищната, така че няма да се налага да ходи на допълнителни занимания, което ще е голямо облекчение и за двете ни. Сега ходи на Helen Doron, но не и харесва и само брои дните до края.

Аз водя детето главно на спорт през седмицата (поне три пъти), на логопед един път седмично, на забавна математика от време на време събота, неделя на едно друго занимание. Другото са някакви забавления от време на време като театър, музеи и т.н. Тя също е до обяд. Нямам големи амбиции, на спорт я водя за здраве.
Мен това, което главно ме притеснява в училище по цял ден, е дали ще имат някакви спортове или игри с целенасочено движение. Казаха ми, че децата имат по 10часа на ден. Надявам се тези 10 часа да не са само учене и стоене на чин. Вижда ми се ужасно много и нездравословно за деца на тази възраст. Също така не мисля, че ще може да ходи на спорт след училище, защото ще става много късно.

В Св. София ли имат по 10 часа?