Пролет иде, слънце грее - декемврийче пак щурее -22

Цвети,много хубаво написано наистина!Като четя разни книги за възпитание,на повечето места се застъпва точно това държание като правилно.Общо взето да се повтаря само Внимавай ще паднеш и Не,не е много окуражаващо за децата:)Но и аз все още съм плътно до/зад нея:)Оставям я да се катери по високите пързалки,но стоя зад нея.Някак малки са ми още да да съвсем на свобода.А и на няколко пъти как щеше да тупне от високите стълби на тия пързалки...Мое би да станат още малко по-уверени,да.А и авторката може да е с малко по-големи деца;)


Редактирам се да питам Цвети..Как си?Добре ли се чувстваш?То няма и 3 месеца остават?Какво казват за тива притеснение,което имахте?Дано всичко си е съвсем наред!

А иначе за случката...за жалост тепърва ще ни се случват такива.Ая засега само ходи и гали децата,но като гледам какви сценки се разиграват,сигурно скоро ще се светне,че има и други начини за комуникация...Не ми се иска,но как да я държа в саксия?В нас само се лигавим и целуваме,навън като гали дечицата,я хваля и я поощрявам,но като я бутне някое...някога...Те се и опитват де..но нали съм до/зад нея не се е получавало реално.Даже единия път ми казва:Каката бут Ая...ооо кака,кака..Ая добра...Стана ми толкова мъчно,че не мога да й обясня защо...А тя се очуди искрено защо я бута на пързалката това дете...

Пипи,супер мерки за младеж:)Браво!Ая не мърда на кила от близо година.Направо не знам,все си е 13 и нещо:)Имахме едно познато дете навремето,Мартинчо от 3 до 6 години все беше 13 кила Ама много злояд!Пък тя не е така,ама по-малко яде  вече и така!На ръст е дръпнала,меря я на вратата:)Сега е към 91.

Здравейте

много ми хареса статията, ще прочета и другите. Съгласна съм, опитвам се но много не успявам да стоя на страна.

Пускам ви и аз нещо хубаво за четене .

Лек ден от мен!

„Децата научават това, което са изпитали”

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако срещнат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и хората.
Ако опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

цитати от книгата „Седмата посока” на Жанет Орфану
 

Здравейте и от нас!

Напълно съм съгласна с тази статия и във физическо отношение ли как да кажа почти успявам да си удържа импулсите да скокна, макар че вътрешно направо ми трепти, особено първия път когато видях каката тогава беше по-малка да се засилва сама на люлката и да се забавлява от това /племенницата ми я беше научила без да знам/ имах чувството че ще хвръкне, но се присетих за моето детство, когато съм го правила същото и потиснах импулса да и кажа да намали. По улиците редовно когато малката падне се намира някой който да иска да я вдига при положение, че аз съм там, а те дори не се е разплакала и аз учтиво казвам "Тя сама ще се изправи".
При мен повече обаче е залегнало това да ги предпазвам от така наречени психологически травми, някой ги обидил или пък неоценил, опитвам се да вдъхна на каката увереност в собствените си сили, сама да се защитава с думи, а не да търси все моята подкрепа или пък на госпожата. Но на този фронт определено ми е по-трудно да не я защитя когато е в неравностойна конкуренция на доста нагли /извинявам се за думата/ дечица, които срещаме и в градината и по площадки. Искам хем да е мила, каквато е по-принцип, хем обаче да не се дава и не знам как да стане това   А сега като почне на есен и училище, наистина се притеснявам, че там е такава джунгла, а и децата понякога могат да бъдат жестоки наистина.

Като стана дума за каката да си допълня, че тя "завърши" градина. Изписаха ги на 31,05 и сега ходи на нещо като подготвителна академия в училище, като целта е да се опознаят децата по между си, с госпожата, с обстановката. Това ще е две седмици и после до 15 септември си е в къщи и ще се редуваме някак да я гледаме.(
Малката си ходи на яслата, но не много редовно за съжаление, за три месеца тук изкарахме 4 ангини и сега един месец ще пием пак тонзилотрен /едни месец го пихме февруари за увеличени сливици и уж се бяха свили/но сега пак да не се повтарят ангините, ще видим какво ще стане. От септември ще я меся в градината при госпожите на кака и, които ще сформират нова група. За мерките, в яслата ги бяха мерили, 89,5 см и 12.200 кг. А аз даже мислех че е по-лека, защото тя си ми е една слабичка, но не мога да кажа че е злояда.
Това е от нас. Радвам се за тези открили сезона по морето и леко ви завиждам Ние с пътуването сме средна работа, стои общо взето в столчето, но и гледам да не прекалявам повече от два-три часа не сме я пробвали.
Цеци   Дано всичко с теб и бебка е наред  

Цвети, статията е много хубава и поучителна.
Аз се лутам между два свята. Понякога ги оставям както авторката го е описала, да се опитват сами, да се борят. Паднало дете не вдигам, трябва да е наистина сериозно, за да се намеся. Често доброжелатели се втурват да вдигат Гошко, а той от прохождането си е крайно самостоятелен.  И другата крайност - има навика да ме провокира и прави спринтове от по 100м само, за да изскочи на улицата. Виждат ме, че го гоня и нямам шанс да го хвана и вместо някой да го спре му правят път и ме заприказват колко бил пъргав.... А детето е на метри от колите...Но така е, хората не са в нашите глави. Съмнявам се, че като родители винаги ще вземаме правилни решения, но не пречи да опитваме.

Относно мерките съм все по-притеснена. Не расте това дете! Имаме направление за гастро, скоро ще го заведа. Последните 2 пъти, вярно беше отдавна, но лекарката каза, че нищо му няма, аз съм била дребна и затова. Вчера си извадих детския картон. Точно на неговата възраст съм била 90см/ 13,5кг. Като лежахме в болницата една лекарка се зае, без да я моля да смята индекси и ми каза, че е с изоставане 1,6.  Степените са 1, 2 и 3. Т.е. не са добре нещата. Индекса е сметнат на база ръст майка, баща, сестра, а не нещо от общата статистика. Шефа на отделенито ми каза, че е наблюдавал общото поведение на детето докато сме там и вижда хиперактивност, която се дължи имено на проблеми с червата, да търсим причината и да не вярваме как всичко било наред.

здравейте,

Кали, аз съм добре и се чувствам добре, но взе да ми писва да съм бременна. Аз се изморявам лесно и ми е малко по-тежко от предишната бременност. В началото на юли съм на контролен преглед при Велковски и да се надяваме, че всичко ще е ок тогава.

Ние в момента сме в процес на обзавеждане на къща и е голяма разправия. Идеята е да сме там в края на юли, как ще стане - си нямам и на идея. На всяка стъпка - спънка. А ми се иска да го отметнем и после да са ми ангажимент само бебето и Гоги, но....

Добра, все едно аз съм го написала това дето те заговарят и някакви такива" Ама много ви е пъргав юнака" , а той вече на пътя. Дано всичко се установи при вас и малкият адаш да започва да наддава и расте.

Цвети  Спомням си това чувство да ти е писнало на края на бременността..че даже и нр точно накрая:)Всички ти се радват а на теб ти иде...Но карай си го колкото можеш спокойно,че после сещаш се:)А за къщата..не ми се мисли.То и ние сега почваме ремонт на къща,трябва да стане пригодна за живеене целогодишно с Ая.В смисъм изолации,дограми,вътре всичко.Половинката ще го отнесе лятото повече,че ние ще сме на село.Но все пак като дойде обзавеждането...ще трябва и аз да се включа.А нещо така съм изморена,че просто не знам как ще се прави.Но искаме зимата да сме там,или на пролет най-късно.Просто за нея ще е много по-добре да е на въздух не само летата на село.Иначе не съм мислела за къща толкова рано..но...сега вече мисля:)

Наде,пиши по-често индано е добре малката!

Добра,и от мен стиснати палци за Гошето!Идете на гастро и дано се оправят нещата и да не се тормозиш на тази тема повече!Кога заминавате на море?Май беше казала юни.

Ако чете темичката...бях се сетила за Рика и как ми липсват свежите й постове!И не само нейните...но какво да се прави....

Приятна събота на всички!

И аз за Рика се сещам от няколко дена. Дали ни чете? Ако си тук, драсни някой ред!

Кали, съвсем скоро предстои заминаването, но се оказахме контактни с варицела. И то сериозно контактни Говорих с нашата педиатърка, ако евентуално са заразени ще избие точно в деня на пътуването... и тези 500км ще ми се видят чудни  Да не говорим, че 8 дена не бива да се мокрят, а нашия ваучер е за 10 дена ...  Как ще сме на море и няма да ходим на плаж, голяма каръщина. Резервацията не подлежи на промяна, защото сезона е запълнен. Аз потвърдих още март месец 

Ееее Добра,голям карък верно!Ама то с деца май все си е така!С есин близък приятел,акл щеш вярвай..с дете на 3 и нещо..цяла зима и пролет искаме да ги съберем и както тртгнем да правим сериозна уговорка и техния младеж се разболее.Той ходеше и на грдина ама го спряха,защото боледува на всяко тръгване след има-няма 3 дни. Та плановете са много относително нещо явно...Дано не ги хване,но ми е съмнително щом са били контактни.Уффф!

Здравейте много ми хареса статията.Аз и моята приятелка се опитваме да се държим по същия начин,като все пак не я изпускам от очи и ако тръгне да излиза на улицата няма да седя и да гледам.Но пък и да ви кажа как ни гледат почечето майки,все едно не се интерсуваме от децата си.Само една майка бие рекорд,оставила е детето почти на произвола.Ония ден детето 3-4 пъти каза пиш,ама майка и си седи на пейката,та трябваше да и кажем ние.Та има разлика между едните които се опитват да научат децата да преодоляват трудностите сами и тези които са си меко казано безотговорни.

KalinaZ
 

Здравейте момичета!
tsvety_georgieva, много мило ми стана като ти погледнах лентичката, почти на финала си! Стискаме палци! Прочетох статията и съм и съгласна и не. Просто на повечето площадки в парка, където се разхождаме беснеят и по-големи деца, не един път вече съм виждала как не се съобразяват и блъскат мъниците, ми деца са си играят си, така че остава само аз да си го пазя. Не помагам да се качи някъде, прави го сам, но винаги съм на една крачка разстояние. Според мен по такъв начин и се научава да се справя сам и усеща че винаги може да разчита на мен. 1-2 пъти съм го хващала в полет от високо Ако падне не го вдигам, винаги става сам, тупа ръцете и хуква пак, но едно е да се спъне, а друго си е да падне от 1-2 метра височина.
Добра, моите и двете са дребни, въпреки че аз съм 170 и съпруга ми е 184 и 96 кила. Вчера гледах картона на каката и тя на 2 и нещо е била като Владито горе-долу. Междувременно младежа изведнъж взе че дръпна рязко и сега е вече цели 11 600 и 89см, но на фона на другите 2 годишни си е пак дребо. Според мен е притеснително че яде много и не наддава Гошето, дано намерите добър доктор. Аз водих Владито при Лазарова от Токуда и мисля пак да го водя в скоро време, че с тия запеци направо вече ще се побъркам.... Малкият яде всяка сутрин овесени ядки за закуска или следобед, и на обяд и вечерта правя нещо супесто, един път зеленчуково другият с месо, тъпча го с плодове при всяка възможност и пак ака в най-добрият случай през ден, и не винаги сам, 1-2 пъти седмично е със свещичка. Искам да ходя при нея и май ще трябва да пие на курс нещо разхлабващо, ама айде да видим какво ще каже доктора.
Днес съм решила да е денят Х за отбиването. Днес навършва точно 2 и 6 месеца. Вече суче от 2-3 седмици само за заспиване и съм решила да използвам "горчивият" метод, защото естественно отбиване вече ми се вижда мисия невъзможна за моето супер пристрастено кърмаче Пожелайте ми успех и здрави нерви през следващите няколко дена!

Илиянка, успех ти пожелавам с начинанието , че няма да ти е лесно 

Илиянче,успех и от мен!Дано мине някак по-леко отбиването! И честити ви 2 годинки и половина и на вас:)Ние вчера отбелязахне тоз юбилей;)

За площадките съм абсолютно съгласна..точно това е проблема,че и да има нещо за до 3 годишни масово беснеят и по-големите там...Вчера един младеж на 4 някъде все да бута Ая от пързалката,добре че я вдигнах веднага,ама тя тоя път се стресна явно и се разплака.А к аз му повиших тон и мунказах Не така..два три пъти..и тя май от това се впечатли още повече..както и да е..Докато други родиели си седят безотговорно по пейките,а знаят че са агресивни децата им,аз няма как да действам калто в статията е описано.

Днес ми стана така миличка.Иска да я нося от градинката към блока.И аз й обяснявам,че не мога,топло е,ще се изпотим така гушнати...и бла бла...А тя ме гледа и ми каза Айде мамо гух (гуш),Ая обича мама:)Направо ме разтопи и носих я ,кво да я правя след това признание:)

Приятен ден на всички!

Илиянче, честити 2г.6м!!! Браво, че расте момчето, да радва мама!
При Лазарова сме ходили 2 пъти. Никак не съм доволна. Игнорира това, което и разказвам, прави каквото си знае. Освен това устно ми даде едни инструкции, после чета в епикризата писала обратното, много неприятно впечатление ми направи. Сега ще ходя при един в IIIта градска, нашия периатър го препоръча.
Относно запека, имаме богат опит с каката. При нас чудесни резултати дава сиропа Лактулоза МИП. Дори не се налага да привърша шишето и стомаха заработва добре (десетина дена). Като видя, че се нормализира го спирам, че все си е лекарство. Правя и по 1 курс годишно.

Ние вече не се сещаме за бибата,трябва само като ходиме на село да кажеме да я махнат,за да не я намери случайно.По добре е и със съня,вече много малко плаче,като я слагам,че преди беше ужас.Измислихме си приказка и я развиваме както ни хареса,за две меченца-момченца,вече си имат и имена.Много обича да хвърля камъчета по локвите или на рекичката.Много щурее и много бели прави.Като и кажа да спре,хуква колкото може да тича.Прави точно обратното на това което и кажа.Беше толкова добро бебе,само се моля дано е бебешкия пуберитет,да не стане като батко си,че него още не го е пуснал,явно от единия ще влезе направо в другия Това е от нас за сега.