Ама и могат да изиграят доста лош номер, ако се грижат за малкото момиче, когато то вече не е никак малко. И изведнъж девойчето, дето има кой да го гледа и да го учи на "занаят", излиза от дома и се оказва без грам практика.
Когато заживях отделно (отделно+мъж) започнаха тежките камшици от живота и исках мама да ми помага. Използвах наученото от нея за основа и, признавам си, в началото доста честичко имаше "ще ми сготвиш ли еди си какво си, ще мина след работа да го взема". Ама с времето почнах да се поотраквам и даже й скривам шапката от време на време. Обожавам погледа й, когато дойде в моята къща или като седнем да се обясняваме за някакви домакински неща. Даже от време на време аз давам съвети по някои уж "вече изяснени" въпроси
Нормално е.Да, има девойки, които живеят с родителите си и не могат една пералня да пуснат, има и други, които шетат и принасят на мама и тате и ги отменят във всичко. Но е факт, че колкото по-късно се отделиш - толкова по-труден ще бъде живота.
, т.е. ангажираност на родителите да направят децата си полезни хора, а не "мамини детенца". Лошото е че процесът на опростяване върви отдавна и самите родители са зле научени ... процесът върви в посока по-лошо.


: