Съжителство без брак

Няма непременно - това само ти го "виждаш" в поста ми. А реално, защото такъв е закона. Всички живеем в една страна и с едни закони.

Закон? И, какви тогава са санкциите за несключване на брак 
Затвор? 100 тояги на голо?

Няма санкции кой знае какви/махнаха ергенският данък/. Ти не знаеше ли?  
Защо все на бой те избива...странна работа?! Семейният кодекс е създаден по една единствена причина, узаконяване на съжителството и правните и материалните производни около това съжителство.

п.п. интерсно как извъртя поста ми- нима си съгласна с изводите- там няма непременно и задължително, защото това са изводи/няма нищо общо с нравоучението в което ме вкарваш някак/ - мои.

Да, де, точно, че семейният кодекс регламентира основно материалните отношения. Не всички се нуждаят от такава регламентация или поне не на всеки етап от живота си. Елементарно е. Няма никакъв страх, никакъв ужас и несигурност.

Елементарното е друго и ти го знаеш не по-зле от мен. Не ми се спори , защото няма как да напишеш друго и това ми е ясно.

п.п. Брака и създаването на семейство са исторически изменящи се явления. Те претърпяват промени в еволюцията на самото обществото. Специално бракът се появява още в първобитното общество, когато възниква необходимост от регулиране на половото общуване. Ще попитате защо да има ограничения? Можете преполагам сами да се досетите.

Като спомена "еволюция", как си обясняваш факта, че към днешна дата съжителството без брак се е увеличило неколкократно в сравнение със сключването на такъв, и то говоря в световен мащаб и България в това число, разбира се ? Еволюционно погледнато: правилата падат.....гей браковете също са пример за това, преди години не можеше и да се говори за това , а сега....границите вече са много размито понятие....всички сме граждани на света и всеки си живее свободно без някакви си договори, брачни задължения пред закони и т.н. И това няма абсолютно нищо общо с любовта, просто така е по- лесно!!!! Кой иска да му е по- трудно??? С две думи: прецакалите се- прецакали )) Аз казвам: Не, благодаря, така ми е ок:)) След като едновремешното анатемосване на подобно съжителство отдавна падна, кой е луд да се жени????? И още нещо и приключвам с темата: От моя гледна точка, брак сключват тези , които имат интерес от това, т.е жилище, подялби, право на част , обвързване с предбрачни договори , издръжка след евентуален развод ,издръжка за дете....забележете, все неща, които без брак не можете да си ги позволите, защото живеейки без брак всеки е сам за себе си, всеки е това , което е, при раздяла всеки разчита на себе си. Та така.....за двойките живеещи без брак съм сигурна че има любов, но за бракувалите се това е под въпрос (един брак би могъл да донесе доста дивиденти , запитвали ли сте се, защо пък млади манекенки, винаги сключват брак с мастити бизнесмени,а?? защо пък те не си живеят без брак??? Защото има сметка, за това !)  има изключения и в двата случая, разбира се   

Novo name, щях да напиша нещо подобно за интереса от брака от гледна точка на имущество и придобивки от по-слабия материално, но реших, че ще има много засегнали се. Изискването за сключване на брак ми звучи и като претенциите на много жени, че мъжът трябва да им купи кола, мъжът трябва да им осигури финанси, мъжът трябва да издържа семейството, а те самите не са изкарали и 1/10 от т.нар. семеен бюджет. Просто по-нямащият винаги иска другото да е общо.

Това е мое мнение!

А, не така.... ти от къде реши, че сме прецакани? Защото за теб това е така ли? Несериозно е - помисли.

Прецакването е доста относително и субективно възприемане на нещата.
Това , че на теб ти е ок без брак, значи ли, че аз трябва да съм прецакана само, защото на мен не ми е зле в брак? Много по детски наивно твърдение.
Защото все повече не се сключва брак по света ли ме питаш?  Защото хората ги е страх да не би да си усложнят живота. Не им се занимава, така сякаш образно казано са по-малко отговорни/не се захващай за думата, отговорни в смисъл, че го нямат черно на бяло/. Документите по принцип плашат и те задължават пред някого и нещо - страхът е от това. Предпочитат да си се задължават, някак сами,когато и както им е кеф. Това в този смисъл по някакъв начин е липса на отговорност.

Любовта/ако ме беше прочела по назад/ съм писала, че няма общо с брака, това никой не го отрича. Любов има както с , така и без брак. Тя си е нещо съвсем отделно като явление.

п.п. изискването да се сключи брак не е прищявка на единият от двамата партньори. Това законово изискване в страната в която живеем. Ако живеехме насред природата по препаски бих по приела , че това е прищявка равна на изискването за кола от страната на жената. Правилата "падат"/не падат, а хората се опитват да ги отхвърлят/, защото хората мислят, че анархията ги прави свободни - но света е кръговрат и това ще мине друго пак ще дойде. Но реално правилата не са паднали, ако следите глобално как стои въпросът по отношение на брака, ще сте наясно, че нещата отново се обръщат и то много по-крайно дори от преди.
Естествено това е моето виждане , което съвсем не означава, че заклеймявам хората без брак и ли т.нар. семейно съжителство. Хората могат да бъдат щастливи независимо от обстоятелствата. Крайностите не са ми приоритет по тази тема.

Аз също нямам брак с мъжа когото обичам, имаме дете щастливи сме! Ще правим сватба,но когато малкият порасне!

Хората и без брак споделят общ дом, общ бюджет, общи придобивки, общ бизнес и т.н. Поне ние това сме го имали от момента, в който сме заедно. Един мъж ако иска да купи кола, дом или диаманти на жената до себе си, ще го направи без значение дали са в брак или не. Ако пък не желае нищо и никой няма да го накара да го направи за нея. Изобщо това се отнася за всякакво споделяне и в двата варианта.
Скоро имаше тема в ДИС, в която стана ясно, че доста "семейства" в брак си живеят с отделни бюджети, отделни придобивки и изобщо така нареченото всеки е сам за себе си и обратното в другия случай, в който липсва подпис.
Отношенията между двама души не зависят от подписа. Те ще бъдат такива, каквито си ги изградят според капацитета си.
Същите тези отношения би трябвало да зависят единствено от хората участващи в тях, обществен, съседски, роднински, селски натиск и т.н. не са капацитет, въпреки,че на практика изглежда не е съвсем така.
Връх на съвършена простотия е да кажеш на една жена, че не е обичана защото не е омъжена, да надничаш в чаршафите на хората и да си позволяваш да категоризираш отношения, които не те засягат.

Голяма любов, голямо нещо. 

Бъркам ли нещо или имаше призиви съжителството на семейни начала да се приравни законово с брака, поради, хм, материални съображения?  Чувствам се провокирана от горния цитат, затова питам. Дълбоко не ми пука кой как живее, стига да се чувства добре. Аз нямам материална изгода от промяната на семейното си положение, мъжът ми също.

Не, не бъркаш.

Аз може да не ги разбирам много много нещата, ама знам, че като казах на целокупния народ, че ще се женя, всички скачаха от радост, поздравления, оптимизъм, веселба, усмивки, радост, абе... хубава работа, така позитивно някак си усещане се разлива... Хората идват и те поздравяват. Викат: Ехааа, честито! Викат: Браво бе, мен! Как си се осмелил. Евалата, аз още се назландисвам, ама да видим, кога и мен ще ме вържат. хахаха. Викат: Ау, супер, ще има сватба, йей! Жените особено едни такива... по-друг начин те гледат, като затъкнеш халката. Идват, питат - разкажи, ама как предложи, ама разкажи за нея, ама как се запознахте, ех, че хубаво, ех, че радостно, едно такова им искри в очите на жените, като стане така дума за сватби, бракове, булки, бели рокли и насълзени очи... Абе въобще това годежите, браковете, църквите, церемониите, сватбите, булките, воалите... Хубави работа са това, все така усмивки на щастие предизвикват...

Сега представете си обратната сценка. Отивам аз на работа и на всички колеги и приятели заявявам: "Имам новина за вас! С моята решихме да си живеем ей така без да се женим. Ей така, на семейни начала"... Не мисля, че някой би ми обърнал внимание, нито пък че някой ще се зарадва.

Който както иска да живее. Той бракът не е задължителен по закон, така че всеки си е свободен да си решава. Ама аз едно ще ви кажа - няма такова усещане, като това да кажеш "Да" пред попа, църквата, държавата, роднините, приятелите и въобще всички безценни обичащи ви хора. Голям празник е в очите и в сърцата. Само, който го е правил, само той може да ме разбере Въобще нежененият не може да разбере женения. Просто щото не знае какво е А обратното може. В крайна сметка всички женени в някакъв определен период от време сме били неженени, така че... там дето вие сте сега, били сме, знаем го

 Сега е модерно да се отхвърлят традициите.
 От друга страна обратните ("ненормални" сигурно е наказауемо от закона да ги наречеш, макар че аз не виждам защо) вече сключват брак, а вие НЕ  ?
 Традицията е нещо изключително важно. Това е крепяло живота на Земята, не само човешкия. Еволюцията е предопределила този начин на живот. Имаше едни дето правиха революции  , но е ясно какво се получи.... Основната причина е, че стана така, че нито мъжете са вече мъже, нито пък жените- жени ..... не само във физическия смисъл.

Та за това се получват тези ненормални ситуации, в които жените, дори и да искат да "съжителстват в брак" няма кой да им предложи такъв, и самите те се чувстват задължени (даже и подсъзнателно ) да оправдаят сегашния си "статус". Само който не си отворя очите, няма да види. Иначе приказки колкото щеш може да се изпишат.

 ПП Кой ще предложи или приеме брак, когато разглежда другия като някакво средство за потребление, някакво временно явление в НЕГОВИЯ живот, като някакъв телевизор или друга вещ, която лесно можеш да смениш? В един момент се появяват деца, и какво, те повече ли са от една вещ? Ама те имали нужда от норамално семейство ..... глупости, кой може да каже какво е нормалното, при положение че вече сме модерни и всичко е нормално? "Вещите" са длъжни да се пригодят към "модерния" наш свят, ще им купим един модерен телефон да траят и готово  .

Да. Ситуацията може да се опише в кратък диалог. "Ти омъжена ли си?", "Не, ама аз и не искам". "А той предложил ли ти е?" "Не". "А, какво ще направиш, ако ти предложи?", "Е, ние сме обсъждали въпроса и сме се разбрали, че това не ни е на дневен ред просто"....

То самият факт, че мъже "анализират" и "обсъждат" с жената бъдещия им брак е само по себе си тотален нонсенс. Какво има да анализираш Разговорът между един мъж и една жена на тема "брак" може да бъде само един. Той е доста кратък и много много съдържателен. Мъжът казва "Ще се омъжиш ли за мен?" Жената отвръща едносрично. След отговора й... нищо между тях никога вече не е същото. Ама някой трябва да зададе въпроса все пак