Мдааа, темата стана тегава и отчайваща...вместо мнение, тук започна едно налагане на мнение...И към Andariel отправям последнто си мнение по въпроса, тъй като тя се изказа за това , че ако не си непременно женен/омъжена нямаш правото да наричаш човекът, с когото живееш години в безбрачие "жена ми/мъжа ми". А как да бъде? Ония, онзи, онази, приятеля/ката ми, гаджето ми, бащата/майката на детето ми?!Както Вие живеете с Вашия, ядете, пазарувате, карате се, спите, отглеждате децата си, борите се за нещо в тоя живот, така и ние, не бракуваните, вършим същото. Не е ли така?! Бракът не е гаранция за нищо обвързващо, за доживотна сигурност, с него не можеш да накараш никой да остане с тебе, така както няма нищо сигурно в тоя живот. "Заради децата, заради семейството, ама какво ще кажат мама и тати, ами приятелите, ами хората"... Хората какво?! Който си го няма в главата да оценява нещата, които има, които е изградил съвместно с половинката си и брак няма да му помогне...
Виж целия пост
Съжителство без брак
- Публикувана: 7 фев. 2013, 08:19 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2013, 21:30 ч.
# 570
4 юни 2013, 00:22 ч.
# 571
4 юни 2013, 08:27 ч.
ами, да, на практика нямаш основание да го наричаш така, защото не сте женени! Всяко нещо си върви със съответните действия. Какво има за чудене тук? Можеш ли да наречеш някого брат или сестра, ако не са ти брат и сестра? Можеш да ги наречеш "като брат ми е", "като сестра ми е". Има си връзки, съответно и означения за тях, които произтичат от съответните действия и състояние. В случая, за добро или лошо, съпрузи са женените. Свекървите също са за женените. Цялата система е изградена на база брак, а не на база съжителство. На живеещите без брак им се казва съжители, нали така! Бракът не е гаранция за нищо, също както безбрачието съвсем не е гаранция за нищо, защото пред закона сте никакви. Аз няма какво да доказвам като омъжена - каквото съм имала да кажа, съм го казала и направила в гражданското - но гледам, че неженените все нещо се опитват да се доказват, че били като женените, ама не баш, защото на тях им било по-добре. Един вид, като новатори се изживяват, все едно на някого му пука. Традициите все още са дълбоко вторенени дори и у неженените, сигурно затова се чувстват длъжни да се обясняват как женените живеят в мъка заради мама, баба, тати и децата, пък неженените като едни истински деца на любовта, са сред цветя и пеперуди. Глупости!
Виж целия пост
# 572
4 юни 2013, 09:40 ч.
Добро утро, Andariel. Добре, всеки си има гледна точка и всеки гледа през неговия си прозорец. Няма да се налагаме, нали тъй. Просто казвам, че на този етап от живота и мисленето ми нито нещо ме влече, нито имам намерение да правя сватба. Наистина съм наблюдавала хората по сватбите, на които съм била. Много е...престорено точно това, което ти казах за двете фамилии дето не се познават и се правят....но както и да е! 
Виж целия пост
Добро утро, Andariel. Добре, всеки си има гледна точка и всеки гледа през неговия си прозорец. Няма да се налагаме, нали тъй. Просто казвам, че на този етап от живота и мисленето ми нито нещо ме влече, нито имам намерение да правя сватба. Наистина съм наблюдавала хората по сватбите, на които съм била. Много е...престорено точно това, което ти казах за двете фамилии дето не се познават и се правят....но както и да е! 
# 573
4 юни 2013, 09:45 ч.
Че защо да не наричам половинката си мой мъж?! Не го наричам "съпруга ми", а "мъжа ми". При положение, че съм с него от 10г. мога спокойно да го наричам "мой мъж".
Andariel, явно си изкарала късмет с твоя съпруг. Това да се ожениш на крехка възраст за човек, който познаваш от година и с който не сте живели заедно, и да се окаже читав, си е направо голям късмет. За мен това си е екстремен спорт.
Виж целия пост
Andariel, явно си изкарала късмет с твоя съпруг. Това да се ожениш на крехка възраст за човек, който познаваш от година и с който не сте живели заедно, и да се окаже читав, си е направо голям късмет. За мен това си е екстремен спорт.
# 574
4 юни 2013, 09:59 ч.
То и на 30 години, и на 40 си е късмет! 
Ние се познавахме отпреди това, може би година, имахме общи познати, но животът не ни е пресичал пътищата. Все пак, ние се движехме в една и съща среда, а не сме се запознали в някоя кръчма, в интернет или някакво място, където има твърде случаен елемент и несигурност що за човек имаш насреща си. Може да се каже, че всички бяхме от типа "добри деца", макар да сме имали бурни купони, и досега хората от онова време, с които поддържаме контакт са по-скоро традиционалисти. Някои се разведоха, но повечето са вече със завиден семеен стаж. (то май излиза, че ние сме ветераните в компанията
).
Не мисля, че 24 е крехка възраст, все пак поколението на нашите майки са се женели на около 20-22, на 22 вече са раждали. Просто ние инфантилизираме младежите с това твърде дълго висене в училище и изобщо като отношение. Има нещо вярно в приказката, че младото дърво по-лесно се превива, та затова и хората на млада възраст израстват заедно.
Виж целия пост
Ние се познавахме отпреди това, може би година, имахме общи познати, но животът не ни е пресичал пътищата. Все пак, ние се движехме в една и съща среда, а не сме се запознали в някоя кръчма, в интернет или някакво място, където има твърде случаен елемент и несигурност що за човек имаш насреща си. Може да се каже, че всички бяхме от типа "добри деца", макар да сме имали бурни купони, и досега хората от онова време, с които поддържаме контакт са по-скоро традиционалисти. Някои се разведоха, но повечето са вече със завиден семеен стаж. (то май излиза, че ние сме ветераните в компанията
).Не мисля, че 24 е крехка възраст, все пак поколението на нашите майки са се женели на около 20-22, на 22 вече са раждали. Просто ние инфантилизираме младежите с това твърде дълго висене в училище и изобщо като отношение. Има нещо вярно в приказката, че младото дърво по-лесно се превива, та затова и хората на млада възраст израстват заедно.
# 575
4 юни 2013, 10:50 ч.
Лелеле, Анди, браво на теб, че толкова ревностно отстояваш своите разбирания. Надявам се децата ти също да ги споделят, за да няма изненади в бъдеще с неустановени положения
И, мога да наричам човека до мен, както си искам
Само съпруг не мога, но аз и не изпитвам подобна потребност
Виж целия пост
И, мога да наричам човека до мен, както си искам
Само съпруг не мога, но аз и не изпитвам подобна потребност
# 576
4 юни 2013, 10:59 ч.
какво сега, заплашваш ме нещо на тема деца ли? чакаш да ми го върнат тъпкано? Знам ли какво ще направят децата ми, те са съвсем отделни хора!
Виж целия пост
# 577
4 юни 2013, 11:01 ч.
Женели са се и са раждали на по 20, защото са живяли във времена, в които жените по-далече от печката и пералнята не са се завъртали просто .
А инфантилизирането на младежите е безспорен факт, но той е съвсем друг въпрос, който е проблем повече на други обстоятелства, отколкото на "дългото висене" в училище.
Виж целия пост
. А инфантилизирането на младежите е безспорен факт, но той е съвсем друг въпрос, който е проблем повече на други обстоятелства, отколкото на "дългото висене" в училище.
# 579
4 юни 2013, 11:10 ч.
Не мога да разбера какво толкова се възвеличава бракът като някакъв повод за гордост, като нещо, което те прави по-добър от останалите. Не виждам какво толкова се дуят защитниците на женитбите. Държат се като посветени от папата велики лордове на Свещеното братство на бракуваните. Ако за някои най-смисленото нещо в живота им е, че някой им е предложил брак и се пукат от гордост и кеф от това, то за мен това не значи нищо. За някои хора бракът не е единствен смисъл на живота и повод да вървят с вдигната глава и да гледат снизходително горките хора без халки на пръстите си.
Като чета някои постове си представям 80г. бабичка, която се клатушка на люлеещ стол, плете вълнени чорапи и мрънка под носа си "как било пропаднало младото поколение".
Виж целия пост
Като чета някои постове си представям 80г. бабичка, която се клатушка на люлеещ стол, плете вълнени чорапи и мрънка под носа си "как било пропаднало младото поколение".
# 580
4 юни 2013, 11:11 ч.
Къде, пък, видя заплаха
Просто ми стана любопитно, как би реагирала, ако утре заживеят на семейни начала - без годеж, без подпис..., далеч от всички твои принципи
Виж целия пост
какво сега, заплашваш ме нещо на тема деца ли? чакаш да ми го върнат тъпкано? Знам ли какво ще направят децата ми, те са съвсем отделни хора!
Къде, пък, видя заплаха
Просто ми стана любопитно, как би реагирала, ако утре заживеят на семейни начала - без годеж, без подпис..., далеч от всички твои принципи
# 581
4 юни 2013, 11:16 ч.
Искаш да ми кажеш, че жените са имали право на избор, изобщо хората са можели свободно да пътуват, общуват, образоват, имали са свободен достъп и право на избор в общия случай... примерно?
Леля ми е на 72 години, има 50 годишен брак, малко преди моята сватба ми каза, че сега можем да избираме и ако тя сега е на моите години никога не би се омъжила, но тогава така е можела само да "живее". Разбирай го както си искаш.
Виж целия пост
Искаш да ми кажеш, че жените са имали право на избор, изобщо хората са можели свободно да пътуват, общуват, образоват, имали са свободен достъп и право на избор в общия случай... примерно?
Леля ми е на 72 години, има 50 годишен брак, малко преди моята сватба ми каза, че сега можем да избираме и ако тя сега е на моите години никога не би се омъжила, но тогава така е можела само да "живее". Разбирай го както си искаш.
# 582
4 юни 2013, 11:26 ч.
Е, ти как очакваш да реагирам, нали са ми деца! На децата всичко се прощава и от деца всичко се приема. Каквито ще да станат, каквото и да направят, пак ще са ми деца и ще защитавам решенията им пред трети лица, макар аз да не съм доволна. Съвсем егоистично.
Жените са можели свободно да учат, иначе нямаше половината бройки по университетите да са за жени. Също са можели и да пътуват, и да общуват, но в рамките на соца и доколкото са можели да си платят. По време на соца държавата, ако не друго, е дала такива възможности на жените, а вече как в семейството са поставени правилата, е съвсем друг въпрос. Не си мисли, че летоброенето за възможностите на жените започва отпреди двайсетина години и точно с твоето поколение!
Преди хората като цяло са се женили по-рано, дори студентите, защото тогава са имали възможност да избират сред много млади хора, а не да се забият на работа и да общуват само с колегите в канцеларията или в завода. В трети-четвърти курс вече половината студентки са били или с бебета, или бременни, изпоженени за колеги. Сигурно ще кажеш, че и момчетата са били ограничавани, защото и те са се женели на по двайсет и малко години.
За леля ти не знам, това си е нейна работа и нейната житейска история!
Виж целия пост
Жените са можели свободно да учат, иначе нямаше половината бройки по университетите да са за жени. Също са можели и да пътуват, и да общуват, но в рамките на соца и доколкото са можели да си платят. По време на соца държавата, ако не друго, е дала такива възможности на жените, а вече как в семейството са поставени правилата, е съвсем друг въпрос. Не си мисли, че летоброенето за възможностите на жените започва отпреди двайсетина години и точно с твоето поколение!
Преди хората като цяло са се женили по-рано, дори студентите, защото тогава са имали възможност да избират сред много млади хора, а не да се забият на работа и да общуват само с колегите в канцеларията или в завода. В трети-четвърти курс вече половината студентки са били или с бебета, или бременни, изпоженени за колеги. Сигурно ще кажеш, че и момчетата са били ограничавани, защото и те са се женели на по двайсет и малко години.
За леля ти не знам, това си е нейна работа и нейната житейска история!
# 583
4 юни 2013, 11:31 ч.
И за мен, хем не съм се "парила". И недей обобщава, че женените са такива, а неженените - онакива. Обобщенията често са грешни.
ПП Егати, Анди, всички тия работи, дето си ги написала за годежи и сватби, са като извадени от 50-та година. Годежи и запазена територия, моля ти се.
Виж целия пост
Това да се ожениш на крехка възраст за човек, който познаваш от година и с който не сте живели заедно, и да се окаже читав, си е направо голям късмет. За мен това си е екстремен спорт.
И за мен, хем не съм се "парила".
И недей обобщава, че женените са такива, а неженените - онакива. Обобщенията често са грешни.ПП Егати, Анди, всички тия работи, дето си ги написала за годежи и сватби, са като извадени от 50-та година. Годежи и запазена територия, моля ти се.
# 584
4 юни 2013, 11:44 ч.
До къде стигат дълбините на мислите на омъжените...просто не е истина
Толкова ли е трудно да се обичате без условности и без задълбаване в теми от сорта койъ ще вземе дворния кенеф по закон след катастрофа на половинката...
Виж целия пост
Толкова ли е трудно да се обичате без условности и без задълбаване в теми от сорта койъ ще вземе дворния кенеф по закон след катастрофа на половинката...
Препоръчани теми