Съжителство без брак

  • 44 892
  • 1 220
# 660 5 юни 2013, 14:38 ч.
Цитат на: viliko в ср, 05 юни 2013, 14:30
Еее, какъв мъж си ти?!? Сам каза, че добрия мъж усеща и трябва да се притече напомощ. Защо оставяш момичето така да се терзае?
Между другото винаги съм си мислела,че големитебатковци са за това – да помагат във всичко ...аз си нямам де.

Сега сериозно – зависи колко сте близки. Аз имам няколко такива хора, за които съм правила такива неща и никога не съм съжалила. Интересното е, че аз обаче не позволявам никого да е така близо до мен и никога не съм позволявала другите да узнаят какво ми е, така че и помощ не съм чакала.

Аз съм като теб. Никога не искам съвети и помощи и никога не давам. Отговорността за всеки живот си е в ръцете на живеещия го. Съвет давам само при поискване. Между другото, малко оффтопик, но това го научих в САЩ. Дотогава не ми правеше впечатление как в БГ всеки дава акъл на едро, всеки се меси в чуждите животи, всеки дава съвети и това се приема съвсем нормално. След като поживях в САЩ няколко години, като се върнах и това бе едно от нещата, които най-много ме шокира културно. Там никога хората не дават съвет без да им бъде поискан. Смята се за изключително груба намеса в личното пространство това. В БГ напротив - друго може да нямат да ти дадат, но акъл - винаги Simple SmileSimple SmileSimple SmileSimple Smile

Та така де. Братчедката и любимия им стискам палци да намерят щастието си двамцата без моята намеса Simple SmileSimple SmileSimple Smile То майка й, леля й и приятелките й достатъчно й се месят Simple SmileSimple SmileSimple Smile
Виж целия пост
# 661 5 юни 2013, 14:44 ч.
Не ми хвали Америката, че вчера гледах едно предаване за детските конкурси там – толкова изтрещели глигани в опити да направят кола маска на 4 годишно момиченце и да сложат изкуствени нокти на 15 месечно бебе, че ми се  Sick

Иначе в малките населени места у нас се дават задължително не съвети - а направо напътствия кое и как трябва да се случи. В големия град е малко по-интимно, но зависи и от манталитета на хората.
Виж целия пост
# 662 5 юни 2013, 14:47 ч.
Цитат на: nofelet в ср, 05 юни 2013, 14:38
Цитат на: viliko в ср, 05 юни 2013, 14:30
Еее, какъв мъж си ти?!? Сам каза, че добрия мъж усеща и трябва да се притече напомощ. Защо оставяш момичето така да се терзае?
Между другото винаги съм си мислела,че големитебатковци са за това – да помагат във всичко ...аз си нямам де.

Сега сериозно – зависи колко сте близки. Аз имам няколко такива хора, за които съм правила такива неща и никога не съм съжалила. Интересното е, че аз обаче не позволявам никого да е така близо до мен и никога не съм позволявала другите да узнаят какво ми е, така че и помощ не съм чакала.

Аз съм като теб. Никога не искам съвети и помощи и никога не давам. Отговорността за всеки живот си е в ръцете на живеещия го. Съвет давам само при поискване. Между другото, малко оффтопик, но това го научих в САЩ. Дотогава не ми правеше впечатление как в БГ всеки дава акъл на едро, всеки се меси в чуждите животи, всеки дава съвети и това се приема съвсем нормално. След като поживях в САЩ няколко години, като се върнах и това бе едно от нещата, които най-много ме шокира културно. Там никога хората не дават съвет без да им бъде поискан. Смята се за изключително груба намеса в личното пространство това. В БГ напротив - друго може да нямат да ти дадат, но акъл - винаги Simple SmileSimple SmileSimple SmileSimple Smile

Та така де. Братчедката и любимия им стискам палци да намерят щастието си двамцата без моята намеса Simple SmileSimple SmileSimple Smile То майка й, леля й и приятелките й достатъчно й се месят Simple SmileSimple SmileSimple Smile

Напълно съм съгласна с теб. В България го имаме този ужасен манталитет да си врем носа, където не ни е работа. Всеки дава съвети /в много от случаите - тъпи/, а не поглежда себе си.
Дори и да дадеш съвет, ако човекът насреща не е узрял да вземе решение, колкото и да му приказваш, няма да те послуша. Само ще си изхабиш думите и времето и дори да се съгласят с казаното от теб, може да не направят това, което ги съветваш. Най-много да те изгледат накриво или да си съставят лошо мнение за теб, дори да знаят, че го казваш с добро.
Виж целия пост
# 663 5 юни 2013, 18:47 ч.
Цитат на: Andariel в пн, 03 юни 2013, 19:25
Ооо, че то за година се ражда едно дете! Започва и измешване на капите като  финасвово, кариерно и всякакво развитие и отношения. Аз не бих се съгласила да живея цяла година с някого, дето се вика, да му пера чорапите! Има си измислен годежен период за тази работа - хем младите се опознават, хем не навлизат в битови, финансови и други отношения, които могат да се окажат твъде важна промяна. Ако сега трябваше да се женя, щях да направя предбрачен договор, че ако нещата не потръгнат, да може разводътт да се случи по-лесно и без финансови загуби.

И какво? Сгодявам се, заживяваме заедно и изведнъж се оказва, че нещо не си пасваме?
За мен е безумие и всеки ден се убеждамам в това колко е неправилно - първо сватба или годеж, после живеене заедно.
Не спирам да давам един пример - моя роднина. Беше си "гадже" с едно момче 6 години. Непрекъснато заедно, я у тях, я у нас, на почивки... Сгодиха се, прекараха "годежен месец" и се изпокараха. Не издържаха 10 дена нон стоп заедно. И тя нямало да му пере чорапите.

То ако не навлезете в бита и финансите, какво опознаване? Лесно е да си се любим, да се усмихваме само и да нямаме проблеми.

Но съм съгласна, че
Цитат на: Andariel в пн, 03 юни 2013, 20:41
сега на по 30 и отгоре години на практика са напълно изградени въззрастни с напълно изградени и дори закоравяли навици, което прави напасването по-трудно. За да върви добре една връзка хората трябва и да са доста наивни, което е по-скоро признак на младостта. С възрастта и неуспешните връзки сърцето и умът стават цинични и сметкаджийски.
Виж целия пост
# 664 5 юни 2013, 18:58 ч.
Ние преди да се сгодим вече сме се опознали поне частично, не е като да не се е случвало да се изкара по някой любовен уикенд в свободната квартира, така да се каже, виждали сме си киселите физиономии сутрин. А годеж както се прави, така при несходство се разваля, това не е някакво чудо невиждано. Просто се знае кой кой е в цялата конфигурация - че има предложение за женитба, има прието предложение за женитба, родителите са уведомени (поне ние държим на родителите си, колкото и да ни ядосват на моменти), и спокойно можем да започнем да се напасваме. Пък, ако нещо не си харесаме миризмата на чорапите или воденето на домакинство и сметки, или излязат наяве някакви непреодолими различия, годежът лесно се разваля. Аз не съм съгласна на съжителство без годеж, без брак, защото при една евентуална бременност, нещата могат съвсем да излязат от контрол и не се знае кой пие и кой плаща. Има някакви неписани норми, които доста хора спазват. Все още хората се сгодяват преди да се оженят, и държат всичко да е по правилата, и то не защото са принудени, а защото го искат и смятат за правилно. При всички случаи човек върви по правата пътека, когато е с леко сърце. Без годеж съвсем спокойно човек може да се запита "с какъв живее дъщеря ми/синът ми, какъв се пада точно - зет ли ми е, приходящ ли е, като какъв да го поздравя, как да го нарека". Колкото по-прости са нещата, толкова по-лесно става.
Виж целия пост
# 665 5 юни 2013, 20:42 ч.
Andariel, реално какви са ти притесненията при съжителството без брак, защото като те чета едва ли не турско да става, ти без брак не би живяла с мъж.
Виж целия пост
# 666 5 юни 2013, 23:29 ч.
аз притеснения нямам, защото когато е трябвало да решавам, съм решила и съм се омъжила. И нямам терзания как другите гледат на това. Дотук виждам, че по-скоро живеещите без брак някъде ги стяга чепикът, та много държат да се уверят, че решението им се одобрява.

Да, аз без брак не бих живяла с мъж, че и деца да раждам! Особено ако съм млада, на двайсет и няколко години и целият живот е пред мен. Ако съм разведена или имам какво да пазя за децата си като имущество и др., то очевидно няма да искам да се омъжвам пак, защото няма да ми е изгодно.
Виж целия пост
# 667 5 юни 2013, 23:37 ч.
Цитат на: Andariel в ср, 05 юни 2013, 23:29
аз притеснения нямам, защото когато е трябвало да решавам, съм решила и съм се омъжила. И нямам терзания как другите гледат на това. Дотук виждам, че по-скоро живеещите без брак някъде ги стяга чепикът, та много държат да се уверят, че решението им се одобрява.

Да, аз без брак не бих живяла с мъж, че и деца да раждам! Особено ако съм млада, на двайсет и няколко години и целият живот е пред мен. Ако съм разведена или имам какво да пазя за децата си като имущество и др., то очевидно няма да искам да се омъжвам пак, защото няма да ми е изгодно.

Това въобще не е вярно. По-скоро женените и в частност nofelet, се пънете да доказвате, че бракът ви представя като по-сериозни хора в обществото /пак опряхме до необходимостта от етикети/. Очевидно неженените нямаме такива тревоги и поне пишещите тук нямат никакви притеснения, че не са бракувани. Даже обратното - повечето споделиха, че са щастливи с половинките си и нямат никакви проблеми в семейството. Не се пънем да доказваме нищо, а да ви убедим, че с брак или не - все тая /поне много от познатите ми, които живееха на семейни начала и после се ожениха са ми споделяли, че нищо не се е променило след сватбата/.
Относно статута ти спрямо имущество/а и това на децата ти - ако си елементарно правно грамотен ще знаеш как да се подсигуриш. Може и да си женена и нищо да не получиш и да не си женена и да си си опекла нещата си по начин, че да не останеш с пръст в устата. Просто за тази цел се иска мозък, а не подпис.

Виж целия пост
# 668 5 юни 2013, 23:43 ч.
Виждам, че след дни разговори вече стигнахме до делба на имущество. Вече не ми е удобно, пък и не ми е работа, но толкова въпроси може да се зададат на Андариел. Тогава може би човек ще разбере, защо отстоява така неистово, но и леко хаотично, тази тема.
Виж целия пост
# 669 5 юни 2013, 23:45 ч.
нищо не се опитвам да докажа. За мен е несериозно един мъж да иска да живеем заедно, да правим семейство и деца, и в същото време да не иска да се женим. А това, че като цяло нагласите са, че женените се възприемат по-сериозно, то това не е от вчера, нито съм го измислила аз. Определено не съм се омъжила, за да ме възприемат като сериозна трети лица, а защото съм поискала и смятам за правилно. Подписът си е подпис, бракът е един вид договор, и щом някой не е готов да си сложи подписа, значи не иска този договор. Е, тогава защо ще иска от мен да живея с него така, все едно сме се разписали, а всъщност да не сме?

Нищо не защитавам неистово. Просто за мен бракът е начинът, по който се прави семейство и се гледат деца, за да е добре за всички - без недомлъвки, без шикалкавене, без "за какво ми е, нали така си живеем добре". В това отношение съм праволинейна за себе си и толкова!
Виж целия пост
# 670 5 юни 2013, 23:52 ч.
Цитат на: Andariel в ср, 05 юни 2013, 23:45
нищо не се опитвам да докажа. За мен е несериозно един мъж да иска да живеем заедно, да правим семейство и деца, и в същото време да не иска да се женим. А това, че като цяло нагласите са, че женените се възприемат по-сериозно, то това не е от вчера, нито съм го измислила аз. Определено не съм се омъжила, за да ме възприемат като сериозна трети лица, а защото съм поискала и смятам за правилно. Подписът си е подпис, бракът е един вид договор, и щом някой не е готов да си сложи подписа, значи не иска този договор. Е, тогава защо ще иска от мен да живея с него така, все едно сме се разписали, а всъщност да не сме?

Защо задължително мъжът трябва да НЕ иска да се ожени. Не допускаш ли, че просто на хората им е безразлично. Както при мен. Аз и мъжът ми не сме против брака, но просто сме си говорили и сме стигнали до моментното решение да не се бракуваме. Просто аз лично за момента не виждам смисъл да се женя. Причините:
1. Юрист съм и много добре знам как да си защитавам правата и интересите.
2. Мъжът ми ме обожава и ми го показва всеки ден. Два пъти ми е повдигал въпроса за сватба, така че не се чувствам като стара мома, нежелана от никого.
3. Мразя сватби, ненавиждам ги. Преди час гледах снимки от поредната клонирана сватба. Честно - тръпки ме побиха от мисълта да съм на мястото на младоженците.

Виж целия пост
# 671 5 юни 2013, 23:58 ч.
ако им е безразлично на хората, то тогава във всеки един момент могат да отидат и да се разпишат в гражданското. Що ли не го правят? Все едно да твърдиш, че ти е безразлично дали ще ядеш свинско или пилешко, но всеки път да си поръчваш свинско.

Ти имаш някакъв вътрешен проблем, някакъв негативен опит, свързан с нечий брак, нещо си се разочаровала, затова все те избива на примери за клонирани сватби, сватби заради баба и мама, заради хората, заради... каквото ще да е, но не и заради това, че хората се обичат, смятат за правилно да се оженят. Досега едно хубаво нещо не си казала за брака.
Виж целия пост
# 672 6 юни 2013, 00:00 ч.
Защото си поискала и смяташ за правилно...Чудесно казано!  smile3525
Обачеееее...."Подписът си е подпис, бракът е един вид договор, и щом някой не е готов да си сложи подписа, значи не иска този договор." Ъ-ъ!  smile3507
Да, аз такава договорирана  любов и живот не искам. Говоря за себе си!
Всъщност, на всичките изречения мога да дам конкретен отговор, защото, за да се стигне до заключението, че аз и той нямаме мужда от подписи, за да се чувстваме като подписало се семейство, сме си задавали тези въпроси...но няма нужда пак такава публичност.
Виж целия пост
# 673 6 юни 2013, 00:06 ч.
любовта си е любов, но подписът си е подпис! Вие може да се чувствате "като" подписало семейство, но реално не сте подписало семейство. Чувстването "като" не е равно на "съм". Аз може да се чувствам като звезда на киното, дори да съм копирала нечия звездна възшност, поведение, дори име, но съм само като нея, а не нея, защото не аз се снимам във филми, а тя. Както виждаш, тук съвсем лесно се вижда разликата, тя е семантична. Ние може с мъжа ми да сме като гаджета, но реално сме съпрузи, нищо че се чувстваме като гаджета.
Виж целия пост
# 674 6 юни 2013, 00:07 ч.
Цитат на: Andariel в ср, 05 юни 2013, 23:58
ако им е безразлично на хората, то тогава във всеки един момент могат да отидат и да се разпишат в гражданското. Що ли не го правят? Все едно да твърдиш, че ти е безразлично дали ще ядеш свинско или пилешко, но всеки път да си поръчваш свинско.

Ти имаш някакъв вътрешен проблем, някакъв негативен опит, свързан с нечий брак, нещо си се разочаровала, затова все те избива на примери за клонирани сватби, сватби заради баба и мама, заради хората, заради... каквото ще да е, но не и заради това, че хората се обичат, смятат за правилно да се оженят. Досега едно хубаво нещо не си казала за брака.

Да бе човек - наистина ми е безразлично. В ресторанта ако се чудя между пилешкото и свинското и ми е все тая кое ще взема, ще поръчам това, което се дъвчи и преглъща по-лесно. Сори, ама трудно ще преглътна една сватба и данданията около нея.
Не се опитвай да ме изкараш емоционално обременен човек с психически проблеми, само защото не мисля като теб.
Единственото, което си мисля, че може да дава отражение върху мисленето ми е това, че аз за разлика от останалите не гледам така емоционално на брака, защото като прекараш 12 семестъра в Юридическия факултет ти убиват всякаква романтика  Laughing
И къде видя да съм казала нещо лошо за брака  newsm78 Напротив - подкрепям го. Все пак и моята гилдия трябва да има с какво да си вади хляба, нали? Даже съм много ЗА брака   Laughing
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало