Марѝ, така е с "приятелите" - само истинските остават в трудните времена. Не се плаши, ние всички тук сме с теб, с вас!


чак мен ме заболя 

И в двата случая таткото излезе, а аз седях вътре при него, не ме питайте какво ми беше ...

Все така да върви!
Не ги мисли, Мари! Може и да не се усещат, че са нужни, и с дума дори. Може да се червят от неудобство, че не могат да помогнат, като си мислят за по-голяма помощ, а не се сещат за подадена ръка за подкрепа, не за даване. Човек носи доброто в себе си, но по-често го води объркването и страхът. Ти пък недей!
Не се поддавай на отчаянието! Но в тревогите си да не забравиш себе си!!! Пази се!
Гладна съм.

Много от нещата са ми ясни, но просто понякога се натъжавам.




Препоръчани теми