Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 186
- Публикувана: 17 фев. 2013, 09:53 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2013, 07:21 ч.
# 542
19 фев. 2013, 18:05 ч.
За настроение един красив и щастлив Керим и малко Мустафа Булут за цвят. 
http://www.dailymotion.com/video/xvjf6a_engin-akyurek-yyy-yyyyyy_creation#.USMD2jU-p-c[/video]
Виж целия пост
http://www.dailymotion.com/video/xvjf6a_engin-akyurek-yyy-yyyyyy_creation#.USMD2jU-p-c[/video] 
# 543
19 фев. 2013, 18:07 ч.
Познахте ли го...Сivan Сanova. Всички брадясаха след филма....
Виж целия пост
Познахте ли го...Сivan Сanova. Всички брадясаха след филма....
# 545
19 фев. 2013, 18:22 ч.
Eлинор, Марта, хвърлихте ме в огъня с тези огледала! Умът и сърцето ми не са спокойни.
Марта, затрудниха ме твоите загадки, но ето какво измислих:
1. Керим е сам с пръстените, те са само в неговото съзнание, той ги вижда, той ги иска, той ги купува
2. Керим е изправен срещу собствените си страхове. ФГ вече ги е загърбила, желае и има смелост за ново начало. Керим преодолява последната бариера, себе си, все още гледа към себе си, раздиран от чувството за вина, от страха, че може да нарани Фатмагюл.
Виж целия пост
Eлинор, Марта, хвърлихте ме в огъня с тези огледала! Умът и сърцето ми не са спокойни.
Марта, затрудниха ме твоите загадки, но ето какво измислих:
1. Керим е сам с пръстените, те са само в неговото съзнание, той ги вижда, той ги иска, той ги купува
2. Керим е изправен срещу собствените си страхове. ФГ вече ги е загърбила, желае и има смелост за ново начало. Керим преодолява последната бариера, себе си, все още гледа към себе си, раздиран от чувството за вина, от страха, че може да нарани Фатмагюл.
# 546
19 фев. 2013, 18:29 ч.
Мерием Аксой / Пакълъм
Жената която първа заслужава да се нарече майка.
Майка в истинският смисъл на думата, въпреки,че не е дала физически живот - тя даде духовен такъв.
Не само на детето което е отгледала като свой син / макар, че по-скоро му е кака, а то на нея брат /.
Тя от самото начало се счита за негова майка.
Дала му е не само дом, дала му е цялата си обич която е възможна на този свят, дала му е възпитанието, предала му е моралните си и човешки устои. "Майката" на Керим.
Жената която заслужава да се нарече майка за втори път - защото тя стана такава и на Фатмагюл - на едно прекършено малко момиче, което намери самичко и обругано на морският бряг.
Тази жена, дала всичко от себе си на две деца - Керим и Фатмагюл - е най-истинската майка в нашата история.
П.П. Този път ще пиша бавно, защото нямах никакъв снимков материал, не бях подготвена - т.е Мариянка днес ме изненада с темата и ми трябва технологично време
Затова започвам по - бавно.
Виж целия пост
Мерием Аксой / Пакълъм
Жената която първа заслужава да се нарече майка.
Майка в истинският смисъл на думата, въпреки,че не е дала физически живот - тя даде духовен такъв.
Не само на детето което е отгледала като свой син / макар, че по-скоро му е кака, а то на нея брат /.
Тя от самото начало се счита за негова майка.
Дала му е не само дом, дала му е цялата си обич която е възможна на този свят, дала му е възпитанието, предала му е моралните си и човешки устои. "Майката" на Керим.
Жената която заслужава да се нарече майка за втори път - защото тя стана такава и на Фатмагюл - на едно прекършено малко момиче, което намери самичко и обругано на морският бряг.
Тази жена, дала всичко от себе си на две деца - Керим и Фатмагюл - е най-истинската майка в нашата история.
П.П. Този път ще пиша бавно, защото нямах никакъв снимков материал, не бях подготвена - т.е Мариянка днес ме изненада с темата и ми трябва технологично време
Затова започвам по - бавно.
# 547
19 фев. 2013, 18:30 ч.
Знаете ли, че Джон Лий /психолог/ разграничава шест типа любов:
- Ерос е романтичната и сексуална любов, потребността да знаеш всичко за любимия човек и да го преживяваш напълно.
- Мания е натрапливата и изискваща любов, често придружавана от болка и тревожност, защото потребността от внимание от страна на другия е неудовлетворима.
- Лудис е себецентрираната, игрива любов; любовта се третира като игра, в която трябва да се спечели.
- Сторге е приятелска любов; здравата, спокойна любов между приятели
- Агапе е святата, центрирана към другия любов, винаги търпелива, прощаваща и нежна.
- Прагма е практичната и логическа любов, присъстваща единствено след като човек е решил дали партньорът е „добра партия“.
Нашите герои коя изпитаха?
Виж целия пост
Знаете ли, че Джон Лий /психолог/ разграничава шест типа любов:
- Ерос е романтичната и сексуална любов, потребността да знаеш всичко за любимия човек и да го преживяваш напълно.
- Мания е натрапливата и изискваща любов, често придружавана от болка и тревожност, защото потребността от внимание от страна на другия е неудовлетворима.
- Лудис е себецентрираната, игрива любов; любовта се третира като игра, в която трябва да се спечели.
- Сторге е приятелска любов; здравата, спокойна любов между приятели
- Агапе е святата, центрирана към другия любов, винаги търпелива, прощаваща и нежна.
- Прагма е практичната и логическа любов, присъстваща единствено след като човек е решил дали партньорът е „добра партия“.
Нашите герои коя изпитаха?
# 548
19 фев. 2013, 18:31 ч.
дравеите.Извинявайте,че се отклонявам от темата,но в момента прехвъргам разни клипчета с нашто момче и попаднах на това в което го гонят журналисти за интервю.Представяте ли си,както си вървите по улиците около вас все да има някакви нахални папарици с микрофони и камери,които да искат винаги да знаят какво се случва около теб(професионално и в личен план).Ами ако точно в този момент не ти се говори и ако не им кажеш нищо журналистите ще си помислят,че се надуваш и ще бъдеш обявен за"персона нон грата".Сигурно е доста стресиращо и за това нашето момче се крие от тях като дявол от тамян.Колкото и да си известен имаш право на лично пространство и нашето момче твърдо отстоява тази позиция.За прекрасните колажи на Маричка,за прекрасните снимки на Ели,за чудесните ви размисли относно филма,за всички вас,които творите в темата и го правите зашеметяващо 
http://www.dailymotion.com/video/xv0pub_engin-akyurek-seni-ystiyorum_shortfilms#.USOocDU-p-c[/video]
Виж целия пост
http://www.dailymotion.com/video/xv0pub_engin-akyurek-seni-ystiyorum_shortfilms#.USOocDU-p-c[/video] 
# 549
19 фев. 2013, 18:43 ч.
Знаете ли, че Джон Лий /психолог/ разграничава шест типа любов:
- Ерос е романтичната и сексуална любов, потребността да знаеш всичко за любимия човек и да го преживяваш напълно.
- Мания е натрапливата и изискваща любов, често придружавана от болка и тревожност, защото потребността от внимание от страна на другия е неудовлетворима.
- Лудис е себецентрираната, игрива любов; любовта се третира като игра, в която трябва да се спечели.
- Сторге е приятелска любов; здравата, спокойна любов между приятели
- Агапе е святата, центрирана към другия любов, винаги търпелива, прощаваща и нежна.
- Прагма е практичната и логическа любов, присъстваща единствено след като човек е решил дали партньорът е „добра партия“.
Нашите герои коя изпитаха?
Може да ме обвините в ерес, но май Фатмагюл беше сторге, а Керим - аране обичащ.
))
Оф, бе... Марианка... как може този гиф да им сложиш на тия двамата?))) Булута изнася лекция на Керимчо, а той кима и преглъща... виновно... ))
Виж целия пост
Знаете ли, че Джон Лий /психолог/ разграничава шест типа любов:
- Ерос е романтичната и сексуална любов, потребността да знаеш всичко за любимия човек и да го преживяваш напълно.
- Мания е натрапливата и изискваща любов, често придружавана от болка и тревожност, защото потребността от внимание от страна на другия е неудовлетворима.
- Лудис е себецентрираната, игрива любов; любовта се третира като игра, в която трябва да се спечели.
- Сторге е приятелска любов; здравата, спокойна любов между приятели
- Агапе е святата, центрирана към другия любов, винаги търпелива, прощаваща и нежна.
- Прагма е практичната и логическа любов, присъстваща единствено след като човек е решил дали партньорът е „добра партия“.
Нашите герои коя изпитаха?
Може да ме обвините в ерес, но май Фатмагюл беше сторге, а Керим - аране обичащ.
))Оф, бе... Марианка... как може този гиф да им сложиш на тия двамата?
))) Булута изнася лекция на Керимчо, а той кима и преглъща... виновно... ))
# 550
19 фев. 2013, 18:47 ч.
Мерием Аксой / Пакълъм
Жената която първа заслужава да се нарече майка.
Майка в истинският смисъл на думата, въпреки,че не е дала физически живот - тя даде духовен такъв.
Не само на детето което е отгледала като свой син / макар, че по-скоро му е кака, а то на нея брат /.
Тя от самото начало се счита за негова майка.
Дала му е не само дом, дала му е цялата си обич която е възможна на този свят, дала му е възпитанието, предала му е моралните си и човешки устои. "Майката" на Керим.
Жената която заслужава да се нарече майка за втори път - защото тя стана такава и на Фатмагюл - на едно прекършено малко момиче, което намери самичко и обругано на морският бряг.
Тази жена, дала всичко от себе си на две деца - Керим и Фатмагюл - е най-истинската майка в нашата история.
П.П. Този път ще пиша бавно, защото нямах никакъв снимков материал, не бях подготвена - т.е Мариянка днес ме изненада с темата и ми трябва технологично време
Затова започвам по - бавно.
Ще си позволя да те онагледя, Мартичка... нито една от другите майки не видяхме в такава сцена...
Виж целия пост
Мерием Аксой / Пакълъм
Жената която първа заслужава да се нарече майка.
Майка в истинският смисъл на думата, въпреки,че не е дала физически живот - тя даде духовен такъв.
Не само на детето което е отгледала като свой син / макар, че по-скоро му е кака, а то на нея брат /.
Тя от самото начало се счита за негова майка.
Дала му е не само дом, дала му е цялата си обич която е възможна на този свят, дала му е възпитанието, предала му е моралните си и човешки устои. "Майката" на Керим.
Жената която заслужава да се нарече майка за втори път - защото тя стана такава и на Фатмагюл - на едно прекършено малко момиче, което намери самичко и обругано на морският бряг.
Тази жена, дала всичко от себе си на две деца - Керим и Фатмагюл - е най-истинската майка в нашата история.
П.П. Този път ще пиша бавно, защото нямах никакъв снимков материал, не бях подготвена - т.е Мариянка днес ме изненада с темата и ми трябва технологично време
Затова започвам по - бавно.
Ще си позволя да те онагледя, Мартичка... нито една от другите майки не видяхме в такава сцена...
# 551
19 фев. 2013, 18:52 ч.
Във връзка с годишнината от обесвануето на Васил Левски в другата тема Хриси е постнала едно стихотворение:
Писмо до Васил Левски
Написано от Таня - ученичка 11 клас
Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.
На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.
... Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.
Виж целия пост
Писмо до Васил Левски
Написано от Таня - ученичка 11 клас
Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.
На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.
... Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.
# 552
19 фев. 2013, 18:57 ч.
Без думи. Скръбни истини. Четохте ли мнението на Умберто Еко за България? Наближава националният ни празник...
http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/12/eko/
Р.Р. И във връзка с неговите разсъждения... може би над 1500 г. (не приемайте 681 за меродавна дата) държава са твърде много... но ние сме започнали да раздаваме културата си на света много преди да се наречем държава България... "оптимистичният" вариант на Еко, въпреки, че писателят е доста добре запознат с историята ни, не включва тези хилядолетия... колко ли време е нужно за края на агонията на един народ?...
Виж целия пост
Във връзка с годишнината от обесвануето на Васил Левски в другата тема Хриси е постнала едно стихотворение:
Писмо до Васил Левски
Написано от Таня - ученичка 11 клас
Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.
На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.
... Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.
Писмо до Васил Левски
Написано от Таня - ученичка 11 клас
Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.
На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.
... Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.
Без думи. Скръбни истини. Четохте ли мнението на Умберто Еко за България? Наближава националният ни празник...
http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/12/eko/
Р.Р. И във връзка с неговите разсъждения... може би над 1500 г. (не приемайте 681 за меродавна дата) държава са твърде много... но ние сме започнали да раздаваме културата си на света много преди да се наречем държава България... "оптимистичният" вариант на Еко, въпреки, че писателят е доста добре запознат с историята ни, не включва тези хилядолетия... колко ли време е нужно за края на агонията на един народ?...
# 553
19 фев. 2013, 19:06 ч.
Мерием - възпитана да цени моралните и човешки ценности, да прави добрини на хората - като им предлага своята лечителска дарба, прави всичко възможно да предаде това и на Керим - когото заедно с майка си прибират след смъртта на майка му. Бащата е напуснал семейството и това дете на 6 години е сам-самичко на света.
Поемайки грижата за него тя се определя и като негова майка със всичките произтичащи от това права и задължения.
Дала му най-доброто от себе си, след инцидента като разбира, че и той има някакво участие е крайно разочарована от него.
Въпреки, че силно го обича тя единствена от всичките майки - застана твърдо и реши да го предаде в полицията, въпреки неговите клетви, че не е навредил на Фатмагюл / физически /.
Нима нейната обич беше по-малка или пък болката по-слаба - да разбереш, че "детето" ти е посегнало на едно беззащитно момиче. Не !
Първото което надделя беше - истината и съпричастността в нещастието / една жена никога не може да остане безразлична спрямо такова посегателство / Това просто е немислимо.
Упреците които му отправи, разочарованието което му показа, дори го и презря - дали беше от това, че той е чисто и просто все пак чуждото дете. Дори му вмени чувство за вина пред най-святото което той имаше - паметта на майка му.
И въпреки всичко това - само една истинска майка може да преглътне и да каже "Бягай детето ми и не се връщай, защото ще загубиш живота си !"
По-късно разбрала донякъде истината - точно както една майка вярва на детето си - което е плът от нея самата - му каза "Идвам при теб ! Няма да те изоставя сам - синко !"
Остана не само негова майка, но стана такава и на Фатмагюл.
Обичаща и даваща обич.
Виж целия пост
Мерием - възпитана да цени моралните и човешки ценности, да прави добрини на хората - като им предлага своята лечителска дарба, прави всичко възможно да предаде това и на Керим - когото заедно с майка си прибират след смъртта на майка му. Бащата е напуснал семейството и това дете на 6 години е сам-самичко на света.
Поемайки грижата за него тя се определя и като негова майка със всичките произтичащи от това права и задължения.
Дала му най-доброто от себе си, след инцидента като разбира, че и той има някакво участие е крайно разочарована от него.
Въпреки, че силно го обича тя единствена от всичките майки - застана твърдо и реши да го предаде в полицията, въпреки неговите клетви, че не е навредил на Фатмагюл / физически /.
Нима нейната обич беше по-малка или пък болката по-слаба - да разбереш, че "детето" ти е посегнало на едно беззащитно момиче. Не !
Първото което надделя беше - истината и съпричастността в нещастието / една жена никога не може да остане безразлична спрямо такова посегателство / Това просто е немислимо.
Упреците които му отправи, разочарованието което му показа, дори го и презря - дали беше от това, че той е чисто и просто все пак чуждото дете. Дори му вмени чувство за вина пред най-святото което той имаше - паметта на майка му.
И въпреки всичко това - само една истинска майка може да преглътне и да каже "Бягай детето ми и не се връщай, защото ще загубиш живота си !"
По-късно разбрала донякъде истината - точно както една майка вярва на детето си - което е плът от нея самата - му каза "Идвам при теб ! Няма да те изоставя сам - синко !"
Остана не само негова майка, но стана такава и на Фатмагюл.
Обичаща и даваща обич.
# 554
19 фев. 2013, 19:21 ч.
Различни бяха образите на майките в КВФ... всяка от тях обичаше детето си (не включвам Мукаддес, моля за извинение), но при всяка от тях любовта имаше различен резултат... Единствено тази, която не беше истинска майка, се оказа най-достойна да бъде наречена така. Глезенето като израз на любов не донесе добро на Селим, поддържането на амбициите на детето като израз на любов не донесе добро на Ердоан, гордостта от успехите на сина не донесе добро на Вурал, всеотдайната заслепеност към чедото не донесе нищо добро и на Мустафа Налчалъ... Видяхме, че Мерием и поглезваше синчето (какво обича да яде, да е чист, спретнат, на топло и пр.) и поощряваше амбициите му (да отвори своя работилница, да си е сам сайбия), гордееше се с успехите му, беше всеотдайна... но никога за сметка на другите. Първото и основното, което Мерием възпита у Керим е уважението към себе си и към другите. Да бъдеш човек не се ограничава само с анатомичните особености, човекът трябва преди всичко да притежава качеството човечност... Когато става въпрос за майката като свят символ, винаги си спомням краткото, но точно признание на Иван Вазов към неговата майка: "Ти и човека в мен създаде. Ти два пъти ми майка беше."... Мерием Аксой не беше биологична майка на Керим, но тя съдаде човек от малкото, изоставено дете, което без нейната грижа и подкрепа можеше да се превърне в егоист и непознаващ обичта мъж. Една жена с голямо сърце, способна да обича истински... заслужено се превърна в символ на истинската майчина любов... за мен поне...
Виж целия пост