АВГУСТовско бебе гордо е с едно - не е рано захранено то!

Значи всичко започна седмица след термина, отидох на преглед и док ми даде направление за болницата и каза да отивам да ми кажат какво да правя. Отивам и те ми викат готова ли си да останеш и аз казах да. Приеха ме, дадоха ми хапче за предизвикване на раждане включиха ме на тонове и зачакахме, до края на деня ми дадоха на 2 пъти общо 3/4 хапченце. Нищо не се случи този ден, никакви изгледи за раждане. На 2 ден пак се почна на ново, пак 1/4 хапче, тонове и тъкмо се върнах от тоновете към 3ч. след обяд ми изтекоха водите и аз като патето Яки отидох пак при акушерката викам, ми изтекоха ми водите и тя, идвай бързо на прегле. Прегледа ме и вика разкритие 1см. с въображение  каза, че ще бъде дълга нощ  и така беше! Каза недей да викаш още мъжа ти по- късно, няма смисъл от сега. Към 9 вечерта почнаха слаби контракции, към 23ч. вече бяха доволно силни, биха ми инжекция за облекчаване, ( междувременно повиках мм, той дойде и със свеки) от тази инжекция повръщах. ММ и свеки бяха през цялото време при мен  като дойдеше контракция и мм ми разтриваше кръста. После към 1ч. станаха нетърпими, провериха ме за разкритие, ми все още нищо  докато ходех към Родилна зала от болките седнах по колене на един ламаринен стол с дупки, от който ми се отбелязаха и после ме спукаха от базик  като им обяснявах от какво са  . Към 8 вече не издържах и ревах за упойка, подписала си бях предварително документите, ако поискам да не се бавят! Видяха, че имам 4см. биха ми упойката и се родих, такова облекчение почувствах  До 11:30 бях с 9см. разкритие, в 12ч. имах и напъни с пълно разкритие, напъвах си час и половина като луда, но нищо. С едни огромни игли взеха на беба от главичката проба , за да видят още колко може да издържи и дали се налага секцио. Всичко беше наред с нея. Към 1:30ч. вече видяха, че малката започва да се предава,а на мен преди това ми бяха спрели упойката и ми бяха включили 2 банки окситоцин, крещях като луда, мъжа ми изора болницата от притеснение. После дойде завеждащия доктор и ми вика, какво да правим, а аз  му викам, що мен питате, каквото е бужно правете, само си искам беба жива и здрава  той каза да ме приготвят и да ми донесат леглото. А, аз казвам кажете на ММ, че ще ме оперирате, А ЗЛ каза, че той ще говори с него. Сложиха ме на леглото и като Формула 1 затичаха с все легло към операционна. Подписах си документите, и почнаха да ме оправят, биха ми пак упойка, но не ме хвана, а аз повтарях само, "Къде е ММ"  те ми казваха, че като го приготвят ще дойде. После не ме хва на упойката и айде пълна, казаха ми, че ще поспя и се събудих след 2 часа. Отварям очи и викам, ама аз трябваше да имам бебе. Пак ги затворих, след малко пак отварям и видях една сестра, викам й , аз дойдох тук за раждане, къде ми е бебето  и може ли една глътка вода  Тя вика, бебето е добре, долу е с МТ  А, те след като са я извадили от мен ( докато оправят мм, са я извадили и той чул само едно мяукане  ) са му казали да се съблече до кръста и са му я дали 2 часа да се гушкат така, защото мама спи  ММ каза, че това е било най- хубавия момент в живота му  А, ние с нея се запознахме след 2 часа  Беше любов от пръв поглед