Захариева, ще я изпапкааааам 
Голяма танцьорка, много ми прилича на Иво, той е мнооого музикален от малък! Аз с Мишона не съм пробвала още проходилка, може да сваля от тавана тази на батко й, че тя и на люлка става. 
Белверде, от вчера и малката а*а доста по малко и определено нещо я запече, едва ли е авокадото, по -скоро е процесът на захранване. Утре се чудя дали да дам круша, ама още се чудя дали се разболяваме или не, няма Т, обаче на 2-3 пъти се покашля. Мъжът ми каза че скоро ще трябва психиатър за мен да търсим
, ама тя и с бронхита не изглеждаше на болна, а пък го чуха, утре сме при леля доктор.
Виж целия пост
Голяма танцьорка, много ми прилича на Иво, той е мнооого музикален от малък! Аз с Мишона не съм пробвала още проходилка, може да сваля от тавана тази на батко й, че тя и на люлка става. Белверде, от вчера и малката а*а доста по малко и определено нещо я запече, едва ли е авокадото, по -скоро е процесът на захранване. Утре се чудя дали да дам круша, ама още се чудя дали се разболяваме или не, няма Т, обаче на 2-3 пъти се покашля. Мъжът ми каза че скоро ще трябва психиатър за мен да търсим
, ама тя и с бронхита не изглеждаше на болна, а пък го чуха, утре сме при леля доктор. 
Как сте вие? 
И Михаил не е захранен все още въпреки, че съм му приготвила и брашно и пюрета. 
ама Диди, вие от вчера не сте, само 1 ден,. аз нямаше да се притесня 
Много е сладка Ели, така искам да я погушкам, каква е пухкавка, а как си танцува милата 
И той вика:"Абе, мечко, нали за ръката дето ме боли, за к'во ми е тоя Колгейт?" 
Сега и на Борко авокадото. 
И аз приспах детето и си сипах една чашка бира, направих си пуканки и сега съм си приготвила последните 3 епизода " Как се запознах с майка ви".
Така си мисля /че съм била на косъм от смъртта/, защото когато колабирах, непосредствено след раждането, имах сън /или видение/, който /което/ много ярко си спомням и до днес. Сънувах, че всичко ми се върти и все едно потъвам от умора. Заспивам, много съм уморена и си вземам сбогом със всичко около мен, чувствам се облекчена, че се оставям на съня, само ми е мъчно че няма да си видя бебето. Това са мислите и усещанията ми. Тогава се появява баба ми, която гледайки ме укорително, започва да ми се кара - да се стегна, да не си оставям детето, да се боря, да се събудя. Аз винаги съм имала голям респект от баба си, тя ме е отгледала, а също и беше много ерудиран човек и се стараех да не я посрамвам. Положих свръх усилие и се събудих, умората, тежестта и болката се върнаха, но вече бях в съзнание и мноого бавно започнах да се възстановявам. На петия месец след раждането баба ми почина - внезапно, без да е боледувала. Не можех да повярвам, че се случи така изведнъж и започнах да си мисля, че баба ми си е разменила живота с моя, за да мога да бъда с детето си 
тя ме погледна със сивите очи и строгия поглед на баба ми. В този момент вярвах, че баба ми се е преродила, а към дъщеря си изпитвам същия респект, който изпитвах към баба си.