Подсъзнанието може всичко 55 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Мисля,че в днешно време приятелство няма,а само общи интереси.
Ценни са старите приятелства издържали годините.
Нямам доверие в хората.Днес ти е приятел,утре не.
raTedinka,дано оздравее татко ти!
dea555,имах такава приятелка,но си ограничих много контактите с нея.Не съм я игнорирала напълно,но 2-3 пъти в годината се виждам с нея колкото да не е без хич.Обикновено тя ме търси,но някак все да разпитва и да се сравнява,това не ми харесва.

buba_koko Аз също мисля че няма приятелство. Много правилно си казала....днес сме приятели утре не Може би за това не допускам никой до себе си...

Аз пък казвам, че приятелство има. Ако не го натовариш с очаквания и не го ограничиш до предварително намислени параметри, може да го видиш, да го усетиш и да му се зарадваш...   Предварителните очаквания замъгляват погледа и те карат да виждаш само това, което ти се иска по отношение на другите и в един прекрасен момент се нараняваш, защото са ти изиграли въображението. Ако си позволиш да видиш човека с хубавото и лошото му, и сам ще знаеш, докъде точно се простира вашето приятелство.

luna,може би всеки разбира приятелството по различен начин.Така както ти си го описала аз го разбирам като добро или не до там познанство.

Съгласна съм.
Просто споделям личните си схващания, които прилагам. Не само за приятели, за близки, и за най-близки също. За познатите да не говорим.
Друг е въпросът, че човек, у когото съм разпознала завист, няма място близо до мен.

luna
Аз отдавна съм се научила да нямам очаквания от никой и нищо,и да така съм по щастлива...Благодаря за споделеното, но аз също смятам, че по скоро добро е добро познанство.

Толкова хубаво си го казала , че нямам какво да добавя . Само казвам , да , има приятелство . Имам две приятелки, които обичам като сестри, обичам ги и с недостатъците им и с хубавите неща. Никога не съм очаквала нещо просто ги обичам и така ще бъде винаги. Аз рядко допускам някой до себе си, но на тях имам пълно доверие. На едната два пъти доверявам живота си , а с другата имаме толкова общи неща , че просто не е за вярване. Не сме се познавали , а все едно сме били в минал живот сестри- родителите ни са с еднакви професии, бащите ни са с еднакви имена , ние сме деви , през 3 дни родени, учили сме еднакви училища и средни и висши, мъжете ни са с еднакви професии, и еднакви зодии, децата ни са еднакви зодии, и двете сме кръстени на актриси, и двете сме родени във вторник и какво ли още не . Е сега пак ми кажете , че съдбата няма пръст, за мене има При това сме от 2 различни края на страната и до 90 година не се познавахме , но щом се видяхме веднага се харесахме. Та такива ми ти работи, много мога да пиша още, но стана много дълго и ще ви оттегча

 Честит рожден ден, Луна   Много успехи, усмивки и изобилие да пълнят живота ти  
 Приятелство има. "Завинаги" няма   Хората се променят, пътищата им се разделят, понякога се променят заедно и паралелно, понякога не. Това, че някой приятели/близки напускат живота ни и други се появяват е съвсем нормално- всеки трябва да ни научи на нещо, да ни покаже нещо, да ни "преподаде" даден урок Важното е да знаеш какви хора искаш до себе си. И разбира се, както винаги казвам- в каквото вярваш, това и ще получиш. Ако вярвате, че не съществува приятелство, няма да го срещнете    

luna ЧРД Много щастие,любов и сбъднати желания.

"Днес настъпва астрономическата пролет, точно в 13:01! " - така пише в мрежата. 
Нека пролетно разцъфнат мечтите ви, момичета, и нека слънце грее в душите ви дори когато ви се струва, че всички гръмоносни облаци са се струпали над вас!

Приятелството за мен е религия, в която вярвам вече 40 години, а приятелите ми са единственото нещо, с което съм богата. Делили сме какво ли не, заедно сме се смяли и страдали и независимо,
че живота ни пръсна по света, пак се подкрепяме, обичаме и разбираме. Всички сме различни и точно в това е очарованието в отношенията ни.

За всички вас, които вярвате в приятелството (вече съм публикувала този клип, но сега пак му дойде времето):   

ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ!
Пожелвам ви пролетно настроение и много слънчеви дни, изпълнени със сбъднати желания и положителни емоции! )




ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, LUNA!

Да си жива и здрава Луна! Много щастие, усмивки и сбъднати мечти!

Здравейте, момичета!
Чета темата много отдавна, и събирам смелост да споделя с вас. Надявам се, че няма да ви предам мрачното си настроение, в този пролетен ден.
Напоследък, от известно време насам, не мога точно да определя от кога, усещам, че нещо се случва с мен. Все едно нямам цел в живота и се нося по течението му - отпусната и уморена, без да направлявам посоката, без да се стремя към брега. Усещам се как все по-рядко се смея от сърце. Все по-рядко се увличам по-нещо. Все по-рядко имам желание да правя нещо конкретно. Защо така? Какво да променя, за да се върна отново към себе си?
Търся причината..... Дали не е в личния ми живот? На 33 години съм, не съм омъжена, но имам приятел, с когото живея от 6 години и го обичам. Не се чувствам готова за семейство, за деца, за брак ....
Наскоро смених работата си - сега съм с екип, където никой не ме харесва. Аз се опитвам да се харесам на всички. Помагам, доколкото мога на всеки от тях, но въпреки това не се получава. Усещам как насила се усмихвам, насила ми се усмихват и те. Не мога да се отпусна с тях. Не мога да се засмея искрено. Понякога, когато направя нещо без грешка и се почувствам спокойна, но друг път, когато ми намират грешка, се чувствам не на място. Искам да съм перфектна, но не успявам. Може би трябва да си потърся друга работа, която да е за мен.
Може би моя проблем е в работата? Или е в мен самата - в желанието ми да съм перфектна, да съм харесвана, всяко отклонение приемам като падение и това много ми тежи.
Ставам все по-мълчалива, преди години бях по-словоохотлива, но напоследък като че ли все казвам нещо неуместно, нещо не на място, и за да не изпадам в такава ситуация се усещам как предпочитам да замълча.
Но нещото, което ме плаши е, че се усещам как на моменти "се изключвам" понякога - преставам да чувам човека срещу мен, или телевизора, или музиката и потъвам в собствените си мисли.
Целта на този мой пост-изповед е да чуя дали нямам нужда от специализирана помощ? Или отговор на въпросът, който си задавам - как да направя така, че да се чувствам по-уверена, по-спокойна и сигурна в себе си?
Предварително благодаря за всяко изказано мнение!

Благодаря ви, усмихнати човечета!

nakude, личното ми усещане от твоята изповед е, че си се загубила. Намери се в себе си! Човек е това, което мисли, говори и върши -  три заповеди, които променят света около нас магично. Момичетата сигурно ще ти подарят някой техника за помощ, която да те оттласне нагоре. Ще ти светне.  

П.П. Аз си продължавам с тибетските прошки. Не знам дали от това, дали от слънцегреенето или от нещо друго, но се чувствам във възход.

Според мен много внимаваш и си в очакване на грешки. Ти непрекъснато си на изпит пред самата себе си. Така се поставяш на изпит и пред останалите. А това е стрес и почти непрекъснато. Намери си пристан на спокойно удоволствие и удовлетворение. Може да е редовна разходка. После си намери цел и си я мечтай и действай.