Подсъзнанието може всичко 55 /Линкове за всички техники има на първа стр.

А може би, защото е задушно в помещението и ви трябва чист въздух?!

Или им е малко работата 

 

Прозяването може и да някъв симптом за алфа, но не значи, че винаги като се прозяваш, си в такова  Впрочем преди време като влизах контролирано в него хич не съм се прозявала ... но пък понякога директно задрямвах 

След 30 минути по БТВ ще започне предаването "Големите загадки", темата ще бъде за енергийните връзки между хората

Цитат на Дъгичка
Единствената пречка, която ме спъва е това, че нямам търпение за нищо, точно и за него се моля всеки ден - да имам търпение да изчакам, всичко при нас да се нареди.
Пиша желанието си постоянно, така ме кара от вътре. Говоря и си представям крайния резултат.
В мен обаче понякога, се борят като че ли разума и духа, сърцето и интуицията и много ме е страх, че това ми пречи.

Дъгичка
Аз имам същият проблем с нетърпението да се случат нещата. Само, че работя върху това и то усилено:) И аз все си пиша ли пиша и нищо, но ще стане знам Дано скоро успееш да се пребориш с това

Здравейте момичета и от мен! 
luna, благодаря
Толкова много сте изписали от последния път! Много се радвам на хубавите неща, сбъднати желания и чудеса на Baiche, flower @...
radi_san твоето откровение е прекрасно! 
Та исках да ви напиша - няма нищо страшно в този живот - дори смъртта. Винаги съм си мислила за този момент от моя живот като "да се прибера вкъщи".

Много ми хареса един абзац от постинга на radi_san:
"Разбрах, че съм част от Вселената, създадена единствено за да бъда щастлива, че над мен бдят цяла армия пазители, който няма да позволят на никой и нищо да ме нарани, че страха и егото са враговете на хората. Че от нас се иска да сме добри, да обичаме и да даряваме любов, че ние сме вечни, ако съумеем да се грижим добре за "опаковката" за да ни служи максимално. ..." Благодаря ти radi_san 

За мен страховете са един от основните ни спирачки и блокажи. А страховете са едно особено състояние, с първоизточник - първичния страх - този от смъртта. Успеем ли да се справим с него - другите се стопяват и обезсмислят. 

Не ме е страх от смъртта.
Страх ме е от какви ли не други глупости, но не и от смъртта. За мен тя е по-скоро раздяла с любимите същества и тук идва болката от липсата им в този свят - до мен.

Не съм влизала скоро във форума, но искам да споделя с вас една притча:

Четири жени – Джериес Авад


Живял някога богат търговец. Той имал четири жени. Обичал най-много четвъртата, обсипвал я със скъпи дрехи, глезел я с всякакви лакомства, грижел се за нея и й давал винаги най-доброто.

Обичал много и третата си жена. Бил много горд с нея, държал да я показва на всичките си приятели, но постоянно се страхувал, че тя ще избяга от него с някой друг мъж.

Имал чувства и към втората си жена. Тя била дискретна, много търпелива и той й доверявал всичките си тайни. Когато имал проблеми, търговецът се съветвал с нея и тя винаги намирала изход от трудностите.

Първата му жена била негова вярна спътница, грижела се за богатството, търговските му дела и домакинството. Търговецът обаче не обичал първата си жена и макар че тя изпитвала към него силни чувства, той едва я забелязвал.

Един ден търговецът се разболял. Разбрал, че скоро ще умре. Мислел за охолния си живот и си казал: „Сега имам четири съпруги, но когато умра, ще остана без тях. Колко самотен ще бъда!“

Затова попитал четвъртата си жена:

– Обичах те повече от всички, дарявах те с най-прекрасни дрехи и се грижех непрестанно за теб. Сега умирам, ще ме придружиш ли в смъртта, за да останем заедно?

– Няма начин – отсякла четвъртата жена и без да каже нещо повече, си тръгнала.

Отговорът й се забил като остър нож в сърцето на търговеца. Натъжен, той попитал третата си жена:

– Обичах те през целия си живот, ще дойдеш ли с мен в отвъдното?

– Не – отговорила тя. – Животът тук е твърде хубав! Когато умреш, ще се омъжа за друг!

Търговецът целият изтръпнал от болка. Тогава попитал втората си жена:

– Винаги когато съм имал нужда от помощ, ти си се отзовавала. Сега отново се нуждая от теб. Когато умра, ще ме последваш ли, за да не бъда сам?

– Съжалявам, но този път не мога да ти помогна – отговорила тя. – Мога единствено да те изпратя до гроба.

Отговорът сразил търговеца като гръм, след който останал безмълвен. Тогава се чул глас:

– Аз ще дойда с теб. Ще те последвам, където и да отидеш.

Търговецът погледнал и видял първата си жена. Тя била само кожа и кости, сякаш страдала от недохранване. Силно разстроен, търговецът казал:

– Трябваше да се грижа по-добре за теб, когато имах възможност!

Всъщност всеки от нас има четири жени в своя живот.

Четвъртата е нашето тяло. Без значение колко усилия полагаме, за да изглежда добре и да е здраво, то винаги ни напуска, когато умрем.

Третата жена са парите ни, професията, положението ни в обществото. Когато умрем, те отиват при някой друг.

Втората жена са семейството и приятелите ни. Без значение колко близки са ни били приживе, те могат само да ни придружат в последния ни житейски път –
до гроба.

А първата жена е нашата душа, която често пренебрегваме в стремежа си към материално богатство и чувствено удоволствие. Тя единствена може да ни последва дори и в смъртта. Затова е добре да се грижим за нея и да зачитаме желанията й – сега, а не едва когато сме на смъртния си одър.


Душата е единствената част от нас, която ще ни съпътства винаги .

 Ради, много ми беше интересно споделеното от теб  Земетресението беше повратен момент и за мен, с много неща трябваше да се преборя после и доста изводи да си направя  Но не съм анализирала така задълбочено случилото се както ти....а се припознах в почти всичко, което си преживяла (изчакването на втория трус, задуха....) интересно 

dea555 пробвай да махнеш, "нищо". Търпението се постига, когато махнеш очакването и сроковете и се уповаваш само на вярата. Така един, път, така втори път и като стане двойна радост. После сама се поощряваш, ето търпението е злато и е такива работи, сама си се надъхваш. И  без да се усетиш ще станеш търпелива, цяла вечност е пред теб за къде бързаш  Никой и нищо няма да ти избяга, всички и всичко около теб е предопределено. Всичко друго са уроци.


PolllyКогато имах страхове, те наистина ми бяха свързани със смъртта, но не с това че може да предам богу дух, а от начина(болката) и от раздялата с децата. Но след като разбрах, че страха заключва всички човешки умения и мислите от него материализира страховете, след като се сдобих с много информация. Няма страх. Някъде бях прочела, че ако не те е страх, и на кратера на вулкан да седиш, ще живееш. Другото което разбрах е, че децата избират своите майки. Щом един път са ме избрали, от какво повече да ме е страх. Точно това беше ключа, който отвори вратата за да си излезе страха. Моите деца до този момент, винаги са били водени и прибирани от училище, проверявани по тел. 100 пати на ден. Тормоз за всички и най вече за психиката ми. Слава богу в миналото е всичко.

http://www.youtube.com/watch?v=ErR-U-BY0jE&feature=player_embedded

ВелаДа се грижим и да обичаме всичките си жени, най добре 

shiningsmileНаписах много малка част, по важното. Другото е за книга или видео материал  Просто исках да дам пример, за позитивно мислене, защото противоположните отговори водят до депресия. И извода беше живей днес. Всичко може да рухне за миг. И дали човек ще се справи със ситуацията си зависи, само и единствено от него. Каква ли щях да бъда, към днешна дата, ако отговорите бяха: В кой век живеме, и сега как ще седя на село, пф и да търпя свекърва ми, ще се побъркам, егати селото, да няма интернет и сигнал на мобилните, тия па в кой век живеят, аз какво съм седнала да се чудя те вода нямат, аз търся екстри, нямам търпение да се прибера да си седна в някое кафе да си видя приятелките, и тия психолози са едни за нищо не стават, и Лариса какво ми я хвали Шаки и тя е една баячка, уф най добрата била. И още минимум 100 такива негативизми мога да изброя. Най вероятно сега щях да съм на 4км., ако го има все още 
Айде и от мен една притча, примерите след нея са много ценни. http://forum.zemianazaem.com/index.php?topic=689.0
Исках да ви споделя и нещо от тези дни, но ще стане много дълъг поста. Подсетете ме да го направя Става въпрос за това как се материализират мислите ни.
И сега един въпрос. Какво мислите за Динамо?

СЗО забранява позитивното мислене, защото многото щастливи и здрави хора застрашават съществуването на организацията Нескопосан опит за първоаприлска шега 

От сутринта животът не е спрял да ми спретва майтапчета. Или по-скоро аз, ама така накуп да си ги творя, не знам ...  Поне са безобидни. Но ми напомни, че животът нон стоп е шегаджия . Включително затрих една малка сума пари, първо се ядосах, после се озадачих как и къде и накрая си казах, че ако е на улицата, поне да е жив и здрав който си ги намери. Сега няма да се изненадам да си ги намеря в хладилника примерно  Щото денят ми протича под знака на загубено - намерено, забравено - навреме припомнено. А аз съм организационен цар - рядко губя и рядко забравям 

radi_san, какво е това Динамо? 

Вела, прекрасна притча, Благодаря   

Radi_san как процедираш с водата. Изгледах филма с  интерес. По-рано бях попадала и на друг такъв. Тогава реших да взема за вкъщи диспенсър и повече да не пием вода от чешмата. Водата в диспенсъра я пълня от една чешма в балкана. Но все пак вкъщи имаме телевизор, който непрестанно бълва отрицателни новини, телефони, които и влияят. Някъде бях чела да и сложа надпис с благодаря на него или да сложа една стъклена пирамида върху тубата, но не съм го правила. Имаш ли конкретен начин как запазваш качествата на водата?

phil Ще ги намериш  
Динамо
http://vbox.bg/watch?v=65352
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=uVAXir5vKh4
http://vbox7.com/play:b79a3aee80 с бг суб
http://vbox7.com/play:ef4ad0aad9  с бг суб
http://vbox7.com/play:31b0e11828 с бг суб
И много други, също и вечер по Дискавъри  

Говоря ѝ. Аз купувам, от магазина минерална, а когато нямам от чешмата. Нали сама се сещаш тази минералната от магазина, колко негативна информация има, но поне е минерална. Във филма има пример, как са опитали да убият човек с мръсна вода, а той ставал все по здрав и силен, реших да пробвам, не да пия разбира се, а да видя дали ще се изчисти застояла вода. И така, в банята имам един лиген, който когато се къпем не изнасяме, и той се пълни без да го искаме и го изсипвам когато се сетя. Реших да не го изсипвам да проверя истина ли е, след месец седене си представи как изглеждаше. Момента на пробата. Влизам да се капя, докато се къпех от време на време я поглеждам и и говоря, много си хубава, каква си чиста и тем подобни. Излизам и казвам на майка ми, изсипи лигена в банята, от месец е водата. След няма и 20 мин. идва и ми казва, няма да идвам да ти изхвърлям лигена, не го дръж вътре, и водата си беше бистра. Усмихнах се, сигурна съм. От този ден и говоря, кога каквото се сетя. Като ми дойде да се скарам за нещо, изнасям тубата и се оглеждам дали има другаде вода (няма да ви казвам, какво си мисли майка ми), но в присъствие на вода, никаави негативизми. ЗАКОН у дома. ТВ гледам рядко. Филми с насилие вече не, та дори и нашите/добрите да победят. Сина ми имаше проблеми с някои учители, пълня му шишето и казвам, пази го, помогни му, успокой го, само добри оценки и така нататък. Ми вече мога да разговарям с тези учителки, нещо което мислих за мисия невъзможна. А 2, станах 4. Дислексията, "води" до много двойки. И той вече ходи с удоволствие на училище. Сега вярвам, че ще мине годината и няма да остане на поправителни. А Благодарността към водата ми стана навик, не се натоварвам да помня, правя го механично, което не значи че не го правя от сърце, напротив, вече го правя като към член на семейството. Благодаря ти, за здравето. Благодаря ти, за парите, за спокойствието и тн.