Ако бях облак /Bir Bulut Olsam/ - тема 3

 



 

Аз днес се чудя дали първото впечатление от един филм е по-вярно, или многократното връщане?
Защото вече не ги броя, но вчера и днес като гледам 5 серия, си дадох сметка, че нито Нарин е виновна задето не обича Мустафа, нито Асие е виновна задето го обикна.
Възприемаме Асие като отрицателна героиня, но всъщност тя прави само това, което се очаква от нея. Така е възпитавана, на това е учена, това познава - уреден брак (както правят всички), стремеж към благополучие (страх от мизерията, която й е позната), задължение да привлече мъжа си в леглото (сцената в хотела), да ражда деца. Може би, ако беше приета добре от мъжа си и цялото му семейство, нямаше да си покаже рогата.
Че има чепат характер, има го, не я защитавам. Но и Мустафа не е лесен.
Нали установихме, че буйният Мустафа се води с добро. И Асие може да се води с добро (Яшар напр.) Сигурна съм, че тя си има достойнства и се поддава на облагородяване. Тя се промени под влияние на любовта, страданията, майчинството.

Животът е най-добрият учител.

Нарин не обича Мустафа, не го иска като мъж. Има ли значение защо? Не го иска, и това е. Но ние в огромната си любов към Мустафа толкова много искаме да го видим щастлив, че натоварихме Нарин със задължението да обича Мустафа, да бъде негова жена дори след финала на сериала, някъде в бъдещето, но обезателно да бъде. 

В еп. 5 за първи път чухме смеха на Нарин, в Истанбул, със Сердар, който за нея е почти непознат, но който от пръв поглед спечели доверието й. С него тя е друга Нарин. В предишния си живот винаги е била подчинена, не самостоятелен индивид, а допълнение, част от семейството без своя воля.
"Няма да ми позволят да остана до пролетта, доктор аби". Дори толкова простичко нещо като да види люляците на Истанбул, за нея е недостижима мечта.
И постепенно разбира, че има и друг свят. Дълго време не вярваше, че може да се спаси, жертваше се, страхуваше, съобразяваше се с всички и всичко, но сърцето й от първите минути хареса "добрите хора от Истанбул" и света на различните отношения.

Дори си мисля, че още в началото на еп. 1, когато Нарин не знаеше нищо освен Гюзелюрт и конака, нейното сърце я влечеше към нещо неуловимо, неясно...към облаците. Още тогава, тя беше обърнала гръб на старото.

Според мен Мерал иска да вземем най-доброто от двата свята - стария и новия. както видяхме, в сериала ни показаха техния сблъсък на ниво традиции, култура, права на жените, борба за справедливост и законност. В повечето от тези сфери, старото си отива като отживелица, като нещо лошо, което поражда подчинение и неравенство, дори смърт. В сферата на човешките отношения обаче Мерал иска модерният човек да запази първичната сила и страст на чувствата, това варварско, дивашко, но и много притегателно поведение на Мустафа, който не се спира пред нищо, за чиято любов няма прегради, няма страх, няма срам. "Не се страхувай да обичаш", казва Инджи. Но тя казва също: "Ти обичаш, но не си обичан".
Ето тези две качества иска да съчетае Мерал. От некултивирания Мустафа да вземем силата на страстта, от променения Мустафа - уважението към жените, зачитането на тяхната личност и свобода на избор.

Дано успявам да се изразя правилно. Въпреки че новото носи много добродетели, Мерал не унищожава старото. Тя с огромна обич води повествованието за тази земя, камениста, безплодна, в която вместо семена, са заровени мини; за хората, бедни, отрудени, неграмотни, ограничени, но по някакъв начин запазили доброто у себе си. Сблъсъкът на новото и старото НЕ унищожава стария ред, а го променя. Носителят на новото загива от мина, тялото и кръвта му попиват в земята, той става част от нея. Животът и бъдещето остават за стария свят, променен, прероден, но именно света на Мустафа.
Затова не го виждам нещастен, а пълен със сила и живот. Успял да съчетае в себе си дивата страст и цивилизованото отношение към жената.

Възприемам филма като сблъсък - сблъсък на два свята, два мирогледа, сблъсък на личности, на интереси и противоречиви чувства както вътре в човека, така и вътре в семейството, и в обществото. Драматизъм на всички нива. Въобще не ми е минавало през ума да се съмнявам в живота, който ни описва Мерал Окай. Може да не го разбирам, да ми се струва абсурдно, но щом ни показват децата през мините, значи е било така наистина. Понеже вплитат сцени от Мардин и жителите му по улиците - малки деца, забрадени баби, мъж с магаре, предполагам, че искат да ни представят реалния живот в този край, реалността с проблемите, противоречията, бедността, невежеството, предразсъдъците, но и с музиката, която те хваща за сърцето, с чистотата в сърцата на хората, запазили общочовешки добродетели.
Също така, нито веднъж, докато гледах филма, не ми мина през ума, че Мустафа и Нарин могат да се съберат. Беше невъзможно. Любовта на Мустафа трогна мен, но аз не съм Нарин. Колкото и да му съчувствах, знаех, че неговата любов няма да получи взаимност.
Сердар и Инджи - защо се съмнявате в техните искрени чувства? Инджи е загубила съпруга си, а Сердар баща си - това е силна мотивация да продължи неговото дело, да работи в различни краища на света и да върши добро. Ако нещо не ми звучи съвсем достоверно, това е, че докторът от всичко разбира и оперира в различни болнични заведения без проблем. И още, отношенията му с майка му са идеализирани според мен. Но пък на по-късен етап има сериозен сблъсък между тях.

От многобройните повторения на сериите разрах, че Мустафа се води само с добро.
Буйният му характер се поддава само на добро, мило отношение. Всеки опит да му се противопоставиш го прави агресивен, арогантен, избухлив.

Мустафа е добър човек. Примери много в следващите серии. Тези, които той обича най-много, са изключително добри и чисти - Нарин, Яшар, Гюленгюл, децата. Душата на Мустафа се стреми към добри хора.

Мерал Окай ни показва живота в един изостанал край. Но пък само на тази земя може да се роди подобна любов - безгранична, смела и безусловна. Цивилизацията носи много блага и човешки ценности, но мъж от цивилизования свят не би могъл да обича така.

Всъщност, Мустафа с огромната си любов не иска нищо и е готов да се радва на трохи - един поглед, споделен залък, дума, присъствие. Според мен, веригите са, защото той без Нарин не може да живее, не може да диша.
За мен остава загадка защо Нарин не го приема, преди началото на филма. Тя е на 16 и е научена да се подчинява и примирява. Всички се подчиняват и примиряват - баща й, майка й, Фатма, това е техният начин на живот. Мен ме учудва как никой не дръзва да се противопостави на Аслан бей, дори непокорният Мустафа. Строго се спазва йерархията.
По-късно Нарин има много причини да отхвърля Мустафа - връзвана, бита, стреляна, отвлечена, насилена, обикнала друг - но в началото? Виждам само две причини - смята любовта му за грешна, и че е причина за състоянието на майка й.
Възхищавам се на любовта на Мустафа, защото тя е безусловна. Честно ви казвам, ако някой така упорито ме отблъсква, ще го намразя. Но Мустафа продължава да обича и търси с трепет всеки поглед на Нарин.
Мисля, че в конака обичат Мустафа. Но също така обичат Нарин и възприемат отношението към нея като грях. Може би е рано в еп. 1, но да кажа, че се възхищавам на сем. Булут. Сигурно ще ви се стори странно, защото в отношенията им има много пукнатини, неискреност, напрежение. Има остър конфликт - всеки страда за своето дете, но този, който причинява болка на детето му, също е от семейството, също е своя кръв. Много трудна ситуация и колкото и да са пристрастни родителите, запазват роднински отношения. Това говори за чисти непокварени сърца.
Дурие обича сина си и страда за него. Ролята е интересна, актрисата много ми харесва. Аслан бей е отврат, но и той обича децата си. Сцените на минното поле и после на руините,бяха много трогателни. Яшар също обича брат си и смята, че той има добро сърце. Яшар го виждам като бялата лястовичка, която още пролет не прави, но е надежда за следващото поколение мъже.
Странно приятелство между чистата Гюленгюл и алчната Асие. Струва ми се, че приятелството на Яшар с Мустафа и на Гюленгюл с Асие, е като гаранция за качество. Много лоши неща направиха тия двамата луди, но има надежда за тях, щом дума дават Гюленгюл и Яшар.
Накрая още за любовта на Мустафа. Той не може да се противопостави на волята на баща си да го ожени за друга, но чувства сватбата като свое погребение. Стреля срещу Нарин, стреля и в главата си - наистина беше готов да умре.

Всички обичат Мустафа. Това не означава задължително, че са в добри взаимоотношения. Напрежението идва от неговите отношения с Нарин, от избухливия му характер и болестта.
Колкото до смисъла, заложен в заглавието, разбирам го като желание да избягат от проблемите, от болката, не и от родните места. Всъщност никой не иска да напусне Гюзелюрт, дори когато има възможност. И докторът, който е чужд на тази земя, усеща силата и красотата й.
Харесвам доктора. Той е силен мъжки образ, не го подценявайте. Идва от друг свят и не може да се примири с несправедливостта и безнаказаността. Той вярва в реда, правосъдието и свободната човешка воля, така е възпитан. Положи големи усилия да опознае и разбере хората от непознатия за него свят, и ги дари с добрите си дела. Лекуваше ги, чистеше земите им от мините, и успя да обезвреди някоя и друга мина в душите им.
Като мъж и любовник също показа силни страни. Може да не е стихията Мустафа, но и той е страстна личност, способен на силни чувства. Но и да не е, какво значение има - Нарин живееше само в близост до него! До Мустафа беше безжизнена, вяла, уморена, със сведен поглед. До Сердар се смееше и се чувстваше добре.
Инджи означава перла. Перлата е скъпоценен камък, скрит в мида. Може би Мерал ни подсказва, че героинята не блести от пръв поглед, най-ценните й качества са скрити в сърцето.
Аз не мисля, че човек, който работи по програми на най-високо ниво (правителство, ООН) и дарява средства, обезателно трябва да познава в детайли живота на хората. Да построиш училище е достатъчно. Виж, когато започна с добрите си намерения да се намесва в живота на Нарин, трябваше да е по-запозната и да не мери със собствен аршин.
Айлин на теория е идеалната жена за Сердар - от неговия свят, красива, образована, помага му в работата. Но, както каза романтик Махмутпаша
Можеш да контолираш стомаха, дори разума, но не можеш да контролираш сърцето.
Сърцето на Сердар отиде при Нарин - момиче, което живее по закони, които той не разбира, момиче със сложни семейни обстоятелства и тежка съдба. Но, сърцето не пита!

И така, какво разбрах от еп. 2 – силно драматичен! Малко след като се запознахме с действащите лица, в еп. 1, ги виждаме в екстремна ситуация, кой как реагира. Веднага след изстрелите, докторът се втурва към Нарин. Той през цялото време гледаше към нея на прозореца, така че видя как тя пада. Тук да споделя своето мнение, че дори на този ранен етап от историята, Сердар е заинтересуван от Нарин. Първо вижда страховитата гледка, как младо момиче води децата през минното поле. После големите й очи през прозореца на училището. Накрая сватбата, тя отново гледа през прозореца самотна, отдалечена, тъжна и непозната. Проявява се като железен професионалист и мъж със завидно самообладание.
Мустафа застива стъписан, ужасен „Не съм искал!”, след това бясно препуска след колата с Нарин. Реакциите му са разнопосочни „Не я докосвай”, „Спаси я”, Марица мисля, че добре го е обяснила, и аз така приемам нещата. Пак виждам, че Мустафа се води само с добро. Като разбра, че Нарин е жива, и докторът я подготвя за операция, той остави пистолета. Предизвикан от Махмутпаша и после от полицията, отново вдигна оръжие. Заплахите и опасностите не му влияят ни най-малко. Беше готов да умре, а когато го отвеждаха, мислеше само за Нарин.
Комендантът ми харесва като образ – смел, твърд, принципен, в същото време човечен, разбран, като един от всички. Той през целия филм оставаше приятел или поне съгражданин, въпреки служебните си задължения.
Яшар ме удиви. Само 17 дни след кошмара, и със силни болки, той предлага закрилата и съчувствието си на Хатун, моли Гюленгюл да не се отказва от любовта им. Силен характер, само изглежда кротък. Той осъзнава греха, който носят, заради причиненото на Нарин.
Дурие за мен е Жена и Майка. Не винаги е обективна и справедлива, но обича всички. Очите й греят, когато научава, че Нарин с по-добре. Изпитва  жал към Асие и срам от това, което й стори Мустафа. Сърцето я боли за всички.
Аслан бей е непоклатим. Без излишни емоции, скрива пистолета, гушва адвоката, намира извинение за стрелбата, а по-късно през нощта проследява товаренето на крадения бензин.
Асие влиза в новия дом с големи очаквания и много самонадеяна, сигурна в себе си, че ще привлече мъжа си и ще го избави от лудостта му. Отрезвяването е болезнено. След изстрелите, тя мисли само за себе си и плаче за съдбата си, няма тревога за Нарин или за Мустафа. След побоя се ожесточава „Ще видите кой кого ще съжалява” и „Тази къща ще стане ад за теб, Нарин”
Запомних и разговора на Сехер и Фатма. Те нямат глас в конака, но имат висок морал, чувствителни са и за доброто, и за злото. Сехер беше ужасена от думите на Асие, че сама ще си яде халвата, а Фатма каза „Всеки получава това, което е заслужил”.
Ако Мустафа Булут има положителни качества, това е обичта и отношението му към Яшар. Там нямаше пукнатина и в този епизод, и в следващите. Въпреки необуздания си характер и обърканите ситуации, в които все се вкарва, Мустафа винаги се опитва да помогне на брат си, с много топлина и нежност се отнася към него.
За образа на Нарин приемам описанието на Дилеми. Ясно е, че тя не обича Мустафа, а той нея обича от малка и тя почти цял живот усеща неговата опека. И без това в конака семейството й има подчинено положение, тази обсебваща любов още повече я задушава. Тя буквално не е жива до Мустафа – няма своя воля, не продумва, не вдига поглед. Думите й „защо ме спаси” показват, колко й тежи животът, той за нея е ад и тя иска да свърши, напълно осъзнато и примирено чака смъртта си. Тук намирам символ – Мустафа стреля по нея, докторът я спаси. С други думи, Мустафа праща Нарин към смъртта, Сердар я връща към живота. А неговите думи към Нарин „Ще ти покажа какво е животът, обещавам” не мога да приема като думи на лекар към почти непозната пациентка. Според мен, доктор Сердар е впечатлен, развълнуван, трогнат.

Аз не се замислям как бих понесла любовта на Мустафа Булут в живота. Ясно е, че няма да оцелея (по характер съм по-близо до Гюленгюл, отколкото до Асие). Но не мога да не трепна от неговия пълен с обожание поглед, от съкровените думи, и най-вече от страданията, които го измъчват. Не го оправдавам Мустафа Булут, но много му съчувствам. Мисля, че не е само до играта на Енгин. Показват ни огромна любов, която е хем обсебваща, хем нищо не иска в замяна. Нищо не я подхранва, няма никаква взаимност, но и нищо не я гаси.

Здравейте, ето какво научих от еп. 3 - всеки живее в своя ад и сам преминава през отредените му изпитания.
Нарин - моли се да свършат мъките й, връщането към живота я ужасява. Моли се на нейния Бог да защити нея и семейството й от насилника. Любовта на Мустафа е насилие над волята й. Не носи радост, а само мъки за нея, за самия Мустафа и за семействата им.
Доктор Сердар застива, когато чува нейното "Защо ме спаси". Той като човек и като лекар счита за свой дълг да лекува и спасява хората. За него е шок да разбере, че не винаги това е за добро. Казва на Нарин "Не се страхувай, до тебе съм". Не го осъзнава, но вече е увлечен по Нарин.
Мустафа също мечтае за смъртта. Искал е да свърши с огъня, който го гори - убийство и самоубийство. "Къде такова щастие, да умрем и двамата?"
Отказът да приеме лекарството приемам като отказ да се подчини. Не защото не иска да пие лекарства, а защото му ги даваха насила с извадена палка. Мустафа от нищо не се плаши и нищо не го интересува, само Нарин.
Кадир се разкъсва от страха за Нарин и страха от брат си. Няма смелост да даде показания, открито да се опълчи срещу великия Аслан Булут. Наистина много сложна ситуация. Двете страни на остър конфликт са от едно семейство, живеят заедно, хранят се заедно. Може да ви се стори странно, но аз им се възхищавам (без Аслан). Не си представям българско семейство, което да запази роднински отношения при толкова проблеми. Според мен, въпреки своите слабости, всеки от тях носи в някаква степен традиционните патриархални добродетели. Има някаква чистота в тези хора и най-вече жените - Дурие, Хатун, Фатма, Сехер.
Кадир казва на Сердар "Ти не знаеш какви са обичаите тук". Отговорът е "Бързо схващам, Кадир аби". Наистина, Сердар започва да се учи да разбира поведението на хората.
Аслан бей с типичния мъжки егоизъм - всичко прави както си знае, но когато нещо се обърка, не той е виновен, а някой друг. "Всичко ми разрушихте, и сина, и семейството".
Лудият Мустафа обаче не смее да престъпи волята на баща си. Това господство по старшинство е дълбоко вкоренено, всички се подчиняват на по-големия брат, на бащата, на главата на семейството. Подписа се на брачното свидетелство, макар че сърцето му кърви. И какво като подписа? Краката му пак го отведоха в стаята на Нарин. Беше щастлив да легне на пода до нея.
Асие е в незавидно положение, но наглото й и безцеремонно държание отблъсква хората, които биха могли да й съчувстват. Но и тя има сърце - обича Гюленгюл, плаче за загиналия й брат.
Колкото и да е зла и безскрупулна Асие, опитът за убийство не ми се връзва с нейния образ.

Накрая Мустафа и Сердар си отправиха ясни заплахи. Те не се харесаха от пръв поглед, но сега вече са двата лъва в борба за надмощие. Старото и новото, тъмното и светлото, двама силни мъже един срещу друг.

Днес изведнъж се замислих, защо загина братът-близнак? Не просто нечий брат, а близнак?
Може би за да усетим по-силно болката от загубата - загива не друг човек, а другата ни половина???

                                    Не казвай, любе, лека нощ - rozadiva3

еп. 5 За образа на Нарин, ми просветна, че трябва да го разглеждаме едновременно в две светлини-примирена и непокорна!!!
Примирена - защото така е от векове, и друг живот тя не познава. Примирена - защото така е възпитана. Примирена - защото иначе рискува живота на хората, които обича. Страхува се за тях и за всичко упреква себе си, чувства се отговорна да ги предпази.

В същото време непокорна, защото не иска да приеме Мустафа като съпруг, не иска да насилва сърцето си, не иска да живее в грях.
Затова я виждаме да върви след него, но точно като кукла на конци, най-точната дума е "безжизнена". В еп. 5 му подава ръката си, но тя е отпусната, безжизнена. В еп. 6 има друга сцена, когато Мустафа я прегръща, Нарин пак е като безжизнена, като кукла на конци. Тя му се подчинява, но не живее до него. Единственият, който я съживява, с когото усеща, че диша и живее, който я кара да се смее, това е доктор Сердар.

                                                     Crazy in Love - Mustafa Bulut - ivy4ka

Какво ни казва еп. 6?
Сердар тича бос по улицата, много изплашен за Нарин. Все повече се убеждавам, че е влюбен. Инджи вижда, че нищо не е взела от вещите си, и казва "Изглежда, много се е страхувала".

В хотела Нарин сънува. Сънят говори за отчаяние и безнадежност.
"Сега нямам сила, която да ме изправи. Зад мене остана онова време, когато си мислех, че ще заспя и всичко ще отмине. Нищо няма да отмине. Да покрия главата си със завивката и да плача, не става. Сега съм сама.
Ангелите кацнаха на дясното ми рамо, а дяволите на лявото. Ангелите си тръгнаха и нищо не остана, освен болка.
Расте едно дърво с горчиви плодове. И един глас говори за смърт. Ангелите вече не говорят за невинност".

Събужда се и разбира, че е сама, веднага се опитва да избяга! Когато не успява, заключва се в банята и седи като в унес. После Мустафа я прегръща, тя е в ръцете му като парцалена кукла. Той я гледа в очите, гали й краката, храни я в устата със собствените си ръце. Гори в гърдите му любов, но е безответна.

Нарин и Мустафа се разхождат и разговарят. Мустафа й показва Девичата кула и разказва историята за затвореното момиче, любима на султана - никой да не вижда красотата й, само султанът да й се радва.
После говори за куршума в главата на Нарин, че той е белегът на тяхната любов.
От този разговор се разбира каква е любовта на Мустафа - той иска да затвори любимата си, да я скрие от света, да не вижда тя света, а белег, символ е Куршум! Огромна е любовта му, гореща, безпределна, безусловна, но тя не топли Нарин, не й носи радост.

И още един разговор, в ресторанта. От него разбираме какви са отношенията им.
"Кажи ми, нещо.......Ако ти кажа нещо, ще ме изслушаш ли?"
"Искам да бъдеш добър. Искам да бъдеш щастлив с жена си. "
"Никога не си ме обичала. Не си ми вярвала."

В хотела Нарин леко се усмихва на Мустафа, в ресторанта протяга ръка да избърше сълзите му. И в двата случая това е жест на съчувствие, не на любов. Тя иска да са отново брат и сестра. Моли се на Господ да прости греха им, да запази сърцето й чисто.
Имала е надежда, че ще се оправи. Срещнала е добри хора, трябвало е да я оперират. Тази надежда е угаснала. Това е за Нарин връщането на Мустафа - загубена надежда, живот като дърво с горчиви плодове.

Леля ми казваше, че при всеки човек на едното рамо стои дявол, а на другото - ангел. Важно е от коя страна ще приближиш човека. Е, за Мустафа Булут тая приказка важи с пълна сила. Той е едновременно дявол и ангел, зависи кой как се обръща към него. Ако го дръпнеш за опашката - отмъщава - на баща си със заловените танкери, на доктора с пожар. Ако го критикуваш, държи се невъзпитано и арогантно. В същото време има чувствителна душа, любящо сърце.

Удоволствие е да наблюдаваш с каква любов гледа брат си, как искрено се разтревожи, дали не е загубил още нещо, освен крака.  Smile и как яростно се възмути от думите на компаньонката, че има проблем.

Разговорът с майка му е покъртителен, не знам на кого повече да съчувствам. Какви ли са страданията на Дурие, като вижда, че детето й не е добре, не е щастливо.
"Ти си част от мене. Как сърцето ми да понесе това?"
И отговорът на Мустафа "А моето сърце как да издържи?"

За мен е показателно, че Хатун също съчувства на Мустафа. Тя страда за детето си, страда и заради състоянието си, но въпреки това в очите й чета състрадание. Мустафа беше трогателен, когато й говореше. "За твоето състояние Нарин винаги е обвинявала мене. Мислиш, че аз нямам съвест ли?"

Още една важна сцена - Сердар казва на Нарин "Ти си най-чистата и непокварена жена, която съм срещал в живота си. И най-красивата".
За нас е ясно, че докторът е влюбен, а за него?