Кюретаж и забременяване след това - 42

  • 25 855
  • 741
# 330
Бени , мила, прегръщам те много силно! Живота понякога е много жесток и на никого не прощава. След като си минала всички необходими изследвания, може би ти трябва почивка. Това бих направила на твое място. Не, не бих се предала, но бих го отложила. Бих го избила от главата и мислите си и бих се настроила позитивно към друг аспект на инъче розовия живот. А обикновено чудесата се случват именно, когато най-малко очакваме и точно затова ги наричаме чудеса. Аз вярвам в онази сила, която записва там някъде силните желания на хората и те един ден се случват. Мисля, че си направила достатъчно по този въпрос. Почини си мила... Твоето бебче, когато дойде един ден, ще има нужда от психически здрава майка, затова си длъжна да се съхраниш.
Още веднъж - силно те прегръщам! До колкото помня ти си от Търговище? Малък град, баща ми е от там. Ако имаш финансовата възможност, сега като се стопли стягайте багажа с половинчо и тръгвайте на почивка или обиколка из България. Мисля, че ще ти се отрази много добре!  Hug
Виж целия пост
# 331
Благодаря Ви момичета за подкрепата Hug Hug Hug
По въпроса дали изчакваме достатъчно ,мисля че изчакахме предпоследния ми аборт беше на 06.04.11г.,а преди него изчакахме близо 4 год.Такава бременност ми се случва за 2 път .Втората подред бременност беше пак нещо подобно.Закъснение отидох на лекар нищо не се видя и след близо месец кръвнах силно и последва абразио.Незнам дали вече има някаква надежда ,да имам биологично дете,незнам какво ще предприема,просто вече много ме е страх да не изживея подобен ужас.гадно е много ме боли.Знам ,че трябва да се стегна ,но как незнам.Уж съм мноооого силна ......
Виж целия пост
# 332
Бени, мила, ужасно съжалявам, че пак минаваш през това..Гледам от кога е борбата ти и тръпки ме побиват. Аз мисля, че след 1-2-3 месеца трябва да продължите с опитите, а паралелно с това да помислиш за осиновяване..Може да звучи много крайно като съвет, но това са 10 години в борба и надежди..Така си мисля, да действаш по двата фронта едновременно...ако е нахално, че давам такъв съвет, моля те ме извини. Прегръщам те силно Hug

и един въпрос- мъжа ти изследвал ли се е?
Виж целия пост
# 333
Абе колкото и да си силна това са 6 аборта - твърде тежко би било за всеки. Наистина ми се иска да ти дадем кураж и сила, но ти и твоя съпруг трябва да си решите - най-вече ти защото твоето тяло изживява всеки път това както физически, така и емоционално. Сега си разбита на парчета и със съкрушено сърце, изчакай преди да вземеш решение. Най-гадното е че лекарите не ти дават отговор защо се случва това, а смятам че всички тук ще се съгласят, че 6 пъти е далеч от случайно и трябва да има причина.   bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 334
За осиновяване съм си го мислила ,аз съм много широкоскроен човек и бих го направила без да се замисля,но все ми дават надежди и затова отлагаме.Даже сега съм готова на тази стъпка.Факт е че всичките ми аборти не са случайност,но няма ясно становище защо така става.Единственото нещо което за сега ме спира по въпроса с осиновяването е ,че аз съм много крайна реша ли пак да пробвам ще го направя.А времето което ще загубя по болници ще ме лишат от грижи за детенцето което  ще си вземем.Само това ме спира ,ако направя тази крачка трябва да съм наясно със себе си и да приключа борбата за биологично дете.Дано ме разбирате какво искам да ви пиша ,много съм объркана.В главата са ми хиляда въпросителни а нито един отговор няма.
Виж целия пост
# 335
Бени, тъпото е че при теб почти всичките пъти е в различна седмица, по различна причина и тн Cry и да ти кажем сега- за кухо яйце изследвай хормони имаш още 4 загуби, на които няма отговор Cry иначе за съвета на Никито, сега втераните ще си спомнят нашата мама Коконито, която след много загуби, проблеми, системи, доктори, забременя успешно точно когато осиновиха 6месечния Тим Heart Eyes тя отдавна не пише тук..едва ли има време...но се сетих сега в тази връзка...
Виж целия пост
# 336
Напълно те разбирам за това, че на този етап или трябва да се откажеш или да продължиш. Много гадно наистина, но имай предвид, че май и осиновяването не става бързо. 10 години борба са много....ти наистина трябва да си много силен човек и е добре да не го забравяш. Иначе мисля че ние жените сме много широко скроени по отношение на осиновяването - мъжете го приемат по тежко.
Виж целия пост
# 337
Бени, то и тази процедура отнема време, може докато чакате да стане чудото, или ако после стане и се налага да лежиш, сигурно има кой да ти помага временно..но това са детайли, важното е принципно какво мислиш. Не ми каза за мъжкия фактор? А и за тези нк клетки, правихте ли вливания?
Виж целия пост
# 338
Ники ,мъжа ми почти не го изследваха само кариотип направи.Никой не споменава него,просто са го отписали като проблем.Незнам може би защото забременявам спонтанно.За НК клетките правих вливане на липовеноз при предната бременност,но и там ми казаха ,че вече до 15 се приемало ,че са в норма.Тогава бях и на терапия с фраксипарин.Просто Емин не се справи с серклажа и настъпи пак инфекция.Не са ни предлагали да изследваме ММ,чудя се какво ли да му изследвам.Веднага ще напълня няколко епруветки с кръв и ще ги занеса за изследване.Това не е проблем работя в болница и всичко мога да изследвам,естествено каквото работи лабораторията.
То все още ми е мноооого  прясно изобщо не съм наясно с себе си,но съм си казала едно,все някой ден по един или по друг начин вярвам ,че ще бъда МАМА....
Виж целия пост
# 339
benito_79,  Hug  незнам какво да ти кажа освен едно силно  Hug  Ще стискам палци, за който и вариант да изберете, но не се отказвай от това да имате детенце. Адски силна жена си щом след толкова аборта не си рухнала и не си се отказала от всичко  Hug И аз вярвам, че съвсем скоро ще бъдеш МАМА  Praynig

Иначе за мен - добре съм, в 11 часа всичко беше свършило, доста лесно се събудих от упойката, за разлика от предния път. Доктора каза, че всичко е минало много добре, след 14 дни съм на контролен.....физически се чувствам добре,не ме боли, все едно нищо не се е случило, но емоционално не съм сигурна как съм - става ми мъчно, потичат ми сълзи, после си казвам, че така е трябвало да стане, че е за добро и уж ми минава.....до след малко.
Имам кума с която първия път бременеехме заедно. Сега пак бяхме заедно и се мразя за това че като ми разказва как е добре и как го видели на видеозона да рита, се усещам че вместо да се радвам ме е яд, и ми е тъжно и пак ме е яд, а тя ми е най-добрата приятелка...Но никога не е искала деца, нито първото, нито това и никога не се е пазила и винаги в началото е казвала - уф, ако пометна хич няма да ми е зле.... И как да не ме е яд като не е честно - хора които толкова искат деца немогат, а такива като нея неискат и  раждат....Но се обвинявам и че не съм приятелката която трябва да бъда в момента, немога да се зарадвам истински за нея.....Усещам се че и бременните по пътя гледам с лека завист и тъга.....знам че ме разбирате, всички тук се чувстваме така ....  Hug   Ще мине знам, но всеки път е много тежко  Cry
Виж целия пост
# 340
Benito,миличка... smile3518 smile3518 smile3518.Това вече е свръхжестоко,не знам колко силен трябва да е човек,за да понесе толкова болка,и защо Господ не реши най-накрая да се смили...Ние разбрахме от другите теми,че си бременна и много се зарадвахме;после разбрахме,че пак не си имала успех... Cry,но че е било толкова кошмарно,с кървене цял месец... ooooh!.И аз ходих в Плевен,само че при Бързашки,и съм много доволна,не знам,и за д-р Емин бях чувала досега само добри отзиви...Според мен колкото и да те боли,колкото и да имаш желание за собствено детенце,помисли си имаш ли сила да понесеш още болка,защото истината е,че няма гаранции,че това няма да се случи отново,за съжаление Cry;просто постави си една граница и-до там Tired,поне аз така бих направила.Мименцето е права,че трябва да се съхраниш психически.Знам много случаи на успешни бременности след осиновяване,може би ти е отредена точно такава съдба newsm78.Вярвам,че си силен и борбен човек,и от все сърце ти желая да успееш Praynig Praynig Praynig,но докога и колко още...сама трябва да си прецениш.Прегръщам те силно! Hug
Деси-радвам се,че всичко е минало нормално Hug.А тези чувства са напълно разбираеми;и мен понякога ме е яд как някои хора си забременяват и раждат без да се замислят,без да оценяват какъв подарък от съдбата е това... Confused
Виж целия пост
# 341
dessiss за жалост аз съм по същия начин и ме е срам да си го призная .Оказа се че почти по едно и също време сме забременели с най-дорбата ми приятелка без да се наговаряме и сега ми е тежко като я гледам ,криво ми е че не се радвам достатъчно за нея и си мисля че съм ужасен човек .И не е само тя , на пук на мен всички около мен са бременни ! В един от отделите във фирмата само мъжете не са забременели още  ooooh!
Виж целия пост
# 342
Момичета, и аз мога да кажа че всичко около мен бременее щастливо. Съдба ...
Ще разкажа една история, която ме съвзе малко - един приятел на половинчо миналата седмица стана татко. Явно са говорили и станало ясно, че и аз и неговата приятелка сме загубили по еднакъв по едно бебе. Те са се борили 2 години и миналата събота им се роди дъщеричка. Същият този човек веднага му писа, че е станал татко и ни пожела и ние да се похвалим със същото. Много мило ми стана когато си представих колко щастлив край е имала тяхната история. Тайничко си пожелах и за нас такава развръзка. Praynig
Виж целия пост
# 343
Добър вечер.
Нищо ненормално не виждам в това да ви става криво, все пак сме живи същества с чувства. И на мен понякога ми става мъчно когато се заговори кой е бременен и изобщо по темата, но гледам бързо да променя мислите в главата си.
Dessiss, прегръдки. Първата седмица и аз поплаках доста, също така имах мигове е които целия свят рухваше, но в един момент живота пак ме подхвана и нямам вече толкова време за тъжни мисли. Сега обаче съм в очакване на първия МЦ, доста се притеснявам кога ще дойде и дали всичко ще ми е наред, и отделно броя месеците до лятото когато пак ще възобновим опитите.
Benito, Hug . От сърце ти пожелавам 2013г. да е твоята година и догодина да си МАМА (както и всички останали в темата, 13 мисля че ще ни донесе щастие). Силен човек си щом след толкова К, все още имаш сили и вярваш в себе си.  Peace
Виж целия пост
# 344
Бенито, изследвала ли си се за листериоза?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия