Отделно се бях психясала, вече знаейки през какво минава бременността и си вкарвах какви ли не филми в главата. Добре че мъжа ми ми ги "избиваше" о'време 

Много лека бременност ти желая!
Много смешно говори, само се обеснява и се хилим непрекъснато. Два кътника са избили леко и зачервени, та не спи много тези дни, но са последните поне...
Незнам дали го знаете този лаф. И онзи ден ни идва на гости един приятел и я пита Мишел, какво правиш и тя му вика *Вълна чепкам*
Как го е запомнила незнам, но ние паднахме от смях. 


,


Тя се премества при баща им, а той - Махни се, това е моят татко. И реве и ни гледа многозначително, демек - вижте ме как плача, кака е виновна ,скарайте й се. А тя му де ядосва, въпреки че разбира, че е малък, го дразни нарочно, той пищи, вече като я види писва. А тя в много случаи идва с добро
, да го гушне, да го погали, той я блъска. В много от ситуациите тя е невинната. 
а стихчето е страхотно! поздравления за оригиналните идеи!
иначе втората, бременност съм сигурна, че въобще няма да я усетиш. поне при мен и втория, и третия път, някак си вече бях претръпнала към стандартните бременни трепети, тревоги и емоции, гледах си детето/децата и на моменти даже се отплесвах и съвсем без преструвки забравях, че съм бременна. после като започна да ме подритва някой отвърте вече по-трудно забравях, но пак много-много не се вълнувах какво се случва. знаех, че бебето расте, знаех, че всичко му е наред и гледах да обърна максимално внимание на Ида и съответно и на Йоси, то бебето си расте вътре и въобще няма нужда от моето внимание. дори редовно пропусках прегледи и като цяло въобще го нямах това вълнение като първия път.

Опита се да се прокрадне мисълта у мен за вниманието и обичта, ама си я избих от главата много бързо
Даже за мое успокоение ме увери ,че вече е голям батко
Макар,че онзи ден разказваше на всички, че си има батко 

Много ми е мъчно, но всички лекари казват, че ще се оправи. Моля ви, стиснете по едни палци да е по-скоро
Оле, ама миналата година на мен ми повярвахте. Хахахаха, що поздравления получих, докато се усетите.

Както и предполагах, няма да ми остава пак време за дейности, различни от Николай, работа и къщи. Но още от първия ден имах чувството, че ми падна въжето от врата, което се беше впило. Осезаема е разликата и даже Дани ми казва и че се вижда. Настроението ми се повиши, абе за сега върви добре.
Днес се видях с бившите колеги и като ги видях да газят пак в нещата, които на мен ми тежаха, ми стана мъчно за тях... Даже едната колежка започна хронично да се разболява, защото само и единствено тя отговаря за преструктуриране (в това число съкращаване, уволняване, освобождаване и всякакви негативизми). Аз влязох директно в дълбокото и започваме на 1000%!

Браво! Честито! Не се притеснявай всичко ще е наред! Ние сме с теб! Препоръчани теми