И ако не намериш сили какво, оставяш се да умреш ли? Живецът у човека е много силен, и то на съвсем първично ниво, и е много, много трудно някой да се самозатрие от слабост на духа. Дори на самоубийците никак не им е лесно да сложат край на живота си, а до последния момент се надяват нещо изведнъж да се промени.
Виж целия пост
Как да избираме правилните хора в живота си?
- Публикувана: 1 март 2013, 14:00 ч.
- Последно мнение: 3 март 2013, 18:19 ч.
# 76
2 март 2013, 01:22 ч.
Не е задължително да стигаш до фаталния край....
Просто се примиряваш.
Не познаваш ли хора, които след някой и друг удар от съдбата спират да се борят срещу каквото и да е, примиряват се и продължават живота си примирени, обезверени, отчаяни със самоутешението "Ами, съдба....срещу нея не можеш да риташ!" ?
Виж целия пост
Просто се примиряваш.
Не познаваш ли хора, които след някой и друг удар от съдбата спират да се борят срещу каквото и да е, примиряват се и продължават живота си примирени, обезверени, отчаяни със самоутешението "Ами, съдба....срещу нея не можеш да риташ!" ?
# 77
2 март 2013, 04:50 ч.
Като паднеш от колелото караш внимателно, за да не падаш пак, т.е. научил си си урока.
Съвсем елементарно - не правиш една и съща грешка два пъти, освен ако не си безкрайно глупав.Това е смисълът на метафората.
Виж целия пост
Съвсем елементарно - не правиш една и съща грешка два пъти, освен ако не си безкрайно глупав.Това е смисълът на метафората.
# 78
2 март 2013, 08:43 ч.
Заяжданията наистина са неуместни, ако не ти харесва темата, ако не харесваш мен или имаш друг проблем, просто не пиши тук.
Виж целия пост
Сми то темата е толкова забавна и outdated, че освен да се посмееш, какво друго...то момичето живее в средновековието, а ние искаме тя да разбере какво й казваме...
# 79
2 март 2013, 10:42 ч.
защо да спират да се борят, нали ударите на съдбата не са ги убили, значи тези хора са станали на практика по-силни, според метафората! Според мен точно от отчаяние човек си казва това клише за убиването и силата, защото иначе няма как да си признае, че е бил карък или идиот, и за да намери сили някак да продължи нататък, защото най-вероятно, за да стигне до това клише като верую, случилото се е ужасно тежко преживяване за него. Умирането си е съвсем предвидимо като край, защото не можем да ограничим нещата до едно просто примирение, защото примирението не убива, а е начин човек да се задоволи с това, което има, защото няма как да постигне друго, което иска или не му достига.
Виж целия пост
# 80
2 март 2013, 10:47 ч.
Струва ми се, че момичето търси качество на живот и взаимоотношения с хората, а не съвети как да оцелява. За това иде реч в темата. Не е преживяла насилие и не е тръгнала да се самоубива. Тези примери не са по темата. Става въпрос за здраво, нормално момиче на 29 год. Не виждам причина да мисли за трагедии, които евентуално някога могат да ѝ се случат в живота. Винаги може да стане по-лошо, но може и нищо такова да не преживее. Разбира се, че докато си млад и здрав, ще търсиш най-доброто за себе си. И имаш пълното право на това!!!!
Виж целия пост
И ако не намериш сили какво, оставяш се да умреш ли? Живецът у човека е много силен, и то на съвсем първично ниво, и е много, много трудно някой да се самозатрие от слабост на духа. Дори на самоубийците никак не им е лесно да сложат край на живота си, а до последния момент се надяват нещо изведнъж да се промени.
# 81
2 март 2013, 10:54 ч.
ми, то и това си е оцеляване! Я живей с кофти хора на кофти място с кофти отношения, пък които да те докарват до депресивност, гняв, проблеми със съня, постоянно задаване на въпроса "какво не е наред" и т.н., пък ми кажИ, че не е оцеляване! Баш си е оцеляване, но психическо!
Написаното от мен не е само и единствено за авторката, а за метафората, защото исках да се погледне по-задълбочено какво всъщност означава казаното и къде са границите. И като си млад, и като си стар, все търсиш най-доброто за себе си, на буркана "живот" не пише "най-добър за употреба преди 50)70)-годишна възраст". Колко хора, които се чувстват добре и смятат, че имат всичко, си ги чувала да казват това клише за убиването и силата? И колко, когато се чувстват зле, след някой удар на живота? Бас държа, че никой от първата категория, и доста от втората! Един вид самоуспокоение, за да не се чувства човек съвсем като лузър.
Виж целия пост
Написаното от мен не е само и единствено за авторката, а за метафората, защото исках да се погледне по-задълбочено какво всъщност означава казаното и къде са границите. И като си млад, и като си стар, все търсиш най-доброто за себе си, на буркана "живот" не пише "най-добър за употреба преди 50)70)-годишна възраст". Колко хора, които се чувстват добре и смятат, че имат всичко, си ги чувала да казват това клише за убиването и силата? И колко, когато се чувстват зле, след някой удар на живота? Бас държа, че никой от първата категория, и доста от втората! Един вид самоуспокоение, за да не се чувства човек съвсем като лузър.
# 82
2 март 2013, 11:25 ч.
Метафората не се отнася до трагедии, струва ми се. Когато се случи трагедия, страдаш и се опитваш да oцелееш (ако имаш късмет и близки, които да ти помогнат или пари за специалисти). За тогава метафори не ти трябват и не помагат много! През останалото време обаче човек се ръководи от някакви ценности в действията си и се стреми да подрежда живота си според тези ценности. Ако се примириш на 29 год., горко ти!!! Трябва нещо наистина много зловещо да ти се е случило.
Иначе си права, но просто това не е същността на темата
Виж целия пост
Иначе си права, но просто това не е същността на темата
# 83
2 март 2013, 12:22 ч.
Явно разбираме различно "Това, което не ни убива......!" - аз не го разбирам като физически край на човек, т.е. като смърт, а по-скоро като отчаяние, обезверение, пасивност, депресивност, нежелание дори опити да правиш да промениш нещо в живота си.
Защото "убийството "на живота/съдбата може да има много проявления, не само физическо.
А например , емоционално, духовно, психическо.....
И ще дам пример, като потвърждение.
Познато семейство загуби момиченцето си на 12 години, от левкемия.
Повечето хора биха се отчаяли тотално, доста дори се развеждат след подобна трагедия.
А тези хора няколко години след трагедията си осиновиха момченце (тогава бяха някъде на около 45+) и сега са едно чудесно семейство.
Това за мен е точно идеята на "Това, което не ме уби (в случая психически, емоционално) , ме направи по-силна!"
Виж целия пост
защо да спират да се борят, нали ударите на съдбата не са ги убили, значи тези хора са станали на практика по-силни............
Защото "убийството "на живота/съдбата може да има много проявления, не само физическо.
А например , емоционално, духовно, психическо.....
И ще дам пример, като потвърждение.
Познато семейство загуби момиченцето си на 12 години, от левкемия.
Повечето хора биха се отчаяли тотално, доста дори се развеждат след подобна трагедия.
А тези хора няколко години след трагедията си осиновиха момченце (тогава бяха някъде на около 45+) и сега са едно чудесно семейство.
Това за мен е точно идеята на "Това, което не ме уби (в случая психически, емоционално) , ме направи по-силна!"
# 84
2 март 2013, 12:23 ч.
Изглежда се налага отново да се намеся и да уточня ,че не съм пуснала темата с акцент моя живот да бъде обсъждан или да се правят драми, както се изказаха тук в темата!Поставих една важна и основна тема важаща за всички възрасти и отношения, за да обсъдим зряло опита си.На кой по-малък ,на кой-повече това е нормално!Не разбирам и не приемам злобните и иронични подмятания ,нито квалификации към мен при положение, че дори не се познаваме ..смятам ,че в темата се отнасям с уважение и разбиране към всеки коментар и съм благодарна за това ,че е споделен с нас!Занапред е хубаво да се концентрираме върху същината ,а нападки и заяждания просто мисля ,че са излишни и неуместни за зрели хора,каквито авторките на злобните коментари изтъкнаха че са!Изглежда без покритие съдейки по отношението и действията им !!!
Виж целия пост
# 85
2 март 2013, 12:42 ч.
Дори тук във форума вече знам ,кои са правилните за мен хора тези, които бих допуснала и заслужават уважение..това са тези които показаха такт, дискретност,уважение към другите и се раздадоха в коментарите си без да се впримчват в нечий чужд коментар , без да съдят, унижават и квалифицират някой!Има правилен избор и вече зная, какво е важно да оцени човек и кое да отхвърли надалеч от себе си доколкото е възможно!
Виж целия пост
# 86
2 март 2013, 12:56 ч.
И последно смятам ,че е грешка да се смята ,че човек е незрял ,когато се е изправил и искрено споделя и търси решение на въпроси, за да постъпва отговорно и осъзнато в живота си!Никой не знае нито болките, нито тежестта на мъките преживяни на другите ,за да се правят такива кардинални изводи ,каквито във всички форуми видях ,че се правят заради поискан съвет!Но не крия, че останах поразена от качествата на много потребители, които запомних с голямо уважение!Преди всичко сме ХОРА после сме различни!
Виж целия пост
# 87
2 март 2013, 13:14 ч.
Няма такива понятия ,,правилни,, или ,,неправилни хора.
Хората не се раждат по стандартни калъпи.
Много зависи и от собственото поведение и отношение към хората.
Егоизмът понякога сериозно надделява в човек и това го кара да си мисли, че е съвършен в своята природа и търси себеподобни индивиди, а останалите които не отговарят на неговите критерии са некачествен материал сиреч ,,неправилни,,
И да не забравяме, че не само ние сме тези, които избираме хората в живота си, но и ние самите подлежим на селекция и предпочитания.
Така че колкото по малки са ни изискванията към околните, толкова по- добре е за самите нас и положителните ни контакти
Виж целия пост
Хората не се раждат по стандартни калъпи.
Много зависи и от собственото поведение и отношение към хората.
Егоизмът понякога сериозно надделява в човек и това го кара да си мисли, че е съвършен в своята природа и търси себеподобни индивиди, а останалите които не отговарят на неговите критерии са некачествен материал сиреч ,,неправилни,,
И да не забравяме, че не само ние сме тези, които избираме хората в живота си, но и ние самите подлежим на селекция и предпочитания.
Така че колкото по малки са ни изискванията към околните, толкова по- добре е за самите нас и положителните ни контакти
# 88
2 март 2013, 13:21 ч.
rozaliika ,гледай по леко и ведро на живота,той не е толкова сложен.
Аз бих те посъветвала:Винаги казвай ДА и никога не съжалявай за това!
Виж целия пост
Аз бих те посъветвала:Винаги казвай ДА и никога не съжалявай за това!
# 89
2 март 2013, 13:24 ч.
Не е необходимо човек да се мисли за съвършен, за да търси и предпочита правилните хора за себе си.
Той може да е и несъвършен, и да се разбира прекрасно с други несъвършени като него хора.
Аз подбирам хората в обкръжението си.Не с идеята обаче, че съм съвършена, а просто да са на моята вълна.
И за изискванията не съм съвсем съгласна....
По-скоро очакванията ни не трябва да са големи, за да нямаме и големи разочарования.
А изискванията са дори задължителни, ако не искаме да ни накачулят всякакви ...особи.
Виж целия пост
Той може да е и несъвършен, и да се разбира прекрасно с други несъвършени като него хора.
Аз подбирам хората в обкръжението си.Не с идеята обаче, че съм съвършена, а просто да са на моята вълна.
И за изискванията не съм съвсем съгласна....
По-скоро очакванията ни не трябва да са големи, за да нямаме и големи разочарования.
А изискванията са дори задължителни, ако не искаме да ни накачулят всякакви ...особи.
Препоръчани теми