АВГУСТинче тепърва се учи да сяда, лази-но мама обувки за прохождане вече запази

Варна е любимият ми град, наистина. Освен, че е прочута като пристанище на Шумен и шопинг център на Добрич, някога се славеше като „най-добър град за живеене“( преди Бургас да я отвее с адекватна местна власт). Понастоящем се слави като най-добър град за живеене на кмета. Останалата част от страната може и да се подсмихва на твърдото варненско „нье“, пазаренето и „него ден“, но всяко неварненско дете поне веднъж си е мечтало да има баба тук и да кисне по цяло лято на южния плаж. Затова още през Април Варна започва да се препълва, първо с млечно бели германци по сандали и потници, а после и с твърдоговорящи туристи от Западна България. Но общият им брой е нищожен на фона на бройката на Негово Величество Руския Турист. Откъдето и да идват варненските туристи обаче, винаги ги обединява това, което им се случва в автобус 409 - биват ловко обрани от четири каки, които дори аз познавам по физиономия, само Полицията не ги знае кои са. Задължителните елементи на Варненския пейзаж са вятърът, палмите в саксии, Иво Димов и плитките дънки на девойките от ВИНС-а . Най-известните варненци са, разбира се, Мишо Шамара, професор Вучков, Филип Киркоров и Дядото с пуканките. Най- медийните събития: Любовта е лудост и балетът в летния театър. Най-престижно е да живееш в Гръцката махала, а най-непрестижно е да си с автомобилна регистрация ТХ. Тези с гореспоменатата регистрация обаче ( както и с РР, СС и Н) като деца също са си мечтали да имат баба на морето и затова като големи най-често живеят под наем във Владиславово, а за децата им няма място в детските градини, понеже е трудно да си с връзки, когато си първо поколение емигрант. Икономиката на Варна се крепи на два стълба – ТИМ и моряците. Според местния фолклор ТИМ са едни лоши момчета, които искат да ни застроят хубавата морска градина, а моряците са едни добри момчета, които работят здраво, пращат на жените си, а те движат оборота на четирите варненски мола, когато рускините си заминат по родните места. Особеност на варненското кметстване е, че се кандидатират много странни личности, но винаги печели само един, когото даже извънземните биха подкрепили, ако имаха основана партия. Но Варна е най-любимият ми град и винаги ще обичам да ми мирише на море от терасата, да гледам нощем светлините на моста и да снимам как хора плуват с лебеди.

От около 15 години имам ужасна фобия от котки. Направо се смразявам като видя котка да се приближава към мен. Просто спирам да дишам. Нищо не мога да направя, даже не мога да тропна с крак, за да ги уплаша. Лятото е ужас, не мога да седна на заведение навън. За мой кошмар, Варна сигурно е града в България с най- много бездомни котки на кв.м.. И не спират да се множат. Лошото е, че аз с всеки изминал ден ставам по зле, преди пищях, скачах, обръщах маси, сега направо се парализирам, не мога да мръдна! Всички около мен знаят за това и като са с мен всички са настръхнали, всеки се оглежда за котки