Вчера Ивето ме захапа за ръката и така разбрах,че има зъбче-то пробило,драска,ама кой ти гледа...
И ми е тъпо малко че бях яхнала метлата,то МЦ ме споходи,ама като не съм усетила болка и съвсем го бях забравила че му е време.
) ще попътуваме, че от декември не сме излизали от София и ме стегна шапката много
Иначе казах, че искам голям подарък, защото все пак свеки беше тук цяла седмица
Не съм ли го заслужила кажете



Най-лесно е да търсим пак в квартала,но няма подходящи жилища,а това което ни дават е мъничко,но със страхотен наем като за бедни 
,благодаря за зъбчето,бързо ще се оправите с вентолина 
/ но гледам да не се замислям много,много.Имаме приятели,ще се включат и транспорт има..лесна работа,само да решим. 

Някой да има идея как да процедирам ... ? 


Особено на думи във форума 


На нас ни е приятно да те четем и да те окуражаваме, но за теб и за децата ти тези непрекъснати състояния не са хубави 

Кво да прайш......не ми е приятно да се тревожа,но го правя.По вероятно е да спра да пиша за това какво ме мъчи,отколкото да спра да се тормозя- факт!
Едно поне е сигурно......нищо не търся и създавам умишлено ей така щото ми е кеф да цивря.Аз незнам и кой нормален би го правил.

Нещо е нервен и само мрънка, като го оставя за момент реве. Сега му варя картофа, да го изяжда и най-после съм решила да излезем. 
Препоръчани теми