Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - XXXVII

Тина, аз съм ги гледала сега. Все пак не съм била във възрастта, в която биха ми разрешили да гледам филми за възрастни.

Защо мислиш, че  е повод за кълване? Според мен киното преди 1989 и сега малко се различава. Просто преди време не е имало база за сравнение 

Тези, които съм изброила, ме трогват, да.

И изобщо не ме е срам от това. Колкото и наивна да е играта в "Маргарит и Маргарита" например, това не прави филма по-слаб.

Тине, аз всичките съм ги гледала след средата на 90-те, но тези подчертаните ги намирам за наистина силни. Та ето че може и от сегашната позиция пак да ни докосне нещо старо и по-простичко. За хубавото кино възраст няма (сещам се сега за маратона с филми на Пол Нюман, който си направих, и колко повече удоволствие ми донесоха от миналогодишните наградни кандидати).

Така е, за хубавото кино възраст няма... изтъкнах горното като причина, (и без да искам съм познала) защото ми се иска да е това повода тези филми да бъдат определени като посредствени бози.
   Разбирам, въпрос на вкус е, но просто ми досвидя, защото БГ филмите преди 89та са си чудни.

Бях пробвала колегите ми тук, пускайки им "С деца на море"- и без субтитри се спукаха от смях, доколкото успяваха нещо да хванат. Което пък е огромен комплимент за Парцалев- само с мимика и език на тялото успя да ги докосне.

На мен ми е чужда всякаква сантименталност- не харесвам някой филм, просто защото е български, а защото е хубав. И дори и така, мога да изброя поне десет бг филма на прима виста, които са просто прекрасни. Започвайки с "Крадецът на праскови' да речем....
И пак защото не съм сантиментална, не мога да кажа ни една добра дума за продукцията ни от последните двайсетина години.

Абсолютно! То ако беше от едната сантименталност, нямаше смело да критикуваме 'ново БГ кино", нали? 
  Отново се сетих за един от любимите ми "Лачените обувки на незнайния воин"...

+1


+1
 с едно единствено изключение  Светът е...., но то за него даже е трудно да се каже, че е български.

Още няколко думи за българското кино, тъй като аз зачекнах темата...
Боли ме, че не можем да направим филм с общочовешко значение, че не можем да надскочим нашенското, локалното (или ако успяваме, то то е в много малко случаи )

За киното преди 89г. - най-любими са ми комедиите - "Оркестър без име", "От нищо нещо", "Маневри на петия етаж", "Топло" , "Опасен чар" - за тези се сещам в момента. Но едва ли някой от тези филм бе бил разбран от чужденец  

Споменатия "Козият рог" - този филм лично на мен ми е изключително неприятен. Даже наскоро пак мернах, че го дават по някоя от телевизиите и побързах да превключа  на друга програма.
Филм, който мога да кажа, че ми е харесал и по времето, когато съм го гледала за първи път, и сега, е "Време разделно". Както и останалите ни исторически филми  

Детското ни кино - любимо! Но може би защото с него сме израснали  

Друг филм, който ме е трогнал, е "Не си отивай" / "Момчето си отива" с незабравимата Невена Коканова.

За киното от последните години - от рода на "Шивачки", "Мисия Лондон", "Лов.нет" - Едва ли заслужава да се коментира. Мили родни картинки, дребнотемие, та дрънка  

Мисля си и друго - ето да дам пример с един мой много любим филм - руския (съветския  ) "Москва не вярва на сълзи". Този филм съм го гледала сигурно N-брой пъти. И пак бих го гледала и откривала нови и нови нюанси! Наглед уж не излиза извън соц-реалността и все пак не е така. Докосва те, кара те да се замислиш, не чувстваш фалш, виждаш изградени пълнокръвни  образи.

Стигам до извода, че ние за жалост толкова си можем. Затова едва ли някога ще видим отличен с престижна международна награда български филм. Или поне аз лично не съм оптимист в това отношение и за момента  

За това дали един филм ще бъде разбран от чужденците и как ще го приемат, гаранция не може да се даде. Макар и да са си "нашенски истории", виждаме, че и нашенци не ги оценяват и не са докоснати от тях.
   (Именно "Москва не вярва на сълзи" си взех да си припомня тези дни. Коя е гаранцията, че на нас не ни харесва, защото познаваме соца. Един средностатистически американец няма да го изтрае сигурно...).
  Неведнъж сме казвали, че харесването на филм е много относително понятие и строго индивидуално.

Много ми беше харесал "Всичко е любов". Трябва да взема да си го припомня, а и други бг филми от миналото да изгледам. Харесват на мен, но аз признавам, че е от сантимент някакъв. Новите продукции, пък, хич не ми допадат - дървени и изкуствени. А в старите филми ми е толкова приятно и любопитно да гледам картини от тогавашна България и да си спомням за детството.

Не ме е срам да призная, че дори и към новите български филми сантиментът ми е много силен. Трогват ме и филми като "Дзифт", "Тилт", "Лов на дребни хищници"...и няма да спра да давам шанс на българското кино и литература от последните години. Сега съм заложила надежди на филма по "18% сиво" на Захари Карабашлиев, който дочух, че ще се снима ...и така...безнадеждна съм явно 

Абе то за едната надежда и аз я тая... ама после как да си изкривя душата, като по-скоро не ми е харесал, да ге...

)))) и ти си права

Новото българско кино- хванал бюджет, гледа да натъпче всичко вътре. От патетична любов до преход и издевателства в комунизма. Някак, не е чисто, просто....като киното преди 89-та.
Всичко съм изгледала на кино, от патриотизъм го правя. Половинката вече се цупи. Да, има попадения, но все пак...
Не мога да не спомена "Бъди благословена" - истината до кокал!

Тина, знам че ти го четеше...(( И аз...

"Един от големите световни кинокритици си отиде днес...
Roger Ebert - R.I.P."