Сини или розови ритничета чакаме от АВГУСТовските мъничета! - 7

Силви, има такива моменти, според мен обяснението е, че вече си по- спокойна, че всичко е наред и си се отпуснала, а отпуснеш ли се емоциите нахлуват с всичка сила. Случвало ми се и да не съм бременна, когато нещо дълго чакано и хубаво, постигнато с много борба и мъка, се получи вместо да му се зарадвам истински, започвам да рева неутешимо, а мога да си представя какво е когато си бременна. Изживей си момента, плачи си, ще ти олекне скоро.

Здравейте, с тоз форум и проблемите около него последните дни, сега не мога да навксам да ви изчета  
За заричането само да кажа, с риск да ме заклеймите и линчувате, но аз с второто се бях зарекла и определено отглеждането му беше като манна небесна за мене. С каката, първо дете, много знаещи около мен, куп съвети от майки, баби, педиатри, форуми и прочие...е та кърмехме се на повикване (беше по лесно някак си да спре да плаче едно бебе, пък видиш ли то щото плаче значи било гладно), с носенето на ръце спането върху/до мен в леглото и всякакви такива ми взеха здравето до към 6-7месец. Имах познати около мен с изградени ражими и "хич не благородно" им завиждах. Но хората са казали - каквото си го направиш, друг не може да ти го направи. Та с второто се бях зарекла, че коренно нещата ще се променят и няма да повторя същите "грешки" за мен. Казвам грешки, защото за някои ежеминутния контакт с бебчето и удоволетворяването на всяка една негова прищявка щом заплаче, не са грешки, а просто правилни както за майката така и за бебето. С второто родих в Пловдив, нарочно далеч от свекъри, деца и други вредители. Изписаха ни и колкото и садистично да звучи, изпратих си всички по живо здраво и останах сама с баба ми. Предпочетох нея да близко до мен за всеки случай, че не дочуваше добре   Та вярвайте ми, и малката ревеше и аз ревах, и баба ми ревеше и мърмореше колко лоша майка съм била и съм оставила така това безпомощно бебче да се дере само в леглото (незнам как е чувала при условие, че уж не дочуваше, или просто ги усещаше нещата). А  като заплачеше в началото не съм давала да се храни веднага, а отлагах във времето с 15-20-30 минути, т.е. създавах навика за 3часовото хранене (и двете се родиха по 3,600кг и нямаха нужда от 2часово хранене). Просто или играехме, или пеехме, или каквото и да е друго но не и хранене докато не дойдеше времето. С това свикнахме за около седмица, започна да си поисква сама на 2,45-3-3,15ч, просто бързо изгради навици. За спането - когато я взимах при мен на спалнята - тя цялата носеше моята миризма, все едно съм я гушнала, спокойствие от първата секунда, сякаш е в ръцете ми. Кагото я оставях в кошарката - явно нещата са се променяли и почваше един рев. За това стоях по час-два клекнала в началото до нейното легло, тя плаче аз я милвам, ръката ми през решетки до нея да я усеща, да я помирисва и се успокояваше. В нейното легло. И стова преминахме за около 2 седмици. Когато се прибрахме след месец - тя се хранеше на 3ч, спеше си в нейното легло, плачеше единствено, ако и е дискомфротно (наакана,колики, зъбчета и др.) и аз знаех, че наистина има нещо щом тя плаче, а не се усмихва както непрекъснато правеше. А не да е чудя -уф какво му е на това бебе сега, защо пак се тръшка и реве нон-стоп. Тук като се прибрахме - всеки искаше да я взима, да я глезундри, но пак аз, дори ина баща и не давах да я пипа когато не и евремето за будуване и игра. Обвиняваха ме било роботизирано това бебе, спяло по час, хранело се по час, играло по час, будувало по час, че съм го гледала като в казармата и какво ли още не в началото, но когато видях, че няма нищо общо с безсънните нощи (изкключвам редките моменти когато сме боледували), с дундуркането, с носенето на ръце както с каката и мирясаха.
Та исках да кажа, че няма нищо лошо в заричането. Да всички бебета са индивидуални, всяко  си има своите нужди и потребности, но не е лошо, и то никак малко или много родителите да дават насока на тях, а не бебчето.
Знам, че ще има много противници на този тип отглеждане, и привикване към график за ежедневието...но не искам да слушам, повярвайте какво ли не са ми чули ушите от най-близките, какви ли не терзания съм нямала сама със себе си, колко ли пъти съм си мислила че съм била лоша майка...така че нямам нужда да ги слушам отново. Споделих всичко това, именно поради факта, че сега съм готова и се настройвам психически да премина през това отново, и че се заричам отново така да отгелждам и това  
Няма нищо лошо за мен лично родителите да диктуват парада в началото, да му поставят някакви граници, по които да се води едно бебче, а не обратното  
И пак моля нека има Мир в темата, не да се хващаме за гушите. Аз уважавм всяко едно друго мнение, всеки знае кое най-добро за него и детето му, и всички сме различни едни от други  

Останали са ми думите на педиатърката, когато дойде в къщи след изписването: "Тя е новият член на семейството и не трябва вие да се съобразявате с нея, а да я научите тя да живее спрямо вашите навици." Това по повод поста на ANNAFACE. И при нас всичко беше под час и според мен така бебето се чувства сигурно, знае кое след кое следва и е спокойно. И аз съм я оставяла да реве, когато няма причина и мен майка ми ме обяви майка- терористка. Има една притча, която много харесвам, ще ви я преразкажа:
Млади родители отишли при известен мъдрец и го попитали как да възпитават детето си, какъв подход да имат, защото той бил най- умният и мъдър човек в селото. Той ги попитал на каква възраст е бебето, те му отговорили, че е на 40 дни, а той казал, че вече е късно за възпитаване.

Здравейте, мами!
Ще споделя тук, защото ми е много тежко!
В сряда бях на втора ФМ! Всичко с бебчето е наред и.....е момче! От тогава постоянно за това мисля. Не спя по цяла нощ, плача и ми е много зле. Направо докторът ми е в кошмарите вече няколко нощи! Всички повтарят, че не това е най-важното, но никой не знае какво ми е на мен. И почвам да плача не от друго, а от вина за това, че тормозя бебчо, а то не е виновно горкото...
Направо не знам как ще се оправя и дали изобщо ще се оправя до като родя!
Съпругът ми също много искаше момиче, но все пак го приема и казва "Нали е здраво, това е най-важно!" - да, съгласна съм, но да не би аз да искам така да се чувствам? Прекалено се бях настроила, прекалено вярвах на интуицията си, защото до сега никога не ме е подвеждала...
И на фона на това, че толкова хора има, които се борят за това да имат ДЕТЕ, през какво минават и как полът няма никакво значение се чувствам все по-зле...
Хващам се за измислен 1% вероятност, че все пак може докторът да не е видял добре и все пак да е момиче...
Всичко това много лош човек ли ме прави? И що за майка ще бъда аз?

Не се обвинявай и аз бях много разочарована и че дъщеря ми не е момче, и че и това бебе пак ще е момиче, но съм много далеч от мисълта, че това ме прави лош човек или майка. Всеки си има причина да иска момче или момиче. Ще видиш, че когато мине малко време, обмислиш всичко не под влиянието на емоцията, нещата ще си дойдат на мястото. Нали си чувала, че децата избират родителите си- ти си специална, защото това бебе е избрало точно теб за негова майка.

А и не се тревожи, че ще навредиш на бебето, няма как през цялата бременност да имаш само хубави емоции и все пак това дете трябва да е подготвено, че има и лоши емоции, а не всичко е "розово".

Благодаря, за подкрепата devikici!
Не знам - в момента искам някой да ми каже, че до като се роди има надежда да е момиче...
Мисля, че само това би могло да ме успокои.
А имам толкова задачи - имам да си оправям там едни неща в университета, да пиша дипломна работа, ходя на курс по английски, а в момента за нищо нямам сили, нито пък желание...
В безтегловност съм!
Освен това всичко и всички са ми виновни - направо аз не се понасям, а какво остава за всички останали!
Силно се надявам да отмине скоро!

Заеми се със задачите, колкото и да нямаш желание, за да ти е отнето вниманието и да не мислиш.

Аз те разбирам, а като родих беше още по ревливо положението, седя гледам я и рева като магаре, не можех да повярвам,че най-накрая съм успяла,събуждала съм се да проверя нощес дали наистина има бебе в леглото 

Мили момичета, хормоните са си хормони, те със сигурност оказват влияние на настроенията ни и ни правят малко, или повече странни на моменти. Аз пак ще спомена моята кумичка, защото тя ми е пример пред очите непрекъснато с двете хлапенца на 2г. и на 4 мес. - първото го чакаха 3 години, те пък минаваха всякакви изследвания и навсякъде им казваха, че нито един от двамата няма проблеми и просто не ставаше и беше толкова отчаяна накрая и плачеше всеки месец с цикъла, а тя е от най-спокойните и стабилни хора, които познавам, винаги е била мъжко момиче. В крайна сметка след цялото това време отиде на поредната процедура - хидротубация, казаха и, че няма никакви запушвания и, както се оказа, че често се случва след това изследване - веднага след него забременя. Явно е имало някакви власинки, които са пречели, все пак, както се оказа. Та тя след като роди изпадна в това състояние, в което просто се "отпусна" от всичкото събрано напрежение и стрес и не можеше да спре да плаче една-две седмици, твърдеше, че не е следродилна депресия, защото чувството и е просто на невероятно щастие и гледа детенцето и плаче над него. Тук, във форума всички преживяхме загубата на много забременели момичета от самото начало, по различни причини, сигурна съм, че всяка една от нас е била със свито сърце при всеки такъв случай, а по едно време това ставаше почти всеки ден - дали всичко ще ни е наред - първо докато видим дали изобщо има ембрионче, после да чуем дали бие сърчице, после треперехме за първите важни изследвания, които ще ни покажат дали всичко се развива нормално... Сега някак нещата се поуспокоиха и може би, Силви, това е причината на теб малко да ти се отпусне душичката, защото си била много корава да преминеш през всичко това, което описваш и аз също мисля, че трябва да си поплакваш, за да се освободиш и да ти остане предимно спокойствие вече, дай, Боже за всички ни щастлив финал през лятото! Има и друго, че колкото и да е искано детето, сега - поне при мен е така - започвам едва на моменти да осъзнавам как живота ми ще се обърне с главата надолу - приоритетите ми, спокойното ми ежедневие, отношенията с мъжа ми - какво ли ще се случи, ще се справя ли по най-добрия начин, ще направя ли детето си щастливо - аз дори мисля, за тийнейджърските години!! Та с две думи - напрежението понякога следствие на много фактори при всяка от нас различни, си дава думата. Някъде пишеше, че плачът лекува душата - по-добре по този начин да изпускаме парата, отколкото да изтрещяваме срещу близките си хора. sun_@, не се тревожи за майчинските си и човешки стойности - надявам се да се почувстваш по-скоро спокойна и щастлива за момченцето си - , аз също вярвам, че детето избира майката, която ще го износи и отгледа и най-малкото, когато го видиш и погледнеш в очичките му - ще бъдеш със сигурност най-щастливият човек на света, а по-късно с таткото ще си се чудите на разочарованието. Е, ако все пак това ще те накара да се чувстваш по-добре, напоследък чувам наистина доста случаи, при които при раждането бебето изненадва с пола си, въпреки всички ехографи в днешно време. Целувки за всички, скоро хубавото слънчице ще ни даде мноооого, много хормон на щастието!   

lepelissima какъв хубав пост 
Момче, момиче няма значение, най-важно е децата да са здрави! Голяма мъка е да се грижиш за болно дете.
 

Привет!
sun_@ разбирам те страхотно!Въпреки,че първия път не го изживях тежко,но аз винаги съм искала и момиче и момче,но сме нахални,та и предпочитания за реда имахме За това сега ми се връща- ще имам две момчета!Но божа работа!Надявам се да възпитам едни достойни,истински мъже!И не знам дали ще те успокои,но ти гарантирам,че ще обичаш това дете безрезервно!Каквото и да е!

Помапа ползвах на Авент ръчна,но чак от 3 месец,когато се налагаше да излизам по работа.Вършеше ми чудесна работа.Стерилизатор имах на Томи типи,но и него ползвах много малко,защото почти нямаше какво да стерилизирам.Ако обаче се наложи да изцеждам и да кърмя бих си купила автоматична помпа.
Иначе фирми много,и всеки различно би препоръчал.

Силви поплачи си...какво лошо има... какъв по-добър начин да се разтовариш

здравейте

Да се включа за помпите : моята е Медела Суинг - електрическа - страхотна е , използвах я от деня, в който ме изкараха от реанимация, защото гърдите ми, които по принцип не са малки буквално за часове станаха огромни и болезнени.  Така докъм един месец и половина. Сега пак смятам да я ползвам.

За плачливото настроение : и аз съм голяма ревла, но се чувствам малко по-добре като си поплача.

За кърменето: при мен нещата се развиха много успешно и кърмех с удоволствие. Но имам познати, които след толкова много четене във форумите и нета това им беше станало идея-фикс и когато не се случваха нещата , започваше един тормоз, който се предаваше и на бебето, заради факта че трябва да кърмят на всяка цена. Затова според мен всяка трябва да се опита да кърми, защото наистина това, което дава кърмата никоя друга храна не може да даде на детенцето, но не на всяка цена. Ако стане - стане, ако не стане - има други варианти, смесено хранене или само адаптирано мляко. Какво да се прави детето няма да гладува, я!

Благодаря,че ме добавихте!Само сте ме подмладили с 1 годинка     и това,че ми е 1-ва бременност

Миряна, и моят - от онзи ден, откакто разбрахме, че ще е момче, свети като крушка - цяла електроцентрала може да захрани. А аз не знам де се намирам...  
sun_@, ако това ще те успокой - не си единствената в подобно положение... действително обаче предполагам, че с времето нещата ще си дойдат по местата. Аз направо бях като застреляна, като каза доки "момче". Всичко в мен се изпразни - нали прословутата ми интуиция също не ме е подвеждала. Просто повече от три месеца си мечтая как ще го гушкам, как ще му говоря, как ще си играем и какво ли още не, и несъзнателно обвързвам всичко това с женски образ. В онзи момент във Фемина просто се почувствах ... незнам, ужасно.
Една приятелка ми разправяше преди време, как синчето й (което е един рус сладур) като тръгнал на детска градина, престанал да дава целувки на мама. Тя го издебваше за целувка от засада     Така че, Миряна - давай да ги гушкаме, те сами ще ни покажат кога вече е неуместно ...