Beren Saat и Intikam - Никой няма да бъде забравен в тази история! - тема 5

Писмо от

Обещания репортаж от скритите реликви:
Скрит текст :
Прегледах скритите тефтери с информация и сама си се чудя,защо не съм ви я показала. Ето и репортажа който сме направили тогава,но заради липсата на много следи не е бил пълен и изчерпателен! Сега е поправен и напълно изчистен от грешки и слаби мисли...

"В деня,когато Рахми и Фатмагюл са загубили своите родители,една бедна душа очаквала своят принц с червено пежо да се появи и да я поиска за жена... Но това не се случило. Тя дълго чакала пред болницата той да се появи,да й подаде ръка и да я отведе в своя приказен "дворец".
Вместо него,пред болницата,на една пейка се запознала с един скромен мъж,който загубил също като нея своето изпълнено с надежда бъдеще! Всеки изплакал болката си,и в своята болка те открили своето общо бъдеще!
Тя намерила баща за още нероденото си дете,а той-жена и грижовна кака за своята сестра.
Болката лека-полека отлетяла,изместена от надеждата за по-добри дни...
Фатмагюл приела бъдещата си снаха с отворени обятия и надежди,а Мукадес търсела изгодата за себе си.
Решили сватбата да не е шумна,а вместо рокля ,
бедната девойка получила басмена рокля на цветя и букет от полски цветя.
 В деня на сватбата били само Мукадес, Рахми , Фатмагюл и двама свидетели.
Разписали се набързо,почти на един дъх,без нашата главна героиня да е имала вечер с къна и танци,без излишна помпозност.
Почерпили се в близка сладкарница,разходили се по брега,а вечерта се прибрали у дома.
Фатмагюл си легнала,а Мукадес,която искала да препише детето на страстите през тази нощ нежно приласкала Рахми в тъмнината на нощта.
Нежните й целувки объркали милия Рахми,той не знаел какво да прави и се чудел откъде неговата "красива" и нежна жена знаела толкова похвати в леглото.
Легнали на леглото,а нашия малък кит подскачал из леглото като кенгуру  на пружини.
Цялото легло скърцало и изнемогвало от нейните кръшни упражнения...
По едно време Фатмагюл вече не издържала на шума ,станала от своето легло,открехнала вратата на своята стая,пристъпила до отсрещната врата и тихо почукала на вратата.
Отвътре Мукадес попитала:
-"Какво има?"
Ф:-"Вие какво правите,че така скърца цялата къща?!"
Мукадес:
-"Аааа,нищо! Правя масаж на брат ти,че много го боли гърба!"
Ф:
-"Да,бе! Така си мислех и аз!"
Бавно се обърнала и излязла навън ,докато шумът от среднощните изпълнения отшуми.
Мукадес се ядосала на своята зълва,погледнала Рахми в очите и с миловиден тон му прошепнала:
-"Рааами,трябва да й намерим годеник! Тя вече всичко знае за любовта,явно е готова!?"
Рахми:
-"Добре! Както кажеш! Както кажеш..."


*****
И речено-сторено! След 1 месец Фатмагюл била сгодена за Мустафа...
Оттам нататък знаете всичко..."

За вас предаде: Малчева

за разведряване....
на гости на Муки -три години след репортажа на Малчева от 05.05.12.
Скрит текст :
....ади, слизай, Рахми...нашите тръгват....Фатмагюл, джанъм, набрала съм ти от мойте рози....чакай да ти сложа една в косите...а, кво...бодлите съм забравила..вай, вай...е, нищо, сложи ги в колата....чакай...ей ги терлиците, дето то наплетох...ама нали са чок гюзел...единия червен.., другия лилав...зимай, зимай... ще ти наплета още....ама моля ти се, как ще ме затрудняваш...аз на тебе ако не неплета , на кой...отворихте ли детската градина...ааа, запълнили сте местта...еее  машала..учителка по музика и танци намери ли...ако ти трябва помощ със сополанковците веднага ми се обади...ама моля ти се, как ще ме затрудняваш..., аз на тебе ако не помогна, на кой....кво   Мурат  ме вика...къде си сине...ама Фатмагюл ...Мурат е на училище...ей, къде  изчезна това момиче....ааа, Керим, добре че те хващам  на вратата..., чакай да ти нареша бретона..., я да те видя отзад...ей, пак си бил отдолу...тамам, тамам, млъквам...ето ти мекиците, за тебе ги напържих...,ама моля ти се как ще ме затрудняваш.., аз за тебе ако не напържа , за кой...айде другата неделя ви чакам...кво на рожден ден ли??...на Онур??  аааа  на жена му  Шехи???......не ги познавам....кво...не ви чувам...заминаха..Рахми..познаваш ли ги..аааа, не са от Ълдър..кво имал Онур...холдинг??...уффф,  ти па!!..., сигурно е ковач там....аааа, добри хора били..е, ще ги проверя все пак, че тия нашите всеки може да ги излъже....съседке, какво надничаш пак...заминаха нашите, заминаха....пак изпусна...еййй, проста жена...на всяка манджа мерудия...тц,тц......и как завижда....аллаа, аллаа...ох, не ме закачай Рахми,,,кво си оставил у пазвата ми, та само ровиш....зарад твоите мераци вчера не можах да ида у Мерим да видя как Кадир  бей е сменил крушката в банята....подхилкваш ли се нещо??...и Емре изпуснах да го пресрещна...да му кажа кой оркестър да наемат за сватбата, че тя майка му проста жена, ама и нашта Джени и тя...може ли така..., вместо да съветват младите, оставили ги сами да се оправят....тц,тц...да зема да и се обадя аз...ох Рахмиии, ..гъдел ме е....ама си и ти....хи хи... не мож да ми се наситиш  ... хихи.......  тамам.....тамам...айде набързо, че и в „Розата” трябва да тичам....всичко на мен чака....ох..Рахмииии

Една история с продължение...10 години по-късно....

Пред вратата на затвора в Измир,стоят двама мъже,на възраст около 35 години.Дрехите им са малко демоде отпреди 10-на години,но това не им пречи да стоят с изправени глави и да гледат наперено,като богати плейбойчета от близкото минало.Оглеждат се и виждат по улицата един стар ,очукан форд от неизвестна година и боя ,която някога е била червена.Автомобила намаля и с трясък и скърцане спира пред тях.Оттам слиза един мъж на около 60 год,побелял с изтъркани ,зацапани дънки и окъсан вълнен пуловер,който е виждал и по- добри години.
-Ади бе,качвайте се,к’во чакате специална покана ли...И побързайте,че имам още овце да прибирам,а трябва и да ида да продам продуктите от мандрата на пазара,че онези двете ги е срам да застанат на сергия,дами били....Абе били сте,ама не и сега....овце,с овце ,сега и за тях трябва да мился...
Двамата се побутват стъписани и влизат във форда,от който се носи вонята на овча пикня и мокра вълна ,а тук там се въргалят и барабонки....
След 20 мин друсане на задната седалка,обгърнати от горепосочените аромати,колата спира пред една малка къща със сини прозорци и порутена мандра в съседство,с надпис „Яшарановия овчарник”.Малко по-надолу се чува блеене на овце,а един овен с големи рога гледа в мантрически транс слизащите от колата...Две попрезрели дами,в басмени рокли и сини герданчета се втурнаха към младежите с голяма радост.Иззад мандрата се показа и едни пълен ,плешив чичо с изпокъсан панталон ,който някога е бил Армани,но сега е останало само ‘’мани’’ и оръфана риза ,но изненадващо с вратовръзка,която не е прана от 5 год,мазна и накъсана....Той изсумтя нещо и влезе обратно в мандрата...
-Тате,що тука бе...Да не сте се отдали на екотуризъм или сте решили да живеете здравословно сред природата...А Ердоан,к’во ще каеш май ще си починем тук ,ще караме здравословно сред фце и роднини...
-Да бе екотуризъм,дотук ни докарахте с това изнасилване...След фалита,добре ,че Керим излезе свястно момче и ни преотстъпи мандрата и ни даде пари за стока и сега сме овчари и производители на сирене...Майки те ви го раздават малко фльорци и нещат това онова да вършат...Патки ,щели да правят модна линия за фермерки...Те овцете точно това се питат с к’ви китки ще са им роклите,че такива да пасат...Мюниииир....Онези калпазани ги пуснаха...Покажи им как се доят овце....И внимавайте с коча Мустафа,че много се е наточил нещо,а на овцете им е рано още за заплождане...Айде и вие модните икони,влизайте да чушкате боба,че трябва утре да го предаваме в кооператива...Овце,с овце....
-Ама чичо ние затова ли сме учили в Харвард ,за да доим овце…
-Ти какво искаш бе,да им разискваш бизнесклимата в световен мащаб ли на овцете...На тях доене и риене им трябва...И 20 години да стоите в затвора пак акъла си няма да намерите...Тъпанари...И двамата на дядо си сте се метнали....
Творението е на Slawena

Реплики на Фатмагюл към и за Керим:


„Нямам нужда от твоята помощ. Ти си един от четиримата ми кръвни врагове. И така ще бъде докато съм жива” еп.5

„Отивай си. Защо стоиш? Остави ме на мира. Противно ми е да те гледам и да  дишам твоя въздух”

„Зная, че Мустафа е по петите ти. Той ще те намери и ще те убие. Ще стане убиец. Ще го пратят в затвора. Върви си за Бога. Унищожи моя живот. Не проваляй и неговия! Нека не си цапа ръцете с мръсната ти кръв! Не искам живота му да премине в затвора”. еп. 8

„И аз съм омъжена за долна отрепка. Но никой не се намеси” еп.9

„Никой не знае как се чувствам. Твоят син взе всичко, което имах. Взе всичко за което ме беше грижа в този живот. Взе ми дъха... Няма да позволя да отнеме и бъдещето на Мустафа. Разбирам те, но трябва да знаеш... твоят син е мой враг.”
”Моят живот се разби на парчета, опетнен е, хвърлен в калта... Отне ми мечтите, уби чувствата ми, почерни ми живота... Вътре в мен сега е тъмно! Открадна ми цветовете... Всичко ми взе... Отне всичко красиво, което имаше вътре в мен и остави само омраза. Ти си най-големият ми враг”. Еп.10

„Ти си лъжец. Защо ме разиграваш? Защо не замина? Защо се върна? ...Млъквай! Нищо не казвай. Що за игра е това? Какво ще излезе от нея?... Не съм ти чела писмото. Скъсах го и го изхвърлих. Нищо не искам от теб в живота си, дори и великодушието ти. Всичко свързано с теб е лъжа... Ще се разведа с теб. Искам да се отърва от теб. Искам да се събудя от този кошмар. Искам всичко да свърши...” еп.14

„Ти не знаеш нищо за мен. Никога няма да ме разбереш. Аз винаги съм била сама, но не съм го осъзнавала. Разбрах го тази сутрин. Болката, която нося си е само моя. Моята душа и моите чувства са си само мои. Въпреки, че ти оцвети живота ми с мръсни сенки, това си е моя живот. Ще вземам решенията си сама. Без никой да се меси, особено ти. Не можеш да върнеш времето назад, както пишеш в писмото. Никога няма да видиш раните ми зарастнали. Ти ме осъди на този разбит живот... Твоето наказание за това ще бъде да се самосъжаляваш до края на живота си. Да, има голяма омраза вътре в мен. Но ти ще трябва да живееш във вечно разкаяние и съжаление. Сега кажи, кой ще бъде по-зле?” – еп.16

„Знаеш, че не се върнах тук заради теб, нали? Върнах се заради брат ми. Ти си никой за мен! Не ме интересува дали си наоколо или не. Вече не те виждам. Не съществуваш за мен! Носейки ми лекарства, купувайки ми десерти... отнасяйки се мило с мен, или гледайки ме със съжаление... няма да ме накараш да ти простя! И писмо да ми напишеш, няма да ти простя. Ти също няма да си простиш така лесно”.

„Не ме е страх. Какво можеш да ми направиш съвсем САМ?” – еп.18

„Предпазих това момиче да не съсипе живота си. Защо да си погубва живота с една лъжа? Достатъчно голям товар нося. Не мога да нося и нейния. Поне ни й се налага да живее с мижитурка” – еп.19

„Вече няма нужда да се притесняваш и от Мустафа. Приел си сделката с Яшаран за да ме защитиш. Чух те, когато говореше с кака Мерием. Също не мога да разбера, защо използваш майка си като оправдание. Нямаш ли срам?"

„Не исках да кажа нищо лошо за майка ти. И моята майка е починала. Не исках да те наранявам с починал човек. Много съм ти ядосана... Повече от ядосана... знаеш. Но въпреки това не бих те наранила използвайки майка ти или баща ти” – еп.20

„Вярвах ти. Но ти не хвана ръката ми. Остави ме насред пламъците. Изгори нашата къща. Изгори надеждите ми. Изгори мен Мустафа! Изгори ме! Когато ти ми обърна гръб, той ме подкрепи. Колкото и да е долен, пое отговорност за постъпката си. Не избяга като теб! Беше достатъчно смел, за да приме реалноста”.

„КЕРИМ. Остави го.”

„Не си прави планове за бъдещето. Не прави планове свързани с мен. Където и да отидем да живеем, нашия живот няма да бъде свързан. Мисли каквото искаш за живота си напред, но мен не ме включвай. Когато се отнасям добре с теб, аз все едно предавам себе си” – 21еп.

„Какви глупости говориш ти? Няма да сложа неговия пръстен. С пръстен ли ще намеря спокойствие? Стига, оставете ме, не ме притискайте повече.”

„Ти не знаеш през какви проблеми съм минала. Ти нищо не знаеш. ... Да, кърпата беше на Мустафа. Дори аз му я бях дала. Но онази нощ беше на врата ми. За да не се чуват виковете ми. Не ми напомняше вече на Мустафа, а онази ужасна нощ. Затова я хвърлих, но знам, че дори и аз да се хвърля пак няма да мине” – еп.22

„Ти си полудял. С какво право ми го казваш, с каква смелост? ... Какво се опитваш да направиш? Не стига, че ми съсипа живота, сега ще ме насилиш и да те обичам. Така ли ще ме измъчваш? Ако знаеш наистина какво изпитвам към теб, нямаше да имаш смелост да кажеш тези думи. Млъкни и повече не казвай тези думи.” - еп.26

„И аз искам да забравя. Искам да не остава в съзнанието ми нито минута от онази вечер. Всяка вечер когато затварям очи искам сутринта да е по-различно. Но още в момента в който ги затварям всичко е пред очите ми. Не ме забравя. Напомня ми и за цената, която платих, и не мога да забравя. Онази вечер, която ти не можеш точно да си спомниш... аз като разпъната на кръст преживях всяка минута. Дори да мисля за това, че ти не си ме наранявал физически, от онази вечер аз не мога да те приема различно. Опитвам се, но не мога. Не става. Заклевам се, и аз искам да забравя. Искам да обичам отново. Зеклевам се. Аз искам вече да бъда нормален човек. Вече искам да се оправя. Искам да се възстановя. Искам отново да вярвам на някого. Не искам той да пуска ръката ми. Каквото и да стане. При всякакви условия, искам той да бъде с мен. ” – еп.27

„Разкажи ми каква работа имаше с онези мръсници.... Вече не ми прави номера. Видях те, като говореше с едно от тези животни. Още сте заедно. Що за двуличник си като се опитваш да ме лъжеш. Искаш да повярвам на лъжите ти... Какво искаш от мен? Не ви ли стига това което ми причинихте? Какво целите? Защо искаш да ти вярвам? Защо ме лъжеш? Защо? Всичко случило се номер ли беше? Дойдоха тук, биха те... Всичко част от мръсния ви план ли беше?... Не можеш да се откъснеш от тях, защото ти все още си един от тях. Най-безсрамно искаш да ти вярвам, най-безочливо очакваш да те заобичам. За да ме убедиш, ми каза, че ме обичаш. Само за да си простиш. Толкова си низък. Но аз няма да ти простя. Изчезни. Махни се от живота ми./хвърля пръстена в краката му/ - еп.28

 ”Керим, спри! Той ще те убие! Керим, не! Те точно това искаха, да ти дадат пистолета. Няма да дръпнеш спусъка, ако наистина ме обичаш” еп.31

„Ти не ме проследи, защото беше притеснен за мен. Изглежда не съм само аз тази, която има проблем с доверието. И ти не ми вярваш. ... Всъщност извървях дълъг път. Намирам се в положение, в което никога не съм мислела, че ще бъда. За мен ти беше един от най-големите ми врагове, а виж сега... Когато ти казах, че искам да се излекувам... ти казах, че искам отново да се доверя на някого. Сега се чувствам много по-защитена”.

„...Страх ме беше, че Мустафа може да те хване в капана си. Иска да те предизвика. Беше ме страх да не те нарани. Това иска той. Иска да ни раздели... Той ще те убие... Обещай ми да не се срещаш с него отново” – 37еп.

„ Проблемът не е в теб... в мен е. Мислиш си: „Така и така сме женени... тя дори и ръката ми държа. Докосна ме. Една булчинска рокля има повече стойност за мен, отколкото за другите момичета. Ти постави целият ми живот пред мен. Всичко, което исках да забравя. Бялото... Бялото ми напомня, колко съм омърсена... Де да можеше всичко да бъде загърбено. Искам го... Много го искам.”

„Керим. Благодаря. Подготвяше го от сутринта/рождения ден/. Беше изморително, но си заслужаваше. Всичко беше чудесно. ... Мустафа е никой за мен, дори и да ми сваля звезди от небето. Мислиш ли, че може да ме впечатли, като се фука с парите на Яшаран? Той е бездушен. Няма смисъл да ревнуваш от него. Не се страхувай/няма да ме загубиш/ - еп.38

„Керим, това не може да продължава така. Не можем да се справим с тях. Ако продължим с това, ще изгубим себе си. Ти вече се превръщаш в друг човек... Ще се променяш, дори повече... Докато протакат, това ще опъне нервите ни дори повече. Керим, това няма да свърши добре.... Ще ни оставят ли да дишаме сега?..."
 
„Керим не го е убил. Не, той не би го направил. КЕРИМ! Не го е убил. КЕРИМ! КЕРИМ! – еп.39.

„Писмото й: Направих тази дантелка с много търпение. Ти я откри, пази я. Тя също е символ и на твоето търпение. Пак ще е при теб и ще ти дава сили да бъдеш търпелив. Отгледах и това цвете. Сама го посадих и поливах. Взех пръст от градината ни в Гюксу. Имаше малки растения, едва подаващи се под камъка, търсещи слънчевите лъчи. Тяхната надежда пусна корен. И това цвете е да напомня за онези дни. – еп.41

„Това съм, което виждаш Керим” – еп.44

„Не ми харесва да споменаваш Мустафа отново и отново. Вече нищо не изпитвам към него. От доста време. Защо не ми вярваш поне малко. Аз се уча да ти вярвам, Керим, Опитвам се да започна нов живот с теб. Запомних всяка дума, която ми написа... Помниш ли деня в който ти казах, че искам да се оправя? От него ден се старая да го постигна, знаеш. Преди дори не можех да произнеса името ти. Когато ти произнасяше моето, беше, кото проклятие за мен. Мразех дори лицето ти. Сега дори ти пиша писма. Виж, държа ръката ти... И аз искам да имам семейство... Аз не искам да се разделяме. Не искам. По това време миналата година исках да умра. А сега имам причина да живея. Направих тази торта за нас. Женени сме от година... Каза, че заедно ще имаме хубави спомени. Щастливи. И аз това искам. Нека този, да бъде първия. Да не се разделяме, Керим. Да не се разделяме”.

 „Обичам те/Керим/” еп.48

„Първо мислех, че Керим е с мен, заради вината, която изпитва. И това ме караше да се ядосвам още повече.... За мен има двама Керим, единият е този, който стои до мен, а другият е този, който познавам от Ълдър. Омразата към онази нощ, не приема този Керим да е бил там. Или ми напомня за всичко, което се опитвам да забравя. Не знам как да го обясня... Докосвам го... Искам да го докосна... но се замислям, какво би се случило след това и се изнервям. Бракът... сватбата... роклята... За мен те са загубили истинското си значение. Но това, което ти казах е истина Керим. Не искам да се разделяме. Искам да се оправя, заради теб. Искам да имаме деца. Само търпение...” – еп.50

„Ако беше заминал него ден... нея вечер... Нищо от написаното в онова писмо, нямаше да е истина. И това щеше да увеличи омразата ми към теб. Помниш ли, какво беше написал? „Ще живея с надеждата, че един ден ще ми простиш”... Иска ми се да не бях късала писмото. Думите звучаха достоверно. Страхувах се, че тези думи ще ме смекчат. Всеки ред беше така затрогващ... че го научих наизуст преди да го скъсам. Когато каза: „Където и да отида, ще си мисля за теб” помислих, че ме напускаш завинаги. Помня, как се почувствах онази вечер. Мислех, че те мразя, но в същото време, не исках да заминаваш. Тогава се ядосах на себе си. С всички тия мисли в главата си, все едно предавах себе си. Онова писмо... Тогава за първи път наистина чух гласа ти.”

 „Аз обичам Керим. Искам да бъдем нормална двойка. Не искам да мисля за нищо друго. Продължавам да си напомнам „Това е Керим”. „Човекът, когото обичаш”. Но те... Другите... са винаги в съзнанието ми, казват „тук сме и винаги ще бъдем”. В най-щастливата ми нощ... те дойдоха в съня ми, сякаш да ми кажат „не можеш да се отървеш от нас”...
...Чудя се какво е да си майка. Кекво е чувството... Сигурно ще е страхотно да си имам собствено бебе. Разбира се, искам да имам свое дете един ден.... Един ден... Бих искала Керим и аз да имаме бебе.” – еп. 54

„Керим. Благодаря. За това, че си винаги до мен. Твоята подкрепа значи много за мен. Много я ценя. Обичам те”. – еп.58

„Тук съм. Ти успя, Керим. ... Толкова се изплаших, Керим. Изплаших се, че ще те загубя. Мислех си, как бих могла да живея без теб. Почувствах се толкова слаба. Дори само мисълта, че мога да те загубя, ми донесе неописуема болка. Не спирах да се моля. Молих се да останеш при мен. Сега отново сме заедно. С теб съм. Ти си с мен”

„Без значение какво се случва, ние ще имаме много хубави дни” еп.59

„Знаеш ли какво си мисля понякога. Може би трябва да заминем, когато всичко това приключи. Може би в Австралия. ... Може би на меден месец”. – еп.60

„... аз отделих Керим от останалите. Просто нещастно стечение на обстоятелствата, че е бил там онази нощ. Точно като мен. Ето така искам да виждам нещата. – еп.61

„Купих си плат за булчинска рокля. Ще ушия сватбената си рокля. И ще я облека, веднага щом е готова. – еп.61

„Може би вече си се досетил, какво съм ти купила. Взех ти сватбен пръстен...”

„Не искам днес да свършва. Керим. Благодаря ти. Този ден... тази вечер... бяха толкова специални”/целувка/ - еп. 62

„Няма никой друг в сърцето ми, освен теб, Керим” еп. 63

„Чалъмите на една умна и красива дама”
от Мукадеса-Пуетеса Кетенджи

Глава десета

Скрит текст :
Чалъм 10 – Колко е важно да бъдеш нахален.

И така. Колко е важно да бъдеш нахален? Отговора е – много е важно. Не напразно хората са измислили поговорката – Нахалството е майка на знанието и баща на самоусъвършенстването. Аз, ако не нахалствах, щях да си тъна в невежество и пълна неосведоменост. Само по себе си нахалството не е вредно, стига до го използваш правилно. При всички случаи решиш ли да си нахален, трябва да си много нахален. Защото иначе ефекта е нулев.
Аз този похват съм го усвоила още преди години и досега ми върши работа. Винаги съм осведомена за всичко и мога да реагирам адекватно във всяка една ситуация, както и да предложа съвет, помощ и идея... и т.н.
Сега, да уточним какво ви е нужно за да бъдете нахални. Преди всичко, дебела кожа, остър слух, добро зрение и нюх на хрътка.
Хората по принцип са много разсеяни и често забравят да ми споделят някои лични неща, и без да се усетят затъват в проблеми. Аз като една добра самарянка, включвам този похват и проявявам нахалство за да установя проблема и съответно да предложа решение за него.
Започвам с примерите, които както винаги са свързани с енището и зълвата Фатмагюл.
При енището проблема е много сложен. Той е от хората, които не обичат да споделят. Случвало се е примерно три пъти да му задам един и същи въпрос и той да се прави, че не ме чува. Е, как да му помогна, ако не проявя нахалство? Да го гледам да се мъчи ли?
А той често се мъчи завалията. Косата му взе да побелява. Аз когато видя една несправедливост не мога да търпя. На рождения му ден, видях, че баща му се опита да го прекара с един часовник втора употреба от дядо му и веднага му намекнах, да си развърже кесията. За късмет ме чу от първия път и му купи работилница. Ако не си бях отворила устата щеше да види работилница през крив макарон. Още щеше да се мъчи да завива сърми в ресторанта и да търпи жена си денонощно. Сега поне ще може да си кове самостоятелно и да си пее без тя да му приглася непрекъснато.
Иначе, забелязвам у него една особена наглост. Само да се разсея малко и веднага гледа да нацелува Фатмагюл. Ама къде дават така, само веднъж са се оженили и ще се целуват. Добре че съм аз та да не ги изпускам от поглед и ги дебна неотлъчно. За малко ми се измъкнаха от очите докато бяха в Бодрум, ама набързо ги привиках обратно. Да им имам наглостта, на мен ми се отпра гьона дето се вика в ресторанта, две деца, мъж и Мехмет гледам, без малко да пропусна и оня пес Лодоз, те ще ми се развяват по екскурзии.
Аз за сега все още не съм стигнала до най-високото ниво на нахалството, макар че ежедневно се мъча да се усъвършенствам.
Ако бях много нахална, щях всяка вечер да ходя да се любувам на енището, докато спи, но за сега опитвам да се контролирам до три пъти седмично. Големи усилия ми коства. Такава гледка е тоя мъж, нямате си представа. Понякога направо забравям да си тръгна, и докато се усетя съмнало. Почнах да получавам болки в кръста. То напоследък не мога и да се добера до там. Фатмагюл цяла вечер такър, такър с тая машина мира не ни дава. То не беше рокля и чудо. Все едно на всички гости тоалетите уши.
И пак казвам, ако бях много нахална щях да отида на меден месец с Кадир и аблата, ама аз не настоях от тактичност. Все пак нека и те да прекарат два дни от живота си, далеч от благотворното ми влияние. Иначе ще се разглезят от прекалено внимание.
Иначе сега съм се концентрирала и мобилизирала върху предстоящото събитие – демек сватбата. Там ще се наложи да вложа целия си творчески потенциал. Защото ако не проявя нахалство усещам, че тез двамата може не само да забравят да ме поканят, ами и да ми изземат функциите на конферансие, главен диригент и сватбен агент, т.е съветник.
Айде оставям ви, че ми предстои много важен разговор с Фатмагюл за първата брачна нощ. Налага се да заместя майка й. Задачата е много трудна , защото тя от край време ме слуша само с едното ухо, та дано не пропусне най-същественото, което в случая е да загаси лампите, че каквато е кльощава, може да стресира младоженеца.

И запомнете!!! Бъдете нахални, за да сте в течение, не на течение, и да ви забелязват. Иначе ще сте неграмотни, незабележими и низгвернати. Имаше и още думи с Н, които исках да изредя, ама ми се изгуби мисълта.

П.п. Аку ви кажЪ, чи съм усвУилъ пръвуписъ, знам чи нямЪ дъ ми пувиарвъти, зъ туй си признАвъм, използвъх ридактур. Голям убавец, направу ми губи мисълтъ... и зъбравъм кво искъм дъ кажъ. Аку тъз глъвъ ни е многу у ред, дъ знайти чи той е  вИновен.

Моето интервю с Енгин Акюрек.

Скрит текст :

Пристигам на мястото на срещата с десет минути закъснение, защото съм объркала както винаги посоките и сърцето ми ще изхвръкне. За късмет Славена го е задържала. Очаквам да е изнервен, но той се усмихва и ми подава ръка, а аз го гледам все едно е извънземен, току що слязъл от космическия си кораб. Изглежда слаб, висок, и умопомрачително харизматичен.
-   Извинете ме, че закъснях – успявам да измърморя. – Както знаете трафика в Истанбул е ужасен.
-   О, не се тревожете – усмихва се той. – С приятелката ви си поговорихме много приятно. С нея се познаваме от преди. Но заповядайте седнете, изглеждате зачервена. Сигурно от бързането.
Сядам на свободния стол, като преди това се представям, /за късмет поне името си помня/ и забелязвам, как Славена тактично се измъква с оправданието за някаква важна среща за която закъснява./ Благодаря ти Славенко/ С треперещи ръце разглеждам менюто и си поръчвам Кола, защото главата ми, която до скоро беше пълна с въпроси, сега е празна като... не се сещам какво.
Енгин се усмихва очакващо срещу мен и забелязвам как в очите му се прокрадва любопитство. Дали не ме мисли за поредната откачена фенка? Няма да сбърка, ако е така.
- Обещавам ви да се взема в ръце до две минути – гледам го умолително аз и ми иде да потъна в земята от срам. Сигурно съм червена като домат. – Не мога да ви опиша, какво означава за мен това интервю. Снощи не съм мигнала, и цяла нощ писах и задрасквах въпроси. Момент само да ги намеря – измърморвам и започвам да ровя в огромната си чанта, но явно ще ми трябват около 5 дни за да ги открия и се отказвам.
Думите ми го разсмиват, и той се отпуска.
-   Аз съм най-обикновен човек – казва той, протяга ръка през масата и стисва треперещата ми длан. – Не бива да се притеснявате от мен. Хайде, питайте ме нещо импулсивно.
-   Имате ли си приятелка? – изстрелвам аз въпроса, който интересува не само мен, но и неизброимите му фенки по света.
-   Хм. Нима очаквате да ви отговоря? – той продължава да се усмихва, но вече е пуснал ръката ми, а аз проклинам голямата си уста. – Всъщност виждам, че очаквате. Постоянно ми задават този въпрос. Е, признавам си обикновенно не започват с него.
-   Добре де – започвам преговори аз, - ще си остане между нас. Обещавам да не разгласявам отговора. Поне ми кажете, влюбен ли сте?
Той отново се смее. Смехът му е толкова заразителен и опиянянавщ, че най-сетне се отпускам и също се разсмивам.
-   Да, влюбен съм – казва той и изведнъж става сериозен. – Тя прилича малко на вас, за това ми се прииска да го споделя. Непрекъснато ме кара да се смея. Когато започнахте да ровите в чантата си, страшно ми заприличахте на нея. И тя е разсеяна и притеснителна по един мил начин. Но още в началото на връзката ни й обещах да я държа далеч от медиите. Тя е моето убежище. Понякога, когато си мисля, че ще рухна от умора, ми е достатъчно само да я видя и напрежението ми се стопява.
-   Виждам, че ви прави много щастлив – измърморвам привидно въодушевено.
-   Да, така е. Но нека не говорим повече за нея.
-   Поне ми кажете с какво се занимава. И тя ли е актриса?
-   Не, не е – въздъхва той и прави знак с пръсти пред устните си, че темата за него е приключена.
Въздъхвам примирено и отпивам от Колата.
-   Избрахте ли вече следващият си проект? – питам бързо, докато въпроса не е избягал от ума ми.
-   Всъщност не. Напоследък ме затрупаха с предложения но се колебая между три. Два игрални филма и сериал. Вие, например в каква роля бихте искали да ме гледате? Разбрах, че сте ми голям фен – усмихва се той.
-   Във всякаква – отвръщам на усмивката му. – Знам, че на каквато и роля да се спрете, ще направите героя уникален, като Керим и Мустафа Булут.
-   О, Мустафа беше голямо предизвикателство – той отпива от чая си замислено, а аз се възхищавам на дългите му пръсти. – Едната от ролите, които ми предлагат е на наемен убиец, който е самотен баща и постоянно трябва да лавира между грижите за малкия си син и поредната рискована поръчка.
-   Наистина ли – питам въодушевено аз. – А има ли романтика?
-   Винаги има романтика, Кристина – в момента в който произнася името ми, макар и да бърка първата буква, се задавям и той скача за да ме потупа по гърба. Невероятен кавалер е, дори ми подаде кърпичка за да избърша Колата, която изскочи от носа ми.
След това ми предлага да продължим разговора, докато се разхождаме покрай брега. Явно не обича да стои дълго на едно място. Ръцете му постоянно се движат. Непрекъснато оправя косата си, или ръкомаха докато обяснява. На два пъти ми спаси живота, веднъж от бързо преминаваща кола, а после от една доста дълбока шахта.
Докато се разхождаме покрай морето, Енгин ми разказва, колко му липсва семейството. Напоследък нямал време за тях, и успявал да се вижда само с брат си. Питам го и за Берен. И той ми отговаря, че е страхотен човек и че много я обича и уважава. Били приятели от години и всеки път, когато прочете някоя грозна клюка за тях двамата много се натъжава. Сподели, че чувства екипа на КВФ като свое семейство. Особено близък му бил Бюлент Сейран. А Есра непрекъснато ги забавлявала. На въпроса ми за финала на сериала, отговори, че и той не го знае, но вярва, че ще е хубав. Едже и Мелек го държали в тайна, тъй като преди време изтекла информация за сценария в интернет.
После ми каза, че обича да танцува и е много романтичен. Понякога тайно водел приятелката си в един не много известен клуб, където танцували до зори. Обичал да й прави странни подаръци, но не спомена какви. Каза само, че веднъж опитал да й направи торта, но се провалил с гръм и трясък. От копринения му глас непрекъснато ме полазват тръпки и потръпвам некоординирано, докато той не ми предлага якето си. Естествено не отказвам. Енгин е голям джентълмен, и ако прочетете нещо друго, да знаете, че е долна лъжа. Митовете и легендите за аромата му са верни. Не знам какъв парфюм използва, не посмях да го попитам, но беше омайващ като опиат. Дали заради него или заради ослепителната му усмивка и кадифен поглед, но често заеквам и задавам неадекватни въпроси. За късмет той е много ведър и дружелюбен. Зад цялата тази външност на неустоим сърцеразбивач усещам, колко чувствителен и дълбоко емоционален е всъщност.
Съвсем импулсивно се спря до уличен продавач и ми купи сладолед. Дори не помня как го изядох и колко пъти се накапах.
Разказа ми, че обожава театъра и всеки път, когато успява да се измъкне посещава някоя постановка. Обичал и киното, но най-често гледа последните филми сгушен до приятелката си на дивана. През смях си призна, че напоследък все заспива преди края. Вероятно от умора, или просто попада на скучни филми.
Преди да се разделим, го попитах ще ми подари ли една от къдриците си и той избухна в смях. Този смях още звучи в ушите ми, и понякога вечер го сънувам.
Никога няма да забравя тази среща и това интервю. Той е всичко друго, но не и обикновен. Сещам се първосигнално само за една дума – магнетичен. И после за още нещо, което бях прочела някъде из форума – „мъж и артисва”.

Интервю на ЕА ,дадено пред светския журналист SA
Скрит текст :


-Преди да кажа каквото и да е за сериала,да  знаете,че няма да  разказвам нищо за личния си живот и за началото на снимките ,които бяха доста отдавна в един период от живота ми  за който не искам да си спомням.Екипът с който работя са абсолютни професионалисти,с някои от тях се пазнаваме от други проекти,с други работя за пръв път...Питате ме за отношенията ни с Берен,просто сме добри приятели и нищо повече,всеки си има собствен живот извън снимачната площадка...Трудно е да се снимат сърцераздерателни сцени,когато преди секунди Есра е разказала страшно смешен виц...Бюлент е много забавен и интелигентен човек и страшно добър...Питате за Фират Челик?Е мога да различа образа на Мустафа от човека Фират...Той е приятел с който мога да изляза и да изпия едно кафе,да се посмеем,да обсъдим момичета /смее се/...Трудно се влиза в толкова сложен образ като този на Керим,в реалния живот нямаме нищо общо,но когато 10-16 часа ,6 дни в седмицата си Керим в почивния ден се усещаш,че мислиш като него...Целувките с Берен Саат? По-принцип трудно се снимат такива сцени,има много напрежение-камери,прожектори,творческия екип,всичко е насочено към теб,а ти трябва да пресъздаваш чувства,но Берен е истински професионалист и целия екип ,така,че няма проблем...получават се нещата...Фенките,те са част от живота на един изпълнител,няма как,трябва да се уважават ...но не са ми слабост,честно казано..Хубави момичета са,но до там,после става лично,поне аз така мисля...Питате ме за Къванч Татлату?Не се познаваме лично,но мнението ми за него е ,че е перфекционист и професионалист,но и той като мен е млад и има още да учи и е нормално...Не не мисля,че ми е конкуренция,всеки си е намерил своето място в турското кино и в сърцата на фенките....След Фатмагюл накъде?Смятам да почивам през лятото,а после ще видим...Хубав ден! /усмихва се/.

Ето я ,с широка крачка върви по алеята,стиснала здраво за ръка около 10-11 годишно момиченце.Щом ме вижда,несиметричното и лице се озарява от широка усмихва и ти става някак си приятно и топло,все едно че си приятел когото не е виждала от години.Това е Есра Дерманоглу.Срещаме се в центалния парк на Истанбул,по изричната и молба,заради дъщеря и.Момичето ме поклежда леко притеснено с тъмните си очи и пита нещо тихичко майка си.По късно разбирам,че е поискала разрешение да отиде да играе с другите момичета в парка.
„Много трудно понесе раздялата ни  с баща и”-започва Есра и сяда до мен.Вади от голямата си чанта теромос и налива чай за двете ни –„Винаги съм подготвена за всичко,малката е алергична към дим и  прах и затова се срещаме тук,за което моля да ме извиниш.Малко е хладно,но пък е добре за нея.Страхува се да се отдели от мен,а и ми е най-добрата приятелка /усмихва се топло,по майченски/,може би късното майченство ми се отразява така или дългите години през които копнеех за дете,но ми е трудно да си предтсавя живота без нея...Баща и? Да кажем,че се разделихме след дълги години съжителство, като приятели,най вече заради нея...И в един момент се оказа,че май освен домакиня и майка не съм била нищо друго през последните  15-20 години...Да явих се на кастинг за ролята на Мукадес и ме одобриха от раз...Просто я почувствах,като част от себе си...Приличаме си по маниерите,погледите /смее се с глас/ по начина по който разтръсква гърдите си,когато иска да изпъкне...Сложен е нейния образ,но според критиците се справям добре...Трудно ми е естествено,до сега не съм се снимала в кино или телевизия...Но колектива ни е много сполтен и си помагаме взаимно...Просто всеки знае какво трябва да прави и го прави по възможно най-добрия начин...Сценария  е страхотен ..и да издам малко новини от кухнята-финала ще е страхотен и неочакван.Мелек и Енже наистина си разбират от работата,макар Хилял вече да е поизнервена от обратите на съдбите на героите,постояно нещо сменят двете сценаристки,разместват роли,реплики...Какво ще правя след края на снимките?/върти очи /Всеки ми задава този въпрос,даже и малката...Първо ще отидем с нея на гости на бабите и дядовците в Анкара...Да със родителите на мъжа ми сме в прекрасни отношения..Че тя свекърва ми ме направи домакиня,Господ здраве да и дава...После една дълга почивка в Бодрум,където бившия има вила и ще е на наше разположение почти цял месец...Може пък и приятели да поканя,знам ли...Берен със сигурност ще е там поне за една седмица ,с Кенан,без Кенан ,както иска...Фират е решил да се отбие за няколко дни,Сумру също...може и още ...Вилата е голяма,а моето сърце още повече, така че място има за всички...Да с Берен Саат сме много добри дружки,с нея ставам лудата Есра от студенските си години....И може би малко хора знаят ,но аз съм завършила театрална режисура и смятам да преподавам в един частен колеж след края на снимките...за сега нямам намерение да се снимам...може би в някоя реклама само /смее / като я закъсам с финансите...Много е изтощително да бъдеш Мукадес на екран и мама Есра в живота...Но децата ни възпитават и ни учат да бъдем по толерантни  и търпеливи....”
През цялото време докато разказва за себе си Есра не отделя поглед от дъщеря си,която играе на около 10 метра от нас с другите деца..
„Дали съм добра майка,старя се,а времето ще покаже дали е така...А дали съм добър човек?!? Твърдо да ,и хич не съм скромна,това не е присъщо за мен...”
Разделяме се като най-добри приятелки,които просто са си побъбрили ,ей така набързо...В мен  остава усещането,за един безкрайно открит и позитивен човек,който само като те погледне и ти идва да се смееш с глас,човек който черпи с пълни шепи от живота...И в залисията чашата с недопития чай остана в мен....Нищо,може би следващия път ще и я върна...