Само аз ли съм уплашена ?????

Страховете са неизбежни..да видиш после като се роди колко има да се страхуваш за какво ли не  Бременността е чудесен период, наслаждавай й се 

Oбещавам да се наслаждавам и да по-малко да се притеснявам 

Човек расте с отговорностите си, споко . Естествено е да си нервна, майка ти също е била, баба ти и   пра, пра... Просто бременността е факт, навлизаш в поредната отговорност и се нагаждаш пътьом, никой не се е родил научен. Ти и за детска градина не си била готова, и за първия учебен ден, за първата връзка и т.н..
Наслаждавай се на бременността, чети, разхождай се, слушай хубава музика, търси красотата и доброто в себе си и света, сега му е времето, пей на бебето и всичко ще е наред.
После са безсънните дни и нощи, сега е време за мир и любов .

Нормално е да си уплашена- чака те най-голямото приключение в живота  , В момента , в който ти дадат бебето вече знаеш какво да правиш  и инстинкта ти подсказва кое е най добро за твоето дете, така че не се тревожи, а се наслаждавай 

Чакахме за бебче около година и малко и нямахме търпение да си го гушкаме .Но колкото ми наближава термина ,толкова и аз взимам да се панирам по някои въпроси.
Дано се справим вкъщи.

Пожелавам ви успех.Всичко ще се нареди както трябва 

Айдеее. Всички се справят! 
Щото нямат избор... Затова пък са пълни с любов към рожбите си и това е най-важното!

И аз бях панирана в началото. Направо си представях как се променя живота ми и губя контрол над него...абе сещаш се, че вече няма да е същото
Но сега, бебо започна да ме подритва отвътре, видяхме че всичко е наред и повярвай ми всичко изчезна! Притеснявах се, че ще напълнея и корема ми ще е грозен, че мъжа ми няма да ме обича такава и тн - е, и това не е вярно, по неговите думи, сега ме чувства много по-близка и истинска жена
Ще ти мине, свиркай си и си казвай, че е от хормоните(което не е далеч от истината) но няма как да не е така - в началото повръщаш, подуват ти се гърдите, корема - абе нагаждаш се към бременноста Но когато те ритне за пръв път - вече всичко ще е наред!
И честито, с пожелание за лека бременност!

С първото не съм ги мислила аз тези неща..но сега уж планираме второ, а все съм на кантар-дали-или...миналия месец беше станало за малко-сън не ме ловеше от ужасии и черни сценарии за бъдещето..как ще разделя любовта си между 2 деца,сякаш ще предам малчо....че даже бях решила край с опитите за второ...все още съм на кантар...и мисля,че никога няма да спра да ги мисля докато не имаме второ дете...Божа работа де..

Магнитче, сигурна съм, че такива колебания имат 98% от родителите, когато се замислят за второ дете или вземе, че се случи без планиране (като в нашия случай). Никога не съм съжалявала, че имам две деца с малка разлика. Място в сърцето има достатъчно, безгранично се обичат от родителите и двете деца. До последно се чувствах като предателка спрямо големия си син, мислех, че го лишавам от себе си, от вниманието си, от времето си, с мъжа ми си говорехме дори в деветия месец от бременността как може да се обича още едно дете толкова безусловно и безкрайно, колкото първото... Но нищо не е така щом се появи бебето, просто се преструктурира ежедневието. Осъзнах, че любовта, която изпитват и те двамата един към друг, е още едно зрънце в пъзела на щастието и би било (за мен лично) огромна грешка да лиша детето си от братче, от един партньор в игрите, от още едно доверено същество. Не знам дали го обясних добре, но ти не му отнемаш нищо, само добавяш  .

Съвсем нормално се чувстваш Но все пак, не се отдавай толкова много на дълбоки размисли, по-скоро планувай и си представяй нещата, но опитвайки се да не позволяваш тревогата да те обвзема.
Спомням си аз като си направих теста, как го оставих на казанчето на тоалетната и въобще не го поглеждах, за да избегна именно това прекалено трепетното усещане. Погледнах го чак след няколко минути, видях двете чертички и осъзнах, че колкото и да сме го желали и двамата, някакси ме хвана неподготвена, хихи   После, на първия преглед, дойдоха съмненията за кухо яйце, след тях отрицателният резус фактор при мен, после стрептококи и глупости (а накрая и неочакваното пукане на мехура с нулево разкритие!)...и всичко това на моменти много ме стресираше. Особено като се замислех за финансовата част (ние бяхме и на квартира тогава), понякога се чувствах в адска безизходица. Но не трябва и е напълно безмислено това - казвам ти го с ръка на сърцето!   Всичко някакси идва, точно когато трябва! Да, има много въпросителни, но спокойната психика е по-важна от всичко на света в този момент. Аз правех и невъзможното, въпреки моментните треводи, да бъда спокойна; ходенето, между другото, много ме успокояваше (резултатът, не знам дали се дължи на това, че много държах на спокойствието в сърцето, е едно прелестно и много, много спокойно и добро бебе). Колкото повече време минава, ще виждаш как всичко ще се нарежда малко по малко, просто защото това е гласът на природата и със или без милоните въпроси, бременността си върви, бебчо си идва и изведнъж разбираш, когато го гушнеш за първи път и му помогнат да засуче, че всичко друго, всичко друго, освен живото и здраво създание в ръцете ти, е напълно без значение!
Не си тормози главата с нищо! Хората казават, че всяко бебе си идвало с късмета и си е така. Що се отнася до финансите - въобще не са толкова страшни нещата! В началото ще ти се струва само, че даваш стотици левове и не знаеш къде отиват, но до месец, два всичко се нарежда и нещата поемат по пътя си.
Единственият съвет, който бих ти дала - мисли си за кърменето още отсега, представяй си го и дай всичко от себе си, за да кърмиш. Поне на мен това ми помогна да се "освестя" и продължава да ме кара да се чувствам страхотно! Е, определено не го правя заради себе си, но не отказвам положителния психо ефект  
Успех и спокойно! Всичко ще бъде наред!  

Веси, съвсем нормално е да се притесняваш за всичко. аз бях същата, за какво ли не се притеснявах, сънувах глупости, мислех си глупости и накрая се изнервих жестоко от тези неща. знам че каквото и да ти кажем няма да се успокоиш, защото това е нещо което сама трябва да си изживееш. но при мен поне всичко се забрави много бързо. болниците и докторите вече са много съвременни, никой няма да те остави да се мъчиш неистово. мисли си че за раждането винаги може да си поискаш упойка или секцио, това ще ти даде сигурност, поне на мен помогна. за грижите и дали ще си добра майка...какво да ти кажа, ако имаш желание да бъдеш добра майка, ще бъдеш  никой не се е родил научен, но трябва да имаш търпение. отпусни се до колкото можеш и изживей на макс всеки миг. аз родих на скоро и ако щеш вярвай бременността ми липсва, макар че сега не мога да се нарадвам на моето слънчице. стискам палци и успех