МАЙските мами вече са нетърпеливи да гушкат своите бебчета игриви!

didoliniq, честити бебчета! Стискам палци всичко да е наред с теб и с тях и съвсем скоро да сте зaедно!   

Много ви благодаря за подкрепата на всички 
Много е тежко наистина!
На 26 март като станах започнаха да ми изтичат води и ме приеха в болницата. на другия ден по спешност ме подготвиха за секцио, биха ми две инжекции за дробчетата на бебетата. Но мъничетата са с неразвити дробчета и са на командно дишане, имат развеита пневмония, инфекция на дробовете, много е тежко състоянието, а на едното ми слънчице се е спукало дробчето и са му изкарали тръбичка през гръдния кош за да излиза въздуха. Просто незнам какво да напшравя, ужасно е когато нищо не зависи нищо от теб.
Аз физически съм добре, само психически съм съсипана.

Стискам палци при вас всичко да е наред!

didoliniq- горещо се моля за дечицата ти   Нека Господ бъде с вас  

 Мернах, че някои момичета не издържат психически...аз съм така на моменти- понякога съм щастлива, все гледам нещо да приготвям, да нареждам, а понякога ме тресе ужасен страх, сдухвам се, плаче ми се и т.н.
 Дано всички да сте добре   

didoliniq -Честити синове и от мен! Стискам палци всичко да е наред и бързо да оздравеят!Бъди силна!
Много от вас пишат,че психически не се чувстват добре, или за предродилни, следродилни  депресии и т.н.
Начина по-който вие се чувствате влияе и на бебетата ви. Знаете ,че няма бременна ,която да се харесва на 100%.
Всяка от нас, решила да забремеее знае,че малко или много ще деформира за момент тялото си.Трябва да сте радостни и щастливи от това,че ще ставате майки.Има жени,които от години се борят да имат това,което вие скоро ще имате.
Не се поддавайте на лоши чувста и мисли.
Депресията е новото модерно заболяване на века. Баща ми влезе в болница заради изкаран лек инсулт на крак  и излезе от там с тежка депресия .Така и не разбрахме какво е видял там и какво я е отключило. Няколко месеца не можехме да разберем какво му е , тичахме по лекари , леене на куршум , антидепресанти и т.н. Така и не успя да се излекува. Самоуби се на Рождения ми ден.
Пиша всичко това защото искам да разберете колко сериозно е това заболяване и не трябва да падате духум и то без особена причина.
Днес денят се очертава да е слънчев и приятен за разходки.Аз вече направих една ,но бързо се изморих и се прибрах.По-късно още една.
Сега е време за чаша горещо  кафе.
Имах някакъв въпрос, който исках да задам във форума,но ми излезе от главата. Ако се сетя по -късно ще питам
Хубав ден от мен!

einhorn_bg  много съжалявам за баща ти. Наистина!    Но с едно нещо не мога да се съглася. Разбира се всеки е прав за себе си и аз нямам никакво намерение да си налагам мнението. Просто ще го споделя. Не мисля, че депресията е новото модерно заболяване на века. За нея се е писало мноооооого години назад. Съществува от векове. Има данни и за следродилната от преди много време. Съгласна съм, че когато жената е бременна, всичките и негативни емоции се предават и на бебето. Но аз лично, колкото и да съм се опитвала да се преборя с лошото си настроение, с песимизма и със сълзите, които напират в очите по незнайни причини, почти никога не ми се е получавало. Дори напротив - поплаквам си и ми олеква. Иначе ходя като гръмоносен облак с дни. Това състояние не е мой избор. Аз не искам да се чувствам така. Често страдам и от чувство на вина и то много силно. Обвинявам се, че не мога да се справя с емоциите си и причинявам всичко това на бебето си. Затова и от 1-2 дни започнах да говоря открито за проблема си тук. До преди това само четях. Но виждам, че не съм единствената. И точно това ми даде сили да продължа да говоря, да търся и вашето мнение, мили съфорумки. Защото знам, че поне още 100 жени се чувстват по този начин и вярвам, че можем да си помогнем взаимно без да се нападаме излишно. 

Жосче, извинявай пиле! Аз не исках да прозвуча така критично, наистина просто си помислих за цвета, че обозначава нещо, което съм изпуснала, като е било коментирано! Иначе нямам против и всичките дати да са шаренки - мнооого е красива темичката във всеки случай! 
Пък за термина помислих, че е станала грешка и затова предложих да го добавим, аз не знаех, че не го е имало и преди!
Хубав ден и много усмивки на всички! 

Привет и от мен 

Дидолиния, дано и двете слънчица се оправят и всичко в крайна сметка да им е наред. А на теб да си много силна психически, защото сега това трябва определено 

Ейнхорн, съжалявам за баща ти наистина... 

Аз май съм прихванала от ММ вируса (не е 1во Априлска шега за съжаление  ). Боли ме гърлото рррр, ще пия чайчета.
И само да сме на ясно, мен не ме гони депресия, а лек страх дали ще се справя и дали ще харесам бебанка и какво точно ще изпитвам към нея. Още повече дали ще мога да я възпитам като добър човек и разни други такива неща. Но не съм депресирана  Ама па знам ли... не знам да съм била в депресия до сега... дори и като се разделихме с бившия 3 дни страдах, след което се изтупах и започнах да пренареждам всичко в живота си...Как точно се различава страха от депресията 

Да си жива и здрава, джанъм     Оправи ми настроението   За страха и депресията- просто не го мисли  Колкото по-малко мислиш, толкова по-малък шанс от депресия 
 einhorn_bg - майка ми беше със страхова невроза с тежки кризи, перманентна депресия и това ми отрови детството....и твърдо съм решила моето момиченце да няма подобна съдба.  
 Посещавам психотерапевт от началото на бременността и съм ок с това   Изобщо не ми пука как изглеждам и къде ме боли- просто искам да не се повтори историята с първото ми раждане и да изляза от болницата с живо бебе в ръце   Оказа се, че имам нужда от професионална помощ и мен също не ме е срам от това   Както едно възпаление има нужда от леркарство, така и болните емоции имат нужда от лек  

Момичета, наистина старайте се да гледате положително.  Всички имаме своите страхове, но когато се натъжите или изплашите си погледнете дрешките за бебето, някое хубаво филмче, сега е топло и може да излезете ня разходка, да нахраните гълъбите.Тези неща тооолкова много разсейват и докарват усмивки, а са дреболии.В крайна сметка се тревожим за нещо хубаво, а не ни се случва нещо лошо и тъжно.  Няма как да не се справим, как да не успеем да ги отгледаме и обичаме.Има много неща, които не зависят от нас, но всичко, което зависи е по силите ни.
Човек понякога от най-дребните неща влиза в дълбока дупка, а е можело още в началото да се справи.Може би съм споделяла, но в училище имах хранителен проблем, тежка депресия след едно неприятно преживяване.  Заради здравословните проблеми първо ми соря напълно цикъла, после заради хормоните имах бременност, която загубих.След година загубих още една бременност.След нея изпаднах в тежка депресия, стигала съм до разни"решения", които слава богу не са осъществени.
Но се възстанових.Малко по малко изникнаха хора, които ми показаха, че ме обичат, усмихнах се веднъж, после втори път.  Сега си имам своите моменти, проблемите със самооценката и храненето не съм ги забравила напълно, но бебето ми дава изключителни сили и само да се промъкне мисъл в главата ми за нещо и си представям нея. 
 
Нямам желание темата така да се пълни с негативни мисли, разкази и оплаквания.Не обичам да говоря за тези неща, но понякога трябва да се замислим, да се сетим, че можем много, че сме силни, адаптивни, че не си струва за някои неща да си тровим живота.  Скоро ще бъдем майки, някои вече са, ще има проблеми, страх, истерии и нерви, но същевременно много радост и прекрасни моменти.     Няма защо да тъгуваме по повод на толкова прекрасно нещо.Ще тъгуваме като дойде нещо лошо(защото няма как без него), но сега не трябва да си хабим мозъчните клетки за нищо друго освен сладки дрешки, кърмене, приспиване и гумени играчки   
Предлагам ви да отидете да прочетете онази тема за смешно ли е раждането, аз тия дни се хиля на разказите там и ме зареждат много положително, а съм голяма бъзла.

Дидолиния четити бебенца, да са ви живи и здрави 


Момичета утре (02 април) ще се проведе среща на Софийските мами в Costa Coffee в Сердика център (+1 етаж) от 11:00 часа. Който желае да заповяда.

Още веднъж   за бебоците  
Дано се оправят малките душички и всичко е наред скоро!!!
На мама - да се държи заради тях

Анум, къде се губиш ти, как си? У вас ли си още, добре ли сте с Бела?

rainy... , дръж се, не му се давай на вируса  

А за депресиите, страховете и всичко останало ... те са много и различни видове, хората също сме различни и всеки ги изживява по свой си начин. Важно е да не се оставя човек на течението, а ако наистина има проблем, с помощ или без, да прави каквото трябва, за да влязат нещата в правия път

Didoliniq, сички сме с теб и с двамата сладури.Убедена съм, че всичко ще е наред и ще се справят, важното е да си до тях и да им изпращаш колкото с еможе повече положителни енергия и мисли, и любовта си.Знам, че не ти е лесно, но ше се справите.С теб сме и с тях

 Мон, добре съм слънце   Всичко ме боли- отзад, отпред, отвътре, отстрани   Спрях магнезия и имам много гадни контракции от няколко дни- хаотични, неравномерни, коремът ми става твърд като камък, ама и си боли   Ставите ми все едно на менгеме се разтягат (имаше един уред на инквизицията за мъчения, май "колело" са му викали, на който те завързват на "Х" и те разпъват на всички страни- ами ей тъй се чувствам   ) Не се включвам често, защото много дълго бях болницата и сега много неща имам да си довършвам вкъщи, с много хора се виждам, а през останалото време с ММ сме плътно заедно  

Анумче, стискай зъби, още  малко ни остана и ще си гушкаме бебоците. И аз така имах контракции и си мисля , че не бяха супер безболезнени, ама аз имам време .Ще питам доки днес какво правим .

Анум  , добре сте значи  доколкото е възможно  Тези двайсетина дни, които ми остават на мен ми се струват безкрайни, а като си помисля колко много мина до тук ... ще стискаме още малко. Не че имаме избор де 

От утре, вдругиден и аз спирам магнезия, да видим 

Имам по разни изследвания да ходя, консултации преди секциото да правя, през ендокринолога ще трябва да мина и тръпки ме побиват как ще чакам по опашки ... че тук са изроди, няма бременни, няма нищо, чакаш си и толкова. За ендокринолога се чака в едно супер малко коридорче, без прозорци и климатик, супер гадно и задушно е, непрекъснато минават болни хора от какво ли не и такива, които миришат на пот и мръсотия та се не трае ... направо не знам как ще го преживея, а нямам друга алтернатива в тоя смотан град

Искам да попитам тези, които ще бъдат планово секцио - консултациите с кардиолог и анестезилог по каса ли минават или трябва и тях да си плащам като поп. АГ не ми даде направление, ЛЛ все няма, писна ми вече за всичко да плащам... И то поне да си вършеха работата като хората, а то ...