Re: Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 52~

жи гледаш да не изтърваш ,ама за секи случай жи си носиш лупа  

 

ти пък баш докато спи ли,гледай само да не получиш некое шамарче  

еее не пукнах се да се хиля,вече почнах с глас,направо ми се насълзиха очите

е оти ми се подигравате сега на мъжо ми бе   вие Халил без дрехи виждали ли сте го а   кой знае там какви гористи места има

то с тва окосмяване трябва зимен сън да заспи за да го оправиш,една вечер за къде по напред

А бе уж Хазал не блее ама май в случая дали е бляла или работила върху или под Чаги не знам загадка.

И аз  мъж ми ме гледа като изтресен

абе мъж без храсти не е мъж ,а лява резба  

и моя чак стана,скоро може и да ме освидетелства вече в психиатрията 

Най лесно е с косачка

Видях, че имаше няколко коментара за ПЕ...искам да си кажа мнението, тъй като в момента съм на тази вълна, от няколко дни го гледам....да си кажа мъката и чувствата...
Нарекох те Фериа: Пътят на Емир как да кажа един вид ще ни държи дълго време със свити сърца   много тежък и като го гледам чак сърцето ми ме боли, тъжно ми става на душата, да гледам Емир в друга светлина, друг, различен, празна душа , продеща по улиците, тъсеща страдание и насилие, смъртта е пътят към Фериа...Мъж, който не се придържа към живота, а вика смъртта, защото това е прегръдка с Фериа. Тя беше живота за него. Емир загуби живота си, не му остана нищо друго за губене. Болеше го много, че я няма, видях страшно ужасната му мъка на гроба й. Тук Емир е един мъж без страхове и каквото мине през главата му това го прави. В този сезон се разказва за безсмъртната любов. Чаги беше неотразим и толкова  и въздействащ. Блестяща игра. Момчето, което пръскаше любов с очите си, вече го няма. Ча ни показа болката и мъката си перфектно. Образа на Емир е направо   поплаках си и аз малко, много добре пресъздаде мъката си. Покъртителен Емир в сцените, заснети на гроба на Фериха. Няма такава мъка просто. Фона и звуците, които се чуваха още повече засилваха това тягостно чувство, безнадежндността. Велоколепен. Очаквах да е добър, но не чак толкова. А когато Емир мина покрай парка, в съзнанието ми ясно изникнаха първата и последната им среща там..Горкия, много мъчителен момент.  По-тъжен дори от тези на гробищата. И момента с Корай. Не иска да погледне никого, страни от всички, не желае да виждат страданието му, изпитва досада и безразличие от всички хора, които се опитват да се доберат до него. Не се нуждае от никой, само от един човек. Чаги така се е слял с образа на Емир, че може би наистина страда силно от раздялата си с  Хазал.../говоря за 68 еп./.Това е лично мое мнение.
Ох, колко болка и мъка има в очите му, колко е празен погледът му....


А за ПЕ го гледах с други очи, просто го възприех като съвсем нов филм, различен от досегашния   може би затова успях да го изгледам, заради нагласата, която имах и разбира се, заради Чаги   но все пак си оставям ФЕмирка. Ще си останат винаги най-прекрасната двойка, и винаги ще има място за ФЕмир в сърцето ми  
Видях страшния, жестокия, отмъстителния Емир и нова породила се любов с Гизем, въпреки че след 3 месеца е твърде рано да забрави истинската любов, но все пак животът продължава, той трябваше да се изправи и да продължи, не зависимо с коя - полицаиката или със сестрата на най-големият му враг, въпреки че не е Фериа и нямаше да я обича по същи начин. Много се издразник на повтарящи се фемирски моменти...Същите неща пак..счупване на телефон, балони, автобуса, сладоледът...дори и когато чувах до болка познатите мелодии...всичко ми напомняше за Фериа. От една страна искаха да ни оттърсят от нея, но от друга - постоянно ни напомняха за нея...поне в първия епизод.
Когато реши, че ще си отмъщава си мислише, че нищо няма да се обърка...но когато това стана, според мен той не е доволен от отмъщението си. В последствие съвсем му личеше, че не триумфира от победата си. Той е добър и чист човек и съвестта проговори в него, когато се обади на човека, който му помагашеи му каза, че играта е свършила и сега ще чака Явуз, онзи му каза, че звучи някак си колебливо и в гласа му има притеснение, дали не се е случило нещо, докато си отмъщаваше и Емир му каза, че е имало нещо, което не е предвидел, ама сега то не е важно, това отмъщение му донесе повече разочарование, отколкото удоволетворение. Играше много опасна игра, която завърши неуспешно и загуби победен от самия себе си. Ето това не предвиди. Стана пленник на самата игра, чийто правила той самия измисли. Незнам влюбен ли е, или просто е заинтригуван от Гюнеш, знам че тя е в съзнанието му и постоянно мисли за нея и това, което й е причинил. Незнам, тъй като завърши без финал, пък може и да е целял като беше със сестрата на най-големият му враг - смъртна присъда, кой знае?!
Нещо не ми хареса Гюнеш, нещо ми е безлична, не можа да ме грабни, така както Фериа, направи още с първата реплика...Безлична ми е....Нямам нищо против нея...просто не ми харесва как игра...Иначе Чаги си игра супер...ама една птичка пролет не прави, нямаше подходящ партньор, който да си подхождат, да се допълват в играта, да хвърчат искри....както бяха ФЕмир...
Ах, много дълъг стана поста, дано да ме извините, ама нещо се отплесках....Ама съм доволна, че си излях мислите, чувствата, емоциите си...Благодаря ви, че ме изтърпяхте      

божее аз ви търсп в новата тема а вие сте още тук тцтцт 

Ренка трябва да е от по големите че да не я задръсти

абе изливам аз в/у него един буркан мед на гърдите  плиосвам една хавлия отгоре и притисквам после засилвам се и дърпам ,ама преди това съм си съблякла дрехите за да може да забрави болката