Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 90
- Публикувана: 19 март 2013, 10:26 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2013, 09:26 ч.
# 482
13 апр. 2013, 22:40 ч.
Виж целия пост
Ти знаеш ли как те обичам?
Не знаеш ли? Слушай сега.
Когато те видя - не тичам...
не тичам. Направо летя.
Направо се нося нагоре
към някакъв приказен свят.
Изчезват и сгради и хора...
Животът мени своя цвят.
В миг става бонбонено-розов.
А аз се превръщам в дете,
което си шляпа тъй - босо,
по седмото синьо небе.
Което си прави хвърчило
от няколко смели мечти. -
Във теб да намери закрила
от всичко. От всички. Сами
да свием гнезденце на облак
от захарен цветен памук.
Да стане уютно и топло.
И там да не пускаме друг.
Сърце и душа да разкриеш!
Да бликне в мен жива вода.
А после да пиеш, да пиеш...
Забравил во веки света.
Към тези вълшебства, любими,
със мене дали би поел?
Не искаш. Разбирам. Прости ми,
че в миг съм те взела за смел..
Васка Мадарова
Не знаеш ли? Слушай сега.
Когато те видя - не тичам...
не тичам. Направо летя.
Направо се нося нагоре
към някакъв приказен свят.
Изчезват и сгради и хора...
Животът мени своя цвят.
В миг става бонбонено-розов.
А аз се превръщам в дете,
което си шляпа тъй - босо,
по седмото синьо небе.
Което си прави хвърчило
от няколко смели мечти. -
Във теб да намери закрила
от всичко. От всички. Сами
да свием гнезденце на облак
от захарен цветен памук.
Да стане уютно и топло.
И там да не пускаме друг.
Сърце и душа да разкриеш!
Да бликне в мен жива вода.
А после да пиеш, да пиеш...
Забравил во веки света.
Към тези вълшебства, любими,
със мене дали би поел?
Не искаш. Разбирам. Прости ми,
че в миг съм те взела за смел..
Васка Мадарова
# 483
13 апр. 2013, 22:42 ч.
Виж целия пост
Напиши ми приказка. За двама.
Този свят, до болка прозаичен,
все ще побере една измама -
клопка за пораснало момиче.
Не държа да бъда героиня.
Не е нужно ти да си героя,
змей убил сред огнена пустиня.
Искам просто приказка за хора.
Забрави баналните сюжети
за пантофки, принцове, каляски.
Опиши ми нощ, която свети
и трепти от нежност и от ласки.
Напиши ми приказка, в която
няма притежания и ревност,
няма цар и трон, покрит със злато.
Само доверчива безнадежност,
само онзи пир на сетивата,
разпознали своя миг на лудост,
бистрата прозрачност на сълзата -
тежка дан за случващо се чудо.
Напиши ми приказка за длани,
дето през пространството вълнуват,
за любов, която ще остане
като белег, който да сънувам.
И за онзи празник на сърцата
себе си у другия познали,
за гласа сребрист на тишината,
за страстта без маски и воали...
Напиши ми приказката. Зная -
като звездопад ще е красива.
В приказка не мога да играя,
но пък искам с нея да заспивам.
Този свят, до болка прозаичен,
все ще побере една измама -
клопка за пораснало момиче.
Не държа да бъда героиня.
Не е нужно ти да си героя,
змей убил сред огнена пустиня.
Искам просто приказка за хора.
Забрави баналните сюжети
за пантофки, принцове, каляски.
Опиши ми нощ, която свети
и трепти от нежност и от ласки.
Напиши ми приказка, в която
няма притежания и ревност,
няма цар и трон, покрит със злато.
Само доверчива безнадежност,
само онзи пир на сетивата,
разпознали своя миг на лудост,
бистрата прозрачност на сълзата -
тежка дан за случващо се чудо.
Напиши ми приказка за длани,
дето през пространството вълнуват,
за любов, която ще остане
като белег, който да сънувам.
И за онзи празник на сърцата
себе си у другия познали,
за гласа сребрист на тишината,
за страстта без маски и воали...
Напиши ми приказката. Зная -
като звездопад ще е красива.
В приказка не мога да играя,
но пък искам с нея да заспивам.
# 486
14 апр. 2013, 09:58 ч.
Не знам кой е автора, но е добро.
Виж целия пост
МОНОЛОГ НА ЕДНА СВЕКЪРВА ......... 
Главата ми нещастна пак ме цепи,
понякога си мисля - ще се мре!
Лекувам я с илачи - цели шепи
и въпреки това не съм добре.
Снахичката - о, Боже, милост прося -
синчето златно ми опропасти.
Нещастникът пък на ръце я носи,
не вижда в нея грешки, ни вини.
А тя, без извинение, е кучка
и трябва да се върже на синджир.
Да секне всичко лошо, що се случва
и в къщата ни да настъпи мир!
Пък гледаш я - на вид овца е съща,
но нравът й по-лош от на оса!
Опитва се да командари в къщи
и всички ни да води за носа.
И що магии правих да миряса...
Какви ли билки пък не й варих -
дюшекът от отварите мухляса...
От магарица мляко я гостих...
До днес не зная, дявол да го вземе,
проблемът сложен как ще го реша?
Идеи, ако имате - приемам! -
и болката дано си утеша!
Главата ми нещастна пак ме цепи,
понякога си мисля - ще се мре!
Лекувам я с илачи - цели шепи
и въпреки това не съм добре.
Снахичката - о, Боже, милост прося -
синчето златно ми опропасти.
Нещастникът пък на ръце я носи,
не вижда в нея грешки, ни вини.
А тя, без извинение, е кучка
и трябва да се върже на синджир.
Да секне всичко лошо, що се случва
и в къщата ни да настъпи мир!
Пък гледаш я - на вид овца е съща,
но нравът й по-лош от на оса!
Опитва се да командари в къщи
и всички ни да води за носа.
И що магии правих да миряса...
Какви ли билки пък не й варих -
дюшекът от отварите мухляса...
От магарица мляко я гостих...
До днес не зная, дявол да го вземе,
проблемът сложен как ще го реша?
Идеи, ако имате - приемам! -
и болката дано си утеша!
Не знам кой е автора, но е добро.
# 487
14 апр. 2013, 10:00 ч.
Виж целия пост
КОЛКО .......
Колко мигове пропускаме да изживеем ?
Колко щастие минава безвъзвратно покрай нас ?
Колко още сбъднати мечти ще пропилеем ?
И ще спрем ли някога да вярваме във чудеса ?
Колко есени в душите ни ще плачат листопадно ?
Колко още пролети красиви в нас ще разцъфтят ?
Колко обич ще прегазваме невиждащо и сляпо ?
Колко неизречени " Обичам те " във нас ще спят ?
Колко злоба ще оставяме без отговор и ще отминем ?
Колко добрина ще можем безвъзмездно да дарим ?
Колко поводи ще имаме да изречем " прости ми " ?
Колко истини ще премълчим , за да не нараним ?
В колко много мигове пропускам да ме има ?
С колко щастие се разминавам в дългия си път ?
Колко още с вятъра ще меря свойта сила ?
И защо мечтите сбъднат ли се - повече болят !
Селвер
Колко мигове пропускаме да изживеем ?
Колко щастие минава безвъзвратно покрай нас ?
Колко още сбъднати мечти ще пропилеем ?
И ще спрем ли някога да вярваме във чудеса ?
Колко есени в душите ни ще плачат листопадно ?
Колко още пролети красиви в нас ще разцъфтят ?
Колко обич ще прегазваме невиждащо и сляпо ?
Колко неизречени " Обичам те " във нас ще спят ?
Колко злоба ще оставяме без отговор и ще отминем ?
Колко добрина ще можем безвъзмездно да дарим ?
Колко поводи ще имаме да изречем " прости ми " ?
Колко истини ще премълчим , за да не нараним ?
В колко много мигове пропускам да ме има ?
С колко щастие се разминавам в дългия си път ?
Колко още с вятъра ще меря свойта сила ?
И защо мечтите сбъднат ли се - повече болят !
Селвер
# 488
14 апр. 2013, 10:01 ч.
Ето и снахата
Виж целия пост
МОНОЛОГ НА ЕДНА СНАХА .............
Виж, старият е сладък! Много готин!
Придремва също като котарак.
Хитрува и свекървата "работи",
по празниците глезя го с коняк.
А старата е очиларка съща,
готова винаги да клъвне там.
Поставила под чехъл цяла къща
и ненавижда ме - това го знам.
А как ме срещна само отначало!
С целувки и усмивка на уста!
Ще кажеш, че за мене е мечтала
и аз съм най-добрата на света!
Пред другите към мен се лизни-мазни,
а зад гърба ми мълнии хвърчат.
Презирам номерата й омразни,
така повтарящи се всеки път.
И зорко ме следи през очилата -
дали ще кривна, накъде, с кого?
Пък като яхне някога метлата,
ела да видиш нейното добро!
Да, знам, че зад гърба ми злобно съска,
но пука ми пуловера на мен!
Отдавна я разбрах каква е гъска!
За малко да я смлатя оня ден...
Ми, хванах я, че рови в телефона...
Че като падна ми едно перде!
За малко щях да й сменя фасона -
добре, че свекъра при нас дойде!
"О, хубавичка ни е тя, и мила,
и гледаме си я като дете!..."
Добре съседките осведомила,
не се сдържала да се заяде:
"Сакатичка е малко във ръцете
и в готвенето хич не й спори,
но няма страшно - с нея двете
във кухнята шедьоври ще творим!"
Синчето й не мога да изхраня,
а то пък зинало като гардже!
Да дойде майка му с копаня -
едва тогава ще се наяде!
На улицата под ръка ме води
и коментира всичките до нас!
О, Боже мой, каква порода!
Дали по тоя път вървя и аз?...
Да взема да се махна, но се чудя:
та само в този дом ли е така?
А може би не те - аз съм луда,
че искам да се промени света?...
автор: Ringo
Виж, старият е сладък! Много готин!
Придремва също като котарак.
Хитрува и свекървата "работи",
по празниците глезя го с коняк.
А старата е очиларка съща,
готова винаги да клъвне там.
Поставила под чехъл цяла къща
и ненавижда ме - това го знам.
А как ме срещна само отначало!
С целувки и усмивка на уста!
Ще кажеш, че за мене е мечтала
и аз съм най-добрата на света!
Пред другите към мен се лизни-мазни,
а зад гърба ми мълнии хвърчат.
Презирам номерата й омразни,
така повтарящи се всеки път.
И зорко ме следи през очилата -
дали ще кривна, накъде, с кого?
Пък като яхне някога метлата,
ела да видиш нейното добро!
Да, знам, че зад гърба ми злобно съска,
но пука ми пуловера на мен!
Отдавна я разбрах каква е гъска!
За малко да я смлатя оня ден...
Ми, хванах я, че рови в телефона...
Че като падна ми едно перде!
За малко щях да й сменя фасона -
добре, че свекъра при нас дойде!
"О, хубавичка ни е тя, и мила,
и гледаме си я като дете!..."
Добре съседките осведомила,
не се сдържала да се заяде:
"Сакатичка е малко във ръцете
и в готвенето хич не й спори,
но няма страшно - с нея двете
във кухнята шедьоври ще творим!"
Синчето й не мога да изхраня,
а то пък зинало като гардже!
Да дойде майка му с копаня -
едва тогава ще се наяде!
На улицата под ръка ме води
и коментира всичките до нас!
О, Боже мой, каква порода!
Дали по тоя път вървя и аз?...
Да взема да се махна, но се чудя:
та само в този дом ли е така?
А може би не те - аз съм луда,
че искам да се промени света?...
автор: Ringo
# 489
14 апр. 2013, 10:15 ч.
kralitsata, 
много са яки тия майтапчийските, много ги обичам !
Виж целия пост
много са яки тия майтапчийските, много ги обичам !
# 490
14 апр. 2013, 10:16 ч.
Виж целия пост
ОСТАНИ ..................
Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Имъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!"
Веселин Ханчев
Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Имъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!"
Веселин Ханчев
# 491
14 апр. 2013, 10:35 ч.
Аз така, неусетно се вливам под кожата...
Без да искам. Не зная защо.
Не признаваш. Ти просто не можеш.
Но си станал със вкус любов.
Инжектирам се тихо във вените.
А във пулса ти пускам коне.
И до вчера си имал сърцето си.
Но от днес - вече не. Вече не.
То сега е във моите шепи.
Аз съм нежна. (Ти имаш късмет.)
Знаеш колко гальовно ръцете ми
милват твоето мъжко сърце.
Знаеш мекия допир на дланите.
(Колко пъти умирал си в тях...)
Но се чудя, единствено, знаеш ли
как без мене до днес си живял...
caribiana
Виж целия пост
Аз така, неусетно се вливам под кожата...
Без да искам. Не зная защо.
Не признаваш. Ти просто не можеш.
Но си станал със вкус любов.
Инжектирам се тихо във вените.
А във пулса ти пускам коне.
И до вчера си имал сърцето си.
Но от днес - вече не. Вече не.
То сега е във моите шепи.
Аз съм нежна. (Ти имаш късмет.)
Знаеш колко гальовно ръцете ми
милват твоето мъжко сърце.
Знаеш мекия допир на дланите.
(Колко пъти умирал си в тях...)
Но се чудя, единствено, знаеш ли
как без мене до днес си живял...
caribiana
Препоръчани теми