Немски, малко английски, български и турски
Машала
,браво на детето....Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 90
- Публикувана: 19 март 2013, 10:26 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2013, 09:26 ч.
# 555
16 апр. 2013, 18:34 ч.
Немски, малко английски, български и турски
Машала,браво на детето....
Виж целия пост
Немски, малко английски, български и турски
Машала
,браво на детето....
# 556
16 апр. 2013, 18:36 ч.
Немски, малко английски, български и турски
Машала,браво на детето....
Ми няма избор, ако иска да си хортува с хората
Виж целия пост
Немски, малко английски, български и турски
Машала
,браво на детето....Ми няма избор, ако иска да си хортува с хората
# 558
16 апр. 2013, 19:59 ч.
Много е тъжно това, което казваш за българите... Много е жалко, че и теб те губим и няма да се върнеш... Съчувствам и на родителите ти, сигурно много им липсваш.
Но пък ето, детето ти ще стане гражданин на света, а това е прекрасно откъдето и да го погледнеш. Ще знае езици, ще познава различни култури и религии и това ще обогати личността му и ще разшири кръгозора му.
Виж целия пост
Светалчо, страницата на Prikachi.com не се отваря, затова не се виждат доста от снимките.
Скрит текст:
Бях си в България за известно време. Решихме, че малката трябва да научи и български. Мисля, че направихме грешка. Тя изкара предучилищните градини в Германия и като отидохме в Бг, често се връщаше подтисната и разплакана. Нищо общо нямат при вас училищата с тези в Европа и на други места. Грубо, невнимателно отношение, дисциплина нула, преподаване през куп за грош. Тогава решихме, че не можем да продължаваме да й причиняваме това. Дори тук, в Тр, е коренно различно. Дисциплината е на ниво, преподавателите много внимават, добре се преподава, децата не се допускат в неприличен вид, не им се разрешава да отговарят на учителите и да говорят в час, камо ли нещо друго. А и аз съм много разочарована от българите, толкова завист и непочтеност никъде не съм срещала, а съм живяла в 3 държави извън Бг . Сега си ходя само да видя майка и татко и това е.
Но пък ето, детето ти ще стане гражданин на света, а това е прекрасно откъдето и да го погледнеш. Ще знае езици, ще познава различни култури и религии и това ще обогати личността му и ще разшири кръгозора му.
# 559
16 апр. 2013, 20:10 ч.
Славенче, много разтърсващ клип. Трябва май по-често да ни се напомнят тези неща, за да не затъваме в самодоволство или пък само в собствените си грижи.
Виж целия пост
Скрит текст:
Радвам се, че се разбирате и имате хубаво семейство и ми стана много мило, че поиска да се похвалиш именно с родителите на мъжа си. Хората рядко сякаш признават такива неща, като че ли повече им се ще да се оплакват.
# 560
16 апр. 2013, 20:14 ч.
Много е тъжно това, което казваш за българите... Много е жалко, че и теб те губим и няма да се върнеш... Съчувствам и на родителите ти, сигурно много им липсваш.
Но пък ето, детето ти ще стане гражданин на света, а това е прекрасно откъдето и да го погледнеш. Ще знае езици, ще познава различни култури и религии и това ще обогати личността му и ще разшири кръгозора му.
Romina рабирам те прекрасно какво имаш на предвид. Само че аз нямам наблюдения от мое дете а от на познати на който помагам. Тук също е много по добре нищо,че образованието им не е много добро пак се справят доста по добре особено с малките който им трябва повече вниамание. Повечето деца на познатите ми не искат да говорят Български , но го разбират. Според мен ще го проговорят просто им трябва малко време. Тук го водят,че си ходят на училище не му казват Детска градина или нещо подобно направо са на училище. А какви проекти имат и какво правят ооо ... то са калинки, кошнички, за мама подараци за татко , за баба и дядо пълни рафтове със прекрасни неща...
Виж целия пост
Светалчо, страницата на Prikachi.com не се отваря, затова не се виждат доста от снимките.
Скрит текст:
Бях си в България за известно време. Решихме, че малката трябва да научи и български. Мисля, че направихме грешка. Тя изкара предучилищните градини в Германия и като отидохме в Бг, често се връщаше подтисната и разплакана. Нищо общо нямат при вас училищата с тези в Европа и на други места. Грубо, невнимателно отношение, дисциплина нула, преподаване през куп за грош. Тогава решихме, че не можем да продължаваме да й причиняваме това. Дори тук, в Тр, е коренно различно. Дисциплината е на ниво, преподавателите много внимават, добре се преподава, децата не се допускат в неприличен вид, не им се разрешава да отговарят на учителите и да говорят в час, камо ли нещо друго. А и аз съм много разочарована от българите, толкова завист и непочтеност никъде не съм срещала, а съм живяла в 3 държави извън Бг . Сега си ходя само да видя майка и татко и това е.
Но пък ето, детето ти ще стане гражданин на света, а това е прекрасно откъдето и да го погледнеш. Ще знае езици, ще познава различни култури и религии и това ще обогати личността му и ще разшири кръгозора му.
Romina рабирам те прекрасно какво имаш на предвид. Само че аз нямам наблюдения от мое дете а от на познати на който помагам. Тук също е много по добре нищо,че образованието им не е много добро пак се справят доста по добре особено с малките който им трябва повече вниамание. Повечето деца на познатите ми не искат да говорят Български , но го разбират. Според мен ще го проговорят просто им трябва малко време. Тук го водят,че си ходят на училище не му казват Детска градина или нещо подобно направо са на училище. А какви проекти имат и какво правят ооо ... то са калинки, кошнички, за мама подараци за татко , за баба и дядо пълни рафтове със прекрасни неща...
# 561
16 апр. 2013, 21:49 ч.
Виж целия пост
Дали съм луда? По-добре не питай.
Не си летял през мойте небеса.
И не посмя така да ме обичаш.
И не посмя, за Бога, не посмя.
Боли от никненето на крилете,
но аз отдавна всичко преболях
и чудесата нижат по ръцете ми
последния и луд, и сладък грях.
Не беше нужна храброст или смелост.
Не исках да си моят Дон Кихот.
Онази вчерашната Дулсинея
е днес с един различен нов живот.
И тя е луда. По-добре не питай.
И тихичко безмълвна отлетя.
Намери си и луд да я обича.
Нормален като тебе...
не посмя.
Николина Милева
Не си летял през мойте небеса.
И не посмя така да ме обичаш.
И не посмя, за Бога, не посмя.
Боли от никненето на крилете,
но аз отдавна всичко преболях
и чудесата нижат по ръцете ми
последния и луд, и сладък грях.
Не беше нужна храброст или смелост.
Не исках да си моят Дон Кихот.
Онази вчерашната Дулсинея
е днес с един различен нов живот.
И тя е луда. По-добре не питай.
И тихичко безмълвна отлетя.
Намери си и луд да я обича.
Нормален като тебе...
не посмя.
Николина Милева
# 568
16 апр. 2013, 23:31 ч.
Виж целия пост
За последно
Добре съм, скъпи!
Всичко е простено,
а белезите всъщност са пощада.
Звукът от тишината е целебен.
Дъгата бавно слиза в листопада
и все едно дали ще те забравя,
походката ти крачи през септември,
а погледът през лявото ти рамо
е шепот на тъгата ти по мене.
Очите ти са спрели на предела,
вината им очакват да помилвам.
Възможно ли е с укор да разстрелям
мъжа, когото истински обичам!?
Мълча...
И свеждам всичките си чувства,
до ъгъла на пръстите ти в джоба.
Нали съм силна... Мога да си тръгна,
но хапе вятър, а дланта ти – топла.
Една към друга бавно приближават,
обречените на раздяла сенки.
Потъват в здрача... Вън развиделява
и всяка ласка се превръща в белег.
Бистра Малинова
Добре съм, скъпи!
Всичко е простено,
а белезите всъщност са пощада.
Звукът от тишината е целебен.
Дъгата бавно слиза в листопада
и все едно дали ще те забравя,
походката ти крачи през септември,
а погледът през лявото ти рамо
е шепот на тъгата ти по мене.
Очите ти са спрели на предела,
вината им очакват да помилвам.
Възможно ли е с укор да разстрелям
мъжа, когото истински обичам!?
Мълча...
И свеждам всичките си чувства,
до ъгъла на пръстите ти в джоба.
Нали съм силна... Мога да си тръгна,
но хапе вятър, а дланта ти – топла.
Една към друга бавно приближават,
обречените на раздяла сенки.
Потъват в здрача... Вън развиделява
и всяка ласка се превръща в белег.
Бистра Малинова
Препоръчани теми