Априлската дружинa наближава втората година!

Здравейте момичета,
Да са живи и здрави всички навършили 1 годинка .

Със синът ми също страдах от факта, че не прави традиционните бебешки номера, понеже тогава го гледах с една приятелка, която беше болезнено амбициозна нейното момиче да е №1, няма лошо, но децата са различни - правих се на маймуна, повече от 3 месеца, а той не те не - спрях.

Ей го на, на  5 години  - жив и здрав и напълно нормално развитие за възрастта - пу-пу.
Но тя тогава ми натякваше, че не се занимавам достатъчно с него, което не беше така. /сега ми твърди, че нейното момиче може да събира и вади от 1 до 10, НО бърка 6 и 9 и 1 и 0 спрямо 10, преценете дали може да смята , аз отдавна не й обръщам внимание/.

Сега с Гер се занимавам много по-малко, поради ред причини, но виждам няколко неща: брат й доста я дърпа напред, без да го насилвам да се занимава той с нея, те се подушват и тя го търси, второ я оставям доста по-спокойно да ходи и пипа навсякъде, трето: абсолютно навсякъде е с мен, тя все още цока на поискване 7-9/24ч.

Децата и средата, в която растат не се еднакви, така че не може да се очаква да правят едно и също.
Има зададени най-общи критерии, с +/- някакво отклонение, но точене модел - не!

Balonesa и при нас Гер раздава шамарчета, което е израз на нежност, сигурна съм, но не може да се координира.

Хе хе , Ивчо пък хапе за да изрази любовта си Но също и когато го ядосваме Също и за забавление щом види гол корем почва да щипе и драска, най забавно му е ако викаш и охкаш силно. Аз понеже не знаех че има списък с неща които трябва да го уча, го учех на разни глупости , примерно знае да си дигне блузката и да покаже като го питаш "къде ти е пупата" . Също като го съблека гол и му пея "пупа - пупа - пупа" И върви и се пляска по корема много е смешен. Знае да ритне топката като му кажа "шут" и от скоро му инсталирах малък баскетболен кош и също знае да пуска топката като му кажа "кош". Общо взето ние сме по игрите и разни лигавщини )) Това с показването на годинката нещо му е трудно, смее се разбира че искам нещо да го науча, но още нямаме напредък.
Това което пропуснах да пиша за сестра ми която е на две е че основния проблем заради който е набедена че и има "нещо" е че не говори. Бърбори бебешки работи, и от време на време стреля по някоя умичка която в много случай не е свързана с нещо видяно, например вика "коте" от време на време без да има никакво коте никъде. Иначе и това с грухтенето като прасе го беше усвоила много отдавна, и разни други подобни номера. Надявам се да я оставят на мира и като проговори да се успокоят. Просто е много дива и не се потдава вече на "дресировка", пищи и сочи като иска нещо.Аз отдавам целия проблем на това че много си викат у тях, и просто се е заинатила.

Hadji,  това, което пишеш за "амбициозната приятелка" ми е доста познато. Имам няколко такива познати/приятелки. Супер амбициозни и основната тема, на която могат да говорят, са бебетата им. Няма лошо, но всяка крайност за мен е нездравословна. А и аз си имам теория за такива амбициозни спрямо децата си майки, но няма да я пиша тук, да не обидя накой без да искам. Детето ми се роди с очни проблеми и си казах - моля се само да е здрав, нищо друго не искам. Искам да му осигуря щастлива и спокойна среда. Едно спокойно и щастливо дете расте умно и любопитно. Излишни амбиции нямам.

И моят врабчо хапе и то здраво.   Лошото е, че баща му се кефи на хапането и допълнително го подстрекава като му подава пръст.Опитвам се да ги отуча от тази "игра".
Иначе и аз измислям съвсем различни забавления за нас....Другите стандартни ги научавам от разни майки...
Та чудя се как да го отуча да хапе..Показвам му като ме ухапе, че боли и почвам все едно да плача...на него му става смешно...

Не съм, честита годинка на Мая!

Здравейте момичета! Честито на порасналите бебоци! Много целувки от нас!
Аз да се похваля, че Траяна най-накрая се престраши да направи крачки сама! Кажете ми момичета, как се прави прощапулник, има ли нещо освен питката което е задължително да има на масата?

Искам да попитам майките с момиченца, които са пробили вече ушенца, как го понесоха малките госпожици?

Fous,
Имам приятелка, която е ресурсен учител. Често и задавам разни въпроси относно развитието и възпитанието на децата и тя ми дава нейната гледна точка.
Според това, което сме обсъждали, при такива случаи- хапване, щипане и подобни, трябва да се реагира хладнокръвно. Ако охкаш или плачеш, защото те боли, бебо го приема като игра. Явно мъниците усещат, че се мъчим да ги заблудим.
Аз съм пробвала да отуча Ева от това да ме скубе. Казвам с подходящ тон, че не ми е приятно това, което прави и я игнорирам за момент ако продължи да го прави. При нас имаше ефект.
Трябва обаче и таткото да е на същото мнение

Fisholina, явно наистина го приемат за игра. Ще пробвам по твоя начин, дано подейства. Благодаря, че сподели.

Благодаря ви за успокоителните думи     

Детенцето иначе реагира на тон-ако му се скарат и не му харесва тонът, започва и той да повишава тон 

Реагира на много неща, напразно се притеснявам, мисля 

Всички деца са толкова различни, че до колкото съм чела дори специалисти не могат да раздават разни "диагнози" преди 3 годишна възраст.Сестра ми от сега я мъкнат по невролози и психолози че била хиперактивна. Не се замислят те какви грешки правят с нея, чакат вълшебно хапче за послушание ли...или да им кажат че има някакъв вроден проблем за да се успокоят че не е тяхна вината ли....много ме ядосват, това ми е малко болна тема извинявам се ако ви досаждам   

Здравейте, момичета! Честита годинка на слънчицата ви!!!  Извинявам се за нахлуването в темата ви, но имам нужда от помощ. За това се обръщам към ВАРНЕНКИ . Моля за съдействие за детска кухня. Знам, че по новите правила е след 9 месец, но ние така или иначе захранихме още на 4, вече е опитвал плодове, зеленчуци, месо, глутенови каши и вече се изчерпвам от към идеи. Освен това ходя и на работа и ми е особено трудно с храненето. Обръщам се с молба за помощ да се регистрираме. Предварително благодаря за съдействието!!! Моля който реши да помогне да ми пише на лични, за да не спамим темата ви. Желая здрави и усмихнати дечица!!!! 

       Здравейте момичета,
   Чета ви и се убеждавам че всеки човек преценява ситуацията от собствената си камбанария(което е нормално). Нама рецепта какво трябва да може едно дете на годинка. Вповечето случаи децата на тази възраст стоят стабилно прави, ако не са проходили до един два месеца го правят. Тези които са схванали че с пълзене могат да достигнат до онова което искат да изучават не бързат да прохождат. Лъчи например обикаля по мебелите,но когато си хареса нещо по-надалече се спуска и хуква като мравка да пълзи. От друга страна баткото никога не е пълзял. Не сме имали условия да го оставим да пълзи, живеехме много хора на едно място, пода беше студен, хората влизаха с обувки навсякъде и т.н. Относно говоренето според логопедите става притеснително ако дете на три години не може да говори или говори неразбираемо(за родителите). Голямата дъщеря на кумовете ни говореше на бебешки до четвъртата си година и се наложи да я водят на логопед доста дълго време за да изчистят артикулацията на думите. И до сега се усеща че има затруднение с някои думи а вече е на 10 години.
       Но каквото и да си пишем всичко зависи от родителите. Ако те не се притесняват за развитието на детето си никой не може да ги убеди че има нужда от промяна в отношението им към малкото човече.
      oktavia_be относно хапчето за послушание което търси сестра ти и си права и не си. Големият ми син е хиперактивен, от две години насам полагаме усилия да овладеем ситуацията и съм длъжна да кажа че не само промяната в нашето отношение към него помогна, а и употребата на хомеопатия за успокояване на нервната система. Когато беше на три години Вики се тръшкаше,лягаше по земята в магазина, посягаше на бой(на всички), не можеше да заспи без скандал и т.н. С помоща на хомеопатията и с повече старание от наша страна( строги правила, и режим на живот) сега вече съм доволна от поведението на синът си. Има още върху какво да работим, защото появата на малкия ни върна малко назад, но има положителен резултат.
       Извинявайте момичета пак стана дълго.
       Ааааа да, относно амбициозните маминки има ги навсякъде, доста им се дразня, но понякога се хващам че и аз правя някои неща по същия начин.В крайна сметка всеки родител иска да се гордее с детето си.
       Желая ви слънчев и весел ден момичета и бебчета(опа деца).      

Добър ден!

Да дам малко мерки, че вчера бяхме на консултация - 9600гр (+400) и 76см(+2).След последния път, когато абсолютно нищо не беше наддал, сега съм доволна. Биха ни ваксина, взеха ни икръв. Тази сутрин събрах и урина.
Утре мисля да ходя до кухнята да го записвам, но се сетих, че нямам бурканчета, а ми искат 15 такива по 190мл с капачки. Чудя се от къде да купя в София - идеи?
И да питам тези от вас, които вече се хранят на кухня - наяждат ли се децата ви с приготвеното? Има ли месо в основното? Десертчето достатъчно ли е за след обяд или дохранвате? Че моят сладур добре си хапва и не знам дали ще му стига...

Хубав ден!

Здравейте,
the blue mountain - Права си всеки гледа от негова гледна точка, има много фактори които ми говорят че грешката е в баща ми и жена му,( бебето на 2г ми е сестричка ) но не искам да занимавам всички с проблемите си, много е дълго, дано всичко се оправи, и те ползват хо,меопатия за успокоение, лошото е че майка му няма никакво желание да се занимава с него, не го извежда на вън за да не се занимава, почти всеки ден намира на кой да я остави за няколко часа (дори бегло познати хора и който се навие), също така не е работила нищо през живота си, излизанията са и сама на кино и т.н. само и само да не го гледа.Баща ми ходи на работа иначе той се занимава с нея, но и той подхожда лошо като към диво зверче с дърпане и влачене, като няма търпение за какво прави деца на 50 години....ужас направо.Нямам възможност с малкия, но ако не беше той щях да си вложа цялото свободно време, че и то горкото има нужда най вече от нежност и внимание. Ох оплаках се пак се извинявам.
За кухнята - бурканчета има на женския пазар, също и по други пазари където има магазинчета за домашни потреби/магазини за левче. На много места продават и само капачки нови, като попитате сигурно ще ви опътят и къде има бурканчета.
Мерките са ни 9,700 и около 74 см. всеки път ни мерят тотално различно на височина и мисля че доста бъркат, взела съм един жирав дето се залепва на стената и ще го сложа скоро и премеря сама.
Новото при нас е че сменяме режима на спане, от около месец все по трудно заспива за сутрешния  сън и спи много кратко. Реших да не се тормозим взаимно повче явно е голям за него и сега взимаме първо кухнята към 11.20 после вкъщи да хапне и вече е хипер изморен и в леглото...За сега е малко проблемно особено о пътя на връщане днес беше много кисел и се прибираме с рев но за някоя и друга седмица ще свикне. Проблема е после че не може да изкара и спи и към 6-7 а го слагам в 10 вечерта пак малко трудно. Вие как сте със съня ?

Здравейте майчета, гледам, че сте захванали темата с развитието и възпитанието. Всичко за доброто психично и физическо здраве зависи от обстановката, в която детето расте! Ако е обградено от внимание , нежност и грижи то ще се развива като спокойно и добро дете. друг е въпросът, че всеки се развива индивидуално бързо - не си ли спомняте в училище - някои зубрят постоянно, за да изкарат шестици, а други, само с внимание в час, всичко си знаят...Важното е да ги научим да са дружелюбни, упорити, добри и да не им позволяваме да ни се качват на главите...Ех, че хубаво звучи, но де да беше лесноооооооo

oktavia_be , мъчно ми е за сестричката ти, това дете расте в нездрава среда и кто не получава достатъчно любов, няма да се научи да да дава любов...За съжаление има страшно много такива деца, които растат заедно с останалите и създават около себе си негативна среда...
Много се задълбочих, но с две думи исках да обобщя: колкото и да се стараем, да ги обичаме и да ги учим, един ден децата ни ще попаднат в джунглата на живота!!! А как да ги подготвим да се справят с това...

Привет!Честито на всички бебчета станали на годинка  ,Да бъдат здрави,палави,щастливи дечица с бегрижно детство !
    На 13 април и моето момченце стана на една годинка,макар и на патерици почерпете се

oktavia_be,няма нужда да се извиняваш ... поне аз така мисля! Смисълът на един форум е човек да сподели - понякога радост, понякога грижи и тревоги... Аз обаче не съм от хората, които ще се ангажират със съвет, мога само да пожелая  да се оправят нещата в новото семейство на баща ти.

Мариян ми спи още по два пъти през деня: от 10ч. до 11ч.(11 и нещо) преди обяд и от 15ч. до 16ч. следобяд (тук началният час повече варира, най-вече от това дали сме вкъщи или навън). През нощта продължава да се пробужда за кратко, но минаваме с пийване на водичка, не ми търси мляко.

До всички мами на априлчета    : Днес влизах в албума, който си направихме в Пикаса - гледам отдавна няма актуални снимки качвани... Позволих си да добавя албум "Априлчета на 1годинка", сложих три снимки на моя мъник. Приканвам всички да качите по някоя, нали затова го създадохме - да си го попълваме