Радост ни донесе пролетта - затуптяха НОЕМВРИйски сърчица! - Тема №2

Добре дошли на всички нови мами,безпроблемно и леко бременеене ви желая. Силве възхищавам ти се-много смела постъпка,явно си много борбена личност.Нека всичко да е наред с бебчо и когато дойде време да се появи всичко ще се оправи.имай вяра.
Колкото до мъжа ми-с него сме от 2 години заедно и още на втория месец започнахме да живеем заедно,не сме женени и за сега нямаме такива намерения.подписа не сплотява връзката всичко си е до човека.
А колкото да храненето и аз като Пепита си имам килограмки за напред ама си и хапвам де.Пуста лакомия хем ми се гади хем се тъпча-всичко ми се услажда(без сладкото,повече си падам по киселко и соленичко) как ще отслабвам после незнам

                 Ами Пепи, почвай да спиш по 15-16 часа и все така да го караш   

Аз, за да се чувствам добре си пия нош-па 3х1 и болките поне са по- леки или отсъстват. Това разбира се след консултация с док. по телефона. Иначе съм като хрътка, надушвам и най- слабите миризми, но хубавото е че не ме дразнят. Течния сапун на люляк много ми харесва. Все едно туко що съм го отворила  

Да се включа и аз!   
Добре дошли на новите ни мами!   
 Silviq_is Поздравявам те за решението ти! Сигурна съм, че всичко ще енаред и ще гушкаш прекрасно бебче в скоро време, а на другите ( особено на майка ти) не им прави чест изобщо да не те подкрепят, но сигурно те отблъскват така, за да направиш аборт. Като видят , че няма да стане и ще се примирят. Пожелавам ти успех.

За храненето- аз си хапвам доста, най-вече сладко ( не се стърпям просто). Но съм ви споделяла толкова пъти, че вече няма смисъл....  Положението ще е зле, ама какво да направя. Дотук бях добре, защото имах къде да качвам, но запълних пространството и не спирам... 

Ние с ММ сме заедно от 9 години. Женени  от 5 и малкия е на 5. Аз бях с коремче в 4ти месец на сватбата- беше грешка, защото неможех да се забавлявам, но не ми личеше да съм бременна изобщо 

Ние сме заедно от 5 години и се надявам да сме един до друг  прев целия живот. Подписа изобщо не ми е на дневен ред, за сега не ми е важно.

Аз съм от 2 години с мъжа ми, нямаме брак още, но ще имаме в скоро време... Чакам да ми поиска ръката    . Това ще ми е втори брак. Първият мина и замина, от него имам една прекрасна дъщеря на почти 9 години вече. След развода си, казах - Никога повече!!! ... и глейте кво става  . То за това викат - Никога не казвай никога... Мдааа... Исках си свободата, исках си онази независимост, която имах преди да се омъжа, а сега се дадох (не без дърпане де) втори път. Ми дано е за добро. И двамата сме остри камънаци, караме се циганската  , но и двамата чакаме да се кротне другия, щото всеки от нас си мисли, че е китка неоткъсната  и другия е виновен за всичко.
Октомври си купихме къща, февруари решихме да имаме дете, то пък взе че стана от раз и сега го чакаме с вълнение...
И така. Ще видим какво ще става с този живот.

Добре дошли на новите ноемврийки. Моля ви, пишете ми на лични термините си и информацията, която искате да пиша срещу името ви, защото мога вече да пропускам някои - да не ми се сърдят, гоуем списък - гоуеми проблеми вече  .
Силве, взела си добро решение... Ще отгледаш това дете по-лесно, отколкото си мислиш. Вярно е, че изисква финанси и внимание, но не си само ти така. Родителите ти ще те подкрепят като родиш, ще видиш. Нека се понадуват малко, пък ще им мине. Консервативни са, да. Но след време ще наведат глави... не се случва такова нещо за сефте.
Аз имам една приятелка, дето дъщеря й роди миналата година на 17 години. Беше подивяла от яд. Тя учителка, интелигентна жена, дала й всичко, плюс възпитание и прочие... ама нашата се влюбила в някакъв на 40 г. и ето ти го сега бебето е факт. Е, отричаха я, изгониха я, реваха, заплашваха, сега вика - Леле, какво сладко бебе... че и й го гледа. Времената се менят. Хората също  . Имаш правото и ти да имаш дете! Това е смисълът на живота ни, все пак, другото няма значение...

ние продължаваме да живеем разделени и според мене подписа не означава нищо

Силве, аз имам една приятелка, която роди близнаци, да са и живи и здрави скоро ще навършат 2г. Тя живееше с бащата в началото, но видя, че не струва и го изгони. Сега се справя сама и ти ще можеш. За родителите не знам какво да ти кажа, но каквото и да се случи все тая, важното е че живот и здраве ще имаш това което искаш. Ако трябва нещо и аз ще помагам с каквото мога.
За яденето аз хапвам около 3 пъти на ден и то само едни сандвичи от 3-4 дена насам защото от всичко друго ми се повръща. Като съм гладна и аз умирам от болки в корема.
Аз също имам един мъчителен брак зад гърба си и разбрах, че един подпис не прави семейство. С моето момче сме от 3г. и 6м. От около 3-я месец живеем заедно, а от 2г. и месец правехме опити за бебо. Не сме женени, а и нямаме такова намерение.
Извинявам се за дългия  пост.
Приятна вечер 

Благодаря и на теб zori1018 не съм очаквала че тук мога да срещна толкова добри хора и хора който ме подкрепят.Да и аз искам само всичко да е наред с бебока

Благодаря и на теб за подкрепата.А относно майками тя вече знае че няма да го махна казах и.Побесня още повече но не ми пука това си е моя живот.

Напълно съм съгласна с теб,но и да не се примирят нали ще си имам бебчо,а то щее най голямата ми радост

Сърдечно БЛАГОДАРЯ на теб и на всички останали нямам думи да изкажа колко много означава вашата подкрепа за мен.

А относно темата за храненето.На мен ми се хапват само кисели и солени неща сладко да не видя.Прилошава ми от миризми и ме дразнят.Повръщам но не всеки ден и най вече като ям мляко  незнайно защо.От време на време имам и болки в корема но поотшумяха.Иначе добре си хапвам понякога повечко,понякога по малко,но без да закуся немога,а преди никога не съм закусвала.

Здравейте, момичета Много плахо се записвам при вас - Зари, на 26г., термин 09.11. Следя ви от самото начало и честно казано не смятах скоро да пиша в темата, т.к. за мен това е втора бременност след аборт в доста късен месец. Но понеже напоследък осъзнавам, че страха и притеснението не ми влияят добре, реших да се оттърся, доколкото е възможно и да гледам позитивно на нещата (пак доколкото е възможно). И ето ме тук, надявам се и всички да гушкаме живи и здрави бебчета през ноември!
С таткото сме заедно от 5 години, брак - не държим, на мен по-скоро ми се искаше да имаме църковен, но пък за него трябва граждански, а ММ хич не е фен, то и аз като цяло не го смятам за задължително Важното е любов да има, дет се вика ))))))

Привет Зари, леко бременеене до края! Никакви черни мисли, само позитивни и всичко ще не наред.