ВИСЯЩОТО КАФЕ

Статията е отражение на жалката реалност, с която  тук в Бг ще "побългарим" тази така благородна идея, породила се в Италия. Аз още някъде напред казах-замисъла е перфектен, изпълнението ни куца обаче. Някъде в по-малките градове може и да се получи, но в големите-мисля, че възползващите се ще са много повече от реално използващите, тези, за които е предназначен целия този замисъл.
Другото, което не е маловажно е как точно същите тези бедни, социално слаби хора ще разбират за висящите..."неща"? Та те нямат ТВ, не четат пресата, не пишат в нета. Как жената от статията ще разбере за близкото заведение с "висящата пица"? Ше излезе собственика или сервитьорката да я повика? Съмнявам се.
Но това все пак е мое мнение. И аз смятам, че на повечето от нас ни е сбъркан чипа. За съжаление.
Има и много добри хора, и дано , дано нещата потръгнат. Но аз лично бих го направила за реален човек, да видя на кого и какво точно давам. Тарикатите на дребно ме отвращават.

e , тя тази идея в Италия не се практикува , вие искате тук да стане ...
 

   Ще разберат, като им каже някой. Виждаш закъсал човек и го информираш:'' Ето там има едикакво си, идете и си вземете!'' С усмивка.А можеш ти го вземеш и да му го донесеш, ако чувстваш, че е горд и не би си поискал.  Да речем ми откраднат куфара във влака, и якето, и стотинките...Слизам някъде премръзнала и си вземем кафе, баничка и билет до дома. Да, няма да ме е срам, е, може би мъничко...Никой не иска да му се налага...А статията и на мен ми хареса. Според вас за кого се отнася последното изречение?

За нацията Пънки , за това , че хората са обезверени и им е все тая за всякакви благородни и благотворителни жестове и прояви.Това е според мен.Ако има кяр и далавера-да се възползваме, ако не-всеки да се оправя, на мен к' во ми пука..... :

    Е, да де! За тези, които са затворили сърцата си, те са отчаяните...

      Точно затова светите отци на църквата са казвали:"Милостинята ти да се изпоти в ръката ти, докато я дадеш..." Т.е. добре да прецениш кому и как я даваш. Защото социализмът научи много хора да не работят. Просят, крадат, но ако им кажеш:"Ще ти дам пет лева , ако изметеш двора"- никой не иска. Правили сме такива опити. Истинският нуждаещ се няма да застане пред теб, той ще се опита да изработи хляба си. Ако сте виждали как се карат и разправят един определен контингент хора по курбаните на храмовите празници... Те не са истинските нуждаещи се. Те са превърнали ходенето по безплатни кухни и курбани в занаят. Една такава - не ромка, българка, която е родила три момичета, които от 15 годишни започнаха да раждат /на 24 с пет деца/, на която давахме дрехи, я виждам по телевизията при някакви кухни за бедни, а на другата с нея  обясняваше как и от коя фондация да вземе това, от друга - онова...
       Да дадеш стотинки на протегнатата ръка често е залъгване на нашата съвест, че все пак правим нещо добро. Кой стои и прибира стотинките? Дали слепият певец в подлеза на НДК, когото не ми дава сърце да отмина, "работи" за себе си? Но не съм отишла да разследвам, да видя кой го прибира вечер... Моя позната се заема да учи да чете съседчето, чиято майка е пияница и го държи само заради 35 лв. детски - това е много по-трудно от това да дам стотинки на улицата. Затова избираш някого, и помагаш сериозно и смислено - съсед, безпризорник, дете от дом... В България европейските инициативи трябва да имат реалистичен български нюанс.

Напълно съм съгласна с това. Подобна инициатива ми прилича на "да си купим чиста съвест на цената на едно кафе". Може да помогне на даващия, но как точно ще помогне на получаващия? То като влезе някой скитник да пие кафе в заведение, та като започнат останалите клиенти да му се усмихват, общуват с него и изобщо да го социализират...  Или пък, представям си, трайно безработен, удря едно кафе и се прибира в къщи, където жена му го гледа в ръцете, а децата му питат за "висящи тетрадки" и "висящи сандвичи" . Много добре ще се почуства, гаранция. Ако имате желание да помагате реално, има и начини. Но не е толкова евтино. Нито толкова мързеливо. Или неангажиращо.

 

Идеята не е милостиня, а споделяне...Както искате...

За*би

Това май е национална черта на българския характер - при всяка светла идея да се появяват 47265763984593684968 експерти, които да обясняват защо не може да стане.

Чудя се изобщо как сме слезли от дърветата

Всъщност не би и било далече по-смислено да има места, където срещу определен труд да се получават някакви пари. За всеки в нужда, било трайна или временна нужда от джобни. Чувала съм, че навремето имаше такъв вариант да измиеш трамвай например. Може да се вкара пак доза благотворителност като горния пример.

Идеята не е ли помощ за хора, които имат нужда от това (поне това се разбира и от разказчето в началото на темата, но ако идеята е доразвита на родна почва, това е друго), а не просто да се черпим взаимно?!
Т.е. да платиш кафенце, хляб, пица (и т.н.) за някой, който наистина има нужда от човещина, малко внимание и въпросната стока.
Като описаната баба в горната статия. Тя има нужда от парчето пица повече, отколкото продавачката в пицарията, не мислите ли? Но едва ли старата женица е знаела, а продавачката вместо да погледне малко по-далече от носа си и да й каже, е прибрала пиците... Колко широко скроено!
Къде е благородното в черпенето на някой дебил (като от разказания по-назад пример), който реално не разбира защо и какво са "висящите" стоки, а просто се кефи на авантата?
Аз тая игра отказвам да я играя...

Не знам защо само клошари и хора без пукнат лев спрягате като потребители на инициативата. От обяснението на инициаторите стана ясно, че тя е като цяло за по- бедните, вкл. пенсионерите и работещите за минимална заплата, т.е. и за хора, които могат да си позволят хляб и кафе, но трудно си позволяват нещо друго. А сега ще си спестят 60-те стотинки или ще си купят и една вафла към кафето. В този смисъл, една жена по- напред беше писала "как да платя висящо кафе като получавам 350 лв.". А всъщност тя би трябвало да приеме себе си за потребител на инициативата, напр. като свърши аванса, а има 5,00 лв. за днес и утре, да влезе и изпие едно такова кафе, не да се стяга до другата седмица.       

Тези висящи кафета тръгнаха като вирус чрез фейсбука, телевизията, та сега и по всеки сайт. Не ми е ясно защо толкова многосе говори за тази иначе хубава инициатива... Дано да не стане като всяко чудо за 3 дни...