Валенсия

Пристигнахме във Валенсия по разписание 18 и 30, пращам СМС на хоста и тръгнахме към апартаментчето, наето от https://www.airbnb.com/ . След доста лутане по улиците на стария град /Barrio del Carmen/, независимо от навигацията се озоваваме най-накрая на адреса, където ни чака усмихната испанка /лелята на хоста, която живее на долния етаж/, която не знае грам английски, но ни връчва ключа, маха ни и изчезва.
Апартамента е супер!!!- с отлично местоположение, малък, но много симпатичен, а най-големия разкош е терасата му

Там по предварително зададено условие, че включва закуска и виждаме: кафе машина /тим Долче густо+ капсули/, кроасани, мъфини, бисквити, сухари, а в хладилника прясно мляко, сок, масло, сладка.
Грабваме по един кроасан/ мъфин и бегом по програмата, че няма време. Тук е момента да спомена, че запазвайки 5 нощувки в Барселона и две във Валенсия, беше преди да започна да чета по-подробно и после се убедих, че поне пристигането във Валенсия можеше да е малко по-рано със сутрешния автобус-с една дума не ни стигна и доста бързахме. Та запътваме се към Garden Jardines del Real or Viveros, отново с навигация и карта взета от апартамента. Карти на града раздават във всеки хотел и всяко туристическо бюро, но този стар град е толкова объркан, че просто постоянно се загубваш. Говори се, че е бил е построен нарочно по този начин от мюсюлманите, за да може враговете, опитващи се да превземат града, да се изгубят вътре и малко по малко в отчаянието си да се откажат от тази цел. Но ние не се отказваме! Честно казано, не сме ходили малко, но наистина там вечно се питах : Дали сме в правилната посока?, а уж съм с отлична ориентация. Може би и защото току що пристигнахме все пак. Объркванията си имат и +, защото постоянно попадаш на това:

По пътя, стигайки почти до Plaça de la Virge /за мен най-красивия/

на отсрещния край на площада срещу базиликата, зад малка градинка, е сградата на валенсианското правителство, известна като Двореца на Генералитета (Palau de la Generalitat de Valencia). Зад Двореца на Генералитета има малко площадче Plaça de Manises, от другата страна на което е Двореца на депутатите  (Palau de la Batlia). Залепен за двореца на депутатите е Palau del Marqués de la Scala. В момента и той е седалище на Съвета на Валенсия.
Стигнахме до прословутата суха река Турия, сега 10км. парк и първите ми впечатления са отлични -вървиш по един красив мост, а под теб в широкото сухо речно корито –алеи, много зеленина, хора. Навлизаме в Кралските градини, които много ни харесаха-има много видове топлолюбиви дървета-различни палми, магнолии, бутилкови, хлебни дървета. Има езерце с лебеди и патки, а над главите прехвърчат папагали. Хареса ни много, но както казах нямаме много време, а и започва да се стъмнява. Тръгваме към Mestalla Stadium, където играят местните „прилепи“, който знаем че е затворен, но при нас стадионите са задължителни поне отвън. Стадионът е известен със стръмните си трибуни, защото на малко пространство трябва да се съберат 55 000 души и наистина, като стигаме до него виждаме черна висока сграда, която освен по бордовете на футболисти, трудно може да се сетиш, че е стадион. Тук се случи нещо много интересно. Обикаляме стадиона и сина ми /луд футболен фен/ ми обяснява за историята на отбора на Валенсия, как са били винаги в топ 5, а сега са зле и нямат треньор и виждаме една невзрачна вратичка отворена и една слаба светлина. Решаваме да надникнем, а ако ни направят забележка: Sory! и изчезваме. Влизаме и се отзоваваме в нещо като барче. Там на едни дълги маси мъже, жени деца ядат еднакви сандвичи, чипс и бият наливна бира в кани. В дъното говорят няколко мъже, снимат ги с камери, други пишат в лаптопите си. Сина ми пощуря-Този сигурно е новия треньор на Валенсия! Познавам го:… /тук следва сложно испанско име/! Това е пресконференцията сигурно! Веднага мъжете ми почват да снимат, а аз се чудя и мая, какво е това нещо-едните ядат, а човека отпред говори, ....ами то по ТВ е много по-яко. Раздадоха ни шалчета на отбора, снимаха ни, вдигнали високо шалчетата и след това треньора под ръкоплясканията на хората си тръгна много бързо. Моят тинейджър го догони и стана единствения фен, който се снима с новия треньор, увил шала около врата си. Такива ми ти емоции!!!
Изнизваме се и тръгваме към апартамента, за да хапнем/ пийнем нещо. По пътя минаваме по още един мост - този на цветята, още по красив от предния! Следват уличките на стария град и стигайки до Plaza de la Reina, което значи, че сме много близо до нас. Слава богу, че испанците до късно са по кръчмите, че доста позакъсняхме. За да не прегладнеем по пътя хапнахме пица на парче в една домашна пекарна със собственик италианец и беше много вкусно. От много лутане и избиране, накрая стана 23 и 30, а те след 0 часа не позволявали на открито, е да ама ние сме пушачи и бива да поседнем навън, че днес цял ден сме марш на скок. Сещам се, че видях една бирария до нас и се моля да е отворено и да я намерим най-вече. Е намерихме я и се оказа, че е със собствена фабрика за бира – просто разкош! Наоколо само млади испанци. Пийнахме, хапнахме и марш по леглата, че и утре ще е напрегнато!
Сутринта с мъжа ми ставаме по-рано и тръгваме към Mercado Central, който е на 200м. от апартамента. Уж набързо трябваше, ама много се замотахме, но накупихме разбира се портокали /нали Валенсия бил града на портокалите/, разни мезенца за вечерта-салата от октоподчета, рулца от сьомга със сирене и др.+ една бутилка сангрия, които по предварителен план вечерта ще хапнем на разкошната тераса. Имахме идея да вземем и нещо готвено -паея или черен ориз, но още е рано и нямаше готово. Пазарът ни впечатли доста освен с постройката и с разнообразието си, а като почитатели на морските неща, останахме очаровани от изобилието от риба и други морски дарове. Ето много малка част:

Пих и тяхната horchata- нещо като бадемово прясно мляко-на мен ми допадна. Прибираме и разбирам, че доста сме се забавили, но събуждаме сина, пием набързо кафе, като се припичаме на слънчицето.
Тръгваме към Torres de Serranos, от където ще хванем автобус за днешната ни цел: Градът на изкуствата и науките. Преди да видя на живо гледката от нашата тераса, мислех да се качим на една от двете запазени крепостни порти на стария град, където както и на другите места във Валенсия /без града на изкуствата и науките/ има символични входове от 2е., но се отказах най-вече поради липсата на време.

Стигнахме до прословутия Град. Много красиви сгради, както всички знаят, но вече са малко овехтели, все пак са вече 20 годишни.

Влизаме през Umbracle, правим снимки и се отправяме към основната ни цел – Oceanografico, който е град в града. Той е най-големия в Европа и представлява истински подводен град, заемащ площ от 110 000 кв.м., побиращ 42 млн литра вода. Построен е във формата на водна лилия по идея на Феликс Кандела. Има множество атракции като например шоу с делфини, подводен тунел, подводен ресторант и много други. Има седем басейна със седем остъклени сгради, всяка една съответстваща на морския свят от седемте континента. Не съм взела билети предварително, защото имах колебания, дали за сина ми ще искат специалната ученическа карта, както пишеше в сайта, но не ми искаха и го взех с намаление. Билетите са ни комбинирани и за Museu de Las Ciencias Principe Felipe /Музей на Науките Принц Филип/, който е най-големият в Европа, разположен на три етажа, наподобява скелета на кит и заема площ от 40 000 кв.м. От бележка на касата разбираме, че днес едно от шоутата с делфини е след 10 мин и хукваме да не го изпуснем. Не е лошо това шоу, но ние сме гледали и друг път подобни.

Следва останалата част. Хареса ни много! Най-много при тропическите рибки и Немо.

Честно казано точно тук се усетих най-притисната от времето-много бързо вървеше, а оставаше още толкава много. Още 1 или поне ½ ден във Валенсия щеше точно да ми дойде. Снимахме се навсякъде, посядвахме до красиви храсти със стрелиции /любимите ми/ и все поглеждам към часовника, че и музея чака. След около 3-3,5 часа се изнизваме към него. Тук трябва да отбележа, че музея е огромен като площ, но не е пълен. На мен фаворите ми в тази посока е Музея на науката в Лондон, но и той ни е първата среща с музеи от този тип и с този капацитет и съответно първа любов . Най-интересни са първия /физиката/ и третия етаж /биологията/. Както бързахме, така и тук откарахме 2-3 часа.
Тръгваме отново по сухата река, виждаме любимия на децата парк Гъливер, но моя тинейджър се прави на голям и не пробва нищо. Поспираме за малко пред остъклената зала на Двореца на Музиката /Palau de la Música/.

Минаваме под още красиви мостове и стигаме отново до PUENTE DE LAS FLORES (мостът на цветята)

По предварителен план, спираме ето тук: http://www.lapetitebrioche.es/ за и аз не знам как да го нарека, но примерно късна следобедна закуска. Пекарната е разкошна! Опитахме киш с бекон, тяхната бисквита Coca, брауни чийзкейк и разбира се тост с домат, поляти с фреш портокал, кафе с мляко, а някои и с бира-всичко много качествено и вкусно. Има едни менюта, ще ги видите в сайта от сок, кафе и нещо за хапване, които ги има и на много други места в града и са доста изгодни. Фрешът във Валенсия е невероятно вкусен! Съжалявам само, че не пробвах кроасаните със шоколад, защото едни момичета похапваха на съседната маса и изглеждаха страхотно. Имаше хора, които чакаха за места.
След като се подкрепихме, тръгнахме да обиколим някои сгради, които бях предвидила да видим поне отвън: по улица Colon, с надничане в 1-2 магазина, отиваме до Plaza de Toros de Valencia /Площадът на биковете/, където виждаме самата Арена и красивата сграда на Estación del Norte /гарата/,

след това Площада пред Кметството

, където като че ли е самото сърце на града и там естествено виждаме самото кметство - Ayuntamiento de Valencia, но е станало късно и го гледаме само отвън, там е и сградата на пощата - Oficina de Correos, където ако имате време влезте и обърнете внимание на разкошния стъклен таван.

Отправяме се към Palacio del Marques de Dos Aguas, който в миналото е собственост на богата знатна фамилия, а в днешно време е Музей на Керамиката, която в този край на Испания е на особена почит- според мен една от най-красивите сгради във Валенсия.

Следва най старата църква в града - Iglesia San Juan del Hospital, която поради напредване на времето не очаквахме, че е отворена, но любезен свещеник ни подканва да я посетим. Красива е, но по-скоро е аскетична. Всеки ред е украсен с букетче бели цветя и предполагам, че или е имало или чакаха някакво събитие.
По пътя към дома минаваме покрай някои други инстерестни сгради: Palau del Marqués de Campo – Museu de la Ciutat- стара жилищна сграда, построена през 17 век, сега е Музей на града; L’Almoina – Археологически център който е нова, модерна и просторна постройка, която изобщо не ми се върза с красивите стари сгради наоколо; El Almudín -сграда, предназначена в миналото за съхранение, дистрибуция и продажба на пшеница, а в момента е общинска собственост и се поставят временни изложби.
Отново сме на любимия Plaça de la Virge и спонтанно решаваме да проверим дали е отворена Basílica De Nuestra Señora De Los Desamparados Базилика “Дева Мария–покровителка на беззащитните” и попадаме на вечерна служба. Много е красиво и тържествено! Не се задържаме да не пречим на многото събрани богомолци.

Стъмнило се е отдавна, денят бе тежък, а ни чака вечеря в апартамента. По пътя в близост до Кръглия площад - Redonda

виждаме магазинче, където затварят и разпродават храна за вкъщи и за символични пари – 1,5 евро кутията, вземаме паея, ориз с масло от сепия и др. и тръгваме към апартамента, който е само на 100-150м.
На следващия ден си тръгваме с полет в 20часа и имаме програма до тогава. С хоста имаме уговорка да оставим ключа на масата и да затворим вратата около обяд и след кафенце и закуска на тераската, тръгваме да видим каквото е останало от предните дни. Градът сякаш още спи. Минаваме през Plaza de la Reina, за да го видим и по светло.

Правим снимки на двете кули El Micalet и Santa Catalina, които често са наричани „мъж и жена”, заради външния си вид и които ние отлично познаваме от нашата тераса. Следва Катедралата Санта Мария (Catedral de Santa María de Valencial), известна просто като Сеу (Seu-свято място), която впечатлява с архитектурата си, включваща редица стилове. Вътре естествено най-много искаме да видим Capilla del Santo Cáliz или Параклисът на Светия граал, считан за най-достоверното от всички „места“ на легендарната каменна чаша. Ами видяхме го, но не можахме да го снимаме отблизо, защото в събота сутрин има много молещи се.

След това търсим параклиса с картините на Гоя-доста демонични, както винаги. Зад катедралата е отново любимия Plaça de la Virge и тръгваме по красивата Carrer dels Cavallers - Улицата на Рицарите, за да търсим църквата Parròquia Sant Pere Màrtir i Sant Nicolau Bisbe-един от най-богатите храмове и място на доминиканците. Затворена е за външни посетители в момента и отиваме до другите порти на града: Torres de Quart-правим снимки и обратно към църквата.

Вече е отворена и изобщо не съжаляваме за посещението-много е пищна и различна от всичко видяно до сега в Испания- по-скоро прилича на италианска. На път за багажа, се отбиваме в La Lonja- Копринената борса. Влизаме и се убеждаваме, че е вярно прочетеното за нея, че външния изглед, леко загатва за красотата отвътре. Прочетете все пак предварително, защото всеки детайл е със символика. Препоръчвам!

Грабваме багажа и се отправяме към Estación del Norte, където ще си оставим багажа докъм 17:30-18 и с метробус 3 или 5 от спирка Xativa, която е до гарата, ще се отправим към летището.
Тук трябва да спомена, че гарата е красива отвън, но вътре е невероятна. Интериорът е в много ярки цветове и прилича на цъфнала градина. По пътя към гарата пред Iglesia de Santa Catalina имаше много хора и оставихме младежа с багажа на пост отвън, а ние влязохме. Много добре бе украсено, отново с бели букети в началото на всеки ред + още много цветя, а вътре и отвън имаше красиво облечени хора. Като тръгнахме, видяхме да пристига ретро автомобил и булка! Красиво беше.
След като оставихме този багаж с метро + трамвай стигнахме до градския плаж. Събота е, времето е много слънчево и приятно, поради което е пълно с народ в т.ч. и на градския плаж.

Като цяло впечатленията ми са, че плажът е много, ама много широк и не знам някога препълва ли се, освен това в близост до него няма много постройки, освен заведенията в Градините на Нептун, малко преди пристанището, алеята за разходки до плажа е чудесна. Като за градски плаж много ми хареса, но не бих почивала. След градския плаж издирваме кое точно е старата писта на Формула 1 и след насоките на една мацка си правим снимки на един асфалт и сме готови. Разхождаме се още малко към пристанището и се отправяме към града. Умишлено слизаме на сп.Colon, за да видим Mercado Colon-сграда тип Гауди, пълна със заведения, но се сещам, че сме съвсем близо до пекарната от вчера-отиваме до нея, но за съжаление в събота и неделя по обед е затворено. Решаваме още 1-2 да се помотаем из улиците на стария град като се подкрепим някъде. Виждаме по светло Puerta del Mar, която видяхме и първия ден, но беше тъмно и тогава не забелязахме, че зад нея има малък парк, пълен с най-огромните магнолии, които съм виждала. Минаваме пак и покрай Музея на керамиката да му се полюбуваме още веднъж, виждаме и други красиви сгради. Във Валенсия, като наближиш забележителност, трябва да потърсиш едни стъпчици по плочките, които водят към всяка от тях. Посядваме в една много симпатична пекарна и за 3 е. отново получаваме от онези оферти 3 в 1-кафе с мляко, фреш портокал+ тост с домати/ кроасан или нещо подобно. Последни минути във Валенсия.

Това от мен. Много харесахме града. Много по-спокоен от Барселона и по своему привлекателен. От всеки квадратен метър на Стария град струи очарование и история.
Ако някой иска някакви специфични детайли съм насреща!

Малко се забавих, но няколко пъти писах и все ставаше проблем. Надявам се да съм била полезна!