Дрешки, пеленки, колички – за ЮНСКИ бебета подготвяме се всички!

На 11 март отидох в офиса да си оставя болничния и така да се каже да предам щафетата.След като си тръгнах,минах 10тина метра усетих как угромно количество вода започва да се стича от мен-не може да се сбърка с напишкване-много вода е.Върнах се офиса и една колежка се обади на 112 за линейка и зачакахме-първо след 40 мин. дойде линейка,в която нямаше АГ,та се наложи да чакаме втора-след час и нещо дойде някаква таратайка,качиха ме и естествено михаме през най-заобиколния път,през всички възможни павета,да ме раздруса добре и ако нещо беше останало от водите,да изтече.Стигнахме до МД и се оказа,че линейката не може да мине през тунела за спешното-била по-висока,та се наложи да походя малко пеша.Приемното е на МД е под всякаква критика-мръсно,гнусно и доста мизерно.За мое учудване МД е пълен с млади и любезни хора,което правеше предстоят ми малко по-поносим.Там ми направиха проба на водите и се потвърди,че са околоплодните.Приеха ме,буквално гола с тяхна гнусна нощница....Качиха ме на третия етаж в родилна зала-все едно си в друга болница-чисто,ремонтирано,ново.Веднага ме включиха на системи за спиране на контракциите,които и нямах и започнаха терапия с инжекции за разтваряне на дробчетата на мъника-4 инжекции за 48 часа...На третият ден след визитацията решиха,че дават ход на раждането-демек започнахме да чакаме да получа разкритие или контракции,но до края на деня това не случи.Аз много се притеснявах за мъника,който трети ден вече стоеше без води в мен-дали е добре,дали не се мъчи,само това ги питах.Казаха ми,че може да стои няколко дни така-доверих им се.На няколко часа ми правеха запис на тоновете,мереха кръвно,кръв ми взимаха непрекъснато...какво ли не...На 14ти март,след поредната визитация и отказът ми да ми бъде направено разкритие насила чрез някакъв балон,се реши че ще ми правят секцио по спешност.Зачах.Минаха няколко часа преди да ме откарат и да започнат подготовката.Това беше най-неприятното за мен-в операционната беше студено,слагаха ми катетър,всички бяха с маски,беше ми притеснено...беше ме страх за мъничето.Операцията започна и не след дълго,в 13:24ч. чух мъничето да издава звук-каза здрасти-и тогава ми казаха,че е 830гр и 37см.Заплаках...лекарите вече ме шиеха,когато ги чух да казват: "Две матки,виждам две матки..." Незнаех дали чувам правилно,нито какво означава това и не им обърнах много внимание,в този момент ми слагаха синята гривничка с номера на бебето на лявата ми  ръка...След като ме преместиха в реанимацията,дойде докторката,която ме оперира и ми разказа за аномалията ма матката ми,която най-вероятно е причина за преждевременното раждане на Явор...Аз още бях замаяна и не разбрах точно какво означава двойна матка-оказа се,че матката ми е разделена на две части и моето мъниче се е развивало в едната част и му е станало тясно-а той наистина през цялата бременност стоеше от дясно-коремът ми винаги беше подут от дясно.Тук осъзнах,че АГ от ЖК е за разстрел!!! Как може да е видяла такава аномалия-това означаваше рискова бременност,повече наблюдения,повече лежане...казаха ми,че при започнала бременност това нямало как да се види,но аз 3 месеца преди да започнем да бебеправим ,ходих на преглед при нея,за да видим дали всичко е ок...и общо взето от 10г. ходя при АГ-та на прегледи и никой не е забелязал...в последствие се оказа,че е трябвало в 5месец да ми се пусне и микробиология,която НЕ ми е направена,а аз незнаех,че трябва...като събера сили ще я съсипя тази жена,ще я съсипя!!!
И така след 24 часа в реанимацията,преди да ме преместят на 7 етаж,дойде физиотерапевтка,която да ни покаже как се се раздвижим след операцията и да станем на крака.Болеше много,но доки ми беше казал,че ще боли най-много на следващия ден и че задължително трябва да стана и да се раздвижа.Така и направих-цял ден се движих-леглото на седмия етаж е скапана пружина и знаех,че ако легна,няма да мога да стана,а знаех,че в 14.00ч ще ме пуснат при Явор да го видим.Таткото беше почти през целия ден на етажа и чакаше,чакаше...След родилното на седмия етаж е мизерия,храната НИКОГА не я яжте,а в стаите има хлебарки-ние с "колежката" в стаята спяхме на светнато,заради гадинките...Опцията за 12 етаж,където е ремонтирано за мен не беше подходящо,тъй като там майките са си децата,а аз да съм в стаята с жена,чието бебе е нон стоп при нея,някак си ми се видя не добра идея...не че на седмия беше по-добре-там на 3 часа ги взимаха да ги кърмят...Полезно за мен беше,че си изградих ритъм на цедене на 3 часа и вече 12 ден успявам да запазя кърмата си(макар и в доста оскъдни количества,успявам да замразявам по-малко,за да мога да му дам,когато си дойде в къщи)...Помпа си взех на Авент-доволна съм,доста досадна работа е цеденето,особено,когато и не кърмиш,но аз живея за тези моменти-така се чувствам полезна.Започнах и да нося в МД кърма,за да му дават.Замразила съм първото си цедене-златната мина-близо 100мл коластра
Явор наддава бавно,сваля от време на време-така ще е.Сега е 1060гр
Най-гадното и тъжно нещо е,че ми дават да го виждам веднъж в седмицата (въпреки че досега го виждаме доста по-често ) и всеки ден получавам вседения за състоянието му....Очаква ни сериозен и труден път,бавен и мъчителен,но толкова силно вярвам,че всичко ще е наред,ЗНАМ,ЧЕ ЩЕ Е! 
Днес ни е ден за свиждане
А аз исках да родя във вода....
Благодаря на тумбачето,което ми показа онзи сайт-определно ми помогна!!!   
Впечатленията ми от МД са добри-безспорни професионалисти и като изключим мизерията на 7 етаж и в приемното,всичко друго беше добре.На 7 етаж е доста по-свободно и можеш да излизаш по всяко време и да те виждат непрекъснато близките ти-не пускат в стаите,но ти можеш да излезеш...АГ стават,обръщат ти внимание,ако имаш нужда,помагаха на майките да къмят,отпушваха канали на гърди,кой каквото му трябваше...
Ами това е май,най-основното и стига,че бая изписах...
Целувки,тумбачета и ви благодаря подкрепата,топлите думи,и аз не спирам да ви чета,въпреки че не пиша,съм до вас!!! 
Благодаря Ви!!!