Италия - 137 примадони

Тралала, не знаех, че работиш. А с 4 деца ще успяваш ли после?  

Аз ще ходя в Милано тези дни, на една от вас бях обещала да се обадя, дано времето е хубаво!

Лени, аз имам един Никон Д3000, нищо кой знае какво, ама много амбиции в тази област. Не мисля, че имам кой знае какъв талант за фотография, но ме влече, имам креативни идеи и доста хора ме насърчават, да видим ще излезе ли нещо. искам да се обзаведа с всякакви пособия за целта, но цените на професионалните са доста сериозни.  

Аз съм изчела и  изгледала всичко за (Канон) камерите специално. Изгледала съм и сравнителни клипове налични и тн на модели, какво ли не. И моят извод личен е, че техниката расте с нивото. Иначе започнеш ли да купуваш най-новото, защото е най-ново и имаш гъдел си загубен. Капана на 'новия модел'...Докато извадиш душата на твоят Никон и вече ти е пределно ясно, че искаш повече и какво повече, тогава сменяш не с най-новото, а с това, което те устройва в момента /интереси, амбиции/, аз се спрях на 2 модела, които не са от най-най -професионалните камери но са в топ 5, защото това е все едно на мен да ми дадат да управлявам Боинг. В същото време искам да прави определен тип снимки до които искам да докарам моето качество и така. Познавам хора , които употребяват Никон Д7000 както аз моята сапунерка. Да не говорим че най-хубавата камера на света не ти отваря портата към добрата копозиция ( наприемр) това спокойно се учи и с обикновен фотоапарат:) Моите амбиции за момента са да развия композициите и да науча повече за светлината.  И после лека полека... аз имах много дълъг период ( години) в който не бях решила какво точно от фотографията ме влече. Докато не получих трайно отвращение от детската фотография и я изолирах като 'желание' остана природа, но предимно манджи. Второто с особен ентусиазъм напоследък:)) ( горките ми френдове във ФБ)
И понеже това е фотография, която иска търпение а това ми е много нужно ( да не бързам , да се концентрирам да изпипвам детайли) ще ми е полезно ( не че съм изпипала нещо досега:)))

Аз в момента съм се фиксирала с осветлението и мира нямам. Ти имаш ли си нещо като импровизирано студио вкъщи и сама ли се учиш?
Иначе, аз съм с интерес към снимките на деца, младежи, хора всякакви, street style  и food photography.

Не, нямам такива неща, имам един прозорец   и един отражател ( който е парче стериопор), дифузер не ми трябва защото светлината ми е  що годе мека и не е мега осветено.
И понеже снимам само на естествена светлина засега ми е достатъчно. Нямам студио в смисъл на 'студио', може би един ден ще си купя някоя и друга лампа и един лайтбокс и това е

какво снимаш?

ядене 

  брава
като си направиш блог, може да покажеш нещичко 

Като заговорихте за снимките на ядене, може ли да задам един (леко просташки) въпрос...
Винаги ми е било много чудно, като композирате чинията с ядене, пък докато я завъртите правилно, нагласите салфетките, ножчетата, после поне 20 щраквания, преглеждане, пак щракане... Ми после тая изстинала манджа ядете ли я? А сътрапезникът през това време какво прави? Точи лиги, тропка нервно и чака фотосесията да свърши или си яде сам, като се прави, че не забелязва какво става около него?
Аз съвсем сериозно съм мислила по въпроса и моето предположение е, че фотографите си ядат нормално, некомпозирано, докато една порция седи настрана и чака фотосесия на пълен стомах. Ама не знам как е в реалността.

то има толкова много такива блогове, че не знам дали имам нещо да кажа на света, честно казано:)) Но може един ден да стане и това. Засега е ей така

Ани аз не правя 20 щраквания, освен това си имам някаква идея.
Днес мъжа ми потупваше с крак, де    Но не изстива яденето, не. Но и аз чак не нагласям някакви сложни сцени...

Ани, ами те някои неща се снимат сурови и целта въобще не е да се яде  Например пастата в  някои от най-известните реклами, е снимана сурова 

Е, за рекламите ясно, обаче тези фотографии, които са по блоговете с рецепти, са на истинска храна, която се яде.

даже казват, че трябва да се снима веднага след приготвянето, защото храната променя не само вкусовите, но и визуалните си характеристики на снимката 

истинските блогери/фотографи според мен не я ядат тази храна
отделят парче, порция, работят в/у нея и това е
според мен могат да нагласят сцена с часове. има и сцени на открито и тн
освен това има и време, в което се снима  на естествена светлина, планират и кога готвят и тн

аз понеже  обичам да готвя и снимката ми допълва кефа, и щраквам горе долу бързо и нетърпеливо - обичам и да споделям . и не съм едиснтвена няк'ва мания е това сред част от моите френдове с които вече сме се надушили , едната даже организира група "тайната вечеря", където шерват, вече са триста души . Не точно качествени снимки, колкото някъв личен кеф от готвенето

Преди около година попаднах случайно на този сайт и периодично си го разглеждам. Сигурно съм някаква прикрита мазохистка, понеже винаги огладнявам, гледайки снимките, обаче не спирам да го посещавам.
Всяка снимка всъщност е препратка към кулинарен блог, представете си за какъв брой става въпрос /ежедневно се добавят нови снимки/ 

Рафаеле Морелли си казва 
преди много години го харесвах, после ми стана булеварден, а откакто съм с радио в колата го хващам веднъж в седмицата и установявам, че съвсем ретроградно го кара. вчера (май) обясняваше това за родителите-приятели, плюс какви травми нанасяло присъствието на мъжа в родилната зала (на което аз не съм привърженик, но без такива дълбоки психо-драми, при това непридружени с доказателства), плюс едва ли не приканването да се върнем към времената, в които децата си лягат като "бащата" се прибере. а, обясняваше още, че не трябва бащите да сменят памперси и да се занимават с бебетата, камо ли да ги разхождат с количката, или недай си боже, с марсупио 

казано това, като майка на две девойки, гледам да балансирам авторитет и приятелство. имайки в предвид, че съм студена майка Водолей (това го четох из разни теми  ), ми е важно да съм достоверна, но без никой да ми се лепка за д.то (и аз не се лепя за тяхното), но и да е ясно, че при нужда съм насреща. и категорично твърдя, че особено в пубертета, "приятел(к)ите" не са винаги безпристрастни 
предпочитам да знам нещо в повече, отколкото, нещо в по-малко. ако, естествено, те имат нужда да го споделят. не знам дали се обясних, но това е моето кредо, струва ми се, дискретно работещо. отношения, каквито съм имала с майка ми не желая за децата си. а, и не съм повтаряла никакви семейни обременености  , виж, естествено, имам имала съм проблеми, дължащи се на семейната история, но за к'во се развиваме, ако не, за да си ги анализираме и преодолеем? силно ме дразнят екземпляри, на които все родителите са им виновни. и още повече, психолози, които поддържат усилено тезата