Майка ми и караниците ни с нея

Момичето е още ученичка, все пак, нищо, че е пълнолетна. Според мен след като завърши и влезе да учи където трябва, би следвало да настъпи драстична промяна. Майката се притеснява, ясно е, както е ясно и че прекалява. След кандидатстването би трябвало лека-полека да я остави да диша по-свободно.

Не и ако авторката остане в същия град и в същия дом.
Голяма грешка, че е разказала на майка си за сексуалния си живот!
Вчера пих кафе с приятелка, която не бях виждала от септември. На 37 години, мома, с престижна професия, мома, красавица, мома...Срещата беше в 17,30ч. в 19 вече разтревожено си поглеждаше часовника да си тръгва, че майка и щяла да мрънка.

Не искам да кажа, че не сте прави, че може би става въпрос за много властна майка, но нека не  забравяйме  , че сме  ''чули '' само едната страна. 

Ти най-добре познаваш майка си, темперамента й, разбиранията й.
Навремето имах същия проблем, само че с баща ми, той поне не се промени в годините.
Не й позволявай, доколкото е възможно да властва над теб. Едно е съвет да ти даде, съвсем друго е налагане на мнение. Говори с нея, обясни й, какво не ти е приятно, пък дано разбере. Успех.

За мене най-важното в отношенията ми с моите деца е доверието. Да можеш да вярваш, да искаш да вярваш, и това да е двустранно.
В конкретната ситуация ограниченията, които ти налага майка ти, само изострят отношенията ви. Тя вероятно изпитва огромен страх, изхождайки от собствените си грешки, и за да те предпази, се държи така и е толкова подозрителна. Намери подходящия момент, седнете и се разберете. С много разговори става, не с премълчаване, но трябва да има желание и от нейна страна. Не е редно да те пази цял живот до и за себе си, твърде егоистично е. На всяка майка и е трудно да пусне детето си извън крилото, обаче този момент идва..... децата растат.

Искам да остана да живея в нас поне още няколко години,а ако се изнеса това само ще ме натовари допълнително с пари.Решила съм да уча редовно и да работя ,когато мога ,за да мога да съчетая и двете неща,но ме съмнява с получените пари да мога да си плащам наеми и тн.
Една от вас спомена ,че баба и е ужасно властна жена и използва някакви заплахи с апартамент. Баба ми е същата! Майка ми все още я слуша до някаква степен и по тази причина 3 пъти се събират и разделят с приятеля и . От 5 години нещата са на кантар с баба ми и майка ми.Даже дядо почина и баба обвини майка ми ,че тя е виновна, тъй като живеела с въпросния човек. Заплахи за апартамента бол,че щяла да го даде на леля ми... Всички приятелки на майка ми и повтарят да спре да се влияе от нея,защото когато се скарат с баба ми майка ми плаче 2-3 дена след това.
Майка ми винаги ми е казвала,че не иска да живее живота на баба (защото баба и повтаря постоянно колко хубав живот е живяла)и не иска аз да живея нейния живот(на мама). Определено е много по- толерантна от баба ми ,но пак не мога да кажа,че властта я няма. Даже една наша позната ми каза 'Не забравяй,че майка ти е дъщеря на баба ти!'  
Спомням си веднъж как си говорехме за бъдещето с мама и тя ми рече 'Ами ти някой ден,когато се омъжиш аз ще ви дам апартамента,но вие живейте ,където искате,аз само ще се свия при вас в една стаичка и ще ви помагам...' на което аз директно отказах,забраних,отрекох и тн. На 2-3 пъти се спомена това и аз и казах да не си прави такива планове,защото най-много да живее в същия град,но нищо повече.После се "шегуваше" няколко пъти в разговори с приятелки на тази тема и какво съм отговорила аз.
Иначе съм се опитвала многократно да и обяснявам,че вече не съм на 15 и че е крайно време да се успокои за действията ми. Винаги съм имала чувството,че никога не ме слуша в такива моменти, през едното ухо влезе,през другото излезе.Само ми повтаря ''Да, така е,но аз винаги ще се притеснявам за теб,защото си ми дете и те обичам.Някой ден,когато станеш майка ще разбереш" .Случвало ми се е да искам да отида на дискотека , един път каже 'да' , друг път не може , но и в двата случая не отивам (компанията ми е несериозна ).

Днес ми се извини по нейния си начин за вчерашното поведение и ми каза,че не искала да се кара с мен. Искала да се разбираме и че никога нямало да ми каже нещо лошо ,което да ми навреди.Мисля,че спомена ,че трябвало да я слушам ...

Ох , да ви кажа не знам вече какво да правя с нея. Опитвам се в дадени ситуации,когато имам възможност да и покажа,че съм зрял човек ,говорила съм и за това... В един момент е 'Прибери се когато искаш , аз лягам да спя , само да не е много късно' , а в друг момент ' В 19-20:00 да си у нас' . Надеждата умира последна,дано да се стегне ,когато ме приемат ,а аз вярвам,че ще успея . До тогава ... не знам. Иначе доверието мисля,че го имаме. Постоянно ми повтаря 'Нали си имаме доверие,не трябва да се лъжем' -не ,че съм тръгнала да я лъжа ,даже предпочитам да си казвам истината,вместо да лъжа и да мажа .

Иначе със сигурност няма да и покажа темата тук,че да покаже нейната гледна точка. После ще последва ... не искам и да си представям какво ! Пък ,когато съм под напрежение не мога да уча нормално.Караниците с нея ме изтощават .

Ти и да и покажеш темата, все тая  . Всеки сам решава за собственото си дете... Не можах да разбера, заедно с баба ти ли живеете? Ако е така още по-сложна е твойта  . В едно сме единодушни тук - говори с нея, обяснявай и повече твоята гледна точка. Дори да няма моментален ефект, малко по малко все нещо ще и влезе в главата.

Определено има надежда да `дръпне` напред жената в толерантността си. Прави опити, но може би не може така лесно да приема факта, че нейното малко момиче е пораснало и е млада жена.
И наистина децата колкото и да станат големи, те са си деца в очите на родителите. Нормални са тревогите и грижите, стига да не са обсебващи.
Щом пък и на собствен гръб е изпитала жената властта на нейната майка и знае какво е, вярвам, че промяната ще бъде в + посока, въпрос на време. Но крайно либерална едва ли ще стане  , по-скоро приемливата златна среда. 

Аз не защитавам въпросната майка, но си мисля, че нещата ще се оправят само с разговори и много търпение.
То е ясно, че на пълнолетно момиче трудно можеш да му назначиш вечерен час и да го строяваш, но жената наистина няма как да се промени изведнъж.

А аз не вярвам, че майка ти ще се промени.
Да, ще пробва да не се меси, но .....човек трудно "прескача" себе си.
И мнение за бъдещия ти съпруг ще има, и съвети за гледане на децата ще ти дава, и как да си обзаведеш жилището....
Искаш или не, ще трябва да свикнеш.
Или да се надяваш да си намериш мъж от друг град.....    , за да се виждате по-рядко.
Не че това ще я спре, де, има и телефони.

Е, не така категорично! Опитваме се да помогнем на момичето, не да я насторим срещу майка й!Нека бъдем малко по-мъдри! Нито познаваш майка й, нито знаеш подобности за отношенията им , а вече определи каква ще бъде и в бъдеще!Пази Боже от такива ''добронамерени'' лелки като теб!

Категорична съм, именно защото съм на възрастта на майка й.   
Децата ми са на 24 и 16 г.Вярно, момчета са, но майката си е майка.
А тя достатъчно подробно описва майка си, за да може човек да си състави поне приблизителна представа.
Точно аз никога не бих опитвала дори да настройвам когото и да било срещу родител.
Надявам се да греша, и майка й да се превърне в една мила, разбираща и толерантна жена.
Но опита ми показва друго.

И кое те кара да мислиш, че всички са като теб?! Моят опит ме е научил , че монетата има две страни. Авторката разказва нещата пречупени само през нейните очи. Никоя от нас не знае предистория на отношения, събития и т.н. Би трябвало , след като все пак си зряла жена да си се научила, че не можеш да добиеш истинска представа за човек, който познаваш само от нечие описание. Да не говорим, че нямаш опита на жена, която сама е гледала дете, нали?  Иозбщо такива генерални заключения не би трябвало да бъдат давани от жена, която твърди че има опит.

 
Ох, много обичам були с мнение и "опит" по всички въпроси
И аз съм на възрастта на майка й. Е, почти.
И на моменти също съм контролираща и изискваща. На приливи и отливи.

Когато си гледаш известно количество време детето сама, и си и майка, и баща, и всичко, тогава давай акъл. Да видим дали ще ти остане време за снимки на торти. Да не говорим, че нямаш ден опит като самотен родител, нито като майка на дъщеря.

Освен това, не мисля, че майката е чак такова чудовище.
И дори да не се промени, нормалните разговори ще помогнат повече в посока сближаване на отношенията, отколкото панаири и разправии. А не съвети от типа: "Бягай далече", "Свиквай", "Омъжи се в друг град", "Не вдигай телефона..."

Интересно, ако някой дава такива съвети на твоите синове, как ще реагираш? Не че няма да основателни...

Това, което вие я съветвате, тя ще го направи със или без вашите съвети.
Едва ли има нужда от още лъжи.
Факт е, че с възрастта недостатъците се обострят и стават все по-силно изразени.
Ако Luflee живее с очакването, че е възможно някога майка й да се промени, към добро, значи да се разочарова след всяко скарване.
По-лесно е, а и по-щадящо, да приеме, че майка й просто е такава, по-закриляща, по-изискваща, по-властна, и да реши за себе си дали и доколко може да го приеме.