Пета тема на чакащите

  • 263 181
  • 2 547
# 1 920
Mi6a76, съжалявам, че сте били толкова път и никаква информация не сте получили. Направо не мога да повярвам. Не бива да ви притеснява възрастта. Обаче вие си го вземете решението. Хареса ли ти поне детенцето? То как се държа?
Виж целия пост
# 1 921
Миша, за наследствени  болести няма кой да ти даде информация  Peace

Момичета, преди 27 дни се роди дъщеря ми. Стоях и я гледах, не можех да повярвам, че я има, толкова невероятно беше и дълго чакана. Ами, за мен от самото начало тя си беше друга личност, някак не можех да я възприема, че е биологически произлязла от мен. Сега се напасваме и свикваме една с друга. Не знам, но мисля, че няма разлика, ако не бях я родила, тя си е едно ново Аз, идващо със своите нужди и надежди. Да, беше в мен, но вече сме две  Peace Така е с всяко дете, независимо как е дошло при  нас. Надявам се не греша  Hug
Виж целия пост
# 1 922
Първо, честито на Кати за втората хубава новина за днес - дано бързо да мине времето до събирането с момиченцето ви.

А на Миша - на мен също не са ми чели дума по дума доклада на детето ми - казаха ми майката на колко години е, че е дала отказ веднага след като го е родила, няма данни за семейни заболявания и до тук с доклада му, не знам какво точно очакваш да чуеш от там. Мен ме интересуваше повече дали е здраво детето и как изглежда - друго какво да ми кажат ?!?!?
От твоя разказ само не разбирам какво е отношението ви към самото дете - хареса ли ви, допадна ли ви ......... ?
Другото, което бих искала да ви кажа, пак от опит, не се подлъгвайте по разказите на мнозина тук, как като се видели с детето и любовта ги праснала с парцал по главата - извинете ме за израза, ама...... Grinning Аз самата бях чела много такива разкази и в началото се чувствах много объркана от липсата точно на такива чувства - сигурна съм, че някои ги изпитват или си мислят, че ги изпитват, но това далеч не е задължително. В последствие говорих с много мои приятелки, които са раждали децата си и въпреки това в началото не са изпитвали нищо, чувствата дошли с времето - при мен стана същото - колкото повече време минава, толкова по-силна става обичта ми към него. Та може би и вие затова се чувствате объркани - помислете и не прибързвайте с отказа - дайте си шанс, пък може би все пак това е вашето дете - съдбата си знае работата  Wink
Виж целия пост
# 1 923
Самира, горе-долу няма и какво да пазарувам, тъй като си имам племенничка на две години и половина, която прекарва в къщи доста време /просто ни е приятно и на двете и сме голяма любов/, така че освен легло, шише за вода, прибори за хранене и специална играчка за моето дете няма какво друго да купувам, тъй като всичко е оборудвано за малко дете.  Laughing А и каката каза, че ще й предостави нейните дрешки, които вече са й малки, а и те са си като нови. Само си представих как като я види облечена ще я дърпа постоянно и ще иска да ги свали. Тя много държи всеки да си знае дрехите и да не пипа чужди, но все пак за момента е благоразположена. Всякакви принадлежности са налични и в момента.  Joy А, и обувчици ще трябва да купя. Даже вчера, когато бях на срещата, хората от дома бяха много любезни и казаха, че провеждат обучения по сменяне на памперс и хранене на малко дете, при което едвам не се разхилих. От горе-долу двадесет години все има малки деца в нашето семейство. Да са ни живи и здрави всички, а и ние, за да си ги гледаме.

Кати, честита ти дъщеричка! Толкова се радвам за теб! Много прекрасни мигове с нея!

Миша, много се надявам и вие да си харесате момченцето. Вижте го пак и по възможност прекарайте повече време само с него. А и наистина и на две години са си бебета, а и да ти кажа, след това са много по-забавни и общуването с тях е безкрайно приключение.
Аз пък съм очарована от всички социални работници и всички от дома, които видях. Не очаквах такова топло посрещане. Но в крайна сметка важно е детето и вие.
Виж целия пост
# 1 924
Миша, много сте объркани в момента и това е напълно естествено, дългия път, срещата, очакването...надявам се да имате възможност да обмислите нещата и да вземете най-правилното решение за вас.Решението е важно, емоциите са силни.  И аз винаги съм се чудела на тази любов от пръв поглед, явно при всеки е различно, не е задължително да разцъфти на секундата. Аз когато родих ледах , гледах дъщеря ми , толкова объркана бях- питах това моето ли дете е, след 10 години борба да я имам просто беше много странно да я видя, после не можех да се откъсна от нея дори за секунда, но в началото се гледахме и проучвахме. Къде емоции, къде хормони и аз не знам какво , но беше странно. Когато след 20 дена почина не знаех на кой свят съм дълго време след това. Но това е друга тема.
Много често си мисля как би протекла една такава среща, ама предварително няма как да знае човек, всичко е толкова индивидуално. Ние сме писали до 2 години,но ако ни предложат по-голямо дете също сме съгласни. Но това всеки го решава сам за себе си . Ще видите ли пак детето преди да решите?
Виж целия пост
# 1 925
Момичета, явно тръпката от първата среща при всеки е различна. Аз ви казвам, че се влюбих в това мъниче. А щом се сгуши в мен на съпруга ми му се насълзиха очите. След срещата още в колата ме погледна и каза това ще е нашето детенце, нали, без да го питам умишлено нищо. Аз разбрах още като я видя, че я хареса. Пожелавам Ви да го изпитате, защото не може да се опише с думи.
Виж целия пост
# 1 926
Kati , Cveti_76 Честито Пожелавам ви само щастливи мигове с децата ви Hug . Ние реших ме ще откажем детенцето .Мислихме говорихме с моя мъж и така решихме , ако някой е давал отказ  нека ми помогне как се пише отказ. Ние си знаем причината всеки решава сам за себе си ние так преценихме . Нека детето по-скоро да на мери своя дом .
Виж целия пост
# 1 927
Момичета, здравейте ! И аз имам новини.

Бяхме вписани в регистрите през март и в началото на този месец получихме писмо, което мислех, че е за вписване от някоя дирекция, но се оказа предложение за детенце.

Със съпруга ми бяхме на седмото небе от радост.

Обадихме се на социалната работничка посочена, като лице за контакт и тя ни разказа много хубави неща за детето, като натърти, че е здраво и на снимката изглежда хубаво и бяло момченце. Напомням, че ние имаме изискване да няма типичните за ромския етнос белези и черти. Разбрахме се със социалната да й върна обаждане за да потвърдим срещата, тъй като исках да го обсъдя с мъжа ми. Налагаше се да изминем общо 1000 км и да вземем отпуск. Съгласихме се да го направим и след като се обадих да потвърдя, дамата отсреща ми заяви, че искала само да направи едно допълнение към информацията - детето било потъмняло от слънцето, тъй като приемното семейство го извеждало навън на разходка и заради това не било съвсем като на снимката. Бях шокирана и не знаех какво да кажа - това съвсем ме обърка. Хиляди притенения внезапно възникнаха в главата ми. Изрично попитах дали се касае за генетично потъмняване, тъй като майката е от ромски произход. Отговориха ми, че детето е бяло с неизвестен баща. Тръгнахме на педал, чакахме 45 мин, за да ни приеме местната служба. Показаха ни снимка - хубаво детенце снимано със светкавица, било здраво и т.н. Имаше ромски белези, но решихме да не го правим на въпрос. Важното беше да ни хареса. Отидохме на среща с детето и приемното семейство. Когато го видяхме, изпаднахме в огромен шок, защото нямаше нищо общо със снимката. Детето беше не просто мургаво, а направо черно и с всички възможни ромски белези и черти. Оказа се, че никой от съвета по осиновяване, нито от прилежащите соц работници не го беше виждал на живо. Просто са ни го определили по една напудрена снимка. Излишно е да казвам колко тежко ни беше на срещата с детето, защото никой от двама ни не изпита нищо - нямаше тръпка, нито привързаност. Бихме 1000 км, за да ни предложат дете, което беше точно обратното на нашите критерии. Имам две познати семейства, които си купиха деца с рушвет, но ние сме се зарекли да не поощряваме този коварен бизнес. Това е подигравка с чувствата на кандидат осиновители, деца и приемни семейства ! Никой не си беше направил труда да ни прочете досието дори. Твърдяха, че не сме приложили наши снимки, а имахме няколко, които ксерокопирахме до всички дирекции и тъй като по лична карта при вписването бях с моминското си име, дори мислеха, че нямаме брак с мъжа ми и през цялото време споменаваха само моето име като кандидат осиновител, а имаме приложено брачно свидетелство. Нямам думи просто....Откачих. Обадих се на нашите социални да ги информирам - повдигат рамене. Обадих се отново на социалните от другата дирекция, за да им обясня човешки нашето разочарование. Не само, че не получихме извинение за безсмислената и болезнена разходка до другия край на България, а ми се измъкват с оправдания, че на тях така им било казано/разказано за детето и те само ни предали информацията. Написахме отказ с декларация в свободен текст и я изпратихме по мейл. Променихме критериите си на още по-категорични, че не желаем дете с ромски произход и сега вече не очакваме да ни се обади някой.... Confused
Виж целия пост
# 1 928
KittyCatty, колко голямо беше детенцето?
Виж целия пост
# 1 929
Е това вече е ......... Нямам думи! То бива, бива, но толкова простотии не може да се случват. Но е факт, че за никой не е проблем, че ти ще изминеш толкова километри, ще вложиш толкова емоции и накрая ще си тотално разочарован. Първия въпрос, който ми зададоха и на мен беше от кога съв вписана и дали ходя на срещи.  Shocked  Може би това си е практика. Аз може би въпреки всичко случих на социални работници, даже мога да кажа, че бяха супер отзивчиви, но понеже и аз пропътувах не 1000, но 800 километра, само си представям да ми бяха сервирали такова нещо. Ужас! И най-лошото е, че няма на кого да се оплачеш и няма кой да те чуе. Съжалявам за това, което ви се е случило, но се настрой, че всяко зло е за добро. И това, че сте променили критериите си не означава, че никой няма да се обади. Просто, когато дойде времето да срещнете детенцето си, това ще се случи. Успех!
Виж целия пост
# 1 930
Кати, честита дъщеричка и на теб. Много скоро да си радвате заедно и взаимно.
Виж целия пост
# 1 931

KittyCatty, съжалявам за това ,което сте преживели.  Ние още на обучението в Анимус бяхме неприятно изненадани, като ни обясниха,  че едва ли не критериите са пожелателни и никой не се съобразява толкова стриктно с тях. Тогава за какво ги задаваме? Тогава ние още не бяха решили какви са ни критериите и ги обсъждахме на обучението с психоложката. Тогава тя каза в отказа- ако се наложи такъв, да пишем че не сме създали емоционална връзка с детето...аз попитах , защо, не можем ли да кажем ,че например , че искаме здраво дете, а не ни е предложено такова....еми явно не може. Ние за етноса се посочили, без значение, но задължително здраво детенце, след това , което преживяхме по болниците и загубата на дъщеря ми, една болнична ситуация , която не е под наш контрол простоо ще ме довърши. И ако ни се обадят за детенце, пропътуваме разстоянието с надежди,мечти и очаквания и се окаже, че нещата не стоят точно така, много ще се разстроя. Ясно ми е ,че чувствата на кандидат -осиновителите не са приоритет, но ние сме хора,имаме такива...при това силни и болезнени.
Миша, съжалявам,че това не е вашето детенце, много се вълнувах за срещата ви, но ето това писъмце дойде бързо, ще дойде и друго писмо:) Пожелавам ти го от сърце!
Кати, всеки си мечтае за тръпката, която описваш, благородно ти завиждам:)Simple SmileSimple Smile Това си е твоето детенце от мига на първата среща ,емоциите които описваш са прекрасни! Стискам палци делото да мине бързо и да се гушкате вкъщи:)
Виж целия пост
# 1 932
Благодаря, момичета.
KittyCatty, ще си позволя да ти дам един съвет, тъй като аз съм на финалната права на пътя по които ти тръгваш. При нашето вписване всички ни казваха, че ще чакаме с години и аз го очаквах и чаках 1г. и 9м. и чудото се случи. Заяви ясно критериите си за произход и чакай своето детенце. Ако не искаш от ромски произход, просто не го пиши, аз никога не съм одобрявала това което се пише, защото не мога да разбера какво означава ,, без характерни черти за етноса''? Всеки го разбира различно, точно за това се получават тези неприятни ситуации. И мен отначало ми обясняваха, че няма деца, да променя критериите, възрастта и т.н., но съпруга ми беше категоричен.
 Съветът ми е напиши ясни критерии и се настрои за чакане. Това е! Да може да не стане веднага, ще чакаш, но чудото ще се случи, когато ти е писано.
Виж целия пост
# 1 933
Детенцето беше на 1 г. и 2 месеца. Бяхме се настроили да го вземем, но за съжаление не се случи. Нямаше емоционална връзка. Никакъв шанс...това не беше нашето детенце. Не спирам да мисля за това и на моменти ми иде да вдигна лют скандал, да стига до министъра и всички медии. Но в нашата скапана държава едва ли нещо ще се промени скоро. Представителката на съвета по осиновяване беше жена. Чудя се, няма ли деца и няма ли сърце, че с лека ръка подлага на всичко това нас и нищо не подозиращото дете. Колко още отказа трябва да понесе? Добре, че е малко и не разбира. А ние възрастните нямаме този шанс...
Няма да плащаме за дете, точка ! Не го правете и вие, защото по този начин всички ставаме съучастници в една безумна схема на изнудване и трафик на деца. Днес ще го продадат на вас, утре на някой педофил. Онзи горе ще ги съди, не ние. Извинявайте, но съм адски афектирана. #2gunfire
Виж целия пост
# 1 934
А в кой град ходих те ако нее тайна
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия