Пета тема на чакащите

  • 263 171
  • 2 547
# 2 145
  tiptoe
Днес подадохме документите. Дано донесат късмет на всички Вярата, Надеждата и Любовта!

Поздравления за новите мами  bouquet и успех на чакащите  Flowers Four Leaf Clover!
Виж целия пост
# 2 146
Успех на всички. Да се оплача ,че някой хора пак не си вършат работата ,та тази седмица трябваше да сме на курс и чаках обаждане от ЦПО. Но се оказва ,че нашата социална въобще не ни е включила,а моря ви предишната седмица каза,че и места ни е запазила. Много се ядосах ме защото тя започна да се вайка че остава малко време ,и как щяла да напише доклада. Дано от тук на татък не трябва да се караме.
Виж целия пост
# 2 147
Нашата социална работничка е много в час с нещата. Всичко беше организирано в рамките на 3 месеца, съобразено с летните отпуски. Сега чакаме доклада и след него мислим да започваме с по-големите вълнения ... писъмца, обаждания, ...  Praynig
Виж целия пост
# 2 148
Да мили мами наистина на този светъл празник се сбъдна нашата мечта.Вярата и надеждата ни донесоха частицата любов която ни липсваше.Всичко е перфектно  и след  дългото чакане празнината вече е запълнена , това малко човече беше липсващата част от пъзела който аз озаглавих семейно щастие.Вече 6 дни от както сме заедно , но имам чувството,че винаги е била част от нас.Семейството в което е била до сега са и дали чудесен старт в живота, на тях едно огромно БЛАГОДАРЯ!!!!!
Виж целия пост
# 2 149
Да мили мами наистина на този светъл празник се сбъдна нашата мечта.Вярата и надеждата ни донесоха частицата любов която ни липсваше....

  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet
Честито МАМО!
Виж целия пост
# 2 150
Честито, Снежи!  Hug

Дано по-често да четем такива постове в темата! Вдъхват ни надежда. Simple Smile
Виж целия пост
# 2 151
Честито Снежи!!! Много радост да има в дома ви и с всеки изминал ден на е все повече!!!
Виж целия пост
# 2 152
 Честито Снежи! Дано скоро да дойде и нашият ред.
Виж целия пост
# 2 153
Имам един страничен въпрос към вече осиновилите мами, обаче не знам в коя тема да го задам.
Скрит текст:
Въпроса ми е: Трябва ли да помисля за легло на което аз ще спя в детската стая, като му дойде времето или е по-добре да спя в нашата си спалня с мъжа ми? Двете стаи са една до друга.
Виж целия пост
# 2 154
Какви са ви възрастовите ограничения?
Виж целия пост
# 2 155
От 2 до 4 годишно дете.
Виж целия пост
# 2 156
Пипи, същият въпрос ме вълнуваше и мене преди повече от 3 години  Simple Smile

След подробно проучване на куп литература и след опита на моя приятелка, която осинови девойка на 2,5 години реших, че правилното е детето да бъде в отделна стая. Малко по-късно този въпрос го обсъждах и с психоложката, която ме консултираше. Нейното категорично мнение беше, че за детето е по-здравословно (емоционално) да спи отделно!

Сега и личният ми опит - дъщеря ми беше на 3г 10м, когато я осинових. От първия ден спи сама в леглото си в отделна стая. Няма друго легло там и при нея не може да спи друг възрастен. Първоначално седях при нея докато заспи, разказвах приказки, пеех песнички и т.н - може би около месец. Имаше кратък период на страх, но бързо премина. Един ден си поговорихме, че когато човек се наспи добре на сутринта е спокоен и щастлив, усмихва се повече, а мама има сили да тича и да скача даже  Joy Joy Joy От тогава до сега детето заспива само на петата минута, след ката сме се целунали за "Лека нощ!"
Много, ама много важно е да си ляга по едно и също време - при нас зимата заспива между 20:30 и 21 ч, лятото 21:30.

Имам мнооооого приятелки с осиновени деца, които спят при тях в леглото и за тях това е о.к
За мене не е, защото аз отглеждам дъщеря си сама и всяка "свободна" минута ми е ценна, а малката първата година всяка нощ бълнуваше и се мяташе, което означаваше аз да не спя въобще половин година  ooooh! - кой щеше да ни гледа след това и двете - не знам  newsm78

Надявам се да се включат и други от старата гвардия  Hug и да споделят опита си  Simple Smile
Виж целия пост
# 2 157
Alleks, благодаря ти   bouquet . И аз се надявам други мами и татковци да споделят опита си.
Виж целия пост
# 2 158
Едва ли има еднозначен отговор на този въпрос. Води се по детето. Направи това, което ти искаш, отстоявай го, но имай предвид, че може и да не стани точно така, както си го планирала. Аз бях приготвила детска кошарка за детето ми, в която тя спа ... цяла една нощ. На втората нощ се събуди с неистови писъци, цялото легло беше мокро от сълзи, смених чаршафите ииии тя тотално отказа да легне повече в нея. Сега се разпорежда с моята спалня и си спим заедно, но аз все пак нямам съпруг, който да ме очаква в друга  стая. Тогава може би щях да съм по-настоятелна да си спи сама. За мен обаче така е страхотно улеснение, тъй като не обича да я завивам /въпреки, че като дойде в къщи искаше да я повивам едва ли не/. Изчаквам да заспи хубаво и тогава пристъпвам към действие. По цяла нощ се преследваме кой завит, кой отвит. Когато е болна много по-добре ми е да е до мен и да я следя постоянно. Но си признавам, че аз съм мека Мария и за някои неща я оставям да си прави нейното си. Но и детето ми е упорит овен и не позволява да не постигне нещо, което е намислила. Засега и двете сме доволни. Аз по принцип съм от хората, които са съгласни да не спят, но да съм до детето, което отчитам като минус, но засега не мога да го променя.  Laughing
Виж целия пост
# 2 159
Нашия син беше на почти годинка, когато си дойде в къщи. Много се чудих стаята, която ремонтираме заради него дали да я направим детска или обща спалня. Мислех си, че е добре да си спи отделно, но до тогава все пак в стаята е имало и други деца и се чудих дали няма да се чувства самотен и това допълнително да го натовари психически. От къщата, в която беше ме посъветваха ако имаме възможност да му предвидим отделна стая, защото един ден така или иначе ще трябва да го отделим от нас и ще има драми, а така в процес на адаптацията ще е по-лесно - на ново място и сам в стая. В стаята му има разтегателно фотьолче, което преди ползвах само докато беше болен и в първите две нощи, когато се стискаше за мен и ревеше, тогава заспиваше върху мен, защото аз му бях единственото познато нещо, а него му беше трудно. През деня нямаше проблем, заспиваше си сам в кревата и стаята. На третата го сложих в кревата му. Реших, че ако продължим да спим двамата ще свикне и после ще е трудно да го отучим. Друго важно нещо, което ме посъветваха е не свиквай детето си на нещо, от което в бъдеще ще трябва да отучваш. Оставих го малко да пореве и отидох при него, гушнах го и пак го оставих в кревата, след това седнах на земята и го гушках през решетките (това го споменаха на курса, много ми помогна). Така всяка вечер го оставях все повече време да си пореве преди да отида и да го гушкам през решетките, докато си свикна и през нощта да заспива сам. След време имаше период в който аз имах нужда да го гушкам през нощта и се няколко нощи се възползвах, че той се разплакваше и вместо само да го успокоя, аз го взимах при нас за да си го гушкам и да си доспиваме заедно. Беше много хубаво докато не започна да го прави всяка нощ и това да ни пречи. Сега действам според ситуацията - дали е болен, дали сме на чуждо място и го е страх или просто не иска да е сам, но предпочитам и за това така му говоря, че всеки си има креват и всеки си спи в неговия - мама и тати си спат в техния и той в неговото креватче. Според мен изключения са допустими, но не да станат и практика, защото в един момент ще се загуби възможността на родителите да бъдат насаме през нощта.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия