Втори клас - втори срок - 5

 Книга за джунглата съм я взела от библиотеката и ще видим до къде ще я прочете.Оригиналния вариант е.

Книжката за Лиско   я имам но първа част. Много е стара.

hedra ще го поръчам сборника ,мерси!
 

Момичета да ви почерпя ,имам именник Константин:

Честит именик, vela и весел празник! Много поздрави на всички с имената Константин и Елена!

Честит именик, vela! Честито и на останалите именици! 

от списъка на CZA/благодаря за който/ Романи за деца на Кестнер биха затруднили моя. Антон и Точица със сигурност. Двойната Лотхен може би също. Приказки за съжаление вече не смея да му предлагам.
Лиско ни е любим герой отдавна, даже още не схващаха защо се смеят като им четях за Чими. Сега вече са наясно и двамата с диалозите, но си признавам, че до голяма степен го дължа на драматизацията. Аз имам едно старо лилаво и едно оранжево дебело издание, където са включени и по-нови истории, като тази за Ягодите.

Честит празник на всички именници!
Антон и Точица малката я прочете миналия месец, много и хареса, както се казва на един дъх я изчете. Същото направи и последната седмица с Матилда. Двойната Лотхен също и е от любимите. Обаче  Алиса в страната на чудесата няколко пъти я започва и все не и допада и я зарязва.

Самуил отсече, че това лято ще чете само Хари Потър и си е поставил като цел да мине 4,5 и 6 книга. Обещах му, че ако ги прочете, ще му купя и 7-мата 

Да са здрави всички именици!

Благодаря момичета!  

Ние върнахме вече учебниците. Но по англ. език не са успели да минат целия материал.

А при ва как е?

Четенето ще е мъка пак при нас и това лято, все още търся тема която да го заинтригува. Чете, но не с кеф.

и при нас така - и с английския, и с четенето... голяма мъка е това четене, не мога да разбера защо 

И нашите учебници вече са събрани. По немски не успяха да вземат последните 4-5 урока и ни накараха да си ги преснемем и догодина ще започнат с тях.
При нас четенето също е все още мъка - липсва желание, нищо че има 6 по четене . Бързо губи интерес към почти всичко - освен компютър и ТВ 
На 31 ще имат шоу в Актовата зала, после госпожата ще им раздаде бележниците и списъка с книги за лятото и след това ще ги почерпим децата.
Купих му за подарък за края на учебната година "Голямата ваканция" (от тук препоръчана, както и Хайде да напишем, за да упражняваме писането), няколко от книжките "Аз и сестра ми Клара" и една книжка от поредицата "Детективите Агата и Лари" - надявам се поне тези да му харесат.

Целия юни и началото на юли ще е на т.нар. Дневни зелени лагери - две седмици Приключенско лято – 2013г. и после три седмици Детски клуб Приятели. След това ще сме заедно на почивка, следва 1 седмица лагер с класа и остават още почти 2 месеца, през които ще е при бабите.

Моето е съгласно да чете, стига само да са кратки нещата, иначе губи интерес, като повечето деца. За скоростта, с която нашите деца живеят и са свикнали да се случва всичко, четенето е ужасно бавно и мозъкът им лесно прещраква на друга вълна. Повечето хора го възприемат за недостатък... аз не съм убедена, че е така, просто децата растат във време, което е тотално различно и използват други медии за получаване на информацията. За жалост обаче това време е преходно и все още се използват както старите, така и новите медии. Децата са в ужасно неприятната ситуация вече да не са добри в едното, което ще отпада (четенето) и още да не са добри в другото, което ще се развива (навигирането и анализирането на информация, придобита чрез други медии - клипчета, филми и т.н.).

Но пък това е част от проблема с нефункционалното четене - четат повърхностно, без да се вдълбочават и понякога без да вникват в четеното. Пък и никой не ги учи да правят връзките... в американските училища им се набива в главата от първи клас още правенето на връзки - връзка с мен самия (по какво прилича или се различава от мен героя, преживявал ли съм такава или подобна случка), връзка с други книги (прилича ли ми на друга книга, по какво прилича и се различава - емоция, сюжет, герой...) и още едно имаше, но в момента не мога да се сетя (акълът ми е блокирал от седмокласните изпити). Не че американците са пример за нещо, но в сравнение с нашата система поне нещата са разбити на малки стъпки и е по-лесно да се следват. При нас е доста академично и се изисква някак по дифолт да умеят разни неща, върху които реално не се работи и не се обясняват.

По немски в училище имаме едно страхотно табло с пътечките, които се изминават при четене, трябва да взема да го снимам, защото има хубави идеи, с които да помагаме на децата.

да, децата ни живеят в друго време, но четенето за мен е много важно и не защото ще стане по-умен или интелигентен, ще получи някаква супер информация или каквото и да било, а защото четенето дава нещо много важно - възможност да се изразяваш правилно и да го правиш без затруднение. Затова държа толкова на четенето, защо ми омръзна от ъм, ум, ъх каква беше думата, защото речникът му е беден и колкото и информация да получава от клипчета, филми и т.н. това по никакъв начин не обогатява речника му. Защото докато тече филмчето той нито веднъж не се напъва да ме попита за значението на дума, която не знае, докато като чете го прави.

ПП И защото гледам колегите ми, които са от наборите, които спряха да четат и замениха четенето с гледането на филми и получаване на готова информация - едно смислено изречение не могат да напишат, какво остава за нещо друго - не бих желала това да е ограничение за детето ми и намирам, че изразяването е много важно за развитието му.

Какво ли ще е бъдещето без четене... следва да се развие телепатията, за да сме в синхрон с бързото получаване и обработка на информация от другите медии. Те и вестниците тръгнаха по тази линия: максимално кратко и главно - грабващо с първите думи, пък било то и грубо, неелегантно и т.н. изразяване.

Наистина сме в някакъв преход, но според мен ще успеят тези, които интегрират и двата подхода - четене и ориентация в бързите медии. Ще видим... бъдещето наистина е интересно.

Моята начална учителка беше казала, че четенето развива фантазията, защото трябва да си представиш това, което се случва, а филмите ти го дават наготово. Има логика в това.

Моето дете чете с удоволствие - главно това, което наистина му харесва, но като цяло четенето се отпуши през миналата лятна ваканция - когато всъщност се научи да чете гладко. Но познавам умни деца, с таланти - например в музиката и/или спорта, които просто странят от четенето. До дете си е... и възрастните сме различни.

Дзвер, заставам зад думите ти с две ръце.   И аз много държа на четенето, при това четенето от хартиена книга. Зарибявах децата от бебета (буквално) с книги и резултатът е налице: каката чете чак неприлично много (освен това пише малки книжки, разкази и стихове, вече съм им изгубила бройката), а малкият няма търпение да се научи (тъй като все още не умее, "чете" книгите по свой начин, запаметявайки написаното на всяка страница).

Ох, учебници... Нищо не са събрали още. От началото на месеца ходят с пълни чанти, защото всеки момент щели да бъдат събрани. И още не са. Английският май няма да успеят да приключат така като гледам. Немският успяха, но с учебника по английски са по-назад.

Аз при моите наблюдавам други неща просто - и двамата се гледат в къща, зарината с книги, чете им се от далеч преди да са проговорили и особено с баткото още до преди да тръгне на училище бяха изчетени половината неща, които после им дават за лятната ваканция. Оттам нататък обаче четенето им е спорадично... и е по-скоро изключение, независимо че ме виждат аз да чета непрекъснато. Баткото има прекрасен речник и изказ и на български, и на английски (не е мое мнение, а на госпожата му по БЕЛ от курса в 7. клас и на учителите му по английски) - просто мозъкът му работи така и попива такъв тип информация без всякакво усилие.

Дребното има изключително еклектичен речник - използва адски странни думи и изрази много на място, и много добре си назовава емоциите с думи, като и двете неща определено не са дошли от четене, а от филмчета и вероятно от общуването между нас (това за емоциите специално). И двамата ме питат за думи, които не разбират, независимо къде са ги чули. Нейният мозък обаче е по-математически настроен и съответно няма изгледи да е като баткото, а ще си имаме проблем с езиците.

Смешното е, че аз съм филолог, чета от 5-годишна и до момента съм изчела (и продължавам да чета) невъобразимо количество книги, държа на четенето и на книгите и виждам какъв е ефектът от липсата или недостига на това... което не ми пречи да имам и друг поглед над нещата. Отлично знам, че моето мнение за начина, по който се развива света, не е популярното - както знам обаче и това, че няма само един възможен път за постигане на дадена цел Всички правим най-доброто, на което сме способни в едно преходно време

Това е много важен момент за развитието на речта, изразяването, (а и за много други аспекти). Те може и да не четат, но получават почти същото, ако им се говори, обяснява и т.н.
Четенето на приказки като малки също много обогатява - не случайно всички деца обичат да им четат (поне аз не познавам такива, които да не обичат)