Любители на Котки Тема 72

Моето го взех много бълшливо, пудрих го с пудра  но и сама се заех с трепането на гадта

Тя е родила секцио и е кастрирана сега... шита е, съвсем не е за къпане  
Пък и котка на 7 години, живяла само на улицата, надали ще понесе къпане. Няма да оцелея.

Julia_21, при пораснала котка такова хапане и драскане е проблемно поведение, и е въпрос на възпитание или характер. Но при малките котета е нормално. Те са пълни с енергия и така си играят. Пораснала котка би пазила бебе или дете, защото е вече пораснала и осъзната, и има инстинкт да пази по-млади от нея котета когато играе с тях, а по асоциация и малките на други видове (кученца, бебета и т.н.). Докато едно малко коте, самото то е още бебе и не разбира много от такива неща, така че не може да се очаква от него да му дойде отвътре да пази човешкото бебе. Като поотрасне, се предполага че ще му дойде акъла

Казваш, че играе непрекъснато с предмети; а ти играеш ли с него? При котките има два вида игра - самостоятелна игра и социална игра. Първият вид е когато котето си играе с предмети - играчки, топки хартия, кутии и т.н. Вторият вид е игра с друго животно или с човек. Котката има нужда и от двете, и задоволяването на единия вид няма да я спре да търси и втория. Така че котето може да подскача цял ден след топчета и хартийки, но това не му задоволява нуждата от социален контакт. Сигурно затова "напада" теб и бебето - иска да си играе с вас, и тези "нападения" в неговата глава са покана за игра. Така че освен разните играчки, всеки ден трябва да му отделяш време и за игра с теб. Препоръчително е два пъти на ден по 10-15 минути. Важно е по време на тези игри да не посягаш да играеш с него с ръка, крак или друга телесна част. То трябва да разбере че човешкото тяло не е за драскане и хапане, дори и на игра. Играй с него с играчки на връв, на дълга пръчка или по друг начин отдалечени от ръцете ти. Хвърляй му топче или играчка през стаята - някои котета обичат да гонят или да донасят хвърлени играчки. Вземи си лазерно фенерче, или обикновено такова, или му прави слънчеви зайчета по стената или пода с огледалце, карай го да ги гони и да тича докато се умори. Играй с него докато каталяса, и след това ще се кротне.

Ако по време на играта (или през останалата част на деня) пак посяга да драска или хапе, за да го отучиш можеш при всяка "атака" да го пръснеш с пръскалка с вода. Ако дотогава сте играли, кажи силно НЕ! и го пръсни, спри играта и излез от стаята. Не изнасяй него от стаята, излез ти. Котките, както и кучетата, разбират този социален сигнал много по-добре. Когато играят и единият от тях прецени че му идва в повече, или бъде несъзнателно наранен в играта, спира и се оттегля на безопасно място, и така другият разбира че е прекалил. Ако го вдигнеш и го заведеш в друга стая, за котето самият контакт с ръцете ти може да бъде разтълкуван като продължение на играта, или друга игра, и така губиш посланието на действието си. Важно е котето да не бъде удряно като наказание за груба игра, защото може да си помисли че искаш да играете още по-грубо, и ще започне и то да ти шляпа шамари Много хора тълкуват това като "озлобяване", но всъщност котето си мисли че искаш груба игра и отговаря подобаващо.

Надявам се да намериш ефективно решение. И все пак котешкото детство е доста кратък период, като порасне ще се кротне. Ако не напълно, то значително повече отколкото е сега. Като стане на 6-8 месеца го кастрирай, това също ще помогне с поведението (и с маркирането). И аз съм против пускането на домашна котка навън, заради нейната сигурност и по хигиенни причини щом имаш бебе, но в този случай е особено непрепоръчително защото котето е малко. Не може да се пази само и без зоркия поглед на майка си (или твоя) може да пострада по най-различни начини. Пускането на малко коте само навън е още по-безотговорно отколкото пускането на голяма котка сама навън.

Дидитка  при нас се получава точно както си го описала два различни види игра най любими са и апорт на мишка и криеница, особено с криеницата става голяма игра и много се забавляваме.
Ние играем поне 30 мин на ден активно, но пък спим необезпокоявани цяла нощ.

О да, криеницата и гоненицата са много полезни. Стига да не завършват с "хванах те, ръф!"  Богданка много обича смесица от криеница и гоненица, накрая ме изненадва иззад някой ъгъл и скача към мен, но в последния момент спира в краката ми и гледа сконфузено  Тя беше голяма като я взехме обаче, и не знам дали предишните й стопани са я научили да се спира (и как), или сама се контролира, но никога не скача върху мен със зъби и/или нокти, винаги спира в последния момент.

Да точно нещо между криеница и гоненица, ама е весело. Роуз не посяга само си умира от кеф като ме намери  и после бърза да се скрие тя.

Блазе ви с такива игриви котета колко улични съм милвала, така копнеят за ласка милите и се търкат с главички, така жадувам за такова коте, а не за шипков храст

Шони размазана на топло и дълбоко умислена 

Маша много обича да играе с нас на гоненица и криеница. И като я обземе непреодолим бяс, на който ние не можем вече да насмогнем, почва да търчи напред-назад като линейка с присвити уши и боен вик "мя-мя-мя-мя-мяк!", дебне ни, изскача иззад ъглите и с нинджа-хватки ни блъска в краката с четири лапи, лети във въздуха, после бяга. Но не ни наранява; тази игра малко плаши децата, особено по-малкото. То се разбира много добре с нея и Маша много я пази при игра и търпи да я прегръща през врата силно; само като се разиграе, подскача високо колкото главата на детето (без да го пипа), мяцва и бяга бясно. Но малката вече разбра, че няма страшно, само малко се стряска от изненада понякога.
Не насърчаваме хапане по никакъв повод, играе си с нейни играчки, които хапе. Нас ако ни гризне леко, веднага й става виновно (защото се караме и повтаряме "не хапи!") и започва да ближе ухапаното място, да заглади вината

Сушата се хвърля на краката ми като вървя- ту на единия, ту на другия. Все едно ходя с котешки пантофи. май и друг път съм го споделяла. Обвива крака ми с лапи и тяло  Много е забавно и готино, не драска грам. Никоя друга котка не го е правила това.
В началото често отнасяше настъпване, но вече свикнах и вървя по- внимателно, а и тя се пази 

фея  Ако самото животинче не иска да излиза вече съм съгласна да не се пуска .

Аз да дам отчет, вчера след обяд си прибрах момиченцето, будно но още замаяно. Снощи дъщеря ми ходи да я види, даде и малко вода със спринцовка, че не искаше да пие. Днес ходихме пак да я видим, вече се храни, вода пие, мърка и се гали в нас, но като ни няма стои скрита. Раната изглежда добре, дано всичко да е наред. В събота тръгваме с нея за село и до понеделник ще си я гледам вкъщи, но като си тръгнем ще я пусна при братчетата и.
Много ми стана жал за котките, които бяха докарани за кастрация по програма на общината, бяха наблъскани по 5-6 котки в една малка клетка, милите толкова бяха изплашени. Ние също кастрирахме нашето коте по програма на общината, но платихме 35лв., а има и безплатно, но там кръцват ушенцата на котките.

Да се похваля. Вчера ходих да посетя моята Марселина/която претърпя операция по кастрация и отстраняване на подкожни образувания, в последствие оказали се карцином/. Струва ми се наедряла, хапва си нормално, пие водичка, умилква ми се както преди и си е възвърнала злобата и хъса за живот. Много ме радва 
Дано си изживее старините спокойно

Навремето един лилав, плюшен заек ни спаси от набезите на Женя към човешките пръсти.
И вземането на втора котка изигра прекрасна роля.
Сега Женя е една уравновесена, добричка и неагресивна котка. Дори и когато сме я награбили да я цункаме, ако не ще в момента, просто се откопчва без да дере и хапе.
Мила е друга бира. И сега понякога се спуска на някой подал се пръст под завивките. Но обикновено Женя има грижата да я изтощава с борби.
Като се набият взаимно, се гушват!

Здравейте, с радост се включвам в тази тема, обожавам котки и откакто се помня в дома ми е имало по един представител. Сега съм мама на един бял котарак, който се оказа много своенравен и неподлежащ на възпитание, въобще истинско бедствие, много е дяволит, ама си го обичкаме, чистим и подреждаме поразиите всеки ден и така