Любители на Котки Тема 72

Здравейте и от нас със Орлин ( Котьо).
Понеже, като го намерихме беше много окаян, гурлив и грозен, го кръстих на изпълнителя Орлин Павлов, със пожеланието като порасне да стане хубав като него.

Ето накратко нашата история дотук. Мацухи за съжаление не се върна повече. Много страдахме и плакахме за него и осъзнахме грешките, които сме допуснали, за да се стигне дотам, че да не го видим вече.

 Аз междувременно забременях и точно тогава намерихме Орлин. Първо ме беше страх, че може да ми пренесе някоя зараза, защото не знаех къде е бродил и от какво е болен и го държахме в една стая от къщата, в която още не сме се нанесли. Ходехме да го храним. Водихме го на лекар, казаха, че не е болен от нещо страшно, макар че главата му изглеждаше изкривена. Аз въпреки това не смеех да го взема у нас, защото се пазех като ровко яйце - дълго чакана бременност беше. Никой не искаше да осинови Орлин, въпреки обявите, които бяхме пуснали в разни сайтове. Само Ери от форума прояви готовност да го вземе в къщата на родителите си, но преценихме, че е твърде малък и е опасно за него там.
Междувременно се случи така, че при мен се появи огромен риск бебето ми да е с генетични увреждания и лекарите ме убедиха да направя аборт. Минах през големи терзания и депресии, които все пак успях да преодолея и съвсем имах нужда от мило същество, което да дарявам с грижите си. А Орлин всеки път като отидехме да го храним започваше да мърка и да се гали. Зажаднял беше, горкият за ласки. И така реших, че вече е крайно време да го взема у нас.
Вкъщи е от февруари насам, доизлекувахме се и се гушкаме заедно всеки ден. Котьо е едно безкрайно гушкаво и мило котараче ( с изблици на издивяване в определени моменти). Много е контактен и може да казва: "Мамо" 

Ето го да го видите какъв е орлинест:





Това не са му най-новите снимки, оттогава сигурно е пораснал още повече, но аз като го виждам всеки ден не мога да направя разликата.

Делфи, а дано и при нас да е така с бълхите! Днес като ги разчесвах момите, май на Милчо видях една черна точка. Та за всеки случай поне още веднъж ще ги накапем.

Да ви кажа новия прякор на Мила- Милчо. Заслужава си го, даже понякога е "бат Милчо".

Професорке, айде бе!

Бутински, ако питаш мен, Орлито даже е надминал ОП по красота! Знам за котик от друга тема и те чаках тук!

Бутински, размазващо прекрасен е Орлин  

Бутински,просълзих се.Орлин е прекрасно създание и съм сигурна, че се е върнал, за да те дари с нежност и присъствие в тежкия момент 

Благодаря ви за комплиментите, момичета  .
Василиса, Орлин е новият котарак. Мацухи, който изгубихме е първия ни риж мачок, но той за съжаление не се върна.
А Орли просто си го намерихме и си го прибрахме, след като видяхме, че явно ни е писано да бъдем заедно и да се гледаме. Аз обаче много се радвам, че той оцеля. Първоначално изгледите това да стане, ми изглеждаха нищожни.
Пу-пу-пу, да ми е жив и здрав 

Ахаа, явно аз нещо не съм разбрала, много се радвам тогава за Орлинчо  Ние като приютихме наш Минчо и той беше доста грозен, с една оголена муцуна, имаше гъбична инфекция, но с подходящото лечение всичко се оправи 

Здравейте, котколюбители, записвам се при вас с няколко въпроса, надявам се да имате търпението да ми отговорите, защото наистина не знам как да постъпя.
Значи, имам две котарани, едната я взехме от улицата, беше на няколко месеца, сега вече е на три и преди две години я изтървахме за малко на село и се окоти. Оставихме женското при нас и сега имаме две глезли вкъщи, които напоследък много почнаха да ми ходят по нервичките  , признавам, че вината е изцяло моя. По-голямата толкова я разглезих, че се е научила да яде от табуретката в кухнята почти всеки път като вляза там. И какво й давам? Чипсове, соленки и разни такива "човешки" храни, които дори за нас не са полезни, какво остава за котките с толкова много сол! Но понеже е злояда и много рядко я виждам да яде от купичката си гранули, аз не можех да й отказвам лакомствата, които обича, а да ги яде от паничка категорично отказва, за това реших, че по-добре да яде на табуретката какво да е, отколкото нищо да не яде. По-малката е по-дисциплинирана, но и тя се глези за храна. Нямат режим на хранене, имат постоянен достъп до паничките с гранули, понякога им взимам и консерви, в началото им се нахвърлят лакомо, но после не ги поглеждат. Домашна храна не пипват, никакви субпродукти, единствено чисто пилешко, черен дроб, рибка, но като похапнат това 1-2 поредни дни и почват и на него да се мръщят, а на килограми и двете са около 3 кг, като по-голямата злоядка е видимо по-слаба. Само като вляза в кухнята и ми надуват главата с мяукане, а иначе на всичко се мръщят и глезят. Писна ми и рекох да въдворя ред, но как?
Питам ви, имат ли вашите хубавици и хубавци някакъв хранителен режим, имат ли постоянен достъп до храна, или ги храните само сутрин и вечер, примерно? Освен с котешки гранули какво друго им давате и какво е горе-долу отношението на храната, с която ги храните домашна към специална (гранули)?
Иначе не са болни, здрави и енергични са, садя им редовно котешка трева, но само по-голямата се възползва и всяка сутрин си ходи и пасе, но пусто му, не яде от паничка!

Ох, дано не съм ви досадила, за да не стане много дълго после ще ви кача снимков материал да ги видите

Аз на нашия постоянно му сипвам като го видя, че се върти около паниците. Нали сега съм си вкъщи и  гладен не остава. В едната от паниците винаги има по малко суха храна за всеки случай. Знам, че не е правилно така и че го глезим, но...явно не можем да не го глезим.
Редуваме паучове и суха храна. Гледаме да му е разнообразно, защото иначе му омръзва една и съща храна и се муси и не я поглежда.

Е, любимото му е да се навре в нашите чинии като го изтървем. Хващала съм го да ми лочи от млякото.
Иначе да, много обича кисело млекце. И като му замирише на маслини се побърква от кеф. Съответно ми е много трудно да го изпъдя от масата като направя салата. Набара ли отнякъде костилки от маслини, започва да се търка в тях.

А ти сигурна ли си, че мяукат от глад? Нашият понякога си мречи ей така, защото примерно му се играе или иска да му обърнеш внимание, да го погалиш, да му похортуваш нещо. Той даже и отговаря като му говориш, ако е на кеф.

И моята е луда по маслините. А другата по грах от буркан. Вратата на шкафа, където държим бурканите скърца и всеки път като го отворя тя дотичва и почва да реве с цяло гърло, като отворя буркан и няма търпение да й сипя, навира си муцуната да яде направо от него. 
Може би мяукат не толкова от глад, колкото от глезотия, знам ли и аз, защото надават вой главно като съм в кухнята и шумоля с нещо или шетам. Паучове не съм им давала никога, защото все си мисля, че после друго няма да искат да близнат, а и не знам до колко са полезни.
А бе и аз съм много изнервена, сега влизам в 6-тия месец, седя по цял ден вкъщи и това постоянно врякане направо ми лази по нервичките  . Даже днес ми мина еретическата мисъл да ги изнеса в коридора на блока и да заключа вратата и ако някой от комшиите каже нещо, да кажа, че не са мои. 
Ето я по-голямата - Марчето:
http://radeya.snimka.bg/animals/marcheto-i-kalinka.605087.30260889
И Калинка:
http://radeya.snimka.bg/animals/marcheto-i-kalinka.605087.30260888

Хихи, хубави пИсани писАни 
И според мен от глезотия мякат като виждат, че им обръщаш внимание.
Нашия най-горко плаче, ако взлезеш в тоалетната без него  Ще речеш, че майчиното му мляко си взел.
Иначе имат едно много смешно полумяукане-полумрънкане.

buttinsky , много е хубав Орлин! Преминала си през много неща последните месеци... кураж и успех занапред в бебеправенето. Сега като ви  "побае" Орлинчо и ще стане бебе за чудо и приказ 
радея , те те подготвят психически за шума идващ от бебето  Доброто ти мислят котаните.

Сега прочетох по-нагоре за историята на Орлинчо. Много е благ, миличкият, както си е приседнал на дивана  Явно много те обича, щом не допуска и за кратко да сте разделени - ти в тоалетната, той отвън.  Преди години не бих и допуснала, че котките са толкова мили и любвеобилни същества.

Това с тоалетната не знам дали е от привързаност, защото и Мацухи същото много го влечеше WC-то и мисля, че като цяло санитарният възел е слабост на доста котки.  Орльо още първите седмици цопна в тоалетната, но това очевидно не го уплаши.
Иначе винаги разбира кога си влезнал в спалнята и си легнал и идва да ти мърка, даже може да те размачка.
Като беше сам в къщата, като отидехме и ни водеше на диванчето, защото знаеше, че там е мястото за галене и ресане с четката.
Направо не знам как се е чувствал милият сам-самичък там по цял ден.

Ехаа, това коте колко е смело само и как се гуши в него 
Вие познавате ли уличният котарак Боб?
Скоро четох книгата за него.
Ето вижте повече тук:
http://www.knigopis.bg/books/ulichniyat-kotarak-bob/