Любители на Котки Тема 72

А, скарана, виж как помниш  Туфо (рижавия) определено ще попадне на добри хора. А за Джак няма мераклии, но се очертава сладък, с топчеста главичка и леко тъпа муцунка. Сигурно ще грабне нечие сърце и той.

А те на колко са? На мен още ми приличат на мишлета ( в добрия смисъл на думата).
Аз и на моя понякога му казвам Мишльонко, защото сивото му е точно един такъв миши цвят и понякога много интересно си свива ушенцата.
Но такива малки котета не бях виждала отдавна.

Добър вечер на всички...присъединяваме  се към вас с огромно удоволствие 
ама първо да се запознаем
 тук е малка, но на компа нямам актуална снимка/тази е от миналата пролет/
...засега само ще опипаме почвата и ще следим какво се случва тук

Добре дошли 

Много харесвам такива котки аз.
Като студентка имах кратка среща с един Смръцко- точно такъв сивичък със оранжеви очи. Много мил и гальовен беше.
Лягаше ми на корема и мъркаше ли мъркаше и много му се играеше на душата.

Спор няма, гальовни са.....ама когато те решат/поне моята де/
имам чувството че, котките които живеят само в домашни условия са по своенравни

Креми, добре дошли с Бебето! Ама тя извади беладжийски поглед!

Добре си се ориентирала, че тук се плащат данъци-колкото по-рано, толкова по-добре!

Креми  -добре дошли! Настанявайте се и се представяйте! Котки като твоята за мен са Брамс. Едно особено сиво ,меко , кадифено... просто Брамс от всякъде.  



Олеее...умирам от смях    От известно време място не можех да си намеря. Прилича ми Кичка на някого и това е ...ама на кого...
ЕЕЕеее... днес ми светна ! На малкия слон от Странджа планина, помните ли го, от филма "Г-н за един ден". Вижте, около 32 минута
http://www.youtube.com/watch?v=Atttv0JygGs

Едно към едно ,нали    Същия крокодил, казвам ви   Милата ми тя. Опропастила ми е лехата със зеления лук. Ще се опитам тия дни да направя филмче. Скача в лука, мяцка, и се гмурка, върти се като пощръкляла, после бяга към къщи и пак, и пак...Начупи му листата, ей...Ама е много забавна!  

Креми, относно това за своенравието: Може би мислиш така, защото имаш възможност да ги наблюдаваш как се държат през целия ден.
Според мен е нормално да си сменят настроенията.

Но аз, разбира се познавам само гледани изцяло в домашни условия или другата крайност - уличните.
Имаме една баба от блока. Тя редовно храни котките от вилаета и те само като я видят, се присламчват. Каза, че единият от тях си го била намерила през зимата и му помогнала да се закрепи. Сега през деня го пуска навън, явно и тя като е наоколо да го наглежда, а вечер си го прибира.
Като я питах доброволно ли се прибира котачето, ми показа една кутийка валериан и каза, че единствено с него може да го примами обратно.
Според мен не е правилно така, но...така и не разбрах подбудите и да постъпва точно по този начин.
Иначе с нашия Мацухи, който се изгуби и мъжът ми се опита да му разнообразява ежедневието като го извежда на каишка, но това никак не направи котаракът по-малко своенравен, дори напротив. Съвсем реши, че ще си прави каквото си иска и още по-инат и изобретателен в опитите си да офейка навън стана.

Сега Котьо като не го извеждаме, си гледа навън през прозореца. Като ни види иска да идва с нас, но като затворя вратата, не скача да я отваря. Не му е чак толкова неистово желанието да избяга навън, защото не познава района. Не знам като започне да съзрява как ще се променят нещата, защото още не е кастриран, а аз при Мацухи почти не видях ефект от това кастриране. Още повече, че имам някакви задръжки, свързани с други мои лични скорошни изживявания, които ме спират да се навия повторно на подобно нещо. Обяснението не звучи особено разумно, но не искам да изпадам в подробности, защото повечето от вас няма да ме разберат.
Та още не е започнал да маркира, де, но той Орлин, като го сравня с предшественика му, малко бавноразвиващ си пада.
Най ме радва факта, че още не се е научил да скача върху кухненския плот и да ми влиза в мивката   Та в този ред на мисли, не се притеснявам, че се развива бавно животинът.

Иначе и на нас перата на лука са ни любима играчка 

Мерси на всички, добре заварили ...да имам наблюдения...откакто се помня все с котки съм била и уличните сякаш са по социализирани така да се каже/поне тия които допускат хора до себе си/...докато повечето животинки живеещи в затворено пространство проявяват повече характер..предполагам се дължи на това че, не им се налага да оцеляват..пре задоволени са и могат да си позволят лукса да капризничат...абе не зная, нещо много взех да философствам ,
но едно е сигурно...чудесни са и много забавни

Момичетааа, срам, и аз не съм плащала пернишкия си плюшен данък скоро. Ето да видите кой е шефът вкъщи

Лъки гледа шефски

Дзааак

Аууу много е хубав Лъки ..да гушкаш, да гушкаш.....

Хихихи, мерси, той се държи много странно, откакто си го взехме след екскурзията, се държи с нас дръпнато. Сърди ли се или не ни обича вече не знам. Егати тия деца колко са неблагодарни

Ей такива очи отворих , като гледах котешко-кокошата симбиоза.

tea_blue, дай още малко шанс на съжителството между бебо и котьо! Естествено, че детето е на първо място. Помогни на ревнивото котаче да свикне с новото положение! Опитай да натриваш котарака (по муцунката и не само) с някоя съблечена вече от бебето дрешка. Така ще свикне с миризмата и ще започне да я приема като своя, а с това ще приема като свой близък и носителя на аромата - бебко.   По принцип това се практикува за сближаване между котки, когато в дома се появи нова. Но не виждам пречка да се опита. Успех!

utopia, Шефът е   с-т-р-а-ш-е-н!

Привет,
Чудесна тема, зарежда с положителни емоции, макар понякога да натъжава   
Малко ви поизгубих следите, но ще наваксам 

ИКСИ  как можеш да сравняваш Кичето с прасенцето бре  (ама верно има прилика)
buttinsky, на 2 седмици са.
Добре дошли на новите попълнения