Жената Дева/7/

За падането на пердето - много съм търпелива, мога да изтърпя доста, но минат ли се границите и падне ли ми пердето, както казват приятелките ми, да не сме ти насреща, та дори и около теб. Както пише nana77 и човек утрепвам. Все пак имам някакви спирачки, де. За лигли, кифли и подобни също, ни общ език, ни нищо, просто пълен игнор, докато не ми докажат, че не са такива. . С ММ също нямаме мъжка и женска работа. Той пръв изкъпа големия син, като се прибрахме от родилното, аз и майка му се чудехме откъде да го подхванем, а той и грам не се замисли. Като ме усети, че се смотавам и не ми се готви (а ми се случва май често), просто се хваща и набърква някаква манджа, която винаги ми е по-вкусна от моите. Аз пък съм по ремонтите, ни се дразня, ни ми пречи лудницата, аз съм инициаторът за тях и добре си поработвам. Обичам да променям нещата със собствени ръце. Иначе избеснявам, когато някой "майстор" си е оставил ръцете, ами и му плащаш на всичкото отгоре и трябва да оправям след него, щото пък ме дразни, като не е направено както трябва (според мен! ).
Притеснението го изживях с годините, много бях притеснителна, и сега ми се случва, но не е като преди, вир вода ставах, зачервена, ума и дума губех. Също имам малко приятели, но наистина приятели. Остана ли сама се чувствам прекрасно, самодостатъчна съм си. На шумни многолюдни сбирки трудно издържам, предпочитам по-камерните компании. Откривам, че с порастването ми (с възрастта, де ) все по-добре се чувствам в собствената си кожа. И си викам, ей, като одъртея, ще съм най-добре както е тръгнало!

Аз говорех за наистина крайна ситуация. Три са били в живота ми. Тогава нямах спирачка.
Иначе да, свръхконтрол имам даже. 
У нас ММ готви само, ако съм супер заета и нямам никакво време. Но тогава му написвам дословно в скайп как се готви месо с ориз или месо с картофи и няма проблем. Сам не може да готви

Мисля, че желанието ми да готвя не е от Девата, а от асцендента ми Телец.  Но тоя Телец още повече допринася да се вкарвам в размисли и да зациклям и анализирам. 

Аз също обичам да си върша всичко сама, скоро правехме ремонт, облепях, боядисвах, много ми е кеф, чувствам се удоволетворена така.

   И аз съм така с пердето    И аз имам случаи в които добре,че е имало кой да ме спре. Търпелива съм много,но прекали ли някой...имало е случаи в които буквално сякаш нещо ме тряска по главата,става ми черно пред очите и ми идва нечовешка сила. Едно гадже преди години два метра мъж в ситуация в която нямаше кой да ме спре го съборих на земята, с едно движение го засуках за блузата и той падна и кръв му бях пуснала,сцепих му устната и дотук ще спра,че срам ме хваща      Обсебваше ме,следеше,знаеше всяка мое движение и ми звънеше посред нощ. Не издържах!
   И мен ме вбесява най-вече несправедливостта и особено насилие,обиди и подигравки към по-беззащитни хора.

Развесели ме! Направо си го представих! Заслужил си го е, много мразя някой да ми отнема свободата, да ме следи, недай боже да иска обяснения........За глупости, де, и разни въображаеми неща, иначе и сама си казвам всичко.

И аз съм имала екшън ситуации. Имам чувството, че влизам в някаква роля и ставам супер-гърл!

Иначе пък съм умирала от притеснение пред шефове примерно. Потя се, червя се и кротувам.

Мен по принцип това, което винаги ме вбесява и ме изкарва от равновесие е лъжата. Под всякаква форма. Ненавиждам подобни хора - лъжци, лицемери и подляри. Подлизурковците също.
Поради което още от пръв ден, когато се събрахме с ММ, му казах - има само едно нещо, което не трябва никога да правиш - да ме лъжеш. Първо, защото ще те хвана. И второ - хвана ли те - мъртъв си.
11 години сме заедно, де 

Апропо за мен изневярата също влиза в обобщаващата дума "лъжа". Нямам нищо против да дойде и да каже - не те обичам вече, тръгвам си. И после ако ще да спи с цяла София и три от Кремиковци. Човек трябва да живее с достойнство. За мен това е много важно. Така живея и го изисквам.

Нана, подкрепям вярата ти в истината! Малко се успокоих, като написа, че си с мъжа си. 

И аз страшно мразя лъжата и неизпълнението на дадени обещания 

nana77, може и от зодията да е, но и аз така мисля и действам, все едно аз съм го писала горното! А как усещам лъжците и хитрувковците, ама много от рано, често други не ми и вярват, а след време ми го признават. Наистина просто усещам, когато някой лъже, лицемерничи или манипулира. Дотолкова, че дори ми е приятно, ако някой е успял да ме изманипулира, много рядко се случва, но наистина казвам "евала на тоя, успя" и не ми е криво.

О, да и като гледам скоро няма да се отърва от него  
Шегичка.

С ММ имаме изключително еднакви възгледи и принципи за живота, въпреки че той е Лъв, а аз Дева. Даже съм го хващала на моменти, че е много по-краен от мен (което според мои приятели е невъзможно  )
Но е факт, че за 11 г. сме се карали един път и то аз бях виновна. Но тогава още не го познавах толкова добре, колкото сега.  

Лабрекс, аз не съм толкова опрощаваща. Мога да замълча, но съм злопаметна и в крайна сметка подобно действие спрямо мен стига до конкретния завършек, който никога не е добър за лъжеца. Или по-просто казано - в конкретния момент мога да премълча, но черната точка е вписана, прошнурована и прономерована и аз не мога да го преглътна наистина.

+1  
За съжаление някои ''човекоподобни'' индивиди никога не стигат до този извод! Но те не си заслужават дори и да ги ''храним'', тях Господ достатъчно ги е ''нахранил''.: )

   Точно! Един път изгубя ли доверие,което за мен е много важно и край! Обвиняват ме ,че съм много крайна...
 

Един интересен цитат от интернет пространството за жената Дева -

''Що се отнася до задевките за девствеността на Девите, с които представителите на зодията трябва да свикнат на работното си място, е добре да знаем, че думата „девствен" първоначално се е отнасяла до жените, които не са принадлежали на мъж иначе казано, характеризирала е независимия женски дух. Личността на Девата високо цени уединението и независимостта - в Девата винаги има една част, която чувствате, че никога няма да докоснете. Девите актриси, като Грета Гарбо, Ингрид Бергман и София Лорен притежават това качество на хора, които сякаш ви казват „не се приближавай много".

А, то и аз хич не съм от тия, дето им минава лесно или забравят. Като слон помня лошотиите и ......идва моментът, когато напомням, както се казва тъпкано връщам. Хич не съм опрощаваща, но имам няколко случая, в които са ме изманипулирали и, когато съм го разбирала, наистина не ми е идвало да се разсърдя дори. Но не е било за някакви съществени неща. Иначе страшно много преживявам, ако ме обиди близък човек, от други, дето са ми някак отстрани, не ме засяга толкова.
И съм отвратителен физиономист. Като студентка се занимавах с криминалистика и преподавателят все казваше, че добре се справям с всичко, но с мен трябва да върви някой, дето помни физиономии. Стигала съм дотам, да обърна глава настрана, точно когато някой ме поздравява, не нарочно, просто съм кон с капаци. Пет пъти се запознавах с приятел на ММ, накрая ме перна по ръката и ми попита колко пъти ще се запознаваме. Преди по нощите ревях, като ми кажат, че съм надута и затова така правя. Сега вече ми е смешно, защото често са ми казвали какво са си мислели за мен отначало, пък какво излязло в действителност, като ме опознали. Но преди колко нерви ми струваше това.......Та има ли и други такива девички, или съм някаква бяла птица в това отношение?


За мен е вярно, уединение и независимост, много си ги ценя и харесвам! И това за "не се приближавай много" - често съм чувала, че респектирам (не знам как точно ) или, че някой не смеел да ми каже нещо си там.....Обикновено казвам, че ни щипя, ни хапя, какво толкоз!