

не че ми е смешно де 
има да ядеее 
но както вика моя мъж по-добре да гледам за месец колко ще сваля, нищо че почти всеки ден качвам

Хайде отивам да я свалям на долното ниво на сгъваемата кошара, че много наднича и ме е страх да не реши да надникне малко повече.
Надявам се, че по-голямата част от майките не я спазват
Тия статии май по-добре да ни ги спестяваш 



Триехме потребителките, които само се записаха, за да са в списъка отпред с термините, но после не пишеха изобщо. Все пак темата е отчетна, а не статична с данни и списък 

Слагай там на око едно кубче, какво се взирате в тия грамчета, ще падна 


Не споря, че е нещо чудесно (предполагам).
Но да седя с обриви отвън и отвътре ден след ден, уповавайки се, че все някога ще ми мине... не съм толкова смела просто 

) е ОК, расте си детето, здрав е (пу-пу!), вече усвоява нови начини да си изразява мнението, сумти много смешно ту като одобрение на нещо, ту като израз на недоволство
Вече стои прав като го подпираме или облегнат на облегалката на столчето за хранене и ми изглежда много различен така - нали все съм свикнала да го виждам я легнал, я седнал, т.е. по бебешки, а като стои си е като малко детенце вече. Той пък колко е горд от себе си в тия моменти - пъчи се като паун
Но определено не е от най-подвижните деца, а и е някак предпазлив.
От зеленчуците този месец (2-ри месец захранване) въведох тиквички, батат и грах, от плодовете - праскова, маракуя, кайсия, манго и грозде, дълъг списък, бях планирала по-малко неща. Така или иначе не виждам реакция от нищо, така че нямам грижи. Следващият месец захранване ще му предложа месото, масло и сирене и още няколко зеленчука, и това ще е. Мисля тоя месец да му правя повече домашни пюренца, че и аз като Дафи съм с нов пасатор и ми е кеф всеки ден да бъркам нещо.
Поне нещо хубаво да има в това тъпо пазаруване на всякаква техника - откровено казано, аз изобщо не си падам по подобни неща и малко дори се дразня от такива покупки, техничарски, в повечето случаи са излишни, а и ние уж се опитваме да спестяваме, мъжът ми определено има проблем с подобни харчове и не успявам да го превъзпитам (засега)
Накратко, омъжва се племенницата на ММ, тя вече към 1,5 години е с един французин, много симпатично момче, доскоро живяха заедно в ... Салвадор (Централна Америка) и преди 2 седмици дойдоха в България за кратко, след което тя остава тук временно, а той заминава за 1 година на работа в Саудитска Арабия. Та спонтанно решили да се женят хората, искали да е малко по-хипарско, по дънки и само с кумовете - решили, че след като се женят в България, роднините на момчето няма да изявят желание да дойдат насам - е, да, ама те казали, че идват
За капак има 1001 формалност от страна на френската страна - разрешение за брак, отделно съобщение в родния град на момчето, че ще се женят и ако има някой против, да сигнализира - е, това ме уби просто, някаква странна практика. Та след тия 1001 перипетии, дано успеят да се оженят младите
- вчера пристигна и го облякохме, човекът като се наду
- разбра, че е много готин явно. Ще бъде голямо приключение с този мъник на сватба, но понеже цялата рода ще сме там, ясно е, че няма на кого да го оставим... А на мен ми се очертава някакъв безумен уикенд - петък вечерта ще ходим с приятели в един ирландски пъб, в събота (дано е хубаво времето) ще сме набързо с майка ми в Белград, а в неделя на обед сме на сватба с малкия Мандарин. Ако оцелея след този уикенд, ще се разпиша
) - реших аз да съм максимално незабележима покрай моите впечатляващи мъже, щото и ММ е решил да бъде забележим с някакво винено сако и червена вратовръзка на точки
Така че за мен остава да се скрия в малка черна рокля и това е. 
, че много гадно от това, което описваш. Същото съветвам и Тефитка за Яворче! - знам, че нашата педиатърка е фен на хомеопатията (това е добре, поне при по-леки проблеми не изписва директно тежката артилерия), но понякога не помага.
), изчаквам организмът сам да се справи с "проблема" и едва когато се наложи, давам лекарства. Но когато се налага, не се замислям и не се страхувам - просто заедно с лекаря бихме следили бебето и това е. Знам, че хомеопатията е модерна, но... не се влияя от такива неща.
Аз само мога да си мечтая да сваля 10 килограма и ми е малко криво, но каквото такова... И както искаме второ бебе, си представям
- трябва да се взема в ръце най-после
Между другото, има ли вече някои, които мислят и планират опити за второ скоро? Ние толкова се въодушевихме от това да имаме бебе
(пък и то е толкова безпроблемно, милото, пу-пу!), та много ни се иска на зима да започваме пак опити - в семейството на мъж ми са все мъже, искам и едно момиченце, пък. Даже сме му измислили и име - Аврора, сигурно е малко префърцунено, но е рядко срещане, а и на нас много ни харесва. Мечти 
[/color] 
Много сладки бебоците. За мен освен приятно, беше и полезно, научих доста неща. От много ходене не ни остана време една снимка да си направим обаче. Надявам се пак да се видим. За съжаление, днешният ден няма нищо общо със вчерашния. Не сме излизали навън, за сметка на това гледам да наваксам с уроците.

Жива те ожалих, честно
Казвахме й Алочка, дъртият вампир едвам ми остави тройка една година
Така че за мен остава да се скрия в малка черна рокля и това е.
Ще ме скъсаш
ММ пък е решил да заложи на бяло, като почне от чорапите, та стигне до вратовръзката
Аз пък съм в червено и най-много да ни се подиграват, че сме Пижо и Пенда на сватба 

И аз, когато Кики като малък боледуваше си казвах - второ ли? Никога
Аз едва не умирам от стрес сега, та камо ли още едно. Но когато поотраснат е по-различно дори боледуването. Не, че по-малко ме боли за него, но е голям, казва си, разбира, по-различно е 

Явно ми се доверява напълно за храненето! 
Аз пък най-накрая се боядисах!



Нещо му стана последните два дни, не знам защо. Дано е просто период, не ми се ще отново разходките ни да се превърнат в стрес и за двамата 
Препоръчани теми