то като не иска детето 

за глутена можеш и 1 лъжичка да дадеш, хубаво е просто да присъства уж всеки ден, но не мисля, че е фатално и да пропуснеш
Всички избушваме рано или късно, аз самато също го правя - и аз плача с глас даже, страшна картинка е отстрани. Но ти пак си си силна 
Като Бюти.. ако ги докарам 5-10мл. на ден се радвам. Ако и давам с лъжица обаче пие, но много бавно и на мен все не ми се занимава


Не си го слагай на сърцето, мила, нормално е да ти е трудно с две малки деца. Ха едното, ха другото, голямото си иска своето, малкото пък въобще неможе без мама и така се губим в ежедневието, търчеейки между децата. И на мен често ми се реве и си поплаквам, но си казвам, че става по-добре положението с всеки изминал ден и гледам да не се оплаквам. Помощ не отказвам вече никаква, дори се съгласих с ММ да вземем жена да ми помага, колкото и да не ми се иска, но само за да му угодя, защото за него това ще ни реши проблема с моята постояяна заетост и натоварване. Ще видим каква ще я накъдрим и междувременно не губя ритъм и гледам да не се отпускам.







Следя я в фб 
При нас това може да продължи не повече от 10 минути и след това мама-клоун трябва да се включи 
И задължително снимки искаме от натоварения уикенд 



Това в кръга на шегата.



))) Малко преди НГ тръгваме за Боровец... и то следобед понеже сме много организирани и не тръгнахме сутринта, както беше плана. Съответно вече сме при метро на Цариградско и аз установявам че съм си забравила портмонето с все документи и пари у дома и един реееев, разтрепераха ми се ръцете, краката, почнах да си изсипвам съдържанието на чантата торба на седалката и рева ама вече и със сополи и гледам - насреща ми портомонето. А малчо седи и ме гледа и като ревна и той - бяхме опасна картинка. Мъжа ми седи и се смее... и те така.... а колко пъти съм ревала от някоя дума казана накриво от някой близък, но ми е ясно че са хормони и ще мине и замине и сега май-май пак съм си аз
Аз не посмях да отида на лекар, а може би трябваше, доста нерви щях да си спестя, ама.... както и да е
откакто родих мразя да ходя на лекари, не че преди много обичах де 



толкова ми е жал за болни дечица, не че има начин да се предотврати, всички ще минем през болести ама ако може по-малко и по-рядко най-добре, да цункаш патенцето сладко малко 
)))) някой стари по=широки обувки още си ми стават, ама повечето нъцки и онзи ден от Суисис си купих два чифта да не ходя боса, а пък те едни удобни и спортни екстра са за парковете и градинките
и аз имам да ходя на сватба през август.... но има още мнооого време, само това ме крепи
иначе да - черна рокля ще е
и ще съм шаферка 
айде чаооо засега
Аз бях писала, че майките с две, да не говорим с три деца, сте железни!
), гузно ми е, понякога му се карам в ситуация, в която ако нямах второ дете със сигурност нямаше да му се карам и се чудя дали беше добра идеята с породени. От друга страна, когато и да се появи второто, първото малко или много се ощетява откъм внимание, а пък да остане само в семейството не е добре. И като се сетя колко много! исках второ, имах като че ли физическата нужда да имам второ бебче възможно най-скоро, и като си видя второто съкровище и всяко подобно размишление се изпарява! Не е лесно, но според мен като малко поотраснат и бебоците и започнат да са малко от малко самостоятелни, ще стане по-лесно.
А и не искам никой да ми помага, хем аз сама да си ги гледам, защото са малки и имат нужда от мама, хем не обичам никой да ми се мотае в краката и да ми шета из къщата и в един момент ставам супер мама, ама такова понятие май няма. Таткото много помага откъм домакинстване, но той ходи и на работа и помощта е основно вечер, а аз вече съм се изнервила порядъчно през деня, колкото и да съм спокойна натура по принцип. Плюс това за 8те месеца на гледане на 2 бебета съм имала 2-3 изпускания на нервите (винаги са ставали след комбинацията кола с кафе
), но никой не е железен. И както Иглуб е казала, определено причина за всичко е че си поставям високи летви-да е сготвено, да е ошетано, да са нахранени, да са разходени, да са наспани, облечени, да обърна внимание на всеки в игри и занимавки, да сме на всяка манджа мерудия(рожден ден, или друго мероприятие), да се изкажа в Бгмама
Няма почивка, всичко е на педал. Вечер да изкъпем едното, другото, вечеря, приказка и т.н. Но сега е такъв период, ще мине. Плюс това много повече са хубавите дни от лошите, слава Богу! И покрай задълженията, се опитвам и да им се радвам, защото растат като гъбки и никога повече няма да са толкова малки и никога повече задълженията няма да са такива и връщайки се назад ще ми липсва всичко това.
После ще има ходене на работа и пак едно и също, и ще си мечтая пак да съм в майчинство и да съм затрупана от тези емоции.
Изглеждала съм на някаква притеснена майка дето я е страх от самата процедура...както и да е, излязохме и се запътихме към къщи, мъжът ми се върна на работа, а аз пак с двамата бързам, защото беше адски студ, Иво вече мнооого му се спи, крив е, тръшка се, аз го "тътря" към къщи, прибрахме се със скандал, той вика и крещи по улицата, съседки ни видяха и гледаха учудено, качихме се горе и го сложих да спи викайки и Матеа докато ни гледаше пък заспа изненадващо а аз като ревнаааааах, не мога да се оправя, добре че мъжът ми ме успокояваше по скайп, после и вечерта, няма как има и такива моменти. Но тогава не се оплаках тук, не обичам да се оплаквам, чувствах провалила се майка, все едно не мога да предвидя нещата, така че да няма нерви нито от моя, нито от страна на Иво. Решението в случая беше бъгиборда, за да не се нервим, ама сега го осъзнавам. Та така. 
Не бързай да правиш заключения, че ще приключваш с кърменето. На мен така предния месец много ми намаля в един момент и след 2 дни ми дойде и се нормализира кърмата. Може пък и ти да си пред цикъл.
А дори и да не си пред цикъл, просто си има такива периоди, мисля, че всичко ще се нормализира. 


И аз съм с едно вкарано месо и без вкаран глутен...
Каза, че й е гадно само да се оправдава защо няма време да пише и, че ни чете и гледа във ФБ.
представих си Кам колко е сладка. А на теб пък от къде ти хрумна да и разпръснеш трохи? Като прочетох разхвърлях и си помислих, че следва играчки, а то било далеч по-интересно. 



Много неща вършиш и пак си недоволна от себе си.
Но си права, че всички си имаме моменти, в които "издишаме". 







Щях да те питам, а ти онова правило за храната и количеството спазваш ли го? 
има такива моменти, особено с породени деца, много е трудно, наистина, аз не мога да се справя и затова не съм си и помисляла за такова нещо. Но рано или късно ще отмине и ще стане по-лесно 
Разкажи после.
а ти в отчетната на Иво пишеш ли също? 
Днес ще падне експлоатация на уредчето

Препоръчани теми