Мед.център "Репромед" Плевен-2

Миши татко, рано ви е за бременни симптоми. Аз до деня на теста нямах и грам симптом - гърдите ми бяха меки и нямах и грам болки и в тях и където и да било другаде. Само корема ми беше малко подут, а теста показа доста височко ЧХГ...

Иначе нямам против да си реалист, аз обаче вярвам, че ще имате прекрасен коледен подарък

Сега давам акъли, но тогава като нямах симптоми бая се бях сдухала и аз като теб бях сигурна в неуспеха. Добре, че имаше мили момичета, да ми набиват "канчето" на лични...

ооо според мен си песимист, не реалист ( не ми се сърди) 
Песимист си защото си черноглед и предубеден, а нямаш доказателства, за да бъдеш такъв. Неизпитването на симптоми не е доказателство за отрицателен тест и неуспешен опит. А и е много, много рано. Ако трябваше по това да се съди то теста трябваше да е сега не на 21.12. така че послушай Надежда. До 21.12 има време и допоследно нищо не се знае. След нашите неуспехи, то на теб се разчита да разчупиш каръка и да ни докажеш, че дядо Коледа е добър
Искам да ти дам един съвет. Не го мислете или по точно се опитайте да не го мислите. Занимавайте се с нещо, за да е по леко минаването на дните до теста и не се вглеждайте в липса или не на симптоми.
Снощи четох книгата на д-р Стаменов " Надежда за дете"  препоръчвам я на всеки който не я е чел. Има я в pdf  формат на сайта на клиниката.
Миши татко - успех        

mishi_tatko недей така искрено съжалявам за evm123 и love forever и мога само да им кажа "момичета не се отчайвайте!!!всеки се спъва по пътя, но когато искрено вярваме и полагаме усилия, рано или късно ще го постигнем!", но ти нямаш повод да се отчайваш и подкрепям изцяло evm123, когато ти казва, че си песимист какви симптоми се предполага, че трябва да има на 5 ден след трансфер? аз нямах абсолютно никакви симптоми, а ЧХГто ми беше в небесата от двете бебета.

Знам, че последните новини са все лоши, но трябва да вдигнете глави и да не се хващате за неуспелите, а да вярвате, че ще имате успеха на тези, които вече са бременни и дори имат родени здрави бебенца. Ужасно е да има отрицателни резултати точно преди такива хубави празници и повярвайте ми, свива ми се сърцето като се сетя какво изпитвате, но като се предадем в която и да е борба в живота не си помагаме! Така че горе главите всички, знайте, че тук имате приятели и хора, които ви разбират и с които можете да споделите и mishi_tatko, след 10 дни очаквам една адски развълнувана и щастлива публикация от твоя страна

точно така Madnini , кажи му го и ти, защото вече започвам да се чувствам зле не толкова от резултата си отколкото, че сгреших че го публикувах и така може би подсланям лоши мисли в тези който все още чакат техния резултат. трябва да вярваме , защото само с вяра се постигат хубавите резултати. Ако не вярваш на лекаря си и не искаш сам да си помогнеш и лекарят ти няма как да ти помогне, за тези който са вярващи в Господ ( аз не съм) ако не вярвате , то и Господ няма да ви помогне. Ако нямате вяра, че могат да се случат хубавите неща, то така предизвиквате съдбата и те няма да се случат. Независимо кой в какво вярва- дали съдба, дали Господ , дали лекар, дали в положителен резултат то трябва да имате вярата. Тя е тази която крепи хората, тя е тази която дава сили, тя е тази която помага да се постигат хубавите резултати.
Миши татко , знам че ужасно боли един провален опит, независимо какъв е ( нека забравим естествен или ин витро), знам че неуспеха си е неуспех и , че боли ужасно много, знам какво са напразните надежди. Вие проявявате някаква си защитна реакция от провалените си шансове досега. Именно вие искате да се подготвите за неуспеха предварително , за да се защитите от емоциите след това. Искам да ви кажа, че това е ужасно глупаво, това трябваше да го обмислите преди самия опит, ако смятахте че не бихте понедли още един неуспех то трябваше да си дадете време преди да започнете нов опит. Сега важното е да се стегнете и да мислите позитивно, да очаквате положителен резултат. Връщане назад няма, така че каквото такова. Да ако не стане , ще страдате, но не мислете в момента за този момент. Гледайте напред и на горе, ако пък не стане, живота продължава и вие трябва да продължите да се борите в името на вашето щастие, както сте се борили до сега. Вие сте като идоли за мен и това което ме очаква, от вас черпя сили да се боря, защото вие не сте се отказали досега , няма и да се откажете, следователно аз нямам правото да се оплаквам и да казвам, че нямам сили да се боря след като вие имате. Моля ви като мои идоли не ме разочаровайте, а се стегнете.

забравих да кажа, че бях чела дневника на едно момиче. 10 години борба, много изследвания, много ин витро процедури все неуспешни, много напразни надежди, много емоции. Накрая успехът. Последните и думи преди да заключи дневника си бяха: Всичко си заслужаваше затова което гледам в креватчето до мен, ако трябва пак да изживея всичко отначало , не се замислям и казвам, че бих го изживяла отново и отново в името на моята рожба.

Kato si pesimist po lesno priemash ne uspeha

Накарахте ми се хубаво, набихте ми здраво канчето,  evm123 почти ме просълзи с написаното, накархте ме да се почуствам страшно неудобно и с право, за това че вместо аз да ви успокоявам за несполучливия опит, стана точно обратното - вие мен ... и можете да продължавате да ми набивате хубаво канчето до 21.12 и тогава ... И тогава пак ще си говорим кой е бил песимист, кой реалист и кой прекалено голям оптимист. Искрено се надявам да се окажете прави, но до тогава аз ще продължавам да съм стъпал здраво на земята, да наблюдавам и анализирам фактите, вместо да се рея някъде високо в небето и да тая едни огромни надежди.

И не ме разбирайте неправилно - не съм се отказал от тази битка, камо ли от войната която водим, защото докато сме живи и здрави с моята половинка, никога няма да се откажем от мечтата си да чуем бебешкия рев на нашето дете в дома си!

Разберете ме че просто пораснах, че се научих да бъда по сдържан в мечтите си, че  от натрупания опит се научих да гледам реално на нещата, да ги приемам такива каквито са, да ги анализирам, а не наивно като дете да вярвам сляпо че всичко ще е наред. Ето например, какво стана с вторият ни опит, при който със съпругата ми вярвахме и се надявахме на 100%, когато дори и за миг не бяхме си помисляли че на кръвния тест ще видим една огромна нула, въпреки че действителността ни се набиваше в очите и ни говореше точно обратното?Ще ви кажа - сгромолясахме се от много високо, а след преживяната загуба от първото инвитро, този резултат направо ни сравни със земята.

Знам че не е хубаво постоянно да се вглеждам назад, но човек трябва да се учи от грешките за да не ги повтаря. Знам че е по-добре в такъв мометн да бъда оптимист вместо реалист, но знам също така че е по-добре да бъда по сдържан в надеждите си, отколкото да се осланям само на тях.

И накрая да не забравя да кажа нещо много важно - Благодаря ви че ви има момичета!       

Скъпи миши татко, казваш : "да гледам на нещата реално..., а не наивно като дете да вярвам сляпо, че всичко ще е наред"  Никой не те кара да бъдеш дете, нито да вярваш сляпо, но и също неискам и да песимистичен, това си е песимизъм не реализъм.

Другото " при втория опит се сгромолясахме от много високо". тук искам да питам при стари твои коментари когато четох историята ти беше писал, че след втория опит сте го понесли по леко от първия? поне така бях чела аз. като цяло няма значение всеки неуспешен опит е болезнен, но исках да те накарам да прочетеш този коментар, защото малко си противоречиш.

и малко уточнение за значението и синонимите на песимист, реалист и оптимист:
песимизъм- философски възглед, който включва разочарование от действителноста и недоверие към добро или успешно бъдеще. Мрачно отношение към света, при което човек вижда винаги лошото. Синоними- отчаян, разочарован,унил , обезверен, обезсърчен, обезкуражен.

реалист - разбиране на нещата, основано на съществуващи в действителноста връзки, факти и др. метод за пресъздаване на действителноста такава каквато е, с нейните типични черти. Човек който гледа реално на нещата, който се съобразява с действителноста.

Оптимизъм- специален философски възглед, според който светът се развива към по-добро, усъвършенства се. Бодро и жизнерадостно световъзприемане, характеризиращо се с вяра в успеха, в бъдещето. Синоними- доволство, задоволство, самозадоволство, спокойствие, блаженство, вяра, надежда.

Според написаното ти си гледаш песимистично на нещата, защото за да си реалист ти не гледаш на нещата реално, защото нямаш факти и доказателства, че това ще е неуспех, защото не се съобразяваш с действителноста, а тя е нито успех, нито неуспех.

Стига вече теории. Опитайте се по- малко да го мислите и това е . Само напред и никога назад . 

Миши татко, вярвай и мисли позитивно. Предполагам си чувал за един от най-великите закони на Вселената – Привличането. Този закон може да бъде обобщен в три думи: МИСЛИТЕ СТАВАТ НЕЩА! Повечето хора не разбират, че всяка мисъл има честота и може да се измери. Мислите изпращат магнетичен сигнал, привличащ аналога обратно към нас! Представи си живот в охолство и ще го привличеш към себе си! Това действа винаги и при всекиго. Проблемът е че повечето хора мислят за онова, което не искат, а после се чудят защо им се случва отново и отново.
Законът за привличането не прави разлика дали възприемаш нещо за добро или лошо, дали го искаш или не. Той просто откликва на мислите ти – така е създадена Вселената.
Ако си се вторачил в дълговете си, в провалената си връзка, ако се чувстваш ужасно – това е сигналът, който изпращаш към Вселената...
Горещо ти препоръчвам да гледате с жена си филма The secret, сигурна съм че ще ви бъде много полезен 

то и книга има май ще взема и аз да дръпна филма отново, че одавна съм го гледала, може да ми подейства благоприятно точно в момента когато отново ме е обвзела побърквацията от отрицателния резултат. Почнах какви ли не глупости да мисля...

много съм изнервена, не спирам да чета и да чета, имам чувството , че ще се побъркам вече. Моля за коментар какво мога да направя друго като изследване освен досегашните : Спермограми, хормонални изследвания при мен и цветна снимка, фоликулометрии, какво друго?

Другото е, че все повече се навивам на лапароскопия, според вас удачно ли е на този етап?

Много съм объркана вече и незнам какво да правя и какво да мисля. Трябва ми трезва мисъл и за това я търся от вас, защото смятам, че аз не мога в момента да мисля трезво. Досега както вече бях казала един доктор с преглед на ехограф ми поставя диагноза за хидросалпинкс, след което правих назначена от Пенков цветна снимка според която тръбите са проходими, но аз някак си нито вярвам на първия лекар, нито пък съм убедена на 100% в резултата от снимката, затова си мисля за лапаро, за да изясни нещата и да сложи точка по този въпрос. От друга страна искам лапарото, заради мои лични съмнения за ендометриоза поради налични симптоми, които разбира се не доказват нищо, но все пак в мен остава едното съмнение и лапарото е единсвения вариянт за потвърждаване, отхвърляне или изследване на ендометриоза. Иска ми се да мога да откажа всички варианти защо не се получават нещата или да се открие проблема, защото само когато се открие проблем, може да се пристъпи към неговото разрешаване. Не съм споделяла с Пенков подозренията си за ендометриоза, защото съм го оставила той да взима решенията като лекар. Споделяла съм за варианта за лапаро преди и той е на мнение, че не е удачно да се прибягва до нея без причина. За мен обаче вече почвам да се замислям за нея поради горните причини и освен това на цветната снимка резултата освен проходими тръби е, че те са с тесен лумен и нагънати. Това може да е вследствие на операция от апендесит и сраствания след нея както сме коментирали и с Пенков. Въпросът е , че освен че тръбите може да са проходими , срастванията също са проблем според мен и не само. В зачатие това коментира едно момиче, че може да са проходими тръбите, но срастванията може да ги задържат и фиксират и това пречи. Това ми е в момента главното изтезание дали или не лапаро?  От друга страна може би е малко рано за нея, тъй като досега бе открит проблем с моите хормони, този проблем беше разрешен с лечение и лекарства и първия месец след като го разрешихме пробвахме и не стана, сега втори опит и също не стана, като дори се подсигурихме с прегнил 5000 да сме сигурни, че фоликулът ще се спука и подсигурихме нещата след това с утрогестан, но уви нищо. Нямаше проблем този път да стане и това ме кара да не мога да спра да го мисля и какво да правя. Най-редно би било да се изчакат още някой друг месец с проследяване и ако не стане тогава да пристъпя към лапаро, защото може би сега бих избързала след така да се каже 2 опита неуспешни след разрешаването на хормоналните проблеми. Проблема е, че все повече започнах да се отчайвам, писна ми цялото чакане и все отрицателните резултати, просто май ми се опънаха нервите много. Моля за съвет .

evm123, двата инвитро опита в една и съща клиника ли са правени?

доколкото я прочетох инвитро опити изобщо няма, само опити

Мда, ама като няма кой да чете

аз рядко чета толкова дълги работи, ама сега се постарах 

нямам ин витро опити тъй като правихме изследвания да търсим причини защо не става естествено, единственото което катехорично е потвърдено за хормонален проблем който оправихме, след това са двата опита ( естествени) след оправянето на хормоните, като последния опит както писах подсигурихме спукването на фоликула с прегнил и подпомагане на лигавицата с утрогестан за по добро имплантиране.

evm123, два опита за естествено забременяване са твърде малко, за да се каже, че освен хормоналния проблем, има и друг. Правете още няколко опита, не се шашкай така предварително