КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 27

Да, ще се радвам да обясните с по-прости думи.

Човек е динамично същество, обградено от също толкова динамични същества. И всичко това, в комплект, предизвиква различни случки, които от своя страна ни изпълват с мисли и емоции. И всеки един от нас, пречупвайки през призмата на собственото си мислене, реагира по различен начин. Понякога случките предизвикват различни травми. И не винаги успяваме да реагираме динамично и да ги преодолеем. И започва едно натрупване в нас. Тези натрупвания на мисли и емоции, които са дълбоко провокирани от нещо предишно водят постепенно до хронифициране на някои физически проблем. Там където е нарушено движението на жизнената сила усещаме неразположения - боли ти ухо, черен дроб, сухожилия .... И когато човек е в такова състояние, трудно може да "се подсети" сам какво и как да промени, за да възстанови сам здравето си.
И когато отидем за първи път при хомеопата той ще види точно тази причинно-следствена верига, която се е получила при нас. Въз основа на цялостната картина от умствени, емоционални и физически симптоми и въз основа на това ние как реагираме на външните стимули, ще определи т.нар. конституционално лекарство. То има за цел да "подсети" жизнената сила как да се възстанови сама. И започва постепенно отлюспване на проблемите, които имаме в нас. Един по един. В зависимост от това, ние как се възстановяваме. Хомеопатът е наблюдател на това процесът да се извършва правилно съобразно принципите на класическата хомеопатия - от горе на долу, от вътре на вън, от по-важни към по-маловажни органи.
Тъй като сме заобиколени от динамична среда по време на този процес на възстановяване на здравето изобщо не е изключено да се срещнем с нещо друго, което да проворика нови неща в нас - шок, вирус, счупен крак .... И тогава съобразно новосъздадена ситуация може да се случи да имаме нужда от друго ХЛ, или ако първоначалното покрива тоталността от симптоми в този случай да бъде предписано отново същото. Това ще види хомеопата в дебелите си книги

 Дарина !
А задължително ли е по закон хомеопатът да има медицинско образование и сам да установи здравословния проблем? Човек не може да разбира от всичко, но все пак, как е по закон?

До колкото зная съгласно закона официално имат право да практикуват като хомеопати само лица завършили медицинско образование.
Но тук се получава голям конфликт между ученото в медицинския институт и класическата хомеопатия.
Лекарите учат, че като те боли гъза трябва да лекуват гъза. А класическата хомеопатия, че трябва да се намери първопричината да те боли гъза.
В повечето случаи (не във всички, сигурно има изключения!!!) завършилите медицина трудно се пречупват и предписват хомеопатични лекарства по алопатичен начин. Което не води до цялостно възстановяване на здравето на човека.
Моят избор е да посещавам хомеопат, който не е завършил медицина и при нужда да следя някои жизнени показатели при съответния специалист.
Но всеки има право да реши това сам за себе си.

Може би в далечното бъдеще и в България ще се появят специалисти, способни да съчетаят двете неща. Ще бъде много добре за пациентите.  А вероятно сегашните хомеопати с по-дългогодишен опит вече си имат голяма представа и от медицина, така или иначе им е необходимо.

Диди, възможно е ... животът непрекъснато се променя. Никой не знае утре какво и как ще се случи.

Хубаво е хомеопатът да знае, че бъбреците на човек не са на тила му
Който иска да се ограмоти за човешката анатомия може да го направи и сам. Има достатъчно учебници. И знанията не се определят от това дали си изкарал 6 на някой изпит, а до колко ти си бил отговорен да научиш нещо.

Според международните изисквания образованието по хомеопатия трае поне 2-3 години (плюс 2 години медицински минимум за немедици). Добрият хомеопат се изгражда след още няколко години ежедневна практика.

В една от книгите ми пише:
Лекарят хомеопат е преди всичко лекар, който е получил традиционното медицинско образование. Освен това е изкарал тригодишни курсове на обучение, в университет или в частно висше училище, за да получи диплом на хомеопат.
 Но се питах в БГ как стои въпросът.
Ето го всъщност закона (за здравето)
Но така като гледам май никой не следи за това, след като повечето действащи хомеопати не отговарят на изискването.

За съжаление критериите в България са занижени откъм хомеопатично обучение не само на немедицинските лица. Темата изобилства от пишещи, опарили се от медици-хомеопати. Боаронопатията, практикувана от почти всеки медик (под път и над път се изписват схеми от "топченца", процъфтява. За мен това е много по-вредно, отколкото дозата, дадена ми еднократно от класически хомеопат)
С две думи, всеки решава сам за себе си - подобно е положението и с българската психиатрия и какво ли още не- връзване, лудници, тъпкане с лекарства...
Билкарството по идентичен начин...
В интерес на истината аз отдавна съм решила проблема за себе си да не ме тровят с излишни медикаменти или ваксини и съм се доверила на хомеопат - нелекар като при необходимост, посещавам и лекар за мнение и диагностика. Хомеопатията с диагнози не работи, но често е полезно да се знае какво точно се случва в човека.
Рискът да се ползва диагноза е доста голям. Ако например се реперторизира симптом - полипи в матка, рискуваме да изтървем доста лекарства със същите симптоми, просто защото не фигурират в рубриката "полипи в матка" и така да изтървем най-показаното лекарство. Отделен е въпросът има ли ги, няма ли ги тези полипи... Затова хомеопатията работи с усещания и симптоми, не с диагнози. Важно е да се знае естественият ход на едно заболяване. Който желае, се информира по един или друг начин.

И понеже етичните въпроси вече сме ги мъдрили много пъти, аз лично не виждам по никакъв начин тези тематики да обогатяват конкретиката на темата. Ако реално са изписани 27 теми, не е чак толкова много да се прочете внимателно всичко - ще се видят истини, много неща в развитие, своеобразна хомеопатична малка енциклопедия.

27 теми, по 50 страници.  Както и да е, спирам с въпросите, предполагам че сте дискутирали почти всичко.  Като мине прегледа евентуално ще се включа, ако имам нужда от помощ. 

Напротив, питайте - по темата. Темата е за това. Който иска повече или смята, че отговорите са незадоволителни, може да чете назад.
Просто виждам, че още не ви е ясно какво е конституция и какво представлява същността на хомеопатичното лекарство, а е по-важно кой може и кой не може да практикува законово, което не е предмет на настоящата тема. Иначе няма лошо.

Между другото старите теми са доста интересни )))
Още по-интересно е, че много от въпросите се повтарят.
А на всичко отгоре, има изключително много отговори от хомеопати и то доста подробни.

Разбира се, че ме интересува дали това (хомеопатът да е и лекар) има значение, още повече че не е минал първият преглед и мога да избирам измежду всички хомеопати, преди да съм се обвързала с някой конкретен. Нормално е да искам да се ориентирам. Кога да ми е важно това, когато се опаря ли? Долу горе съм наясно с хомеопатичните термини и принципи, защото са ми интересни, но по-важното е да намеря такъв хомеопат, който да е наясно с тях и да ги практикува правилно. За да попитам тези неща, които питам си имам причина, не е само да си чеша езика. И благодаря на всички, които се отзоваха с отговори.  
Аз доста стари теми прочетох, но нямам физическата възможност да изчета всички.
Благодаря и на тези, които ми обясниха някои неща и на лични! 

    Някои хора са предразположени към определен тип заболявания. Причините за предразположението може да са много и различни. Понякога те може да са в комбинация и тяхното установяване да е трудно. Например може да е налице фамилна обремененост, постоянни вредни и повтарящи се фактори от околната среда. Понякога е нужно изясняване на проблемите ,които например могат да възникнат в дадено семейство. Така чрез промяна на отношенията между хората може да се окаже превантивно въздействие и да се създаде по-благоприятна среда за развитието на децата. Преди всичко е необходимо да се установи причината поради която има разстроство в душевният мир и наличието на тревожност у пациента. Понякога причините за тревожност са повече и е нужно по продължително лечение и образно казано отделянето на всеки слой подобно на луковица. Конституционалното лекарство е онова което е насочено да лекува меко общите предразположености на пациента,които могат да го доведат до болест. Или може вече тази болест да е налице. Много често пациент с дадена конституция отговаря на лекарството Х в остри състояния има нужда от определени хомеопатични лекарства, макар това да не е желязно правило.
   Принципно правилно подбраното конституционално лекарство може да повлияе в значителна степен много и различни физически оплаквания на пациента. Като конституционалното лекарство в течение на живота също може да се сменя, защото човек е динамична развиваща се индивидуалност.

Аз лично смятам, че чистият опит на пишещите тук с техните "хомеопатични перипетии" ще е много по-полезен, отколкото титлата. Когато се спрете на хомеопат, можете да попитате, за да видите доволните - защо са доволни; недоволните - защо са недоволни и да направите своите изводи.
Завършването на медицина няма нищо общо със спазването на хомеопатичните принципи, още повече, че доктрините са в противоречие. Спазването на хомеопатичните принципи изисква знания, но и морал, който морал в университет не се учи, а в голямата си част основите му се полагат в началните години от живота. Ще си позволя един съвет - да не се пренебрегват медицинските прегледи когато има проблем, защото напоследък доста хора се оплакаха, че в остро състояние често се повтаря, че нещата вървят добре и накрая се стига до драконовски алопатични мерки, за да не излезе положението от контрол.
Успех и силно вярвам, че скоро ще се похвалите. Много е хубаво, когато видиш човека доволен, здрав, осмислен.