Любители на кучета - 36

Почти година сме се възпитавали като малко куче .В началото по 7-8 пъти сме тичали до градинката .Че и посред нощите .И пак -сутринта се събуждала а  до тоалетните на котетата " цъфнала " една "тортичка " и  се ширнала една голяяяма локва . Боже , такава вместимост на пикочния мехур сигурно и аз нямам....  Стигнах до положението да я ограничавам в къщи -  каишката на крака на фотьойла  я закачах като отивам на работа .Ако сглупя да я развържа като се прибера и не излзнем на вън на секундата - локвичката ми беше осигурена . Та ...така . През обедната почивка съм търчала през половината град само да я изведа за 5 минути да се изчишка - да имаме междинно чишкане  и пак се е случвало да сваря локвичка при прибирането ми следобяд . През съботно -неделните , двойните смени  или по празниците със себе си съм я вземала на работа .Понякога и в колата е изчаквала , докато мога да си я прибера при мене ...Изобщо много сме преживяли с нея , но си струваще .Вече си държи без проблем почти по 12 часа ако се наложи . Далеч съм от мисълта , че изненадите са невъзможни - случи се да я хване разстройство , да не се чувства добре  ....но като цяло подобни вече сюрпризи да случайни и единични събития .
Колкото до обучението -  най -бързо усвои "Ела" ," Тук " и името си .Както и едно сигналче като й свирна с уста , че по ред благоприлични причини не е  приятно да се развикам като изтървана в 6 ч сутринта /респ. 1 ч посред нощите  в средата на квартала ....  Свикна с идеята , че след прибиране от разходка лапите се бършат - въпреки ,че когато отива на гости "у баба " толкова бърза да види какви кулинарни изненади я очакват , че лапите доста често се забравят ...
Доста добре сме и със "Седни " - но Дай лапа и Легни са ни малко труднички .Тя , като ляга ...не ляга нормално ,а все се търкулва на една страна и вирва лапи ....
Продължава да се страхува от коли /особенно от мнного близко минаващи или по -гърмящи / , нищо че ми е най -добрата и постоянна пътничка в колата . Така и не върви като хората на каишка .В началото беше трагично - на два пъти ме е събаряла от страх . Сега сме значително по -добре , но не очаквам да тръгне мирно и спокойно в една посока без да се озърта ,да се скрие зад мене , да не  души , да забива рязко на някъде .... От играчки не се интересува , от пръчки и топки също ; естествено , че и не гони пръчки  и не ги носи ..Тоест може от немай къде да хукне след някоя веднъж, евентуално няколко пъти .Може дори да я донесе , но мерака й е до толкова ....Няма навика да си играе с кучета .. По -скоро  бързо й минава интереса  ....Срещахме се с доста  , с всички се разбира , много е радостна като се видят и после ...почва да ми раздава лапи , че и минава на "втора фаза " - скача ми отгоре и се обляга на мене с пред ни лапи . Един вид ми обяснява , че и е омръзнало - " Хайде да си ходим " ... Вече писах , че и от  морето се страхува ... Изобщо картинки сме ..