Любители на кучета - 36

Излязохме както винаги рано с Лора , и както в повечето случаи пред вратата ни чакаше нейната приятелка , т.е. уличното куче на махалата . И естествето ..буше радост , беше скимтене , въртене на опашки подскачане и прочие номера от кучешкия репертуар. Ранните часове , когато няма много хора и движение си позволявам да " престъпя наредбите " и пускам Лора да потича малко , че да се измори и да й мине по -бързо времето / в дрямка / .Та, облекчи се  дЯтето , хукна и заби подир дружката си, а аз подире на бърз ход .И гледам в шубраците  нашето уличниче дебне нещо бяло  ...и като знам че гони и убива котки се развиках и затичах .Мойта , щуравата и тя , подир приятелката си ...като че не живее и не спи с котки дупе до дупе ...ама на . Обаче уличното подгони бялото нещо ...И то хукна панически , ама едно, такова ,странно ...И се разпищя .Беше заек ! Малко бяло декоративно зайче ! Чували ли сте заек как пищи? Аз не бях ....Боже ...още ми кънти в ушите този неистов ужасяващ писък ..Муцката / така й викам на уличното куче / беше точно на муцуна разстояние  пред него  .... Просто за секунди го хвана през гърба и го понесе към другия край на поляната ..А зайчето пищеше , още пищеше докато се люлееше в устата й .Напразно виках и търчах след тях .Не можах да го спася . В другия край на поляната вече ги стигнах .Муцка го беше пуснала на мократа трева , а тя клечеше от страни с изплезен език и сякаш муцунката й беше разтеглена в една доволна , горда и щастлива усмивка .Лора, озадачена ,поддтичваше наоколо  и авво надушваше вулкана адреналин, яд и безсилие ,който бушуваше вече в мене . Приближих до зайчето .Приклекнах над него .Малко , бяло , пухкаво декоративно зайче .Момченце . Душичката му вече беше под Дъгата .Гушнах топлото му телце.Малката , пухкава муцунка сякаш още се движеше ..Муцка само гледаше отстрани .Тя, по принцип не яде това ,което е убила . От безсилие я навиках и напъдих , а тя ме гледаше неразбиращо и озадачено . Лора беше  най -ошашавената  от трите ни .Закачих й повода и тръгнахме бавно по маршрута си .Муцка не тръгна след нас .Явно разбра какво исках да кажа с :" Махай се ! Не искам да те видя повече !Защо ,бе , защо го направи ? " Аз , обаче ,не знаех какво да направя . Държах гушнато като бебе топлото телце и го гледах ..Малко , сладко мъжко зайче .Толкова мекичко бяло и пухкаво нещо не бях докосвала до сега. Просто не съм имала вземане -даване с такива домашни любимци . Кой , подяволите , идиот го е обрекъл на тази смърт ? Толкова ли не му е минало през тъпата чутура ,че това жинотинче  няма и 5 минути да оцелее навън ? И единственото , което ми роди изпразнената от мисли глава беше да прибера малкото пухче в една от резервните торбички , които винаги извират от джобовете ми , и да го сложа в една кутия в кунтейнера .За секунди едно малко ,мило същества се превърна в ...отпадък. Не ми даде сърце да го пусна така , не исках да го изцапам..  
Всъщност , накрая Лора отнесе адреналиновата ми буря .На каишка , плътно до мене и под постоянна команда "Редом !" се прибрахме в къщи .А, тръгнеше да се дърпа напред или в страни  / което при нормални обстоятелства леекинко го неглежирам и не й обръщам внимание / следваше строго смъмряне , команда "Седни " , наместване на каишката и пак "Редом!" .
В къщи вече ревнах .И в момента тихичко смърчам , а в ушите ми още кънтят писъците на зайо .Звуци , които вече няма да забравя .
Ще ми се този..  , дето го е пуснал там да ми падне в ръчичките ...Само да можеше да ми падне .... Защото не инстинктите на кучето са виновни за действията му , а безотговорната постъпка на един двукрак , осъдил го съвсем съзнателно на смърт.

За първи път, откакто имам Дългото чух реплика:" Нищо, де - нека да лае, така изразходва енергия кученцето."
(Дакелчо беше взел насериозно една жена, която мъкнеше стълба, въпреки че беше с бастун; лаеше, но отдалеч.)
2.
Майка на мъъъничко момиченце му позволи да погали кучето.
Детето: Чуче, чуче, ля, ля. (Куче, куче, ела, ела).
Аз съм клекнала, задните лапи на Дългото са на земята, а предните, на раменете ми. Детето тупа с ръчички по гърба на кучето. След малко свалям Мики на земята. Той се обръща към детето и се опитва да го близне по ръката.
Детето явно осъзнава, че кучето е въздългичко и възблизичко: Чуче, чуче, чао, чао.
И се отдалечава от хармоничката ми със същото нетърпение, с което доприпка. После се сприра на безопасно разстояние и казва на майка си:
Гая, гая, зичето (Галя, галя езичето)
Преводът в ефир е на майката.